НЕПАЛ: НАСТЪПЛЕНИЕ НА РЕАКЦИЯТА
ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА 2009Г.

През изминалия период силите на революцията в Непал начело с Маоистката партия бяха принудени да отстъпят редица стратегически позиции пред силите на реакцията. Сред основните въпроси – за конституцията, за армията, за земята и за отношенията с Индия – логично акцентът падна върху въпроса за бъдещето на армията в Непал. Компрадорската буржоазия, свързана със САЩ и Индия, в лицето на своя политически представител – партията Непалски конгрес, беше наясно, че не може да гарантира класовите си интереси, без да има контрол над Непалската армия и без да бъде разформирована маоистката Народоосвободителна армия. Комунистите от своя страна също бяха наясно, че „без народна армия не може да има нищо народно” (Мао Цзе-дун), т.е. че без да имат гаранцията на организирани военни сили, никакви прогресивни социални придобивки не биха били възможни, и затова се концентрираха преди всичко върху въпроса за разрешаването на въпроса за армията. Маоистите настояваха 19-те хиляди бойци от партизанската им армия да бъдат интегрирани в Непалската армия, а не да бъдат разформировани. Въпреки че бяха начело на правителството, те не можаха да наложат своя план за разрешаване на военния въпрос. Нещо повече – главнокомандващият Непалската армия – Рокмангуд Катавал, опирайки се на реакционните сили, си позволи три пъти дръзко да се противопостави на законно избраната демократична власт в страната. В разрез със заповедите на военния министър той си позволи да рекрутира няколко хиляди нови войника (при положение, че 19 хиляди души от Народоосвободителната армия чакат за това), върна по местата им уволнените от военния министър 8 генерала от висшия команден състав и бойкотира Националните игри под предлог, че в тях ще участват представители на Народоосвободителната армия. Всичко това беше очевиден опит да се постави армията над гражданската власт в лицето на коалиционното правителство. Поради това в края на април маоистите взеха решение Катавал да бъде уволнен от поста главнокомандващ на Непалската армия с мотива, че грубо е злоупотребил с правомощията си. На 3 май Катавал официално беше уволнен от коалиционното правителство. Но в този критичен за гражданския мир в страната момент президентът на Непал – Рам Баран Ядав (представител на Непалски конгрес) – отказа да подпише заповедта за уволнение на Катавал и по този начин грубо погази демократичния ред в страната, отказвайки да признае за водеща волята на народа в лицето на правителството над армията. Същевременно маоистите получиха удар и в рамките на самото правителство – техният основен коалиционен партньор в лицето на хрушчовистката Комунистическа партия на Непал (обединени марксисти-ленинисти) напуснаха правителството в същия момент, в който беше уволнен Катавал, разкривайки за пореден път предателската си същност, заставайки на страната на реакцията, на тези които не желаят мир в страната и в крайна сметка – на страната на империализма. Под натиска на събитията лидерът на маоистите подаде оставка на 4 май, заявявайки, че той и неговата партия ще продължат борбата в защита на демокрацията, използвайки парламентарната трибуна (където те са с най-много депутати) и натиск от улицата (където те имат най-много организирани активисти и симпатизанти). Маоистите оцениха развоя на събитията като антидемократичен преврат, зад който стои американският империализъм и индийският експанзионизъм, и който има за цел да неутрализира волята на народа за мир, демокрация и прогрес.

На 23 май беше съставено ново правителство начело с КПН (ОМЛ) и Непалски конгрес плюс още 20 от общо 22 парламентарно представени партии. По този начин ОКПН(м) остана в изолация. Многомесечният натиск от улицата също се оказа недостатъчен (поне засега), за да надделее над силите на реакцията. Така, към средата на август в ОКПН(м) е настъпил нов критичен момент – по какъв път да поеме оттук-нататък с оглед на новата, неблагоприятна ситуация. Спорът вътре в партията е дали да се пристъпи към по-радикални действия (подновяване на народната война и въстание), застъпвана от Мохан Байдя – Киран, или да се продължат опитите за мирно разрешаване на кризата (позиция, застъпвана от лидера на партията – Прачанда). Най-вероятно, както винаги се е случвало в историята на борбата между буржоазията и пролетариата мирните опити на комунистите за възстановяване на демокрацията и социалната справедливост ще завършат с насилие и репресии от страна на силите на реакцията. Тогава вече подновяването на партизанската война и подготовката за народно въстание неминуемо ще бъдат поставени отново на дневен ред.

Подробна хронология на събитията в Непал септември 2008г.-август 2009г. може да намерите на адрес: http://septemvri23.com/Nepal_hronologia_sept2008_aug2009.htm

Други материали за Непал може да прочетете на адрес: http://septemvri23.com/Asia_Nepal.htm

както и тук: http://democracyandclasstruggle.blogspot.com/

начало