СТАЧНИ БОРБИ ПО СВЕТА
(август-декември 2008г.)
По данни на световните информационни агенции
САЩ: Компанията „Боинг” е загубила близо 5млрд.$ от стачка на своите служители. Работниците са поискали повишаване на заплатите и увеличаване размера на здравните и пенсионни осигуровки, но не са получили удовлетворителен отговор от страна на собствениците. Вследствие на това е била проведена стачка в продължение на месец и половина (септември-октомври 2008г.), която е довела до тежки финансови загуби за самолетостроителната компания.
РУСИЯ: Профсъюзите са провели на 7 октомври 2008г. Всеруска протестна акция във връзка със Световния ден за работническо действие „За достоен труд”. Работници са излезли на митинги и шествия в 75 града на Русия. Техните основни лозунги са били: „Профсъюзите в Русия са солидарни с профсъюзите по света”, „Ръст на цените – изпреварващ ръст на заплатите”, „Достойна заплата – реална индексация”, „Социална държава – отговорна социална политика”, „Свръхданъци за свръхпечалбите!”, „Доходите от естествените монополи – за благото на Русия и руснаците!”, „Не на ценовия безпредел на монополистите!”, „Трудовите пенсии – не по-малки от 40% от заплатите!” и др.
ПОЛША: На 29 август 2008г. във Варшава профсъюзът „Солидарност” е провел 30-хилядна работническа демонстрация с основното искане да се осигурят достойни заплати и пенсии, а чрез тях – и достоен живот за трудещите се. Присъствали са работници от цяла Полша, като в основата на протеста са били миньорите, корабостроителите и медицинските работници. По време на протестното шествие работниците са скандирали „Крадци, Крадци” по адрес на управляващите в страната, а също и „Доналд Туск /премиерът на Полша – бел.ред./ обеща чудо, а измами народа”. В направените на митинга изказвания са се откроили исканията за повишаване на минималната работна заплата с до 50% от средната заплата в страната, за снижаване на възрастта за пенсиониране при работа в особено трудни условия и не на последно място – за прекратяване на опитите от страна на капитала да възпрепятства създаването на работнически профсъюзни организации по места.
ФРАНЦИЯ: В края на септември 2008г. на борба са се вдигнали пощенските работници в цялата страна. Те протестират срещу намерението на държавната компания да продаде част от акциите си на частници. Френските пощальони са на мнение, че това в крайна сметка ще доведе до пълната приватизация на пощите; за тях това означава влошаване качеството на услугите и на условията на труд. Повече от 60% от френските граждани подкрепят пощенските служители и са против приватизацията на държавната компания.
ЛАТВИЯ: В края на септември и през октомври 2008г. са се провели нови протести на учители и медицински работници, които са недоволни от ниското си заплащане. Те са издигнали плакати „Спасете нас, а ние ще спасим вас!”, „Нямаме вече сили да чакаме светлото бъдеще!” и др. В своите изказвания държавните служители се оплакват, че латвийските власти намират пари да строят най-големите замъци на света, да организират многобройни референдуми относно приемането на второстепенни закони, да плащат огромни заплати на висши държавни чиновници, но не и да осигурят достойно заплащане за учителите и медиците; един от протестиращите учители пък се е оплакал, че хората от неговата професия са принудени да работят на няколко места, за да се справят с немотията и им се събира 68-часова работна седмица...
ЯПОНИЯ: През есента на 2008г. организираните жени-работнички са повели борба за изравняване на заплащането на женския труд с този на мъжете. Борбата против половата дискриминация на работното място се води от десетилетия в Япония – през 1986г. трудещите се жени са извоювали създаването на Закон за равни условия на трудоустройство, с който се забранява половата дискриминация на работното място. Въпреки това, и до днес нископлатените длъжности се заемат предимно от жени, а високоплатените – от мъже, като по официални данни през 2007г. жените в Япония са получавали едва 70% от заплатата на мъжете. Клонът на световната организация „Мрежа на работещите жени” в Япония се бори за налагане на принципа „еднакво заплащане за еднакъв труд”.
РУМЪНИЯ: Близо 70,000 учители са излезли на протест на 3 ноември 2008г. с искане румънското правителство (вече бившо) да изпълни взетото от парламента решение за увеличаване на заплатите с 50%. Повод за протеста е станал отказът на премиера (вече бивш) да изпълни това искане, тъй като това „било невъзможно в условия на световна икономическа криза”. Той предложил едва 9% увеличение.
ТУРЦИЯ: На 30 ноември 2008г. по улиците на Анкара хиляди работници са излезли на протест срещу масовите съкращения (200,000 души са останали без работа, откакто е избухнала световната икономическа криза!). От цяла Турция специално за протеста са пристигнали повече от 500 автобуса с демонстранти. Съвместно с левите политически партии работниците са поискали от държавата да ги защити от последиците на световната икономическа криза. Един от организаторите на митинга е заявил: „Нас ни изхвърлят на улицата, намаляват ни заплатите, уволняват ни без обяснения...Работа са спрели най-големите текстилни фабрики и автомобилни заводи. Много семейства са заплашени от глад. Скоро в страната може да настъпи хаос”. Акцията е била разпръсната от турската полиция с помощта на сълзотворен газ...
БРАЗИЛИЯ: На 8 декември 2008г. около 35,000 работници са взели участие в „Марша в защита на работните места”, организиран съвместно от синдикатите в страната. Протестиращите са поискали гаранции за своите работни места, достойно заплащане и държавна защита на трудещите се в условията на световна икономическа криза. Освен това е било поискано да се повиши минималната работна заплата, да се съхранят нефтените запаси на страната (т.е. да не бъде допуснато тяхното разграбване от чуждестранни компании), да се изработи нова енергийна политика, да се съкрати продължителността на работната седмица, без това да води до намаляване на заплащането, да се ратифицират Конвенция №151 на МОТ за колективни преговори в държавния сектор и №158 – за забрана на уволненията без основание и др. Протестният марш на работническата класа е завършил пред парламента, където са били връчени исканията на демонстрантите. Профсъюзните лидери са оценили акцията като успешна. Един от тях – А.Енрике – е заявил: „Пред лицето на кризата на нас ни се удаде да обединим работниците от всички профсъюзи. Това е голям успех. Това доказва: работниците в Бразилия са готови за борба”.