СТАЧКИТЕ ПО СВЕТА ПРЕЗ 2009г.
През 2009г.
световната икономическа криза се разрази с пълна сила в целия капиталистически
свят. „Свободният” пазар вместо да се саморегулира, започна да се самоунищожава
(всъщност пазарната саморегулация винаги се осъществява чрез периодично
саморазрушаване на част от пазара), оставяйки без работа и обричайки на
мизерно съществуване милиони хора по целия свят.
В САЩ беше регистрирана най-високата безработица от четвърт
век насам – от началото на кризата (кр.2007г.) работните места са намалели
със 7.2 млн., а само за първите 9 месеца на 2009г. за 3 млн. американски
семейства са започнали процедури по отнемане на домовете им. В страната
близо 40 млн. души живеят под прага на бедността (около 13% от всички граждани
на САЩ). В Япония безработицата достигна рекордни нива
от Втората световна война насам – 3.6 млн. души или 5.7% от работоспособното
население (с 1 млн. повече безработни през 2009г. в сравнение с 2008г!).
В Европейския съюз безработните са почти 22 млн. (9%),
като най-висок е процентът в Испания – 18.5% от цялото
работоспособно население. В Англия безработицата е най-висока
от 10 години насам – близо 2млн. души, като всеки ден 2500 биват съкратени.
В Германия заради рецесията 80% от работодателите са намалили
работното време и заплатите на трудещите се. Във Франция
в приватизираната през 2008г. компания „Франс телеком” само за 1 година
има 24 случая на самоубийства – поради влошилите се условия на труд при
новия частен собственик (виж видео: http://vbox7.com/play:cd7d3a99.
В Италия бяха уволнени 25,000 учители. Това е част от програмата
на италианското правителство, предвиждащо да намали бюджета за образование
с 8млрд. евро за 3 години. Синдикалисти коментираха, че за министъра на
образованието Мариястела Джелмини училището не е от полза за обществото,
а е просто съвкупност от разходи, които трябва да бъдат намалени, за да
не се отвори дупка в бюджета. Изключително висока е безработицата и в Ейре
– 12.5%, а в Румъния от есента на 2008г. досега работа
са загубили 200,000 души (99% от съкращенията са в частния сектор!). Капиталистическа
Русия също не беше подмината от кризата. Ключови предприятия
започнаха масови съкращения на работниците: най-големият руски авиопревозвач
„Аерофлот” до края на годината ще съкрати между 2 и 4 хил. души (от общо
15,500), а най-големият руски автомобилен производител, „Автоваз”, обяви,
че ще съкрати 27,600 души, което е повече от 1/4 от персонала на производителя
на марката “Лада” (102,000 души).
На този опит на капиталистите да прехвърлят тежестта на кризата върху трудещите
се, беше отговорено с масови протестни демонстрации и други по-радикални
акции по целия свят.
Особено активни бяха работниците в Европа.
Във
Франция над 2.5млн души излязоха на общонационална стачка
в знак на протест срещу политиката на президента Саркози. Само в Париж стачкуваха
300,000 души. До октомври се проведоха общо 6 такива общонационални стачки,
преминали под основния лозунг: „Те (капиталистите) са кризата, ние (народът)
сме решението”. В няколко предприятия „Сони”, „Кейтърпилар” и др. бяха взети
за заложници собствениците; 40 работника от фирмата „Молекс” нанесоха побой
над шефа си (протестиращите твърдят, че само са го замеряли с яйца); работниците
от завода за автомобилни части „Ню Фабрис” заплашиха да взривят работното
си място, ако компаниите „Рено” и „Пежо” не им изплатят незабавно изработените
пари (видео: http://vbox7.com/play:53668ec8
и http://vbox7.com/play:d2cbf18e;
на 18 септември синдикален протест завърши с щурм на Парижката фондова борса,
сградата на която беше опустошена от гневните работници (видео: http://vbox7.com/play:84dcf4eb;
през октомври синдикатите проведоха кампания в защита на Френската Поща,
която Саркози иска да приватизира – в неофициален референдум 98% от запитаните
граждани на Франция (около 2.1млн.) отговориха с „не” на въпроса съгласни
ли са Пощата да бъде приватизирана.
Във Великобритания повече от 500 уволнени работници от фирмата за автомобилни части „Вистеон” окупираха през април 3 фабрики – в Енфийлд, Базилтън и Белфаст (Северна Ирландия). Окупационна стачка организираха през юли и работниците от „Вестас” (най-голямата в света група за производство на електричество от вятърни турбини) в знак на протест срещу обявеното съкращаване на 600 души в Нюпорт. Стачкуващите призоваха премиера Гордън Браун „да се намеси, така както би се намесил ако ставаше въпрос за закъсала банка и да помогне за спасяването на работните места и производството на електрическа енергия от вятърни турбини”.
В Германия протекоха масови работнически протести против опитите да се закрият заводите на „Опел” и да се съкратят хиляди хора. На 26 февруари на протест в Рюселсхайм, където се намира централата на „Опел”, излязоха на протест 18,000 души. В солидарност с тях стачкуваха заводите на „Дженеръл мотърс” (собственик на „Опел”) в Австрия, Белгия, Франция, Полша, Испания, Швеция и Англия. Повод за протестите беше обявеното намерение на „Дженеръл мотърс” да съкрати 47,000 работници, 26,000 от които извън САЩ, от тях – 11,000 в заводите на „Опел”. В Берлин на 16 май излязоха на демонстрация 50,000 работници, които откликнаха на призива на Европейската конфедерация на синдикатите (CES) за Европейски дни на действие в подкрепа на заетостта в условията на криза. На същия ден 20,000 работници протестираха в Прага, 15,000 – в Торино, 50,000 – в Брюксел. Многохилядни протести в цяла Германия имаше и на 1 май, като в Дортмунд крайнодесни елементи нападнаха профсъюзната демонстрация, но бяха прогонени.
В Австрия на 1-майска демонстрация излязоха близо 100,000 души.
В Италия
бяха проведени три грандиозни демонстрации срещу управлението на Берлускони.
Първата беше на 13 февруари в Рим, когато на протест излязоха 700,000 държавни
служители и металурзи. Работници, пристигнали от всички области на Италия,
протестираха, носейки червени знамена, и поискаха работа за всички – право,
предвидено в Конституцията. На 4 април с основно искане държавата да отдели
повече средства за запазване на работните места, на протест в цяла Италия
излязоха 2.7млн. души. На 3 октомври отново в Рим италианската Федерация
на печата и италианската Левица организараха 300-хиляден протест в защита
на свободата на словото. Демонстрантите носеха плакати с надписа „Имаме
правото да знаем и да бъдем информирани”, други скандираха: „Берлускони
е вреден за здравето на хората” и „Свобода на пресата”.
В Испания се състояха многохилядни протести против кризата и злоупотребите на предприемачите, за заетост и социална защита: на 15 март 12 хиляди души демонстрираха в Барселона, а на 19 април 30 хиляди – в Мадрид.
В Белгия металурзи от компанията „Арселор Митал” проведоха протести през февруари и май срещу обявените от собственика намерения за големи съкращения. Протести на металурзи от същата фирма имаше и във Франция и Босна.
В Португалия пък на 17 март се проведе най-голямата демонстрация в историята на страната – в Лисабон 200 хил. души се включиха в протеста срещу политиката на „социалистическото” правителство, която според синдикатите води до нарастване на безработицата и благоприятства богатите в условията на криза.
През януари в Латвия се състоя безпрецедентен антиправителствен протест във връзка с тежката икономическа криза, в която изпадна балтийската република.
По същото време антиправителствени демонстрации свалиха правителството на друга изпаднала в тежка криза страна – Исландия, което беше и един от най-големите успехи на интернационалното масово протестно движение на трудещите се през 2009г.
В Полша на 30 април 5000 железничари проведоха протестна акция във Варшава, искайки от държавата да обърне внимание на железниците в страната, които са на границата на разорението.
74 полски работнички от ферма за ягоди пък стачкуваха през август в Холандия заради неизплатени заплати и чудовищни глоби, които работодателят им налага. (Те се оплакаха, че не са получавали заплати от 2 месеца, а също и от правилника с глоби – 250 евро за пушене в сградите, за повикване на линейка или за ходенето до тоалетна по време на работа, 100 евро за дълги нокти и говорене на работното място. Също така, ако някой си носи мобилния телефон на полето, дори само да види колко е часът – глобата е пак 100 евро. Според проверката на полското консулство жените били настанени в ламаринени бараки и имали достъп до топла вода срещу 7 евро на ден. Трябвало е да получават по 6 евро на час, а сега нямали пари и за храна.)
В Словения на 16 септември работниците от цеха за перални машини и хладилници в завода „Горение” спряха производството и блокираха завода в знак на протест против ниските заплати. Скоро след това стачката се разпространи и в другите цехове на завода, чиито работници също протестираха против ниските заплати (от 280 до 400 евро) въпреки увеличеното работно време и държавните дотации. Стачката не бе подкрепена от синдиката, който бе обвинен от работниците, че е свързан с ръководството на завода. Представители на стачкуващите казаха, че преди една година са били заплашени, че ще останат без работа, ако говорят публично за ситуацията в завода. Те заявиха, че „колкото повече работят, толкова по-малко получават”. „Вече няколко пъти сме спасявали „Горение”, когато е било в криза, но стига вече, сега ние сме в криза, няма какво да ядем” – каза една от работничките.
В Сърбия се проведоха три по-значими стачки. На 10 юни работници от завода за амбалажна хартия „Владичин хан” нахлуха в административната сграда и изгониха ръководството на завода. Три дни по-късно те обявиха, че започват гладна стачка. Причината за протестите е неплащането на заплати за последните 12 месеца. Не са внасяни и осигурителните вноски през последните пет години и половина. Собственик на завода е българският капиталист Христо Ковачки. Втората акция беше в завода „1май”, където на 11 юни 250 работници легнаха върху релсите на жп линията в знак на протест, че не са получавали заплати от 8 месеца. В края на септември на борба се вдигнаха 700 работници от друго предприятие собственост на Ковачки – завода за автомобилни гуми „Траял” в град Крушевац. Работниците поискаха незабавно да им бъдат изплатени всички дължими месечни възнаграждения, зачитане на трудовия стаж и използването на пълния капацитет на завода.
В Румъния над 800,000 служители в сферата на образованието, здравеопазването, финансите и държавната администрация се включиха в общата стачка. Те изразиха недоволството си от мерките на правителството за съкращаване на държавните служители, за намаляване за заплатите и за задължително използване на принудителен неплатен десетдневен отпуск. Властите в северната ни съседка смятат, че тези мерки ще помогнат за намаляване на бюджетните разходи с 1 млрд. евро до края на годината и така Румъния ще изпълни условията на МВФ за получаване на следващия транш от заема от финансовата институция. Планът на МВФ и на неговите румънски слуги беше спрян от масовото недоволство на хората. Седмица по-късно правителството на Емил Бок беше принудено да подаде оставка.
В Гърция на 1 май синдикатите обявиха 24-часова стачка в знак на протест срещу реформите в пенсионната система, приватизацията на държавни фирми и социалната несигурност в страната. Транспортът – по суша, въздух и вода, беше напълно блокиран. През октомври в стачка излязоха пристанищните работници в Пирея, които се противопоставиха на отдаването на порта за години на концесия на китайска фирма. В изблик на гняв и безсилие бившият външен министър от правителството на „Нова демокрация” – Дора Бакояни, окачестви стачката като „удар за международната надеждност на Гърция”.
В Турция кризата доведе до бум на безработицата – по официални данни тя е нараснала за 1 година (01.08.08-01.08.09) от 5% на 14.9%, което означава 3.5млн.безработни (по данни на профсъюзите безработицата е нараснала до 24.7%, което означава не 3.5млн., а 5.8млн безработни!). На 15 февруари революционните профсъюзи организираха работнически протест в Истанбул против масовите съкращения и принудителните неплатени отпуски. 100,000 души участваха в протестната акция. Десетки хиляди излязоха на протест и на 1 май. Най-голямото честване беше в Измир (50,000 души); в Истанбул хиляди демонстранти не бяха допуснати до централния площад „Таксим”, за да отдадат почит на 37-те работника, убити на същото място на 1 май 1977г. Стигна се до масови сблъсъци, вследствие на които имаше повече от 400 арестувани и 50 ранени.
В Русия, като протест срещу сегашното капиталистическо управление на страната, излязоха да демонстрират 50,000 души в Москва и още десетки хиляди в цялата страна. Два месеца преди това – на 1 март, узбекистански автомобилни шофьори, работещи в Нижегородска област, отказаха да се качат на рейсовете, преди работодателят да им увеличи заплатите и да им бъдат върнати международните паспорти(!), които били задържани. Побеснелият частник пристигнал в 22.00ч. при стачкуващите в гаражен кооператив „Народен” работници и открил огън срещу тях с пушка-помпа. От изстрелите тежко пострадал 47-годишният шофьор Актам Хужамуротов, който по-късно починал в болницата от получените рани. Убиецът е арестуван и срещу него е започнато съдебно дело. През август на борба се вдигнаха работниците от „Автоваз” – град Толиати, които настояха предприятието да бъде отнето от сегашния частен собственик „Рено” и да бъде национализирано без право на бъдеща приватизация. До това искане повече от 100,000 работници стигнаха, след като частниците от „Рено” докараха целия град до ръба на хуманитарната катастрофа, обявявайки съкращения на над 1/4 от персонала.
По
подобен начин се развиха и събитията в Украйна, където
частният собственик ограби едно от значимите предприятия в страната – ХМЗ-Херсон,
завод за селскостопански машини, даващ работа на 1500 души. След като не
бяха получавали заплатите си от септември 2008г. и по всичко личеше, че
предприятието е съзнателно разграбвано и водено към ликвидация, работниците
окупираха ХМЗ в началото на февруари и поискаха неговата национализация,
без каквито и да било компенсации за частния собственик. Другарите от Организация
на марксистите в Украйна се включиха активно в протестите на работниците.
Борбата завърши с частичен, но много важен успех – по инициатива на работниците
от ХМЗ беше създаден Координационен комитет на борещите се колективи в Украйна
(включваща още предприятия от Луганска, Донецка и Лвовска област) – структура,
която беше окачествена от украинските марксисти (Виктор Шапинов) като „първа
крачка по дългия път” към новата социална революция в Украйна.
И в другите континенти на света се разгоря ожесточена класова борба.
В Казахстан в град Жанаозен на 20 август наемни убийци простреляха председателя на профсъюза на транспортната фирма „Жондеу” – Ихлас Шангереев. За щастие жертвата на атентата е оцеляла. Причината за нападението е активната синдикална дейност, която е развил през последните 2 години Шангереев. През 2007г. той организирал съпротива срещу приватизацията на компанията, а след като не успял да я предотврати, започнал да разобличава новите частни собственици. Последните отказвали да плащат за извънреден труд и за работа в празнични дни, а също и полагащата се 13-та заплата. Имуществото на самата фирма пък се разграбвало от собствениците и Шангереев докладвал за това на финансовата полиция. Това вероятно е бил и конкретният повод за нападението срещу него. Друга причина да бъде мразен Шангереев от частниците, е, че той успял да разобличи продажния профсъюзен комитет и да създаде нов профсъюз във фирмата, който действително спомогнал за защитата правата на работниците. В знак на солидарност с Шангереев и в израз на признателност за всичко, което той е направил за своите колеги, 750 работници излязоха на стачка с искане държавата да разкрие и накаже виновните за покушението. В знак на солидарност спряха работа и трудещите се в останалите пътно-транспортни фирми в града.
В Бангладеш в края на юни около 50 000 работници излязоха на улиците, а 50 фабрики бяха в пламъци заради бунтовете и демонстрациите на работниците от шивашката индустрия. Повод за ожесточените протести беше убийството на двама работници от полицията, което отприщи натрупалото се недоволство от масовите съкращения след избухването на световната икономическа криза.
В Камбоджа около 3000 работници от шивашката фабрика „Скай хай” окръг Дангкор, проведоха двудневна стачка на 24-25 август в знак на протест срещу робските условия на труд и ниските заплати.
В Шри Ланка на 28 август хиляди работници от Цейлонския комитет по електроснабдяване взеха участие в стачка с искане за подобряване условията на труд и изплащане на обещаните им допълнителни заплати.
В Южна Корея около 1000 работници окупираха от май до август автомобилния завод „Сангьонг мотърс” в Сеул. Радикалната акция беше в отговор на обявените от собственика съкращения на 2,646 човека. На няколко пъти полицаи опитаха да прекратят окупацията, нахлувайки в завода, но работниците ги отблъснаха с коктейли „Молотов” и други подръчни средства. Сблъсъци имаше и при опита на 3000 работници от други предприятия да разкъсат полицейската обсада на окупирания завод и да се притекат на помощ на своите колеги.
В Египет през юли се състоя голяма протестна акция на работниците от каменоломните в град Ал-Миниа. Протестиращите блокираха мост над река Нил в отговор на наложените от държавата нови данъци на каменоломните, което е довело до затварянето на много от тях и до съкращаването на много хора. При последвалите сблъсъци един полицай загина, а десетки протестиращи бяха ранени.
В Гвинея в комплекса за производство на алуминий, собственост на компанията на руския олигарх Дерипаска – „РусАл”, 1500 работници стачкуваха през април, настоявайки да получат двойно увеличение на заплатите.
На остров Гваделупа през февруари-март се проведе безпрецедентна 44-дневна стачка. Местните хора, 95% от които са потомци на бивши роби, поискаха увеличение на заплатите с по 200 евро. Към тях се присъединиха и жителите на друг френски департамент – остров Мартиника. И на двата Антилски острова повод за протестите беше рязкото покачване на цените на хранителните продукти и последвалия глад сред местното население. Стигна се и до разграбване на супер-маркети и блокиране на улици и пътища.
През януари 400 жители на най-бедната провинция в Аржентина – Жужуя, обявиха гладна стачка в знак на протест, че никой не обръща внимание на тежките социални проблеми в областта. 30% от 620-те хиляди жители на Жужуя живеят под прага на бедността и страдат от системно недохранване.
По всичко личи, че икономическата криза отваря очите на милиони хора по целия свят за същността на капитализма.
Още информация за стачките по света: http://septemvri23.bestforumonline.com/forum-f11/topic-t28.htm
/По материали от сайтовете „Рабочая
борьба”, „Индимедия-България”
и др./