ОПРАВДАНИ НА ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ
На 7 юли 2008 г. Софийският районен съд произнесе оправдателна
присъда по всички обвинения, повдигнати срещу двама членове на Движение за
съпротива „23 Септември” – Владимир Тричков и Стефан Андонов.
Двамата бяха обвинени затова, че през нощта на 10 срещу 11 ноември 2005 г.,
разлепяйки плакати за антивоенен митинг, са нанесли побой над 6-ма униформени
полицаи пред сградата на Синагогата в София.
Съдебното дирене продължи близо 3 години. От разпитите на свидетелите и от
показанията на вещите лица стана очевидна пълната несъстоятелност
на обвиненията срещу нашите другари. Въпреки това, Прокуратурата възнамерява,
в предвидения от закона 15-дневен срок, да протестира пред по-горна инстанция
решението на Районния съд.
Повече информация за случая от ноември 2005 г. вижте на адрес:
Относно ареста на Владо и Стефан
Декларация на Конференцията на балканските работнически и комунистически партии - 27.11.2005 г.
ИЗЛЕЗЕ БРОЙ ТРЕТИ НА НАШИЯ ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН (вариант за печат)
През май 2008г. излезе брой трети на Информационния бюлетин на Движение за съпротива „23 септември” (бр.3 МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ В КНИЖАРНИЦАТА В ДВОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И В КНИЖАРНИЦАТА НА НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ" НА ЦЕНА 1лв.).
„1941г. – СЪБИТИЯТА НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ”
В края
на миналата и началото на тази година, почти едновременно и независимо един
от друг, двама изтъкнати обществени деятели с леви и комунистически убеждения
– проф. Велко Вълканов и кубинският ръководител Фидел Кастро – разпространиха
своите възгледи относно причините за тежките поражения на Червената армия
в началния период на войната срещу хитлеристка Германия. Като цяло мненията
на двамата съвпадат – според тях главната причина за тези поражения е недалновидността
на Й. Сталин, който не се доверил на разузнавателната информация и не подготвил
страната за предстоящото нападение. Такава е и „официалната” теза, която от
50 години се смята за общоприета в научните среди.
Заслужава специално да се отбележи обстоятелството (което неоснователно се
пренебрегва), че въпросното становище е един от най-важните и силно въздействащи
аргументи за дискредитирането не само и не толкова на Сталин, колкото на социализма
изобщо. При положение, че ръководството на една страна е в състояние да допусне
такава груба и пагубна, неоправдана с нищо грешка, грешка, довела до гибелта
на десетки милиони граждани на страната, то не представлява никаква трудност
да се направи изводът, че политическата система, излъчила това ръководство,
е дълбоко дефектна, неприемлива, „тоталитарна”, както най-често я наричат.
И тогава остава само да се допълни, че при социализма политическата система
е задължително тоталитарна, за да бъде заклеймен и отхвърлен всякакъв социализъм,
а с това и единствената действителна алтернатива на капитализма. Ето защо
вече толкова години заинтересовани историци, общественици и даже военни специалисти
непрестанно повтарят твърдението за непростимия пропуск на Сталин в навечерието
на войната, въпреки че документите и фактите в основни линии са добре известни
и те по никакъв начин не се съгласуват с тази общоприета теза. Не само всички
ученици са принудени да зазубрят и безкритично да възпроизвеждат въпросното
твърдение, но и хора, които по други въпроси се стремят да се противопоставя
на нападките и клеветите срещу Сталин, стане ли дума за началото на войната,
често заемат уклончива позиция и поне отчасти се съгласяват с обвиненията
срещу съветския ръководител. Показателно е, че даже самостоятелно мислещи
личности като Кастро и проф. Вълканов (към които ние изпитваме най-дълбоко
и искрено уважение) са склонни, без обстойно да разгледат фактите, да отстъпят
пред натиска по този въпрос.
Поради изключителното значение на разглеждания въпрос в рамките на идеологическата
борба между двете системи, както и поради възможността да разобличим по нагледен
и категоричен начин цялата технология на антикомунистическите манипулации,
използвани от империалистическите пропагандни централи, на нашата електронна
страница в раздел „История”
започваме публикацията на серия от материали под общ надслов „1941
година – събитията на Източния фронт”.
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА
БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА МИР
ОТ 28 МАЙ 2008 г.
На свое
редовно заседание Българският национален съвет за мир обсъди обстановката
в страната и света.
С тревога бе отбелязано, че управляващите среди у нас продължават да подкрепят
агресивната политика на САЩ и НАТО, превърнала се в постоянна заплаха за мира
и дружбата между народите.
България продължава да поддържа свои военни контингенти в чужбина, които в
угода на чужди интереси потискат свободата и националното достойнство на съответните
народи. Българският национален съвет за мир намира, че е крайно време Република
България да последва примера на редица други държави, които оттеглиха участието
си в една дълбоко неморална политика. Заедно с това България трябва да се
противопостави на очертаваща се опасност от война срещу Иран. Както в Ирак
не съществуваха, така и в Иран не съществуват никакви основания за репресивни
мерки срещу тях. Във всички случаи никакви военни действия не бива да бъдат
допуснати без решение на Съвета за сигурност на ООН.
Българският национален съвет за мир решително не одобрява решението на българското
правителство да признае независимостта на сръбската провинция Косово и Метохия.
Този акт крие в себе си сериозна опасност за добросъседските отношения между
България и Сърбия, опасност и за мира на Балканите.
Българският национален съвет за мир с тревога отбелязва, че политиката на
правителството създава определена заплаха и за вътрешния мир в страната. Нарастваща
бедност на огромната част от населението е предпоставка за възникването на
сериозни социални конфликти. Крайно наложително е да се вземат бързи мерки
за предотвратяване катастрофалния срив в жизнения стандарт на българския народ.
Българският национален съвет за мир заявява решителен протест срещу незаконния
и несправедлив наказателен процес срещу двама от неговите активисти Владимир
Тричков и Стефан Андонов. Те, които станаха жертва на грубо полицейско насилие
и на тежко нарушение на законността от страна прокуратурата, вече трета година
носят бремето на тази недостойна политическа репресия. Искаме да вярваме,
че един ден отговорността ще падне върху тези, които я заслужават.
София, 28 май 2008 г.
ПРОБЛЕМЪТ „КОСОВО”
На 17 февруари 2008 г. с подкрепата на империализма на Балканите се появи втора албанска държава под името Косова. Случаят с независимостта на Косово е безпрецедентен в много отношения и вероятно ще има сериозно отражение върху бъдещето не само при нас на Балканите, но и в целия свят...(виж целия текст)
ИЗЛЕЗЕ БРОЙ ВТОРИ НА НАШИЯ ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН (вариант за печат)
През април 2008г. излезе брой втори на Информационния бюлетин на Движение за съпротива „23 септември” (бр.2 МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ В КНИЖАРНИЦАТА В ДВОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И В КНИЖАРНИЦАТА НА НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ" НА ЦЕНА 1лв.).
ЗА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННИЯ БЮЛЕТИН
„От всички
ценни капитали на света
най-ценният капитал са хората, кадрите…
кадрите решават всичко…
ако нямаме кадри, ще куцаме и с двата крака.”
/Йосиф Сталин „Въпросите на ленинизма”/
В брой №1 беше посочено,
че „Информационният бюлетин” на Движение за съпротива „23 септември” трябва
да играе ролята на свързващо звено между публичните прояви и интернет-сайта
на движението. Тук ще опитаме да дадем някои разяснения по този въпрос...(виж
целия текст)
ДА ЖИВЕЕ 1 МАЙ – БОЕН ПРАЗНИК НА ТРУДА!
Ден на победи.
Милиони, милиони победи,
за всеки убит по една.
Ден на завети
и спомени, спомени бледи
в пулсираща червена звезда.
Завети - те по-силни от изстрел,
минути по-дълги от век.
Календарът е натъпкан пълнител
със делници на живота нелек.
Животът е всъщност ужасен -
и алчен за още, озъбен е звяр.
Но всъщност от всичко изпразнен
бушуващ, изгарящ човека пожар.
Чух ви да казвате: "Опазил ни Господ!" -
прастара просия на робския нрав.
Свободата погребахте и сложихте кръст.
В небосклона охлузен погледи вперихте,
но намерихте само робския страх.
Потоци от хора по робския път -
новите роби на господар незаконен -
аз виждам в очите ви утрешен бунт!
Зная, ще има Дни на победи -
милион, милиони победи,
за всеки поробен, поне по една!
Дни на завети
и нови и нови моменти.
В нощта ви пулсира червена звезда!
Ще има отново свободни съвети!
Ще има отново от вчерашни роби
в свободното слово възпята земя -
за всички свободни Съветска страна!
/Д.Ганчев/
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВТОРАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
НА
БАЛКАНСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ И РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ
На 1-2
декември 2007г. в София се проведе Втората Конференция на балканските комунистически
и работнически партии. Участваха следните партии и организации от Балканите:
Българска работническа партия (комунисти) и Движение за съпротива „23 септември”
от България, Комунистическа организация на Гърция (КОЕ), Маоистката комунистическа
партия и Марксистко-ленинската комунистическа партия от Турция/Северен Кюрдистан
и Партия на труда от Сърбия.
Конференцията протече в обстановка на другарски и плодотворни дискусии. Ние,
участвалите партии и организации, дискутирахме проблемите, с които се сблъскваме
на Балканите, пътищата, по които да ги разрешим, и взехме решения как да продължим
борбата за в бъдеще. Ние постигнахме общо съгласие по въпроса, че е необходимо
да се засили взаимодействието и солидарността между комунистическите, революционните,
прогресивните и антиимпериалистическите сили на Балканите, а също и в региона
като цяло...(виж целия текст)
ПО
СЛУЧАЙ 5 ГОДИНИ ОТ АГРЕСИЯТА В
ИРАК
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ
На 20 март 2003г.
започна агресивната война срещу Ирак, последвана от окупация, ръководена от
САЩ и подкрепена от други империалистически държави по военен, политически
и икономически начин. Тази агресивна война е най-мащабната и жестока империалистическа
атака за последните десетилетия в рамките на общата стратегия за Средния Изток,
включваща агресии срещу афганистанския, палестинския и ливанския народ.
Огромните разрушения и големият брой жертви, причинени от САЩ, вероятно ще
са само една стъпка, която ще бъде последвана от още по-големи разрушения
и още милиони убити. Това е целта на империализма и на първо място на империалистите
от САЩ, които я реализират посредством нарастващи заплахи и специална подготовка
за война срещу Иран.
Агресиите срещу иракския народ и срещу други народи от Средния Изток се сблъскват
с твърда, продължителна и героична съпротива. Героичната съпротива на народите
от Средния Изток е един от най-важните центрове на борба, която народните
маси по целия свят водят срещу империализма.
Без тази съпротива империалистическата агресия щеше да се разпростре още по-нашироко,
обхващайки и други страни, на първо място Сирия и Иран. Всеки трябва да признае
правото на тези народи да се защитават срещу всяка агресия по същия начин,
както това право на съпротива беше признато на народните маси в борбата им
срещу хитлеро-фашистките агресори в Европа и срещу японските агресори в Азия
по времето на Втората световна война.
Тежките отстъпления, които е принуден да прави империализмът на САЩ в Средния
Изток и очертаващото му се поражение води до отслабване на позициите му по
целия свят, което е сериозна подкрепа за световната борба на народите и на
работническата класа в империалистическите страни.
Империализмът е изворът на всички агресивни войни и най-добрият принос за
мира е борбата срещу империализма.
На петата годишнина от началото на войната ние, подписалите тази декларация,
осъждаме агресията срещу Ирак и срещу всички страни и народи от Средния Изток.
Подкрепяме съпротивата на народните маси в Ирак, Афганистан и в целия район
на Средния Изток срещу империалистическите агресори и правото на самоопределение
на тези народи.
Декларираме активната си подкрепа на анти-милитаристките движения и на движението
за мир в нашите страни и съдействаме за засилване им посредством систематична
пропагандна работа сред народните маси.
Приканваме всички партии, организации и отделни хора, които са за защита на
мира, за право на народите на самоопределение, за истинска демокрация и прогрес,
да подпишат този документ, да спомогнат за неговото разпространение и за организиране
на масови демонстрации в защита на ценностите, за които се борим - срещу днешната
и утрешна мизерия, разрушения и войни, налагани от империалистическите сили
на народите по целия свят; за построяване на свят с осигурен достоен живот
за цялото човечество и за построяване на бляскавото му бъдеще.
Империалистите заплашват мира в района на Средния Изток и в целия свят. Само
когато народите се освободят от империализма под ръководството на работническата
класа, те ще могат да живеят заедно в продължителен мир и гарантирано право
на самоопределение. Ето защо борбата за национално и социално освобождение
се нуждае от перспективата на социализма. Тя изисква създаване на истински
комунистически партии и организации и близкото им сътрудничество на базата
на равноправието.
Незабавно
изтегляне на чуждите войски от Ирак и Афганистан!
Солидарност с анти-империалистическата национално-освободителна борба
в Ирак, Афганистан и в целия район!
Международна конференция на марксистко-ленинските партии и организации
Декларацията е подписана от:
Марксистко-ленинска организация на Афганистан
Революционна комунистическа партия на Аржентина
Марксистко-ленинска партия на Германия
Комунистическа организация на Гърция
Партия на комитетите
за подкрепа на съпротивата - за комунизъм – Италия
Национален демократичен фронт на Филипините
Комунистическа партия на Турция (марксистко-ленинска)
Революционна организация на труда – САЩ
Движение за съпротива „23 септември” – България
ИЗЛЕЗЕ БРОЙ ПЪРВИ НА НАШИЯ ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН (вариант за печат)
В края на декември 2007г. излезе брой първи на Информационния бюлетин на Движение за съпротива „23 септември”(бр.1 МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ В КНИЖАРНИЦАТА В ДВОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И В КНИЖАРНИЦАТА НА НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ" НА ЦЕНА 1лв.).
Досега
нашето движение представяше и аргументираше своите позиции главно чрез публични
прояви и чрез Интернет. Но с укрепване на движението, въпреки че все още се
намираме на началния етап от нашето изграждане, все по-осезаема става нуждата
от свързващо звено между двете основни насоки на нашата дейност.
Най-общо задачата на бюлетина е да спомогне за предварително запознаване и
ориентиране сред материалите на нашия интернет-сайт, да открои съществената
разлика между нашия и други „подобни” сайтове и издания, като подчертае спецификата
във вижданията и подхода на „23 септември” към основните проблеми на съвременния
обществен живот. Надяваме се по този начин да заинтригуваме определена група
читатели, да стимулираме тяхното търсене – чрез сайта и по други пътища, за
да могат те самостоятелно и адекватно да формират собствената си позиция по
поставяните въпроси.
По-подробно върху предназначението на бюлетина, върху ролята, която той трябва
да изиграе в подготовката и разгръщането на всеобхватно контранастъпление
срещу господстващата днес буржоазна идеология, както и върху това към кого
е адресиран нашия бюлетин, ще говорим в един по-обширен материал в следващия
брой (надяваме се вторият брой да излезе до края на януари 2008г.). А тук
съвсем накратко ще запознаем читателя с нашите основни принципи и ще отговорим
на въпроса какъв тип материали читателят може да очаква да намери на страниците
на бюлетина.
Движение за съпротива „23 септември” определя себе си като група, споделяща
възгледите и теорията на революционния марксизъм-ленинизъм.
- За нас капитализмът е остаряла и разрушителна обществена система. Капитализмът
е система, която е несъвместима с новите технологии и условия за човешки живот,
система, чието историческо време отдавна е изтекло и която днес носи неизчислими
страдания на милиарди хора и е заплаха за съществуването на човечеството.
- Спасение от оковите на капиталистическото наемно робство е възможно само
по пътя на масова всенародна борба в защита на жизнените интереси на трудещите
се, начело с пролетариата.
- Ключова роля в процеса на революционно сплотяване на народните маси ще играе
революционният класов авангард, чието призвание е да внесе съзнателност и
организираност сред трудовите хора.
- Независимо че освобождението от господството на финансовата олигархия и
транснационалните корпорации може да бъде постигнато само в хода на продължителна
революционна борба – идеологическа, икономическа и политическа – и в условията
на рязко изостряне на вътрешните противоречия на капитализма (т.е. в условията
на обективна революционна ситуация), подготовката за предстоящите сблъсъци
с онези социални сили, които защитават собственото си привилегировано положение
в рамките на капиталистическия начин на живот, трябва да започне още от сега,
чрез изграждане на жизнеспособна революционна организация на наемните трудещи
се. В това „23септември” вижда своето призвание, ние смятаме, че когато кризата
на капитализма се разрази в пълна степен и достигне своята кулминация, ще
бъде късно тепърва да започне изграждането на революционен авангард, а това
означава в решителния момент угнетените народни маси да се окажат без ориентация
и организация, вследствие на което събитията могат да доведат до нови бедствия
и катастрофи за нашия народ.
Във връзка
с тези наши възгледи читателят ще може да намери на страниците на бюлетина:
- материали за дейността на „23 септември”;
- информации, които не попадат в новинарските емисии на медиите или остават
незабелязани, а без които картината на съвременната социална действителност
остава непълна, едностранчива и тенденциозно деформирана;
- коментари и оценки върху събития, процеси и тенденции в развитието на обществения
живот;
- теоретически материали;
- слабоизвестни или „добре забравени” данни и факти от близката история;
- документи – неизвестни или тенденциозно интерпретирани;
- съобщения за нови книги, видеофилми, интересни сайтове и т.н.
- дискусии и сблъсък на мнения по най-острите въпроси на съвременността.
Като цяло тези материали ще бъдат групирани в три раздела : -икономика; -политика;
-идеология и култура. Естествено, и в трите раздела централно място ще бъде
отделено на разгръщащата се в момента икономическа (предимно стачна), политическа
и идеологическа класова борба у нас и по света.
Ще приемем с благодарност всяка добронамерена критика, предложение, съдействие...
Съдръжание на бр.1:
ВТОРА
КОНФЕРЕНЦИЯ
НА
БАЛКАНСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ И РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ
На 1
и 2 декември 2007 г. в София се състоя Втората конференция на балканските
комунистически и работнически партии. В работата на конференцията участваха
Комунистическата организация на Гърция (КОЕ), Марксистко-ленинската комунистическа
партия на Турция/Северен Кюрдистан (МLKP), Маоистката комунистическа партия
от Турция/Северен Кюрдистан (МКР), Партия „Рада” от Сърбия (Partija Rada),
Българска работническа партия-комунисти (БРП-к) и Движение за съпротива „23
септември” (виж нашия доклад).
Другарят Йоргос Ципрас от КОЕ изнесе доклад за дейността на Балканската конференция
от създаването й през 2005 г. до днес. В него беше казано, че 90-те години
бяха времето, когато империалистите напълно колонизираха Балканите и всякъкви
връзки между балканските комунисти, като изключим гръцките и турските, бяха
прекъснати. Ето защо създаването на Балканската конференция беше стъпка в
обнадеждаващата посока. Представителите на другите партии също споделиха мнението,
че досега Балканската конференция е направила малки, но ценни стъпки и това
дава надежда че в бъдеще антиимпериалистическата борба на Балканите ще се
засилва. Беше взето решение през следващата година да се организират семинари
в различните балкански страни, които да разгледат проблемите, свързани с национализма
и шовинизма на Балканите, оценка на социалистическото строителство в балканските
страни и др. В края беше приета и заключителна декларация, чийто текст в скоро
време ще можете да намерите на нашият сайт, а също и други материали на Балканската
конференция. Предвижда се в най-скоро време материалите от Конференцията да
бъдат отпечатани в отделна брошура.
СОЦИАЛНИТЕ
ПРОТЕСТИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2007г.
НАШАТА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА
„Денят
прогонва с слънчев щик
стадата черни на нощта.
Зора.
Събужда се града.”
Н. Вапцаров
2007
година – първата година от встъпването на България в Европейския съюз – преминава
изцяло под знака на неспирни протести в различни сфери на обществения живот.
Още през
зимата, месеци наред, в различни градове из цялата страна се провеждаха редовни
протестни митинги на пенсионерите с искане за увеличаване на пенсиите и подобряване
на условията за живот на възрастните хора.
През
февруари таксиметровите шофьори излязоха на 15-часов протест в центъра на
София с искания държавата да им осигури повече сигурност на работното място.
Повод за протеста беше убийството на таксиметров шофьор в нощта на 8 срещу
9 февруари.
През
май стачна готовност беше обявена в Градския транспорт на столицата и в последния
момент управниците бяха принудени да отстъпят (впрочем транспортът в София
беше заплашен от парализа и без стачка, тъй като шофьорите на автобуси масово
напускаха работа и търсеха препитанието си другаде заради несъответствието
между ниското заплащане и тежките условия за труд).
От края на май до средата на юли продължиха стачните действия на лекарския персонал от най-голямата (повече от 2000 души) българска болница „Н.И.Пирогов”. Техните основни искания бяха за повишаване на заплатите, за смяна на ръководството на болницата и за нейното модернизиране.
През
юли за близо месец ефективни стачни действия предприеха над 1000 работници
от частната фирма “Rollman” (гр. Гоце Делчев) срещу ниските заплати и непоносимите
трудови условия.
Също
през юли стачни и протестни действия бяха предприети и от миньорите от „Марица–Изток”
(в отговор на опита за блокада на пътна магистрала протестиращите бяха брутално
малтретирани от униформени полицейски служители).
През
август в едно от т.нар. „цигански гета” в София местното население начело
с работниците от фирма „Чистота” се вдигнаха на няколкодневен бунт срещу зачестилите
фашистки нападения срещу техните семейства (от своя страна някои от жителите
на гетото също призоваваха към етническо насилие спрямо българите).
През
септември на протести излязоха 13 000 социални работници (чиито заплати бяха
дори по-ниски от минималната работна заплата).
По същото
време стачкуваха 7-те хиляди работници и лесничеи в горското стопанство.
Пак през
септември започна безпрецедентната ефективна стачка на 150 000 български учители,
която продължи до началото на ноември и постигна частичен успех. Но тъй като
исканията на стачкуващите не бяха напълно задоволени, стачната готовност в
образованието се запазва.
Многократно
протестираха по улиците и младите научни работници, изразявайки с оригинални
средства своето несъгласие с политиката, провеждана в сферата на научните
изследвания.
Успоредно
с всичко това бяха проведени и множество протести на екологически организации
в отговор на настъплението на частни интереси срещу природата на България.
По данни
на синдикатите в страната се забелязва известно социално напрежение и в други
големи предприятия: МК„Кремиковци”, „Лукойл Нефтохим”, „Български пощи”, „Напоителни
системи”, „Марица-Изток”, БДЖ и „Спешна помощ”.
Станахме свидетели също така и на прояви на солидарност между представителите на различни клонове на труда. Например организацията на таксиметровите шофьори изрази продкрепата си за стачните искания на учителите, в резултат от което властите предприеха обиски в офисите на организацията, възприети като форма на репресия заради проявената солидарност. Друг пример за солидарност, но вече с интернационален характер, беше изразената от румънски учители подкрепа към стачкуващите им български колеги.
Всички
тези събития и особено забележителната учителска стачка, чиято продължителност
и размах нямат аналог в Следосвобожденската история на българското образование,
дават основание да се смята, че ставаме свидетели на началото на края на безропотното
и мълчаливо понасяне на грабежа и разрухата, на които беше подложена страната
ни през последните две десетилетия. По всичко изглежда, че пословичното търпение
на българите вече се изчерпва.
Народът ни често е бил упрекван от самозвани „титани” за своето търпение.
Казват, че на българите като народ е присъща „робска психика” – синдром, който
уж бил придобит в резултат от столетията на чуждо потисничество. Наистина,
търпението на българите понякога като че ли е твърде голямо. Но, като национална
черта, то е също така и извънредно ценно качество, тъй като се съчетава с
висока интелигентност, любознателност и наблюдателност и във връзка с това
се явява предпоставка за дълбока и вярна ориентация в протичащите сложни обществени
процеси. Нашият народ е трудолюбов и толерантен народ, носител на творчески
дух с широки хоризонти, народ, родил безброй герои като
- поп Богомил – създателят на богомилското еретическо движение, проповядвало
борба срещу феодализма и нейния идеологически крепител Църквата. Както е известно,
това учение впоследствие добива общоевропейски характер;
- Ивайло – водачът на най-крупното селско антифеодално въстание в България.
То е единственото средновековно селско въстание, което, макар и временно,
е завършило със завземането на властта от страна на въстаналите селяни;
- Левски – Апостолът на Свободата, геният на революционната национално-освободителна
борба;
- Димитър Благоев – създателят на първата марксистка революционна партия на
Балканите;
- Септемврийци – хилядите работници и селяни, които през 1923г. се вдигнаха
на първото антифашистко въстание в света;
- Георги Димитров – войникът на пролетарската революция и борец срещу фашизма
от световна величина;
- Хилядите партизани, които с оръжие в ръка воюваха срещу хитлеро-фашистките
окупатори и техните послушни слуги;
- Хилядите ударници, които строяха и бдяха за Народна република България...
Нашият народ е горд, достоен, прекрасен народ!
И последните събития могат да се разглеждат като свидетелство, че вече се
вижда краят на „безглаголното търпение” на нашия благороден народ – след две
десетилетия на измама и ограбване търпението, позицията на изчакване, която
заемаха широки слоеве, сега се заменя от позиция на активен и решителен протест.
Под натиска на житейските реалности и придобития социален опит постепено започва
да се утвърждава съзнанието за необходимостта от солидарност и сплотеност
(каквато ни демонстрираха учителите и другите протестиращи) за колективен
отпор като единствено ефикасно средство срещу диктатурата на новите чорбаджии,
които присвоиха националното богатство, създавано от поколения българи, и
днес се разпореждат със съдбините на страната. (Наред с разграбването на богатствата
новата господстваща класа на практика ликвидира националния суверенитет на
България:
- българското небе беше предоставено на натовските бомбардировачи, които разрушаваха
съседна Югославия;
- български войски бяха изпратени в Ирак и Афганистан в помощ на американските
окупатори;
- върху територията на България бяха създадени чужди военни бази;
- страната ни стана член на агресивния военен блок НАТО, представляващ анахронизъм
от времето на „студената война”.
И никой не сметна за нужно да поиска съгласието на българските граждани за
тези съдбоносни и позорни решения.)
Процесите на постепенно самоосъзнаване, илюстрация за което са протестите
през последните няколко месеца, позволяват да се предвидят в недалечно бъдеще
нови, още по-решителни и масови битки в защита на жизнените интереси на трудовите
хора. Но, разбира се, до извоюване на крайната победа от онеправданите е още
далеч – предстои дълъг и труден път на класово осъзнаване и не трябва да се
хранят илюзии за бърза и лесна промяна. Сблъсъците все още имат спорадичен
и изолиран харктер. Идеите за обединение и отпор засега се разпростират само
в рамките на едно предприятие или фирма, на един отрасъл на труда. А перспективно
и трайно решение на проблемите може да се постигне само при обединяването
на всички онеправдани слоеве на съвременното българско капиталистическо общество,
т.е. само върху основата на обединение на класата на наемния труд като цяло
в защита на общите за цялата класа жизнени интереси. Несъмнено върху процесите
на класово осъзнаване в България влияние ще оказва развитието на събитията
по света, успехите и пораженията в борбите на другите народи за освобождение.
Засега сме още в самото начало.
Но през настоящата година беше извършен важен пробив, решителна стъпка за
преодоляване на безпътицата и летаргията.
Дългият път все още предстои, но първият лъч на пробуждането вече е на лице.
НА УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ
За първи
път в историята на българското образование учителите организират стачка с
такъв мащаб. Училищата са празни, но за сметка на това цяла България днес
се е превърнала в огромна класна стая и учителите изнасят не само пред своите
малки ученици, но и пред целия народ най-важния, най-ценния урок, който трябва
да бъде преподаван – урокът по солидарност.
Със своята сплотеност и твърдост учителите показаха по възхитителен начин,
че всички ние, когато сме изолирани, когато сме поотделно, сме безсилни да
се противопоставим на олигархията, която разграби националното богатство и
която се разпорежда с нашия живот; но когато се обединим в защита на НАШИТЕ
ОБЩИ жизнени интереси, ние се превръщаме в сила, способна да извоюва достойни
условия за човешко съществуване.
Пътят
на солидарността и братството е истинският път към свободния и достоен човешки
живот. Без да проумее и усвои за себе си този урок днес никой не може да бъде
действително пълноценен гражданин на съвременния свят.
Скъпи български учители! Приемете нашата най-искрена признателност и благодарност
за прекрасния урок, който поднесохте на всички нас!
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПРОВЕДЕНА СРЕЩА НА КООРДИНАЦИОННИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА БАЛКАНСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ И РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ
На 29-30
септември 2007 г. в София се състоя среща на Координационния комитет на Конференцията
на балканските комунистически и работнически партии. Присъстваха представители
на Комунистическата организация на Гърция (КОЕ), на Марксистко-ленинската
партия на Турция и Северен Кюрдистан (МЛКП), на БРПК и на Движение за съпротива
„23 Септември”.
На срещата беше решено на 1-2 декември 2007г. в София да се проведе Втора
конференция на балканските комунистически и работнически партии.
Беше направен и отчет за обществено-икономическото и политическото развитие
на Балканите и по-специално - на представените балкански страни, през месеците
след предишната среща на Координационния комитет (6 май 2007г.).
От наша страна бяха дадени сведения за борбите на работниците, учителите и
еколозите през лятото и есента на 2007г. Изтъкнато беше, че след 1989г. не
е имало такова масово протестно движение в България, както сега, в първата
година от членството на страната ни в ЕС.
Изтъкнато беше също така и липсата на силна комунистическа организация, който
да придаде организиран, антикапиталистически характер на стихийното народно
движение.
Беше споменато на другарите от Гърция и Турция за активното ни участие в инициативата
за създаване на Организация на учащите се в България.
Представителят на МЛКП даде информация по няколко въпроса.
Беше изтъкнато, че проведените на 22 юли извънредни парламентарни избори са
спечелени от проевропейската Партия на справедливостта и развитието, която
веднага след това е наложила и своя кандидат за президент – Абдулах Гюл. Това
е довело до по-нататъшно изостряне на отношенията й с турската армия, която
винаги е играла значима роля в политическия живот на страната и която изпитва
силно недоволство от засилването на нейния политически конкурент за доминация
в държавата.
Същевременно по време на изборите МЛКП е издигнала свои независими кандидати
в турските избирателни райони, а в кюрдските е подкрепила кандидатите на кюрдската
Партия на демократичното общество (за първи път представители на кюрдска организация
успяват да влязат официално в турския парламент!).
По време на предизборната кампания по места се е стигнало до сблъсъци между
дейците на революционните партии и десните сили, а в някои работнически квартали
последните въобще не са били допуснати, след като революционните сили са се
споразумели да не допускат агитация на буржоазните партии.
Особено изостряне на класовата борба след изборите в Турция е станало в района
на истанбулския работнически квартал Тузла. В него само за две седмици при
трудови злополуки загиват 5 докери и това довежда до бурни демонстрации на
близо 40 000 докери от целия квартал.
Същевременно в същия квартал на Истанбул турската държава е направила опит
да разруши редица стари къщи с аргумента, че собствениците им са с нередовни
документи. Това е довело до още едно силно масово протестно движение в Тузла.
МЛКП са се стремили да слеят двете протестни движения в едно (срещу общия
враг) и да му придадат организиран, антикапиталистически характер.
Беше съобщено и че на 26 октомври 2007г. ще започне съдебното дело срещу дейци
на МЛКП, задържани от турските власти преди повече от 1 година и обвинени
за всичко, извършено от създаването на МЛКП (през 1994г.) до този момент.
Заради скалъпените фашистки обвинения задържаните комунисти са заплашени общо
с 3000 години затвор!
Представителят на КОЕ даде информация по 3 основни въпроса:
1) За Втория конгрес на КОЕ – проведен на 22-24 юни в Атина. Бил е много успешен,
оценява се като повратна точка в борбата на КОЕ за засилване на Комунистическата
Левица в Гърция.
2) За пожарите (виж декларацията на КОЕ) –
по броя на жертвите (67) пожарът в Гърция се нарежда на трето място сред пожарите,
бушували в света в последните три века. Изтъкнато беше, че пожарите „случайно”
са станали в района на заплануваното трасе на нова магистрала, който да свързва
Северна с Южна Гърция. С оглед на търговско-транспортно-туристическия характер
на капитализма в Гърция нищо чудно пожарите да са били нарочно предизвикани
от заинтересувани бизнес среди.
Пожарите са довели и до сериозен социален катаклизъм - десетки хиляди бедни
селяни са останали без дом и поминък, и са били принудени да се преселят завинаги
в града.
Не на последно място, пожарите са нанесли сериозни екологични щети – за пример
само в столицата на Гърция – Атина, около която са изгорели огромни горски
масиви, средната температура се е покачила с цели два градуса!
3) За изборите в Гърция – проведени на 16 септември 2007 г., те съвсем не
са били така успешни за десните партии, както ги представя буржоазната пропаганда.
Поради изострилата се политическа криза във властта, през август 2007г. те
внезапно са били насрочени за септември 2007г., с цел ляво-опозиционните организации
да нямат възможност да се подготвят добре за тях. Въпреки това, общо двете
водещи десни партии в Гърция („Нова демокрация” и ПАСОК) са загубили 6% от
доверието към тях – това не се е случвало от 20 години. Обикновено ако една
от двете партии е губела гласове, то те са отивали в другата, а сега те отиват
при лявата опозиция: Гръцката комунистическа партия (ККЕ) – 8%, коалиция СИРИЗА
– 5%, други – 2%, или общо 15%. Това е резултат, който Левицата в Гърция не
е постигала от началото на 80-те години.
В крайна сметка „Нова демокрация” отново е получила абсолютно мнозинство,
но с минимална преднина, което означава нестабилност за нейното управление.
КОЕ очаква под угрозата всеки момент да изхвръкне от властта, „Нова демокрация
да стане още по-сервилна пред западните си империалистически господари.
В парламента влиза и крайнодясната партия/коалиция ЛАОС (за пръв път от 30
години). Тя се състои от откровено прохитлеристки, промонархически и християн-фундаменталистки
елементи (включително и идеологът на гръцкия национал-„социализъм”, който
дори е избран за депутат.
Интересен факт за ЛАОС е, че те по всякакъв начин отричат да са фашисти и
дори дават под съд този, който ги нарече така.
Друг интересен факт е наличието на косвена подкрепа за ЛАОС от страна на социалдемократите
от ПАСОК. Тази странна подкрепа се осъществява чрез позволяването на ЛАОС
да използва медии, намиращи се под контрола на ПАСОК, за да развива своята
пропаганда.
За другарите от КОЕ изборите са минали сравнително успешно. Това е тяхно първо
изборно участие, осъществявано в рамките на коалицията на радикалната Левица
– СИРИЗА. Макар и да не успяват да получат право на свой депутат, нашите гръцки
другари са взели 50 хиляди гласа на изборите, а в 4 от 57-те избирателни района
техните представители дори са били на първо място.
ШОВИНИЗМЪТ - ВРАГ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
След 1989 г. обслужващите капитала медии у нас, положиха огромни усилия да насаждат етническа омраза и да разпалват етнически конфликти в нашето общество и, за съжаление, техните усилия дават плодове.
През 1990 г. обект на националистическа истерия се оказаха виетнамците. Дошли да работят тежък и непривлекателен труд и да помогнат на България в труден за нея момент (пролетта и лятото на 1989 г.), виетнамците бързо бяха превърнати във виновници за всички беди на нашето общество. Без съмнение омразата към виетнамците се подсилваше и от неприкритата ненавист срещу виетнамския народ, заради неговата героична борба и победа срещу американската агресия. За срамното поражение на своите американски господари български им слуги “отмъстиха” с непредизвикана и брутална полицейска акция при която бяха убити невинни виетнамци. В крайна сметка виетнамците напуснаха България, но това не подобри и не можеше да подобри с нищо положението у нас, нито пък можеше да навреди на социалистически Виетнам. Загуби само капиталистическа България, която по най-абсурден начин разруши връзките си и загуби влиянието си в тази бързо развиваща се азиатска страна.
След прогонването на виетнамците вината за пороците на капитализма трябваше да бъде приписана на всичко друго, само не и на самия капитализъм. Така виновни се оказаха “комунистите”, циганите, турците, българите, евреите и т.н. За невижданата престъпност виновни са циганите, за корупцията и кражбата на обществено имущество – фирмите на ДПС, за безработицата сред малцинствата – българите, за световния заговор срещу народите - евреите, а “комунистите” по принцип са виновни за всичко. В интерес на истината доста бивши ръководители на БКП наистина имат огромна вина, но не за това, че капитализмът е порочен, а защото допринесоха за реставрацията на този прогнил обществен строй.
Шовинизмът и разпалването на етнически и религиозни конфликти се оказаха жизнено
необходими за съществуването на т.нар. “демокрация” – евфемизъм, заместващ
много по-точния термин капитализъм. Затова, като гъби след дъжд изникнаха
десетки националистически и религиозни организации, като се започне от “умерените
националисти” от типа на ВМРО, ДПС, Евророма и др., премине се през разните
организации на малцинствата - ромски, ционистки и т.н., и се стигне до почитателите
на фашизма (Атака, БНС и т.н.) и религиозния фундаментализъм, каквито също
има в изобилие в днешна България.
Последните
масови безредици в циганските гета, предизвикани от зачестяващите случаи на
побои и дори убийства на цигани, както и последвалите призиви за създаването
на “национална гвардия”, или други силови структури, изградени на етнически
принцип, показват, че заплахата от етнически или религиозен конфликт е реална
и може да има катастрофални последици за страната ни. Както безспорно
е доказано от нашата и световната история, шовинизьмът неизбежно води до национална
катастрофа нацията, която претендира, че “защитава”.
Днес
националните интереси на нашата Родина и нейната независимост са погазени
от едрия капитал на САЩ и ЕС. България дори формално загуби своята независимост,
присъединявайки се към европейската империя. Не шепа доведени до отчаяние
български граждани от циганските гета са заплахата за съществуването на България,
а директивите и заповедите, изпращани от Вашингтон и Брюксел, и българите
които ги изпълняват. Не циганите, които днес едва оцеляват, разрушиха социализма,
ограбиха България и унищожиха нейната армия, наука, промишленост и култура.
Те са точно толкова жертви на това престъпление, колкото и огромното мнозинство
български граждани независимо от техния етнически произход. Затова главна
задача днес на всеки истински български патриот е да обединява всички жертви
на капитализма - българи, цигани, турци - в общ отечествен фронт срещу господството
на чуждия капитал и неговите местни слуги, които също са от всички етноси
и религии, за възстановяване на социализма. Само независима и социалистическа
България, в съюз с другите независими и свободолюбиви народи, които се противопоставят
на опитите за американска световна хегемония, може да бъде силна и процъфтяваща
държава - крепост на мира на Балканите и в света.
ПОЛИЦИЯ, ПАЛКИ, СЪЛЗОТВОРЕН ГАЗ – ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
България
е малко повече от половин година член на Европейския съюз (ЕС), но недоверието
на българския народ към тази империалистическа структура все повече расте.
Още преди 1 януари 2007г. сред трудещите се доминираше мнението, че от влизането
на България в ЕС ще спечелят само богатите.
Впоследствие, още първата официална проверка за доверието към ЕС ( изборите
за евродепутати през май 2007г.) доказва нарастващото разочарование – гласувалите
бяха под 30%.
Но недоверието към ЕС и неговите български слуги не беше демонстрирано само
чрез пасивен бойкот на изборите – миньори и металурзи, нефтохимици и горски
работници,
шивачи и шофьори, лекари и учители,
еколози
и пенсионери, студенти и ученици излязоха на десетки протести срещу управлението
на европейските чиновници в лицето на „тройната коалиция”(БСП-НДСВ-ДПС).
Реакцията на уплашената буржоазия не закъсня – бяха арестувани десетки пенсионери
и еколози,
стигна се и до открити полицейски репресии – протест на миньорите от мини „Марица-Изток” беше брутално разпръснат с помощта на сълзотворен газ и бой с палки (виж кратък репортаж: http://dnes.dir.bg/2007/07/09/video1868641_0.html ). Десетки от протестиращите работници бяха обгазени, а един - тежко ранен в главата!
И не
е толкова важно, че управляващите и по-специално министърът на вътрешните
работи – „социалистът” Румен Петков, се застъпиха за полицейските биячи –
много по-важно е, че развилите се събития в нашата страна потвърждават две
общи тенденции за целия Европейски съюз и по-специално – за новоприсъединените
към него бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа: от една
страна – на нарастващо стихийно разочарование, недоволство, омраза към ЕС
и подчинената му администрация, и от друга – на заместване на буржоазно-демократическите
методи на диктат над трудещите се с открито репресивни такива методи:
- протестиращите през есента на 2006 г. унгарци публично горяха знамената
на ЕС, а премиерът – „социалист” Дюрчани използва полиция за разпръсване на
многохилядните демонстрации;
- в Естония наследниците на естонските есесовци поругаха паметта на Съветската
армия – освободителка от хитлерофашизма, демонтирайки нейния паметник в столицата
Талин. В последвалите сблъсъци с трудещите се стотици бяха арестуваните, стигна
се и до смъртни случаи;
- в Полша по най-брутален начин бяха разпръснати стачкуващите от 6 седмици
медицински сестри.
-
- в Чехия беше забранено легалното съществуване на организацията на чешката комунистическа младеж;
Тези и други факти (за изострянето на класовата борба и в другите страни на
ЕС) говорят ясно, че ЕС, като изразител на интересите на европейските монополи,
е принуден все по-често да захвърля фалшивата маска на своята „толерантност”
и „демократичност”, и да прилага безкомпромисен открит диктат срещу справедливите
искания на трудещите се маси начело с работническата класа.
Ние, от ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ”, като комунисти не можем да гледаме
с равнодушие как нашите братя и сестри, как нашите бащи и майки, баби и дядовци,
как съседните нам народи, са подлагани на безогледен терор, съгласуван от
местните колониални администрации с централата на ЕС в Брюксел.
Ние призоваваме за организирана борба срещу диктатурата на едрия капитал:
ДОЛУ ЕВРОПЕЙСКИЯТ
СЪЮЗ НА КАПИТАЛИСТИТЕ!
НЕ НА РЕПРЕСИИТЕ
НА БУРЖОАЗНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА!
БОРБАТА НА НАРОДНИТЕ МАСИ Е СПРАВЕДЛИВА – ТЯ ЩЕ ПОБЕДИ!
НЕ НА БУШ! ДА НА МИРА!
На 9юни 2007 г. в София се състоя митинг-шествие срещу визитата на Дж. Буш в България. Протестът протече под основния лозунг: "НЕ НА БУШ! ДА НА МИРА!" и събра около 300 души.
Пред Народния театър "Иван Вазов" наш другар направи изказване от името на ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА "23 СЕПТЕМВРИ".
Ето неговия текст:
Здравейте
другари,
Днес сме тук, за да протестираме срещу предстоящата визита в България на най-мразеният
античовек на нашето време;
терорист и военнопрестъпник №1;
„господин Заплаха”;
лицето на най-реакционните американски корпорации;
политическият ръководител на хищническия американски империализъм – Джордж
Буш.
Кой не е чувал за неговите „подвизи”, за неговите престъпления!
Неговото име стана нарицателно за измама, терор, изтезания, геноцид.
Буш значи война.
Буш значи милиарди угнетени роби за сметка на 200 свръх богаташа.
Буш значи екологична катастрофа.
Буш значи бедност, мизерия, глад за света.
Буш в частност е враг и на нашия народ – парите, от които се нуждае българското
здравеопазване, образование, социално осигуряване отиват за въоръжаване на
професионални убийци в Ирак и Афганистан, отиват за война, водена в интерес
на американските корпорации.
Позорен факт!
А какво правят „нашите” управници?
Вместо да скъсат връзки с тази хищническа империя, който върви към неминуема
гибел, те канят нейния главатар като скъп гост, тук в София!
Вместо да отстояват българската национална независимост, те я продават за
жалки подаяния!
Вместо да изтеглят незабавно българските окупационни войски, те изпращат нови
и нови военни сили по света!
Ясно е, че на нашите управници не може да се разчита за отпор срещу домогванията
на Буш и неговата клика.
Ясно е, че само на собствените сили, на силите на народа, може да се разчита
в борбата за отстояване на националната ни независимост. А тази борба включва
решително несъгласие с визитата на Буш в България.
БУШ ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ!
НЕ ИСКАМЕ НИТО ТЕБ, НИТО БАЗИТЕ ТИ, НИТО ПРОТИВОРАКЕТНИЯ ТИ ЩИТ, НИТО АГЕНТУРАТА
ТИ ОТ ЦРУ!
Ние от ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ”, като комунистическа група, сме
за независима и суверенна България!
Ние сме против „дружбата” на България с Буш и американските агресори - ние
сме за дружба с американския народ!
Ние сме против участието на България в хищническите войни на американския
империализъм – ние сме за мир по света!
Ето затова се борим ние.
ДОЛУ АМЕРИКАНСКИЯТ ИМПЕРИАЛИЗЪМ И МИЛИТАРИЗЪМ!
ВЕЧЕН ПОЗОР ЗА ЛАКЕИТЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ!
ДА ЖИВЕЕ ПРОЛЕТАРСКИЯТ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ!
ДА ЖИВЕЕ СВОБОДАТА И
БРАТСТВОТО МЕЖДУ НАРОДИТЕ!
Друг наш другар прочете свое стихотворение, отразяващо нашата омраза към американския империализъм:
САЩ. По-близо
от всякога,
с мирис барутен и потен
на кръв, на горящата плът -
на твоята улица, пред твоята порта.
САЩ. По-близо
от всякога,
с огнен блясък на златната стръв,
изпепелила очите на родните първи,
покрила ръцете им със златните кърви...
САЩ. По-близо
от всякога,
като черния плащ,
във древните книги описан,
на края - библейски последния край.
САЩ. По-близо
от всякога,
дошъл след смъртта във очите
на човешкия рай, без време орисан,
във който ти беше човек от начало, до край!
САЩ. По-близо
от всякога -
най-черна, отровната клетва,
пропила земя под оловно небе,
убила мечтата за избор в зародиш.
САЩ. По-смъртоносно
от всякога,
с ръка над тълпата, президент се кълне:
Убивай, щом можеш, свободата в зародиш....
По-близо от всякога в дома бащин ти бродиш...
САЩ, като
гроб, като мъка и купчина сажди...
САЩ.
(Д.Ганчев)
СТУДЕНТСКИ ПРОТЕСТ „ЗА БЪДЕЩЕ ЧРЕЗ ОБРАЗОВАНИЕ”
На 11
май 2007 г. в София пред храм-паметника „Св.Ал.Невски” се състоя студентски
протест. Той започна в 15.00 с участието на няколко десетки активисти и завърши
към 21.00 с участието вече на над 1000 души – ученици, студенти, преподаватели,
научни работници. Основните искания на протестиращите бяха:
- Издигане на образованието като основен приоритет в развитието на страната;
- Ясна и добре аргументирана стратегия за развитие на образованието;
- Борба с корупцията в образованието;
- Достойно заплащане на преподавателската и научната дейност;
- Срещу приватизацията на общежитията и др.
Основните лозунги на протеста бяха: „БЪДЕЩЕ СЕГА!” и „СИЛНИ СМЕ, КОГАТО СМЕ
ЕДИННИ!”
Наш другар, студент от СУ „Св.Климент Охридски” също направи изказване.
Ето неговия текст:
Ученици, колеги, преподаватели,
Вероятно
повечето от вас са дошли днес тук, след като са прочели листовката на инициативния
комитет. В нея са залегнали някои основни искания, за които ще кажа няколко
думи.
Инициативният комитет издига като искане активната борба с корупцията в образованието.
Такава борба наистина е необходима. Такава борба трябва да се знае обаче,
че е невъзможна, ако няма действителен контрол на учащите се над парите за
образование. Днес никой от нас не знае какво става с парите, предназначени
за нашето образование. Едно е сигурно – съдейки по трагичното състояние, в
което се намират държавните училища, университети и библиотеки, явно е, че
тези средства отиват не по предназначение, а в нечии джобове, в нечии банкови
сметки.
Друго
искане е за ясна и добре аргументирана стратегия за развитие на образованието
– към тази точка трябва да се направи важно уточнение – някои колеги казват,
че от 17 години държавата нямала стратегия за образованието. Да, за развитие
на образованието държавата наистина нямаше и все още няма стратегия. Но стратегия
за приватизация на образованието, стратегия за разрушаване традициите на родното
образование, стратегия за превръщане на българските учебни заведения в развъдник
на неграмотни, полуграмотни, безволеви, апатични същества – че такава стратегия
е имало и продължава да има – това може да потвърди всеки, който е имал вземане-даване
в последните години с нашата образователна система.
Коя е
причината за това безхаберие на държавата по отношение на образованието?
Причината се корени в това, че днес развитието на образованието вече не е
приоритет на българската държава.
Под натиск на външни и вътрешни реакционни сили днес приоритет на държавата
е превъоръжаването на превърнатата ни за посмешище армия;
приоритет са също така мисиите на български войски в Ирак, Афганистан, Ливан
и други, където ние записваме позорно участие в окупацията на суверенни страни
и народи;
приоритет са също така депутатските заплати, обновлението на автомобилния
парк на управленските институции и други подобни.
За всички тези паразитни разходи пари се взимат от всички нас, от данъците,
които плащат нашите родители, нашите баби и дядовци.
Ето заради такива чудовищни и престъпни приоритети образованието е оставено
на заден план, оставено е на самотек, оставено е в ръцете на бездушни, корумпирани
депутати, министри и обикновени бюрократи.
Срещу този държавнически произвол ние трябва да кажем:
- образованието да стане основен приоритет на държавата;
- рязко да се увеличи процентът на държавна субсидия за наука и образование;
- да се премахнат всички такси за обучение;
- да се направят отново учебниците за училищата безплатни и достъпни за всички;
- да се осигури достойно заплащане за учители и преподаватели – те заслужават
да получават повече от бюрократите от държавния апарат, които освен да крадат
пари от държавния бюджет и да създават антинародни закони, за нищо друго не
ги бива.
Не мислете, че осъществяването на тези искания е невъзможно. Ако сме сплотени
и организирани, така както са сплотени и организирани учащите в Чили, в Гърция,
в Турция, в Германия, във Франция – ако сме единни като тях, ние ще бъдем
непобедими.
Ако сме единни, не разни депутати, министри и всякакъв друг вид бюрократи ще упражняват диктат срещу нас учащите и преподавателите, а ние – учащите и преподавателите ще упражняваме диктат над тях:
Ние ще диктуваме условията,
Ние ще определяме бюджета за образование,
Ние ще контролираме как се изразходват парите
и ще наказваме сурово всеки, който се е обогатявал или иска да се обогатява
за наша сметка!
Още веднъж: СПЛОТЕНИ
И ОРГАНИЗИРАНИ, НИЕ СМЕ НЕПОБЕДИМИ!
НЕКА БЪДЕМ ТАКИВА ЗАНАПРЕД!
ПЪРВОМАЙСКО
ПОЗДРАВЛЕНИЕ
НА
ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23СЕПТЕМВРИ”
ПО СЛУЧАЙ МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА РАБОТНИЧЕСКАТА СОЛИДАРНОСТ
Честит
празник, другари комунисти!
Днес по целия свят на протест срещу античовешката капиталистическа система
излизат милиони работници, комунисти, прогресивна интелигенция.
На 1 май, както в никой друг ден от годината влиза в сила девизът на комунистите:
„ПРОЛЕТАРИИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!”. Именно на 1 май най-ясно
се разкрива интернационалният характер на борбата срещу капитализма, най-ясно
се разкрива, че това, което обединява трудещите се по целия свят, е много
повече от това, което ги разделя.
Затова и днешният ден е празник - празник на единството, на международната
солидарност в борбата срещу капитала.
А как реагира световният империализъм спрямо нашето международно единство?
Световният империализъм, раздиран от дълбоки вътрешни противоречия, се тресе
от страх. Виждайки невъзможността да ликвидира народната съпротива по пътя
на парламентарната псевдодемокрация, той пристъпва към произвол, насилие,
терор:
- иракският народ вече даде близо 700 хиляди жертви вследствие на американската
окупация;
- хиляди са политическите затворници в Палестина и Турция – изолирани и изтезавани
заради любовта към своя народ;
- десетки са арестуваните и съдени наши другари в Гърция , Русия, Франция,
САЩ, Италия и др.;
- дори в нашата страна, където антиимпериалистическата борба едва започва,
държавата трябваше да взима крути мерки срещу противниците на американските
военни бази. Срещу двама от тях, наши близки другари, след като бяха зверски
пребити от полицията, вече втора година се води съдебно дело – позорно, фашистко
дело, без съмнение скалъпено по настояване на американския империализъм.
Ето така реагира капиталът срещу прогресивните сили по света.
А с какво ние, българските комунисти, можем да допринесем в борбата срещу
империализма в световен мащаб? Как най-добре можем да се противопоставим на
бясната реакция?
Нашата възможно най-голяма помощ в борбата срещу диктата на едрия капитал
ще е създаването на единна революционна марксистко-ленинска организация в
България. Организация, която:
1) е утвърдила революционната същност на марксизма и го е съобразила със съвременните
условия;
2) е събрала в своите редици достатъчно на брой революционни кадри, способни
да започнат активна разобличителна кампания срещу капитализма, способни да
започнат активна борба за съзнанието на широките трудещи се маси;
3) да има връзки с масите, да бъде приемана от масите за техен авангард, да
представлява действително революционно ръководство в борбата на масите срещу
българската и чуждестранна буржоазия.
Ето от такава организация се нуждаят днес българските комунисти.
Ето такава организация се стремим да изградим ние, членовете на ДВИЖЕНИЕ ЗА
СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ”.
Тази борба за създаването на революционна марксистко-ленинска организация
ние ще провеждаме под следните лозунги:
ДОЛУ ПРОГНИЛИЯ
БЕЗЧОВЕЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ!
ДА ЖИВЕЕ МЕЖДУНАРОДНАТА
РАБОТНИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ!
ДА ЖИВЕЕ РЕВОЛЮЦИОННИЯТ МАРКСИЗЪМ-ЛЕНИНИЗЪМ!
Вече
трета седмица армията на ционисткия враг продължава агресията си срещу Ливан.
От самото си начало това е една свирепа, хищническа война. Огненият й ад не
щади нито човек, нито камък – нито пък човешки или граждански институции –
медии или инфраструктура. Ционистката машина за избиване на хора напоследък
взе на прицел дори международни наблюдатели.
