ВОЙНАТА В КАВКАЗ: ВРАГЪТ Е В СОБСТВЕНАТА СТРАНА!

В.ШАПИНОВ

Не, ние не живеем в 2008г., ние живеем приблизително в 1913-1914г. Да, да, аз имам предвид грузинско-руската война. По-точно – имам предвид реакциите на разните видове шовинисти, готови да воюват до последния грузинец или руснак.
На тези ура-патриоти Маяковски посвети следните стихове:

Вий, преживяващи в оргия след оргия,
с вана, клозет и удобства безброй,
не ви ли е срам удостоените с „Георги”
да четете в днешния брой?!

Тези стихове са актуални и днес – нека ги прочетат всички тези, които, седейки в удобните фотьойли на офисите си призовават да се смачкат „хачей”-ите /обидно название на грузинците – бел. прев./ и „москалей”-ите /обидно название на руснаците – бел.прев./. Всичко това вече сме го виждали, господа.

Учи ли историята?

Тогава /в 1914г. – бел.прев./ се разнасяха същите призиви за освобождение на „братята славяни” (чети – осетинци). А също и не по-малко истеричните крясъци за нуждата да се помогне на малката Белгия (чети – Грузия). И тогава имаше не по-малко разгорещени спорове: кой все пак стреля пръв?
Но ето антивоенното движение, започнало като група хора, събрали се в швейцарското селце Цимервалд*, се превърна в мощна сила, която свали в редица страни старите властови елити, потопили Европа в бездната на военното умопомрачение.
Наблюдавайки целия днешен „патриотичен” вой, как да не си спомним за знаменитите думи на Хегел: „Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога нищо не научават от историята и не действат съобразно уроците, които могат да се извлекат от нея”.
Конкретен пример, доказващ, че урокът не е научен, са руските блогъри. Те са написали колективно писмо с молба да се въведе военна цензура в „Живия вестник” /„Живой журнал” – руска версия на изключително популярен интернет-сайт за обмяна на информация – бел.прев./. „Настояваме ръководството на компанията СУП /която поддържа сайта „Жив вестник” – бел.прев./ – пишат цензурните ентусиасти, – да се вземат мерки за разкриването и отстраняването на всички антируски настроени ползватели на „Жив вестник” и на форумите, използвани за антируска агитация”. Ползвателите на „Жив вестник”, които не бяха запленени от мътната вълна на шовинизма, напротив, създадоха свое специално форумно общество „Нов Цимервалд” (http://community.livejournal.com/neo_cimmervald/profile). То още не е закрито от властите или от бдителните собственици на блог-пространството, но все още не е късно и това да се случи.
Работата не е в това кой първи е нападнал. Напълно без значение е кой е започнал войната, нямаща нищо общо с интересите нито на осетинския, нито на грузинския, нито на руския, нито пък, още по-малко, на украинския народ. Обаче да се сравнява тази война с нападение на престъпник над мирен гражданин, не е правилно – това е сблъсък между два бандита за заграбената плячка.

Кървавата ръка на пазара

Войната в Кавказ, ту затихваща, ту разгаряща се с нова сила, се води за доходите от каспийския нефт, за това кой ще контролира преноса на „черното злато”.
„Кръв за нефт” – тази формула, заимствана от агресията на САЩ в Ирак, вече повече от десетилетие определя политиката на държави, терористични организации, всевъзможни бандитски формирования и стоящите зад тях гигантски нефтени корпорации в Кавказ. Колебанията на цените на пазара на „черното злато” като в огледало се отразяват в боевите сводки на фронта на нестихващите въоръжени конфликти в региона.
Погледнете зелените, виолетови, черни и червени линийки, които разрязват Кавказ – това са нефто- и газопроводи, това са линиите на новия нефтен империализъм. За контрола над тях хората от московските, вашингтонските, лондонските офиси, са готови да проливат кръв – няма значение на кой – на осетинци, грузинци, чеченци, иракчани, араби, афганистанци, косовари, сърби...


Основните потребители на каспийския нефт се намират в Европа. Нефтът трябва да се достави дотам. Първо с петролопроводи – до Черно или Средиземно море, а после с танкери. Има три тръбопровода, през които може да се достави нефт от Баку (Азербайджан) до нефтените терминал. Първият преминава главно през руска територия по маршрута: Баку-Махачкала-Кизляр-Моздок-Невинномиск-Армавир-Кропоткин-Тихорецк-Новоросийск. Вторият – през Грузия: Баку-Тбилиси-Батуми (Супса). Трети тръбопровод: Баку-Тбилиси-Джейхан, преминава през територията на Грузия и Турция и съединява каспийските нефтопреработвателни заводи с нефтопреливните терминали в Средиземно море.
Ето истинската цел на бомбардировките, иначе уж извършвани с цел установяване на „мир” в региона: „В събота късно вечерта директорът на Държавната нефтена компания на Азербайджан съобщи, че транзитът на нефт през грузинските пристанища Батуми и Кулеви от 9 август е преустановен заради военните операции, провеждани в региона”. „Държавната нефтена компания на Азербайджан разглежда възможността нефтът да се експортира през нефтопровода Баку-Новоросийск”.

Против „вътрешните турци”

Системата, основаваща се на частен интерес, рано или късно води към сблъсък на тези интереси. И ако интересите са достатъчно големи, както например в случая с каспийския нефт, те ще бъдат защитавани с военна сила.

Крупните монополи в Русия, САЩ, ЕС, контролиращи по-малките хищници в Грузия и Осетия – ето кой е отговорен за тази война.Съперничеството между тръбопровода Баку-Новоросийск и Баку-Тбилиси-Джейхан се изостря. А това значи, че започват и бойни действия, инспирирани от конкурентите с цел да се покаже, че тяхната транспортна артерия е по-безопасна или направо да унищожат тръбата на противника. Англо-американските корпорации, финансиращи въоръжените групировки на Северен Кавказ, въоръжават армията на грузинския диктатор Саакашвили. Руските нефтени гиганти, подчинени на режима на Медведев-Путин, разпалват огнище на междунационален конфликт в Абхазия и Южна Осетия. Този империалистически „обмен на любезности” води до гибелта на хиляди хора, превръща хиляди други в бежанци, а страните от бившия СССР – в зона на господство на страха.
Във всички тези малки „победоностни” войни има само един победител – капиталът. В тези войни няма справедлива страна, тъй като те се водят за количеството на нулите в банковите сметки. И има само един начин да се прекратят тези войни – да се унищожи самата възможност да се пълнят банковите сейфове за сметка на чужд труд, за сметка живота на хората и съдбата на цели народи. Ако тази система не бъде навреме унищожена, „малките” войни ще прераснат в една голяма световна война, цената на която може да бъде съществуването на цялото човечество. Ето за какво не мислят ура-патриотите.
Ето защо трябва да се воюва, по израза на Добролюбов, против „вътрешните турци”, а не против „външните”. Против тези, които изчисляват печалбите си, седейки на нефтената тръба и против тези, които пресмятат процента на рейтинга след всяко шовинистично словоизлияние.
Врагът е в собствената страна. Ето тази мъдрост, която трябваше да научат народите от І-вата световна война. Нима историята отново иронично се усмихва на човечеството и ние за трети път ще станем свидетели на клане на народите!
Но иронията на историята се заключава още и в това, че короните, за които призоваваха да се сражаваме ура-патриотите, в края на войната с десетки се търколиха на земята, а тези, които заради тяхната интернационалистическа позиция бяха третирани като „чужди шпиони”, се оказаха единствената сила, способна да спре военното безумие. Това също е урок.

БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА:

*Цимервалд – село в Швейцария (до град Берн), в което се е състояла международна конференция на социалистите-интернационалисти от 23 до 26 август 1915г. Участват 38 делегати от Русия, Полша, Италия, България, Румъния, Германия, Швейцария, Холандия, Швеция и Норвегия. На Цимервалдската конференция се разгръща борба между революционните интернационалисти начело с Ленин, и центристкото кауцкианско (начело с Кауцки) болшинство. Конференцията приема манифест, който посочва империалистическия характер на І-вата световна война, осъжда, макар и недостатъчно рязко, шовинизма на партиите от Втория Интернационал, отстъпили от решенията на довоенните международни конгреси в Щутгарт, Копенхаген и Базел, и призовава работниците от Европа да разгърнат борба против войната, за мир без анексии и контрибуции. В манифеста обаче няма призив към революционни акции на масите против войната, към пълно скъсване със социалшовинизма, не се говори за причините за краха на Втория интернационал. Въпреки това Ленин го оценява като крачка напред към действителната борба с опортюнизма и организира революционните марксисти от конференцията в т.нар. „Цимервалдска левица” . В нея участват леви социалдемократи от Русия, Германия, Полша, Швейцария, Швеция и Норвегия. В нейните редове докрай последователна позиция заемат само руските болшевики, а Ленин критикува грешките на останалите участници в „Цимервалдската левица” – недооценка на ролята на пролетарската партия, страх от разрив с опортюнистите и др. „Цимервалдската левица” съставя ядрото на създадения през 1919г. Комунистически Интернационал.

начало