ДЕЙНОСТТА НА „23 СЕПТЕМВРИ” ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА
През март 2009 г. беше организирана среща-дискусия с партизанския командир Минко Ралчовски, който разказа за интересни епизоди от антифашистката борба в България през 1923-44г.
На 8 март 2009г. „Призив” организира акция за солидарност с Костадина Кунева и с борбата на всички трудещи се жени в България и по света. В протестното шествие от Софийския университет до гръцкото посолство, в което участваха общо около 50 човека, се включиха и представители на „23 септември”, Анархосъпротива и ФАБ. Бяха издигнати редица плакати: „Солидарност с Костадина Кунева”, „Солидарност с борбата на всички трудещи се жени”, „Не на съвременното робство над жените”, „Солидарност с шивачките от Кърджали и Червен бряг”, „Помните ли жертвите от „Еврошуз”?!”, „Не, не и не на насилието над жените!” и др. По време на самото шествие до гръцкото посолство се скандираше: „Ние сме с теб, Костадина!”, „Да живее 8 март! Всеки ден – 8 март!”, „Днес не е празник, а ден за борба! С воля и разум – срещу страха!”, „Шефове – крадци! Шефове – убийци!”, „Солидарността между хората е нашето оръжие срещу властта” и др. Повече може да прочетете тук: http://septemvri23.com/Kostadina_Kuneva_akcia_za_solidarnost.htm
През април активисти на Движението се срещнаха с проф.Велико Карачивиев – бивш дългогодишен преподавател по история на философията, маркисистко-ленинска философия и научен атеизъм. Той представи автобиографичната си книга „Условията, които ме направиха марксист-ленинист“. Книгата съдържа ценни данни за извращенията на социализма, допускани по времето на Т.Живков.
На 1 май 2009г. беше проведено протестно шествие по улиците на София (от пл. „Гарибалди” до посолството на Република Гърция). То беше организирано от Акционен комитет „1 май”, включващ представители на анархистки и комунистически организации. В протеста се включиха около 150 човека, главно младежи – учащи и трудещи се, а също и група гръцки анархисти. Шествието протече под двата основни лозунга – „Няма да плащаме за вашата криза” и „Хората преди всичко”. Скандираше се: „Стига мизерия, стига бандитизъм, стига частна собственост и капитализъм”, „Шефове крадци, шефове убийци”, „Станишев бандит, стига геноцид”, „Борба! Борба! Класова борба! Работнико, бори се за своите права!”, „България, Гърция, Македония – врагът ни е в банките и в министерствата”, „НАТО, ЕС и МВФ – всичко да се измете”, „Шефове банкери, всички във пандиза, няма да плащаме за вашата криза” и др. Повече може да прочетете тук: http://septemvri23.com/1_may_2009.htm
![]()
На 7 май 2009г. представители на Движението участваха в дискусия в „Червената къща”, посветена на положението на работниците в България. Сред поставените на разискване въпроси бяха: какви са условията за работа в България днес, какво се случва с работническата солидарност във времена на криза и закриване на производства, как разбират и как отстояват интересите на работещите синдикатите у нас и др. Докато дебатиращите с нас буржоазни интелектуалци въобще отричаха съществуването на работническа класа в България, ние отстоявахме тезата, че работническа класа има и че тя води (макар и все още само стихийно) борба срещу новото капиталистическо робство.
На 2 юни 2009 хора от „23 септември” се включиха в отбелязването Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България пред паметника на гениалния поет-революционер на площад „Възраждане” в София, организирано от Студентско-ученическо движение „Призив за образование”. Повече може да прочетете тук: http://septemvri23.com/2_juni_2009.htm
![]()
На 25 юли 2009г. активисти на „23 септември” и наши другари от София организирахме поход до връх Половраг в Лозенската планина. Туристическото мероприятие беше използвано, за да обсъдим такива важни политически въпроси, касаещи нашия град и цялата страна, като въпроса за състоянието на Левицата, какви форми на борба да приложим занапред и по-специално – как идеите на комунизма да стигат до повече хора. Повече може да прочетете тук: http://septemvri23.com/23_pohod_v_lozenskata_planina.htm
![]()
На 2 август 2009г. комунисти от цялата страна се събраха, за да отбележат 118 години от създаването на марксистката партия в България. Срещата беше организирана от Партията на българските комунисти (ПБК) и на нея присъстваха около 150 души – другари от Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, София, Карлово, Попово, Бургас, Велико Търново, Перник, Търговище, Габрово, Чирпан, Калофер и Казанлък. Участваха и активисти на „23 септември”. По случай празника ние издигнахме транспарант „ДА ЖИВЕЕ РЕВОЛЮЦИОННИЯТ МАРКСИЗЪМ!”.
Участниците в събора изразиха своята решителност да продължат борбата срещу капитализма и срещу социал-предателите от БСП.
Около 500 антифашисти в София и още хиляди в цялата страна отбелязаха с различни чествания 65-тата годишнина от 9 септември – денят на народната Победа над монархо-фашизма. „23 септември” участва в организирания от Българския антифашистки съюз митинг-концерт пред Братската могила в София. Ние раздадохме наши материали на присъстващите хора и издигнахме плакат: „СВОБОДА НА НАРОДА!”.
От края на септември в София и в други градове на страната започна разпространяването на близо 9000 лепенки: „ИДЕЯТА Е ЖИВА!”.
***
На 6 януари 2010 година, около 23 часа, четирима фашисти нападнаха Борис Боев – един от най-активните членове на Движение за съпротива „23 септември”. Нападението срещу нашия другар е предварително замислено и извършено с изключителна жестокост. Не е съществувал конкретен повод за нападението. Нападателите са го причакали на спирка на градския транспорт в близост до дома му и когато той слиза от автобуса, под прикритието на тъмнината, те неочаквано са се нахвърлили върху него и са му нанесли удари с твърд предмет, които са можели да доведат до фатален край. Единствено благодарение на своя здрав и изключително силен организъм нашият другар остана жив.
Това фашистко нападение над наш другар не е изолиран случай.
– На 1 май 2009 година, след приключване на демонстрацията във връзка с Деня на международната работническа солидарност, организирана група от около 20 фашисти нападна в Парка на свободата разотиващите се по домовете си участници в демонстрацията. Тогава пострадаха възрастна жена и придружаващата я нейна дъщеря – симпатизанти на движението, а седем нападатели бяха арестувани от намиращи се наблизо полицаи.
– Преди няколко години друг наш другар беше ударен с бутилка по главата от фашисти пред зала, в която е трябвало да присъства на концерт. И само по щастлива случайност момчето остана живо.
– Многократно са отправяни заплахи със смърт в интернет срещу активисти на нашето движение. Представители на фашистки групи събират сведения за адресите, личните данни, публикуват снимки на наши активисти.
Със своите нагли и арогантни действия неофашистите в България се опитват да сплашат активистите на левите организации в страната и да парализират още в зародиш движението за съпротива срещу диктатурата на едрия български и чуждестранен капитал. Очевиден е стремежът на нападателите да подражават на своите предшественици от фашистките щурмови отряди, като, вероятно, разчитат на мудност и бездействие от страна на държавните органи, за да останат ненаказани. Призоваваме съответните държавни институции да започнат да изпълняват функциите си и най-сетне да предприемат законови мерки срещу фашистките групи.
Фашизмът е разрушителна кауза, обречена от историята, както и остарялата експлоататорска система, на която тази чудовищна кауза служи.
Изстъпленията и бруталната агресивност, демонстративната кръвожадност на лумпенизирани елементи, са израз на тяхното идейно безсилие и, естествено, тези акции не могат да спрат възхода на зараждащото се движение за освобождение на трудовите хора от капиталистическото неравноправие и гнет.