ТЕРОР СРЕЩУ КЮРДСКИЯ НАРОД
В края на 2007г. се изостри мръсната война на турската държава срещу кюрдския
народ. Турската буржоазия е силно притеснена от възможността в разтърсвания
от гражданска война Ирак да се създаде независима кюрдска държава. Управляващите
в Анкара са наясно, че това може да доведе до нов подем и на кюрдското национално-освободително
движение в Турция и да се стигне до откъсване на огромни територии от турската
колониална държава. На 18 октомври 2007г. турският парламент гласува за
осъществяване на военна операция срещу кюрдския народ в Северен Ирак, т.е.
в Южен Кюрдистан. Предлогът бе „борба с терористите от Кюрдската работническа
партия (ПКК)”. От 526 депутата само 19 са гласували против (главно представителите
на прокюрдската Партия на демократичното общество – в знак на отмъщение
впоследствие бе арестуван нейният заместник-председател Нуретин Демирташ).
Последваха няколко операции в Южен Кюрдистан, най-значимата от които бе
в нощта на 15 срещу 16 декември в планината Кандил. При тази терористична
атака турската армия, в името на „борбата срещу тероризма” е разрушила напълно
15 села, заставяйки по този начин стотици кюрдски семейства да напуснат
родните си места. Операцията бе подпомогната от разузнаването на САЩ. Вашингтон
също няма интерес от създаването на независима кюрдска държава в Северен
Ирак, което би отслабило допълнително и без друго нестабилните позиции на
американските агресори в този възлов регион, а и би довело до загуба на
един от най-верните съюзници в лицето на турската фашистка клика.
Същевременно народите от Близкия и Средния изток начело с кюрдския и турския
народ се вдигнаха на борба срещу трансграничната операция на Турция срещу
Южен Кюрдистан. Три бяха основните акции:
В нощта на 16 срещу 17 октомври 2007г. (т.е. в навечерието на гласуването
в парламента на трансграничната операция) редица леви прогресивни турски
и кюрдски организации излязоха заедно на централния площад „Таксим”, за
да протестират срещу подготвяната агресия в Южен Кюрдистан и въобще срещу
политиката на турската буржоазна държава за „разрешаване” на кюрдския въпрос
по пътя на терора, изтреблението и военните операции срещу кюрдския народ.
„Като един юмрук, като една барикада срещу трансграничната операция
и фашистките атаки. Не на одобрението(има се предвид одобряването
от парламента на трансграничната операция)!” – това бе
основният лозунг на протестиращите.
На 7 ноември 2007г. 10 000 трудещи се от различни градове на Турция и Кюрдистан
се събраха в Анкара, за да участват в демонстрация под надслов „За свободна,
демократична и равноправна Турция”. Протестът бе организиран от турските
профсъюзи, взеха участие и прогресивни политически сили. „Не шовинизмът,
а братството между народите ще победи”, „Пари не за война, а за образование
и здравеопазване”, „Турци, кюрди, нека живеем заедно като братя”
– това бяха основните лозунги издигнати от демонстрантите. Профсъюзните
лидери заявиха, че са „против тези, които провокират война. Ние
сме за мир, справедливост и свобода.”
За 12 декември 2007г. бе планирана нова демонстрация за мир и братство в
Истанбул. Кметът на града обаче забрани демонстрацията и вместо това бяха
проведени отделни непозволени акции в работническите квартали на Истанбул,
организирани от МЛКП и ПКК. „Достатъчно”, „Кюрдистан ще се превърне
в гроб за фашизма”, „Да живее революционната солидарност”, „Репресиите не
могат да ни спрат”, „Да живее братството между народите” – това
са били лозунгите, скандирани от активистите по време на демонстрациите
за мир и братство в работническите квартали на Истанбул. Един от офисите
на управляващата „Партия на справедливостта и развитието” е бил изпотрошен
с камъни. Полицията се е опитала да разпръсне демонстрациите в кварталите
на Истанбул със сълзотворен газ и бронетранспортьори, но неуспешно: активистите
на МЛКП и на ПКК са им отвърнали с коктейли „Молотов” и канонада от камъни,
вследствие на което два от полицейските бронетранспортьори са били извадени
от строя.
На 18 декември 2007г. „Антиимпериалистическата координация в Средния Изток”
(политическо обединение, в което членуват комунистически и антиимпериалистически
партии и организации от Турция, Северен Кюрдистан, Иран и Палестина) излезе
с декларация „На протест срещу политиката на отричане и унищожаване на кюрдската
нация от фашистката диктатура и срещу атаката на последната против Южен
Кюрдистан”. В декларацията се казва, че решението на турския парламент от
17 октомври 2007г. е „декларация за война срещу кюрдската нация, а също
и срещу прогресивното, революционно и комунистическо движение...Турската
държава продължава да ожесточава терора.
Фашистката диктатура иска да усмири прогресивното, революционно и комунистическо
движение в Турция, накратко всеки, който е в опозиция срещу нея, трябва
да бъде ликвидиран и за целта с пълна сила се използва концепцията на отричане
и унищожаване на кюрдската нация. Водената шовинистична политика провокира
масите да излязат на улицата, създавайки по този начин удобни възможности
за атаки и кланета...
...Атаката срещу Южен Кюрдистан е насочена не само срещу ПКК. Основната
цел е да се спъне държаво-образувателния процес там.
Исканията на кюрдската нация са справедливи и законни. Кюрдската нация се
бори за право на самоопределение и ние подкрепяме нейната борба. Нито революционерите
и комунистите, нито кюрдите са терористи. Терористът е турската държава...
...От името на Антиимпериалистическата координация в Средния Изток ние твърдо
се противопоставяме на политиката на турската държава на отричане и унищожаване
на кюрдската нация, а също и против атаката срещу Южен Кюрдистан, и призоваваме
за всеобщ протест срещу тази атака.
Долу империализмът!
Долу фашистката диктатура!
Да живее международната солидарност!”
Със сходна декларация излезе и Конференцията на балканските комунистически
и работнически партии.