РАБОТНИЧЕСКИТЕ ПРОТЕСТИ В БЪЛГАРИЯ (ян.-окт.2009)

Световната финансова и икономическа криза достигна и България.

През изминалите месеци на 2009г. бяха съкратени около 120,000 души, които се присъединиха към постоянната армия от безработни (200,000) и така в България безработните вече са (по официални данни) над 300,000.

Най-тежък удар понесе машиностроенето, в което са съкратени близо 30,000 души; стотици миньори от Перник, Бобов дол (видео: http://vbox7.com/play:f8c33fcd), Рудозем (видео: http://vbox7.com/play:790707c6) и др. са останали без работа (общо се прогнозира безработните миньори да достигнат 20,000 – виж видео: http://vbox7.com/play:7d96b3bf); огромни съкращения има в ключови предприятия като „Кремиковци” (1500 съкратени – протестите на металурзите от април-май бяха твърде вяли, за което спомогнаха и синдикатите с неадекватната си тактика на борба; въпреки това „Кремиковци” остава едно от предприятията, в което потенциалът за нови работнически протести е най-голям – виж видео: http://vbox7.com/play:d7059092), БДЖ (4000 души виж видео: http://vbox7.com/play:81aa8bb2), пристанището в Лом и др. Големи съкращения има и в текстилното производство, като се очаква те да обхванат до 50% от заетите или около 75,000 души. Без работа са заплашени да останат близо 100,000 строителни работници. През лятото бяха съкратени още 1500 учители...Тези и други последици от кризата, като влошени условия на труд, нередовно плащане и др. обусловиха и работническите протести през лятото и есента на 2009г.

На 16 юни 2009г. КНСБ организира протестна работническа демонстрация в София, а на 26 юни същото направи КТ„Подкрепа”. И в двата протеста участваха хиляди работници, водени от негодуванието си срещу тежките условия за живот и труд, и заплахата от загуба на работните си места. Бяха дошли миньори от „Марица-Изток” и от ГОРУБСО-Кърджали, пътностроителни работници от Шумен, работници от ВМЗ „Сопот”, металурзи от „Кремиковци”, пристанищни работници от Лом, учители, студенти от „Призив”, млади учени. Всички те бяха излезли с общите искания за защита на конституционните им права, за защита на работните места и доходи, накратко – в борбата срещу кризата хората да бъдат поставени на първо място.
Дошлите на протеста работници, с които имахме възможност да поговорим, разказаха и за специфичните проблеми на техните предприятия, предизвикани от антисоциалната политика на капиталистическата държава.
Така учителите, учените и студентите недоволстваха от предвижданото замразяване на 10% от бюджета за образование. Във връзка с това „Призив” издигнаха транспарант: „Стига орязвали бюджета за образование!”.
Пристанищните работници от Лом и трудещите се в БДЖ се оплакаха, че вследствие спирането на работата в МК „Кремиковци” е започнала вълна от масови съкращения поради рязко намалелия товарооборот от и за „Кремиковци”.
Хората от ВМЗ „Сопот” и пътностроителните работници от Шумен се оплакаха, че повече от половин година не са получавали заплати.
Миньорите от „Марица-Изток” пък разказаха за репресиите, на които ги е подложила държавата. Добре известен е случаят от лятото на 2007г., когато полицията брутално разпръсна протест на миньорите, които се бяха опитали да спрат движението по международния път Русе-Свиленград. Един от работниците беше със счупена глава (виж видео: www.vbox7.com/play:70808d58). Впоследствие работниците са завели дело срещу полицаите, но без успех – съдът е отхвърлил видео-записа като доказателство и е оправдал репресивните действия на полицията. За отмъщение държавата е завела дело срещу синдиката на миньорите от „Марица-Изток” и е спечелила делото – организираните работници са били глобени с 2000 лв...
„23 септември” също се включи в протеста. Бяха разпространени 2000 наши листовки с антикапиталистическо съдържание, които бяха добре приети от работниците. Видео от протеста: www.vbox7.com/play:da79ae80

На 13 май работници от ломския клон на фирма „Титан север” обявиха стачка и отказаха да чистят отпадъците в града. Работниците обявиха, че не са получавали заплати повече от три месеца. Работниците от Лом съобщиха, че на повечето от тях „Титан север” не е внасяла осигуровките в продължение на години. Около 30 от наетите 35 души направиха протестно шествие от офиса на „Титан север” до сградата на общината в Лом. Те носеха плакати „Титан са мафия, изгонете ги”, „Искаме си парите, а не лъжи”, „100 дни безпаричие стигат” и др. Те обясниха, че банковата сметка на „Титан Север” е запорирана от съдия-изпълнител от Видин. Интересното е, че той използва средствата, превеждани от общината в Лом, за обезщетяване на 46 работници от клона „Титан Север” във Видин, които са осъдили фирмата за неплатени заплати.

На 17 юни служителите на фирма „Градски транспорт” – Пловдив, стачкуваха заради неизплатени заплати. Въпреки че непосредствено преди стачката един от ръководителите на фирмата ги е заплашил, че ако до 10 минути протестните действия не бъдат прекратени, работниците ще бъдат уволнени, около 100 човека протестираха в жилищен район „Тракия”. Те заявиха, че имат да получават две заплати и един аванс. „Гладни сме, искаме си парите”, заявиха шофьорите и кондукторите на автобусите (видео: http://vbox7.com/play:434c540a .

На 24 юни строители блокираха с тежки машини един от входовете на Балчик. Причината беше, че не са им изплатени надниците за свършена работа по подмяна и разширяване на водопреносната и канализационна мрежа на града по програма ИСПА. Жители на Балчик също подкрепиха протеста, защото с месеци нямат нормален достъп до домовете си (видео: http://vbox7.com/play:4c09138e .

На 25 юни повече от 600 работници от корабостроителницата в Русе обявиха гражданско неподчинение. След края на своя протест те са отказали да се върнат на работните си места. Недоволството на работниците беше заради неизплатени заплати за април и май. Впоследствие някои от най-активните протестиращи бяха уволнени. Според профсъюзната организация в корабостроителницата причината за техните уволнения е била, че те са се осмелили да протестират публично заради неизплатени заплати и са дали интервю пред „По света и у нас” на 1 юли 2009г. В случая образцовите демократични частни собственици от Германия са действали спрямо хората наистина образцово, но съвсем не демократично, отнемайки им едни от основните човешки права – правото на заплащане за положен труд, правото на протест и правото на свободно публично изразяване на лично мнение (видео: http://vbox7.com/play:2b9f115e и http://vbox7.com/play:c71093e4 .

На 9 юли около 40 работници на фирма „Гранит” – Кюстендил протестираха пред офиса на фирмата. Те не са получавали заплати от 6 месеца. Фирмата се занимава основно със строителство и ремонт на пътища. Основни акционери в нея са братя Галеви и Васил Божков, които в съдружие с Феодор Феодоров и Христофор Аманатидис-Таки държат цялото пътно строителство, както и кариерите и асфалтовите бази в региона. В „Гранит 97 АД” работят 200 души. Една част от тях са работили няколко месеца по зимното поддържане в Благоевградска област, но не са им изплащани командировъчни. Други са в платен отпуск от няколко дни, а предишния месец дори са били и в неплатен 6-дневен отпуск. „От миналата година сме без заплати, получаваме от време на време 50-100 лв. на ордер, и то само ако някой много приплаче” – казаха събралите се на улицата пред управлението на дружеството работници.

На 29 юли около 200 работници от дневната смяна на Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали блокираха портала на предприятието. Металурзите протестираха заради систематичното забавяне на изплащането на месечните им заплати. Освен това работниците се обявиха срещу решението на ръководството да намали заплатите с 16 на сто и да ги обвърже с минимален праг на производство от 1 900 тона цинк и 2000 тона олово. Според ръководството на комбината няма нищо ненормално в мярката, която се практикува във всяко едно предприятие от бранша. По думите на изпълнителния директор Славея Стоянова това е стимул за работа, с който вместо до намаляване на трудовите възнаграждения, работниците могат да достигнат до месечни заплати, по-високи от сегашните. Според работниците обаче 100% изпълнение на нормите не може да бъде постигнато, a това ще доведе до намаление на месечните им възнаграждения не с 16%, а с много повече. При това работниците са поставени пред дилемата да подпишат анекса към договора или да напуснат предприятието: „Привикват ни един по един и заплашват, че ако не подпишем новите трудови договори, ще бъдем уволнени”, разказа представителят на КНСБ Белю Стайков. Целта на собствениците е чрез заплахи да се премахне по-изгодният за работниците колективен трудов договор, който да се замени с индивидуални договори и по този начин ще улесни шефовете при ограбването на трудещите се. Освен това работниците се оплакаха и от лошите условия на труд: „Отнети са ни всички социални придобивки, не ни се дава работно облекло, а работим с киселини, не получаваме вече и защитни маски, минералната вода отдавна изчезна и пием промишлена”. ОЦК е най-голямото предприятие в кърджалийския регион, даващо хляб на повече от 700 души. Негов собственик е един от най-богатите хора в България – Валентин Захариев – един от разрушителите на МК „Кремиковци” (видео: http://vbox7.com/play:ca626348 .

На 19 август работници на почистващата фирма „Новера” отново излязоха на протест, тъй като от няколко месеца не са получавали заплата. По думите им, много от тях принудително са подписали молби за напускане. В градинката на църквата „Свети Георги” в София около 200 човека поискаха пари и работа. Повече от 1500 чистачи не са получили парите си за полагаеми отпуски, както и трудовите си книжки. От фирмата досега не им оформяли трудовите книжки, без които работниците не могат да започнат работа на друго място или да се регистрират на борсата. Това се отнася за около 1500 души. На среща с юриста на „Новера” работниците научиха, че фирмата още не е обявена в несъстоятелност и затова не могат да бъдат съкратени. Предложили им да напуснат по взаимно съгласие. Служителите на „Новера” разбраха, че са били излъгани от шефовете си, които преди месеци, въпреки прекратяването на договора на фирмата с общината, им обещаха, че ще имат работа: „И са ни обещали там – в гаража, са ни писали имена, там всичко, щото се водим на работа, как стават тия работи – уж се водим на работа, а след това се крият и документите не ни дават, никъде не ни искат. Използваха ни като мишени, щото чакаха ако стане Станишев, щото нашият шеф е с него – ей така и ако станеше той, щяхме да останем, а ние сега какво да правим – ние сме граждани на тая република тука”. Така свързаната с БСП почистваща фирма в София изчезна, оставяйки без работа 1500 души. На нейно място в София се настаниха „кралете на боклука” от „Титан”, свързани с ГЕРБ, но също, както се вижда от случаите във Видин и Лом – не по-малко безсъвестни експлоататори на работниците в почистването (видео: http://vbox7.com/play:ea321b4d .

На 28 август работници от шивашка фирма в Луковит поискаха властите да разследват управителите на фирмата. Причината – хората не са получавали заплати от ноември 2008 година. Над 30 жени се събраха пред вратите на фирма „Еврогард текс” в Луковит. Последната си пълна заплата хората са получили през ноември 2008 г. След това са взимали аванси. „Някакви частични 70,80, 90 лева. Другите не са ни изплащани”, разказа една шивачка. „На няколко пъти получавахме някакви суми, просто загубихме връзка какво точно се получава и какво се изплаща”, допълни друга. От месеци хората пазаруват на версия. На част от тях се изключени телефоните, не могат да си платят сметките за ток и вода. Имат и заеми от банки. „Заложил съм си половината имущество от къщата, да си гледам жената и детето. Къщата и колата съм си заложил, да мога да си плащам заемите и да живея”, заяви работникът Анатоли Евстатиев. Фирмата е работила по държавни поръчки – БДЖ и ВВС, но продължителното разграбване и съзнателно съсипване на армията и на държавните железници, е довело и до криза в свързаните с тях частни предприятия като шивашката фирма в Луковит (видео: http://vbox7.com/play:6b9cec6e .

На 27 септември 2009г. няколко хиляди железничари от Велико Търново, Шумен, Варна, Русе, Плевен и Силистра се събраха на протестен митинг в Горна Оряховица – най-голямата гара в Северна България. Протестът на синдикатите премина под мотото „Не на глада, не на мизерията”. Железничарите настояха да им бъдат изплатени заплатите за месеците юли, август и септември. В протестния си митинг работниците се обединиха и срещу масовите съкращения в сектора. Показателно за положението в държавните железници бяха направените изказвания от присъстващите на протеста: „Спрямо железницата, нейните работници и служители се извършва геноцид. Липсва мотивация за работа. Изпълняваме служебните си задължения под стрес и психически тормоз!”. „20 години сме в криза, 20 години чакаме за аванс и за заплата! Да стоиш без заплата и да ходиш на работа – всеки работи за пари!”. „Аз съм железничар, баща ми също. Почти като моята внучка и по-малка съм била откакто сме в железниците и такова нещо не е имало!”. На 15 септември заради неизплатени заплати служители на железницата от Горна Оряховица и Варна спряха работа за един час. Проблемът беше туширан с изплащане възнагражденията само на дежурни ръководители и постови стрелочници. Във връзка със закъснелите протести работниците не пропуснаха да обвинят и синдикатите: „Не на синдикалната мафия, която седи тук! Това е мафия. Значи, ако не бяха спрели работа колегите в пътническа гара във Варна, ние до ден днешен нямаше да си получим заплата” – очевидно е, че протестите от 15 и 27 септември са плод съвсем не на продажните синдикати, а на натрупалото се стихийно недоволство на железничарите, които заплашват с ефективни стачни действия, ако не бъдат удовлетворени исканията им (видео:
http://vbox7.com/play:e09ed6ba,
http://vbox7.com/play:a286af34 и
http://vbox7.com/play:a2e5ec99 .

На 29 септември близо 350 души от завода за хартия в Костенец протестираха заради неизплатени заплати. От пет месеца работниците не са получавали пари. От около година поръчките в завода за хартия в Костенец са инцидентни. Съкращения няма, хората идват на работа – когато има, я вършат, но заплати от няколко месеца няма. Така трудещите се от предприятието за хартия в Костенец са изправени пред липсата на алтернатива за работа в региона – могат да намерят работа само в завода, но без да получават заплати. Това е най-голямото предприятие в района и в него работят цели семейства. Мъж и жена, които работят от 25 години в завода, притеснено обясняват: „Избираме сезонна работа – кой на малини, кой но някакво обслужване в хранителни магазини, лятото – сезонно. Но това беше разрешение за летния сезон, а зимата, какво правим”. Друг работник разказва: „Отдолу само два зъба ми останаха. Какво да правя на зъболекар. Той ми вика само дай пари. 30-40 лева за зъб. И откъде да ги взема” (видео: http://vbox7.com/play:27c39558 .

***

Събитията в Костенец, както и на много други места, показват нагледно как трудещите се плащат цената за поредната криза на капитализма, който тормози народа ни вече 20 години. Прави впечатление, че ако миналите години – 2007 и 2008 работниците стачкуваха преди всичко за подобрение условията на труд и за повишаване на заплатите, сега протестите вече са за запазване на работното място и за изплащане на заплати понякога за 6 и повече месеца назад. Нищо добро не чака трудещите се при новото антинародно буржоазно правителство на ГЕРБ. Единственото спасение за работниците е в това те да се сплотят и солидарно да усилят борбата си срещу капиталистическата класа.

Повече информация за работническите протести в България може да намерите във Видео-канал „Работническа класа” на адрес: www.vbox7.com/channel:81985

начало