Историческа справка за най-новата история на Непал

До 1951 г. Непал е абсолютна монархия. Номинално страната се управлява от кралската династия Шах, обаче реалната власт принадлежи на семейството наследствени министър-председатели Ран. Под властта на всесилните Ран феодалното кралство е превърнато в полуколония на Британия.
В края на 40-те – началото на 50-те години в страната, и особено в средите на непалските емигранти в Индия, започват да растат опозиционни настроения. Създадени са политически партии: по образец на партията Индийски национален конгрес е създадена партия Непалски Конгрес. Индийските комунисти помагат да се създаде Непалска компартия. Основен лозунг на опозицията бе отстраняването от власт на семейство Ран.
През 1950-51 г. в резултат на борбата, която на места е въоръжена, режимът на Ран е низвергнат. В 1959 г. се провеждат първите парламентарни избори, на които побеждава Непалският Конгрес(НК), а непалските комунисти получават значителен брой места.
Силите на реакцията обаче взимат реванш. В 1960 г. кралят Махендра извършва преврат, разпуска парламента и забранява политическите партии. Лидерите на партиите са арестувани или напускат страната. Създадена е система от нови органи на властта – панчаяти – на местно и централно ниво. Част от членовете на панчаяти се избират, останалите се назначават от правителството.
Антипанчаятските настроения се засилват през 70те-80те години. В 1990 г. масовото народно протестно движение принуждава краля да подпише конституция, която ограничава абсолютната власт на кралското семейство. Непал става конституционна монархия. Политическите партии отново са разрешени. Провеждат се избори за общонационален двукамарен парламент. Обаче, отново гнет – феодалната собственост върху земята се запазва.
Непал днес е една от най-бедните страни в света: 72% от нейното население по данни на ООН живее в крайна нищета, средната продължителност на живота е 51 години, 65% от непалците са неграмотни. Само за 14% е достъпно електричеството. Непалското общество е разделено по кастов и национален признак – в Непал живеят 25 народности, които говорят на 7 основни езика и 125 наречия. Селячеството, съставляващо по-голямата част от населението, е угнетено от помещиците-земевладелци и търпи тежки феодални повинности.

Комунистическото движение на Непал

Комунистическата партия на Непал(КПН) се образува в началото на 50-те години в средите на непалските политически емигранти в Индия. За основаването й спомога Индийската КП, а също Китайската КП, която през 1949 година идва на власт в Поднебесната.
В 1960 г., когато идеологическите разногласия между КПСС и КПК се изострят, КПН се разцепва на „хрушчовисти“ и „маоисти“.
През 60-те години, след реакционният държавен преврат, просъветските комунисти са готови да си сътрудничат с кралската власт, докато маоистите искат възстановяването на парламента. По-късно от левите групи е създадена КПН – „На Четвъртия конгрес”. През 80-те от „Четвъртия конгрес“ се отцепиха КПН (Масал) и КПН (Машал).
Реставрацията на капитализма в СССР, преминала в открита фаза в края на 80-те години засилва влиянието на маоистите. Тогава основна лява политическа сила става Комунистическата партия на Непал (обединена марксистко-ленинска), която се образува в резултат на обединяването на просъветските комунисти и някои маоистки групи. В края на 1989 г. под ръководството на КПН (ОМЛ) е създаден Обединен ляв фронт, в който влизат болшинството комунистически партии и групи в страната.
През 90-те години, след установяването на парламентарната монархия, КПН (ОМЛ) получава значителна част от местата в парламента (втора партия след НК) и премина изцяло към парламентарна борба. През 1994-1995г. КПН (ОМЛ) сформира еднопартийно правителство, което обаче издържа само 9 месеца и практически с нищо не помага на народа.
Историята на днешната КПН (маоисти) може да се започне от февруари 1990 г., когато редица неголеми комунистически групировки отговорят с отказ на призива да се присъединят към Обединения ляв фронт. Тези организации – КПН (Масал), КПН (Машал), Организацията на трудещите се пролетарии на Непал, Марксистко-ленинската партия на Непал, групата Шабхурама Шрестхи, образуват Обединено национално народно движение(ОННД). ОННД веднага се противопоставя на парламентарния опортюнизъм на КПН (ОМЛ) и ОФЛ. В програмното му заявление е записано:
„Непалският конгрес издига политическа програма за установяване на мястото на панчаятската система... парламентарна система от западен тип. Политическата история на Непал доказва, че по този начин не могат да се решат главните насъщни проблеми, стоящи пред непалският народ. Затова ние не сме съгласни с онази програма, която има за цел възстановяването на парламента. Тази програма на Непалският конгрес се подържа и от току-що сформирания Обединен ляв фронт. По този начин, Левият фронт затъна в блатото на парламентаризма. Това е истински политически опортюнизъм... Реалното разрешаване на основните проблеми, стоящи пред страната и народа, може да се извърши само посредством на Народната, или Новата демокрация. Затова, като се приключи с панчаятската система, трябва на нейно място да се установи Народна демокрация, а не парламентарна система“.
Вторият възлов пункт, отличаващ бъдещата КПН (маоисти) от опортюнистите, е аграрният въпрос, който маоистите издигат на преден план. Съгласно техния анализ, революцията в Непал, където 85 % от населението живее в селските райони, ще бъде именно с аграрен, антифеодален характер и ще върви „от селото към града“.
„Основната маса непалци са селяни и ето защо техните проблеми се явяват основни проблеми на цялата страна. Ето защо решението на този проблем зависи от разрешаването на аграрния въпрос. Нужно е да се конфискува всичката земя, намираща се във феодално владение и да се раздаде посредством организирани селски комитети...на бедните и безимотните селяни въз основа на принципа: който обработва земята, той я и получава“.
Тази проста програма, съставена в духа на ленинския Декрет за земята, лесно се възприема от иначе малограмотното непалско селячество. Обаче, въпреки че авторитетът на маоистите нараства, те все още остават малобройна група.
Маоистите остават легална партия и участват на изборите. Март 1995 г., когато ОННД е преименуван в КПН (маоисти), маоистите дори имат няколко депутата в парламента.

Народна война

Обаче КПН (м) не се превръщат в поредната легална опозиционна партия. Септември 1995г. ЦК на партията взема решение за започване на продължителна Народна война.
Но ръководителите на КПН (м) не са леви авантюристи. Те внимателно анализират ситуацията в страната и стигат до заключението, че обективна революционна ситуация в страната има с оглед на това, че реформите и парламентарната монархия не са разрешили основния проблем на страната – аграрния въпрос.
В началото на февруари 1996 г. партията дава на управляващия Непалски конгрес списък от 40 искания. Сред тях са: анулиране на неравноправните договори с Индия; отмяна на дискриминационните закони спрямо чуждестранните работници в Непал; отмяна на всички привилегии на кралското семейство; приемане на нова конституция чрез свикване на конституционно събрание; национализация на собствеността на компрадорската и бюрократическата буржоазия; гарантиране свободата на съвестта, свободата на словото и събранията; приемане план за обезпечаване селата с питейна вода, електричество и пътища. В случай, че правителството не приеме ултиматума, партията заплашва да премине към въоръжена борба срещу правителството.
Ултиматумът не е приет и на 14 февруари 1996 г. КПН (м) провежда първите си въоръжени акции в шест района от страната.
Преминаването в нелегалност и началото на въоръжената борба е нелеко за партията. Повечето членове на политбюро и регионалните й лидери са добре известни на властта.
Върху партията се стоварва вълна от репресии. Полицията отвлича, убива, изтезава заподозрените в членство или поддръжка на КПН (м) . Но Народната война продължава да набира скорост. За това спомага пълната липса на пътища, слабият правителствен контрол над отдалечените райони, гористите местности, изключително подходящи за водене на партизанска война. Но най-главното – лозунгите на партия по аграрния въпрос бързо намират подкрепа сред 20-милионното селячество в Непал.
Въпреки че репресиите против заподозрените в комунистическа дейност приемат огромни мащаби, на американския империализъм и на индийските капиталисти това им се вижда малко. Страхът от това, че техните многочислени предприятия в Катманду и в други големи градове на Непал ще попаднат в ръцете на народа, ги подтиква към организиране убийството на краля.

Монархическият преврат

Юни 2001 г. Медиите се надпреварват да съобщават за гибелта на непалското кралско семейство. Според версията на индийската преса, подхваната от целия световен печат, в кралското семейство се разиграла същинска шекспирова трагедия: 29-годишният принц Дипендра, след като семейството му забранява да се ожени за своята любима, застрелва баща си – крал Айсвар и още шест члена на рода си, след което се самоубива. Официалната версия на непалските власти пък гласи: това е нещастен случай – взривило се е автоматично оръжие. Но на тази версия никой не повярвал.
Буржоазните медии, жадни за жълти новини, с удоволствие разказват за кървавите подробности, но не дават абсолютно никаква информация за това какво се случва в Непал извън пределите на кралския дворец; и то в момент, когато обстановката в непалското общество се явява ключ към разгадаването на тази детективска история.
В това време в селските райони се разгаря гражданска война, в градовете набира сила работническото движение. Няколко дни преди гибелта на кралското семейство столицата на Непал Катманду е парализирана от тридневна генерална стачка с искане за оставка на премиера Гирхи Койрал във връзка с обвинения в корупция.
На фона на масовото революционно движение и гражданска война гибелта на кралското семейство общо взето е незначителен епизод, но буржоазните медии предпочитат да премълчат за непалската революция. Обаче и самия скандал в кралското семейство съвсем не е причинен от любовни стремления.
Непалските феодали, подкрепяни от индийския и англо-американския капитал, настояват за насилствено потушаване на движението, и по-специално за започване на въоръжената борба срещу КПН (м). Но покойният крал Биренда отказал да използва армията за потушаване на въстанието и народния протест, ограничавайки се единствено с прилагане на полицейски репресии. Заменилият го „по чудо оцелял“ брат на краля – принц Гянендра обаче е готов да приложи такива мерки.
Старият крал просто бил елиминиран, разчиствайки трона за привърженика на „решителни действия“.

Хронология на класовата борба (кр. 2004 – нач. 2006 г.)

22ноември 2004 г. – буржоазните медии съобщават за сблъсък между маоистки партизани и армията, която започва сражения с бунтовниците. Съобщава се за 66 убити партизани, 10 убити войници и 16 ранени войници. Сблъсъкът е станал в село Пандон, Западен Непал. В краткото съобщение се отбелязва и че от началото на гражданската война в Непал са били убити около 10 000 души.
1 февруари 2005г .- Репресиите не помагат на непалското правителство и неговите американски и индийски господари да спрат народната революция. Значителна част от селските райони на страната е обхваната от Народна война. В много райони КПН (м) установява паралелна работническо-селска администрация, въстанието в различна степен обхваща ? от 24-милионното население на Непал. Както отбелязва вестник „Азия-Таймс“: „С бързината на разпространението на комунистическата активност расте заплахата маоистите в някой момент да съборят правителството” . Само че кралят ги изпреварва – той обявява извънредно положение в страната и разпуска правителството на Шер Бахадур Деуба по обвинение, че не е успял да организира парламентарни избори и да се справи с маоистките бунтовници. Оттук-нататък крал Гянендра поема цялата власт в свои ръце, оглавявайки правителството и разтуряйки парламента. Буржоазните промонархически партии на свой ред изпадат в немилост и се вливат в редиците на демократическата опозиция, водена от КПН (м).
11 май 2005 г. – буржоазната преса съобщава за нападение на партизани срещу три полицейски управления в Източен Непал, вследствие на което има 30 убити (не се съобщава от кои) а „някои полицаи са в неизвестност“. Освен това се съобщава, че е прекъснат достъпът до източната част от страната (т.е. тя е напълно под контрола на КПН (м)!). Разтревожената Индия обявява, че ще възобнови военната си помощ за Непал, „за да бъде потушено комунистическото въстание”.
8 юни 2005 г. – КПН(м) освобождава 8-те военнопленници, взети при сблъсъка от 10-11 май 2005 г.
10 юни 2005 г. – бойци на народно-освободителната армия (НОА) атакуват едновременно пет охранителни пункта на кралския режим в Дангади. Шестима от кралските наемници са убити. Охранителните пунктове, нападнати от НОА са били притежание на местна електрическа компания, полицейско училище, казарма и на местна петролна корпорация.
18 юни 2005 г. – двама кралски наемника са убити от засада, устроена от бойци на 5-та бригада на НОА.
19 юни 2005 г. – председателят на КПН(м) – Прачанда публикува статия, в която приветства решението на 7-те опозиционни буржоазни партии да поемат ангажимент да учредят ново събрание и да сложат край на деспотичния монархически режим. Прачанда изтъква, че КПН(м) е готова на сътрудничество със 7-те опозиционни партии в името на засилването и сплотяването на антимонархическото движение, като се надява всичко неуточнено около това политическо решение да се изясни в процеса на съвместните координирани действия.
20 юни 2005 г. – бойците от 6-та бригада на НОА осъществяват внезапна атака срещу затвора в Диктел. Убити са поне шестима кралски наемника, освободени са 54 полтически затворници, взети са големи количества оръжие и амуниции.
11 юли 2005 г. – КПН(м) обявява, че е готова да преговаря с всяка организация по света, дори и с ООН, в името на стремежа на непалския народ към демокрация, мир и прогрес. Още веднъж се апелира 7-те опозиционни партии да пристъпят към диалог с цел изграждането на единен демократичен фронт.
22 юли 2005 г. – „Репортери без граница“ отчитат големи нарушения на свободата на словото в Непал. Сурова цензура е наложена дори в интернет – блокират се уебсайтове, затварят се интернет-форумите, следи се електронната поща.
23 юли 2005г. – сблъсък между полицията и кралската армия. Противоречието между двата органа на „реда“ за власт се изостря и дори взима жертви.
27 юли 2005 г. – КПН(м) призовава 7-те опозиционни партии да вземат смело решение и да участват в изграждането на нов политически фронт.
8 август 2005 г. – бойци на НОА завладяват базов лагер на роялистите в западен Непал след 11-часова битка. Убити са 159 кралски наемника пленени са 50 души, както и огромно количество оръжие и амуниции.
2 септември 2005 г. – публикувана е съвместна декларация на КПН(м) и на Комунистическата партия на Индия (маоисти). В нея се заявява, че „американският империализъм, основният враг на потиснатите хора по целия свят, и индийският експанзионизъм се опитват да крепят тяхната марионетка Гянендра и наемниците му, осигурявайки му оръжие, амуниции и пари под различни претексти“.
4 септември 2005 г. – КПН(м) обявява едностранно прекратяване на огъня през следващите три месеца. Причините се изясняват от председателя Прачанда в специално интервю: да се засилят връзките на партията с масите и да се ускорят преговорите с буржоазната опозиция за създаването на координация в действията им срещу монархическия режим. Прачанда изтъква, че НОА няма да извършва акции, но ще остане в състояние на активна отбрана с цел отблъскване на евентуални вражески атаки. Прачанда отбелязва, че ако кралското правителство сметне едностранното прекратяване на огъня за проява на слабост от страна на НОА и се заеме с масовизиране на наемническите набези и с построяването на нови военни бази, прекратяването на огъня ще бъде своевременно отменено и ще доведе до засилване на партизанските акции.
23 ноември 2005 г. – КПН(м) и 7-те опозиционни партии официално обявяват споразумението помежду си, което се изразява в „12 точки на разбирателството”
3 януари 2006 г. – КПН(м) обявява, че отменя обявеното прекратяване на огъня. КПН(м) се аргументира с това, че въпреки отправеното предупреждение, кралската армия е продължила военните си акции.
1 февруари 2006 г. – на този ден според съобщенията в буржоазната преса са извършени серия нападения в западния непалски окръг Палпа. Убити са най-малко 19 войници и полицаи, а десетки други (включително и окръжният управител) се водят за изчезнали. Нападенията се извършават часове преди непалският крал Гянендра да произнесе обръщението си към нацията по повод годишнината от извършения от него преврат.

До окончателна победа!

Ръководеното от непалските комунисти революционно въстание в селата и работническото движение в градовете вече набират голяма сила и монархията, дори опирайки се на американските и индийските капиталисти, едва ли ще може да удържи „положението“. Народната революция изтръгва Непал от вековната изостаналост и тласка тази планинска страна по пътя на социалния прогрес.
Във връзка с гореказаното е важно да се знае, че това не е просто някакъв „слух“, носещ се из Интернет, това е самата действителност – в края на 2005 г., на срещата на работническата и студентската младеж в Атина, наш другар от Движение за съпротива „23 септември“ лично се запозна с представител на КПН (м). Последният най-отговорно е заявил, че в Непал в момента съществуват две държави. Едната е на фашистките превратаджии начело с краля. Тази държава вече е принудена да се отбранява. Втората държава е тази на маоистите-комунисти. Тя вече е преминала в настъпление срещу антинародния монархически режим. Това, че КПН (м) е в настъпление го признава и самият крал Гянендра.
Опитът на КПН (м) е от изключителна важност за комунистите по света. Той показва, че даже неголяма по численост партия при правилна идеологическа и политическа линия може да завоюва доверието на масите и да оглави революционното движение, захвърляйки на бунището на историята далеч по-многобройните парламентарни „комунисти“.

(по материали от интернет)

начало