ДРАГИ СЪМИШЛЕНИЦИ,
(Реч,
произнесена на протестния митинг срещу разполагането на чужди военни бази в
България,
проведен на 12.11.2005 г. в София)
Ние всички
малко или много сме наясно, какво означава настаняването на чужди и по-специално
американски военни бази на българска земя – това е един антиконституционен акт,
наложен не само пряко волята на народа, но въобще и без да ни питат; това е
една позорна, решителна стъпка по пътя на окончателната загуба на българския
национален суверенитет и на настъплението на корпоративния капитал в нашата
страна.
Но нека навлезем в конкретиката на въпроса – следващата седмица в София ще дойде
американския представител Лофтис, за да договори разполагането на бази на американската
армия на българска територия.
Чухте ли добре?!
Тук в България идват за постоянно американски войски!
Но знаем ли ние каква позорна „слава“ има тази американска армия сред световната
прогресивна общественост?
Носи й се славата още от ІІ-рата световна война, когато варварски срина до основи
Кьолн и Дрезден.
Носи й се славата, че същата тази армия първа и единствена употреби атомно оръжие
в Хирошима и Нагазаки.
Носи й се славата, че първа употреби напалм срещу гръцкия народ по време на
Гражданската война 46-49г.
Носи й се славата още, че в разрез с международното право използва химическо
и бактериологично оръжие в Корея и Виетнам, подлагайки свободолюбивите им народи
на нечуван геноцид.
Същата тази армия за 25 години „престой” в Япония извърши... чуйте внимателно
– 150 000 престъпления срещу местното население.
Някой обаче ще каже, че това важи само за преди, че сега американската армия
се е реформирала и с най-чисти и хуманни подбуди ходи по света, за да носи демокрация
на народите.
Нищо подобно.
Американската армия отстоява своето злокобно реноме и в последната си „освободителна”
мисия в Ирак – вече трета година там се стреля „на месо”, което доведе до смъртта
на десетки хиляди иракски граждани; вече трета година „функционират“ институтите
на съвременната инквизиция – Абу Гариб и Гуантанамо – не един материал от там
потресе света с жестокостите и зверствата, извършвани от „доблестните освободители“
начело с Линди Ингланд, която с гордост позираше, теглейки за каишка гол иракски
мъченик по коридорите на Абу Гариб. В последната седмица пък се разкри, че доблестните
американци са използвали напалм и химическо оръжие срещу населението на иракския
град Фалуджа – включително срещу жени и деца.
Ето това е американската армия. Ето това е нейният имидж. При това тя само формално
трябва да се нарича американска, защото самият американски народ се срамува
от нея и още преди да започне агресията в Ирак американските другари издигнаха
лозунга “Not in our name!”- не в наше име! И бяха прави – защото шайката наемни
убийци, оглавявана от Ръмсфелд, воюва по света единствено и само в името на
корпоративния капитал, който има една-единствена цел – максимална печалба на
всяка цена, дори и с помощта на открито античовешки институции като Абу Гариб
и Гуантанамо, дори с помощта на забранени от ООН химически оръжия и бомби с
обеднен уран.
И ето днес тази армия на американския корпоративен капитал чука на нашата врата
и настоява да я подслоним за постоянно. За най-голям наш срам българските управници
от години позорно се съгласяват и даже сами предлагат българската земя на вашингтонските
хищници. Сякаш не ни стигат родните полицейски изверги, биещи беззащитни хора
– навярно научихте какво се е случило с моите другари предната нощ.
Но да се върнем на въпроса – ние, днес, които сме се събрали тук, разбира се
не сме съгласни с това развитие на нещата. Но основният проблем е може ли нещо
ние да направим, за да спрем навлизането на чужди войски. В дните преди протеста,
когато лепяхме плакати, приканващи хората да се съберат тук, не един и двама
спираха, одобряваха това, което правим, но се съмняваха, че можем нещо да променим.
Е ние точно това целим с мероприятия като днешното – да вдъхнем увереност на
тук присъстващите, че сплотени и организирани могат да помогнат на измъчения
ни народ да разбере, че именно от него зависи, че той сам твори историята си,
и че ако е достатъчно сплотен никоя военна сила, та дори и американската не
може да му се опре. Защото ние имаме нещо, което вашингтонските разбойници,
техните професионални убийци и нашите майкопродавци нямат – и това е нашата
съвест – съзнанието, че се борим за справедлива кауза, не само американците,
но и цялата гилдия на световните мошеници и претенденти за световно господство
би могло да преобърне и ликвидира.
Това е, което имах да ви кажа от името на 23 септември.
И нека още веднъж да повторя: янките не са страшни, ако срещу тях излезе организирана
сила. Задачата пред нас присъстващите тук е да засилим апостолската дейност
сред народа, да му помогнем да разбере, че от него зависи, че той сам твори
историята си и че сплотен и организиран никой глобален или роден злодей не би
му се опрял.
Ще победим, другари!