ЮЖНА АМЕРИКА ПРЕЗ 2009

През 2009г. Куба отбеляза 50 години от Революцията. Във връзка с това на тържествен митинг в Сантяго де Куба президентът Раул Кастро заяви, че „На 50 революцията е по-силна от всякога въпреки нездравата и отмъстителна омраза на могъщите САЩ”. Той допълни, че социализмът не се е провалил и че Революцията никога не се е отклонявала от принципите си, дори в най-тежките времена. Победата е още по-ценна, защото е постигната въпреки САЩ. „Тази истина не може да бъде променена, дори ако някои се уморят или дори се откажат от историята си, забравяйки, че самият живот е вечна борба”.

Същевременно Асоциацията за приятелство „България-Куба” (в която участва и „23 септември”) проведе редица инициатива – на 9 април в София беше организирана Международна научна конференция на тема “Куба – 50 години достойнство и прогрес”, в която се включиха видни български интелектуалци и общественици (един от докладите може да прочетете на адрес: www.septemvri23.com/Cuba_50_god_socialna_revolucia.htm); на 10 септември Асоциацията съвместно с Българският антифашистки съюз (БАС) организираха среща за солидарност с Петимата кубински герои-антитерористи, изтърпяващи несправедливи присъди в затвори в САЩ вече 11 години (материали за Петимата може да намерите на адрес: www.septemvri23.com/CUBA_5.htm); на 12 октомври, по случай Световният ден против блокадата на Куба, Асоциацията и БАС излязоха със съвместна протестна декларация срещу икономическата, търговска и финансова блокада над Република Куба от Администрацията на Вашингтон. В декларацията се отбелязва, че „икономическата блокада над Куба е голяма необявена война от страна на САЩ, която през всичките тези 50 години нанесе вреда на кубинския народ в размер на 236,221 млрд.$. това са стотици непостроени училища, заводи, болници, университети, духовни центрове, хиляди километри инфраструктура, неосъществени социални проекти, туристически обекти, неразработени селскостопански плантации, загубени инвестиции и т.н.”. Целият текст на декларацията може да прочетете на адрес: www.septemvri23.com/12oct_svetoven_den_protiv_blokadata_na_Cuba.htm

Венецуела също отбеляза юбилей – 10 години от началото на Боливарианската революция, започнала с избирането на Уго Чавес за президент.

Посолството на Венецуела разпространи специален материал по този повод, обобщаващ успехите на Революцията в тази страна. Отбелязват се успехи като национализацията на водещи производствени отрасли начело с добива на петрол, електрическите и телекомуникационни компании и др.; национализацията на близо 30% от обработваемата земя с цел осигуряване изхранването на населението посредством създаването на колективни селски стопанства; безплатно здравеопазване и образование за всички; масово строителство на нови жилища за народа; постигане на най-висока минимална заплата в цяла Латинска Америка – 286$ и др. В заключение се казва, че „Венецуела е нагледен пример за това как една революционна политика бързо може да доведе до драстично намаляване на бедността и подобряване на благосъстоянието на своя народ, ако тя има необходимата политическа воля за това и желание да се разпределят по най-добър начин националните богатства с цел решаване на проблемите на най-нуждаещите се.” (целият текст може да се прочете на адрес: www.septemvri23.com/10_godini_revolucia_venezuela.htm).

Нови важни стъпки по пътя на революцията бяха предприети и през 2009г.

През февруари Чавес спечели референдум, даващ му право да се кандидатира за президент неограничен брой пъти.

 

 

 

 

 

 

Народът подкрепи и други промени в конституцията, които подпомагат по-нататъшното развитие и укрепване на социализма.

През март Уго Чавес откри първата социалистическа комуна в столицата Каракас. Жилищният комплекс „Кацик Тюн” се състои от 440 апартамента, медицински център, училище, детска градина и производствени обекти. Той е построен в рамките на специална социална програма на територията на бивш хиподрум, национализиран от държавата. Всички услуги на територията на комуната – медицинско обслужване, училище, детска градина – ще бъдат безплатни. „По този начин членовете на комуната ще могат да живеят и се трудят в социалистически домове и предприятия при достойни условия”, отбеляза Чавес при прерязването на лентата на комплекса. В „Кацик Тюн” ще бъдат развити и зеленчукови градини, чрез които, както каза Чавес, „ще бъдат ударени спекулантите на плодове и зеленчуци”.

През май венецуелският президент утвърди списъка с литература за ученици. В съответствие с „Революционния план за четене”, публикуван на сайта на министерството на културата на страната, венецуелските ученици трябва да прочетат „Манифест на комунистическата партия” на Карл Маркс, трудовете на Ернесто Че Гевара и други произведения, които ще им помогнат да се избавят от капиталистическия начин на мислене, ще укрепят тяхното колективно съзнание и ще им помогнат по-добре за разберат идеите и ценностите „необходими за строителството на социалистическата родина”. Също така, с цел по-доброто възпитание на децата и в опит да се намали престъпността в страната, в парламента започна обсъждане да се забрани ли продажбата на видео игри с насилие и играчки, имитиращи оръжие.

През август венецуелското правителство внесе проектозакон, който предвижда до четири години затвор за журналисти, извършили „медийни престъпления”. Ръководството на медиите ще бъде подвеждано под съдебна отговорност за разпространението на информация, която нарушава „мира, сигурността и независимостта на нацията и държавните институции”. Във връзка с това властите във Венецуела отнеха лиценза на 34 опозиционни радиостанции.

Освен с вътрешните заплахи за мира и независимостта на страната, Уго Чавес води борба и с външните заплахи. Такава се явява споразумението от 30 октомври 2009г. за разполагане на 7 нови военни бази на САЩ на територията на Колумбия, което беше осъдено от редица южноамерикански страни. Асоциацията за приятелство „България-Венецуела” също осъди това споразумение в специална декларация. В нея се казва, че 7-те нови военни бази на САЩ в Колумбия ще имат за цел „...да бъдат накарани да замлъкнат революционните гласове, които се издигат в знак на протест срещу империализма на САЩ, който повечето от народите на Латинска Америка не са склонни да приемат” (целият текст на декларацията може да бъде прочетен на адрес: www.septemvri23.com/Decl_otnosno_US_bazi_v_Columbia.htm).

В стремежа си да осигури място за нови жилища, Чавес затвори 2 от най-известните голф игрища в страната. Чавес обяви, че Венецуела няма нужда от този буржоазен спорт, а скъпите терени, на които са построени игрищата, могат да бъдат използвани за изграждането на нови жилища. От 2006г. до сега са закрити вече 7 голф комплекса.

През септември правителството обяви, че възнамерява да национализира най-големите производители на кафе в страната заради отказа на компаниите да приведат цените си в съответствие с държавните изисквания. Властите в страната все още не са уточнили кога ще започне национализацията, но отбелязват, че с молба за национализация към държавата са се обърнали работници от предприятията, недоволни от уволненията. Според местните медии става дума за компаниите „Фама де Америка” и „Кафе Мадрид”.

През октомври с указ на венецуелския президент Уго Чавес беше експроприиран хотелският комплекс „Хилтън” (Hilton) на остров Маргарита. В президентския указ за експроприацията на хотелския комплекс е отбелязано, че държавата трябва да разполага с инфраструктура за диверсифициране на туристическия сектор „на колективна социалистическа основа” в противовес на „концепцията на капиталистическия индивидуализъм”. Чавес неведнъж е критикувал „туризма за богаташите”, като алтернатива на който правителството на Венецуела разработи план за развитие на „народния туризъм”, като част от прехода на страната към пропагандирания от Чавес собствен модел на социализма на 21-ви век.

В Боливия 60% от боливийците казаха „да” на проекта за нова конституция на референдум, състоял се на 25 януари. Проектът, изготвен от президента Ево Моралес, дава по-големи права на коренното индианско население, легитимира държавния контрол върху ключови отрасли на икономиката и обявява запасите от природен газ и други природни ресурси за национално богатство. Новата конституция освен това забранява чужди военни бази на територията на Боливия. Управлението на Моралес е единствената надежда за безмилостно експлоатираното коренно индианско население, за което английската телевизия БиБиСи направи специален материал, озаглавен „Индианците в Боливия живеят и умират като роби” – виж на адрес: www.septemvri23.com/Bolivia_indiancite_jiveiat_i_umirat_kato_robi.htm Привържениците на новата конституция са на мнение, че тя ще помогне да бъде сложен край на 500 години потисничество на местните жители.

През март още една централноамериканска страна зави наляво – Салвадор, където Фронтът за национално освобождение „Фарабундо Марти”(ФНОФМ) спечели президентските избори в страната. За президент беше избран лидерът на ФНОФМ Маурисио Фунес. Фронтът има за задача да се справи с тежкото положение в Салвадор, където капиталистическото управление е оставило 45% от хората без работа, 35% – под прага на бедността и 40% – без образование.

В края на юни беше извършен военен преврат в Хондурас. Реакцията в страната свали законно избрания президент Мануел Селая и постави на негово място диктатора Роберто Мичелети. Селая беше арестуван и изгонен от Хондурас. Превратаджиите твърдяха, че той е искал да узурпира властта, предлагайки да се свика референдум за промяна на конституцията, която дава право на президента само на 1 мандат. Но всъщност тези, които нарушиха конституцията, бяха именно пучистите. Селая не се предаде, а продължи борбата за възстановяване на справедливостта. Зад него застана народът на Хондурас, който организира стачки и многохилядни демонстрации в защита на своя президент. Много от тях завършиха с полицейски репресии, дали няколко убити и десетки ранени. По всяка вероятност зад преврата стоят САЩ. Те отказаха официално да окачествят случилото се като държавен преврат, а призоваха за „диалог между двете страни”! Основната опозиционна сила – „Демократически граждански съюз на Хондурас”, представляващ коалиция от буржоазни, клерикални и интелектуални организации, получаващи долари от „Агенцията на САЩ по международно развитие” (USAID) и от „Националния фонд за демокрация” (NED) с цел „демократизиране на Хондурас”, беше единствената политическа сила в страната, която приветства преврата и която обяви неговите извършители за „спасители на демокрацията”! Трябва да се знае също и че активизацията на подобни „демократи” има своите материални предпоставки – новият президент на САЩ Обама поиска в бюджета на страната за 2010г. да се включат 320млн.$ за „развитие на демокрацията” в Латинска Америка – толкова пари Буш не е отделял от бюджета за целия 8-годишен период на неговото управление – явно сега Обама иска да навакса, активизирайки вмешателството на Вашингтон в Южна Америка, а оттук и активизирайки силите на реакцията. Също така, влиятелни капиталисти от САЩ са получили отказ от Селая да приватизират водещи държавни компании в Хондурас – очевидно и те са имали интерес от насилствената промяна. Освен това не бива да се забравя, че съветник на държавния секретар Хилари Клинтън е Джон Негропонте – бивш посланик в Хондурас, известен с това, че през 80-те години е отговарял за подготовката на „ескадрони на смъртта”, съставени от „контраси”, които да се бият с левите сили в Централна Америка и по-специално – срещу сандинистите в съседна Никарагуа. Но ключов аргумент в полза на твърдението, че САЩ стоят зад преврата, е наличието на тяхна военна база в Хондурас – Сото-Кано. Тя е създадена през 1954г. първоначално с цел организация на преврата в Гватемала (извършен през същата година); впоследствие, през 80-те години в Сото-Кано са се подготвяли операциите на контрасите в Централна Америка – финансирани от ЦРУ и ръководени от Джон Негропонте. Тъй като наличието на такава военна база е в разрез с конституцията на Хондурас (съществуването й е било възможно досега поради продажността на държавните ръководители на бедната централно-американска страна), избирането на един прогресивен ляв президент като Селая е било заплаха за нейното по-нататъшно съществуване. Опасенията на Вашингтон са се оказали основателни – на 31 май 2009г. Селая обяви, че базата ще бъде превърната в международно гражданско летище. Само 4 седмици по-късно – на 28 юни, президентът на Хондурас беше насилствено свален от власт от военните – тренирани в Сото-Кано, финансирани и ръководени от Вашингтон. Въпреки това, съдбата на Селая, който получи международна подкрепа от цялата прогресивна общественост, съдбата на демокрацията в Хондурас, е в ръцете на народа –– от неговата сплотеност и воля за борба зависи дали ще съумее да защити своя законно избран президент, да защити демокрацията в една от най-бедните страни в света.

В Перу – един от малкото останали бастиони на САЩ в Южна Америка – споразумението между Лима и Вашингтон за свободна търговия доведе до бунт на индианците от Перуанска Амазонка през април-юни. Президентът Алан Гарсия беше продал на североамерикански компании безпрепятствено да разработват и ограбват залежите на нефт и газ, разположени на територията на 24 млн. хектара джунгла. В знак на протест близо 10,000 индианци излязоха с копия и блокираха ключови магистрали в страната. В знак на солидарност с тях в градовете обявиха стачка шофьорите от обществения транспорт, таксиметровите шофьори, преподавателите и други обществени служители. Стигна се до сблъсъци с полицията и армията; бяха убити 40 индианци и повече от 20 полицая. Алан Гарсия беше принуден временно да преустанови опитите си да разпродаде националното богатство на страната. Същевременно от октомври 2008г. се възроди кошмарът на перуанската буржоазия – бойците от Маоистката комунистическа партия (известна още като „Сендеро луминосо” – Сияйна пътека) възобновиха след близо 6 годишно прекъсване въоръжената борба в страната. Бяха атакувани няколко военни бази на режима, в резултат на което до есента на 2009г. бяха убити около 40 войника от армията на Гарсия. За борба с маоистите държавата нае срещу 10млн.$ израелската охранителна фирма, ръководена от Израел Цив – известен главорез, подготвял армиите на Колумбия и Грузия. Предполага се, че Комунистическата партия на Перу разполага с около 200 бойци начело с бившия студент по антропология Виктор Киспе Паломино – ветеран от народната война през 80-те години и близък съратник на осъдения на доживотен затвор създател на „Сияйна пътека” – Абимаел Гусман (професор по философия, известен още като Председателят Гонзало). В специална прокламация Виктор Паломино обяви началото на третата фаза от народната война в Перу. Повече за комунистическото движение в Перу може да прочетете тук: http://www.redsun.org/

Успехите на революцията в Южна Америка остават извор за вдъхновение, „сияйна пътека” за милиони потиснати хора по света.

начало