ПРОБЛЕМИТЕ НЕ СА В ПРАВОТО, НЕ СА И В "ГЛАВАТА"
Велко ВЪЛКАНОВ
Народното събрание прие някои нови промени в Конституцията. Изживява се очевидно очакването, че те ще доведат до съществени промени и в социалната действителност.
Не мога да отрека, че конституционните промени, отнасящи се по-специално до съдебната система, имат своите основания. Крайно необходим е наистина създаден при самата съдебна система орган (инспекторат), който да упражнява контрол, но заедно с това и да предлага (налага?) санкции на грубо нарушили своите задължения съдии и прокурори.
Грубите нарушения са за съжаление масови и драстични. Нека например припомня, че преди години жилище на крупния български учен-юрист проф. Борис Спасов бе продадено с измама. Образуваното по този повод досъдебно наказателно производство се оказа обаче - поне довчера – в безнадеждната десета глуха линия. Някакъв прокурор - по причини, за които можем да се досещаме – го е държал при себе си цели три години, без да му даде ход. Едва след намесата на инспектората при Върховната касационна прокуратура това досъдебно производство се раздвижи.
Друг драстичен пример. За участие в последните парламентарни избори БКП “Георги Димитров” подаде в срок необходимите за участие в изборите документи. В грубо нарушение на фактите (бил уж пропуснат срокът за подаване на документите), ЦИК отказа регистрацията й. Последва жалба във Върховния административен съд. И там съдията Магдалинчев постанови едно повече от странно решение. След като в мотивите си обсъжда правното положение не на “БКП Г.Димитров”, а на една друга партия, той в диспозитива на решението си неочаквано пише, че отхвърля жалбата на ... “БКП Г.Димитров”. Ръководството на БКП “Г.Димитров” отправи жалба до Висшия съдебен съвет, но жалбата остана без всякакви последствия за съдията Магдалинчев. А не би трябвало да е така. Не би трябвало едно толкова крещящо нарушение и на обективното право, и на съществено субективно право на гражданите (правото на участие в изборите) да остане ненаказано.
Силно се боя обаче, че промените няма да доведат да съществена промяна в поведението на съдебната система. Болестта не е в самата съдебна система, тя е в обществото. Днес в нашето общество властват парите. Демокрацията у нас е демокрация не на хората, а на парите. Мнозинството от парите (не от хората) определят поведението на всичко останало. Парите определят поведението и на законодателната власт, и на изпълнителната власт, и на съдебната власт.
Някога у нас се поддържаше тезата за творческата роля на правото. Че правото може много, няма съмнение, но че правото не всичко може, също би трябвало да стои извън всякакво съмнение. Възможностите на правото се предопределят от икономическия строй на обществото, в което то действа. Още Маркс в “Критика на Готската програма” предупреди : “Правото никога не може да стои по-високо от икономическия строй и от обусловеното от него културно развитие на обществото.”
Доказателствата са буквално пред очите ни.
С доброто намерение да подобрим действието на съдебната система ние непрекъснато променяхме основни законодателни актове. Така например в Наказателния кодекс бяха извършени през последните 17 години 33 изменения и допълнения. Очакваните положителни промени обаче така и не настъпиха. През същите тези години Наказателно-процесуалният кодекс от 1974 г. бе променян – до отмяната му през октомври 2005 г., когато бе приет новият Наказателно-процесуален кодекс – 25 пъти. Ефектът отново бе нулев.
Изводът е ясен. Преди да искаш от правото, искай от господстващата в обществото социално-икономическа система. Ако тя не бъде променена, каквито и промени да се извършат в правото, ефектът все ще клони към нулата. Всички добри намерения ще се разбиват, общо взето, в безсърдечието на доминираната от парите капиталистическа система.
Парите не само не миришат, те нямат и морал. Те са напълно неспособни да изпитват някакво състрадание. Единственият закон, на който те се подчиняват, е законът за собственото им натрупване. И колкото повече нарастват, толкова по-безсърдечни стават. Подчинявайки се на своя закон, парите са готови да минат и минават през трупове, през много, през хиляди, през милиони трупове. Те определят поведението дори и на собствените си притежатели. В книгата си “Спомени за настоящето” цитирах един от героите на филма “Уолстрийт: ”Най-лошото на парите е, че ни карат да действаме против волята си.” Изключително вярна мисъл.
С тези доводи трябва да се противопоставя и на една друга заблуда.
Масово се поддържа тезата, че главната причина за сполетелите ни бедствия е в управляващия ни политически елит. Прибягва се до вярната сама по себе си народна мъдрост, че рибата се вмирисва от главата. Вярно е, управляват ни лоши “глави”. Защо обаче се пренебрегва фактът, че през тези 17 година на “преход” бяха сменени много “глави”, а рибата, т.е.държавата ни все повече и повече се вмирисваше. С други думи, каквито и глави да има, държавата ни, след като обслужва една предварително вмирисаната капиталистическа система, няма как да не мирише.
Не би могло, разбира се, да се отрече значението на държавното ръководство. Но поставено в тази капиталистическа социално-икономическа система, и най-доброто държавно ръководство не може да си позволи повече, отколкото му позволява самата тази система. Каквито и партии да дойдат на овладеят държавното ръководство, те ще действат като капиталистически партии, ако не поискат да променят самата природа на господстващата социално-икономическа система. И ще миришат заедно с тази система.
Всичко това предопределя и нашата задача. Ако искаме да имаме една съответна на човешката ни природа правна система, ако искаме да живеем при една предлагаща човешки условия на живот обществена система, ние трябва да се заемем с изграждането на партии, които, овладели държавното ръководство, ще пристъпят към преодоляване на господстващата днес безчовечна обществена система.
Всичко останало е илюзии.София, 27 ноември 2006 г.