КОЙ ПУСКА US АРМИЯТА В БЪЛГАРИЯ И ЗАЩО?

На 9 март научихме, че преговорите за американските военни бази в България щели да завършат „до няколко дни“, т.е. със срещата на американския преговарящ Робърт Лофтис с местните партньори на Вашингтон. Само 3 дни по-късно обаче вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин обяви, че предвидената за 15 март среща с Лофтис е отложена. Плахите, накъсани и силно манипулирани обществени дебати по въпроса замряха, което идеално урежда както преговарящите от американска страна, така и техните български партньори. Докога е отложен и защо, държавният глава и върховен главнокомандващ не намира за нужно да обяснява. Чуди се какво да мънка пред медиите и неговият бивш съветник Калфин. Вместо да му подскаже и този път, Соломон Паси коравосърдечно мълчи. Изглежда това бе причината, поради която опитите на Калфин да говори, без да казва нищо, миналата седмица завършиха с провал. Така три дни преди планираната среща и само месец преди обявеното подписване на споразумение с Кондълиза Райс, ние не знаем отговорите на основни въпроси.
Първо, за какво са є на България чужди военни бази?
За първи път в историята на Третата българска държава пред обществото стои въпросът да допусне чужда окупация в мирно време. България бе единственият сателит на Хитлер, който успя да удържи на натиска и отказа да му даде контингенти за Източния фронт. От всички сателити на Съветския съюз България единствена не допусна на своя територия руски военни бази.
България има армия, чиято функция е да защитава независимостта и териториалната цялост на държавата. Затова ли беше тя орязана и обезоръжена – за да може управляващата върхушка да използва слабостта є като претекст за вкарване на чужда армия? Това засега е единственият правдоподобен отговор, особено като имаме предвид, че пръв си поиска бази от Америка не някой друг, а бившият президент Петър Стоянов. Ако разчитаме на съобщенията в пресата, това е станало не по-късно от септември 1999 г., когато нямаше ни война срещу тероризма, ни оси на злото. Този факт подсказва какво е било истинското предназначение на американското военно присъствие в България да пази властта на местната върхушка така, както пази латиноамериканските постколониални олигархии и кралските режими в арабските сателити на САЩ в Персийския залив. И двете групи клиенти се държат на власт само и единствено благодарение на американските контингенти на тяхна територия. Впрочем, още в края на 2001 г. в. „Монитор“ писа, че върхушката у нас ще се помъчи да се задържи на власт на щиковете на чужда армия. Понеже е зле образована обаче, тя не си дава сметка за едно неудобство, формулирано още от Бисмарк – „На щика можеш да се опреш, но не можеш да седнеш“.

Снимки: Интернет
Базата Когалничеану в Румъния е напълно достатъчна за американски удари срещу Близкия изток и Русия.

Второ, каква е целта на американските бази в България? Тоест какъв е американският интерес от тях? Заради войната срещу тероризма?! Базите не могат да помогнат на тази война, защото врагът в нея – ислямският терор, не е единна, компактна военна сила. Няма и фронт. Никакви военни поделения и части не могат да попречат на терористите да взривяват сгради, влакове, тълпи от хора. Официалният повод е безсмислен.
Реалната причина възможност за нападения срещу Русия и Иран, също не може да обоснове или оправдае базирането на американската армия у нас. САЩ разполагат не само със самолетоносачи и подводници в периферията на тези региони, но и със самолети, които могат да излетят от САЩ и да стигнат безпрепятствено до Балканите, Близкия изток и Централна Азия. Имат и летящи танкери за зареждане на въздушните си крепости във въздуха. Например, при агресията срещу Югославия от март-май 1999 г. най-тежките бомбардировки се провеждаха от самолети, които излитаха от САЩ. Оттам излетяха и двата бомбардировача, които хвърлиха на македонска територия, в Шар планина, 4 тона радиоактивни отпадъци, пакетирани като две двутонни бомби (а после обясниха, че объркали държавата – трябвало да ги хвърлят в Югославия). САЩ имат и достатъчно „междинни“ бази – във Великобритания, Германия, Италия, бивша Югославия (Косово, Тузла), Турция, Кувейт, Бахрейн, ОАЕ, Ирак, а отскоро и две в Южна Добруджа, на румънска територия. За какво им е например черноморска база в Бургас или до него, в Атия, след като имат база в пристанище Констанца?
Трето, за колко бази преговарят днешните управляващи?

Американските военни бази отрязват от централната власт смесения район на Югоизточна България

През март 2003 г., на връщане от САЩ, бившият военен министър Свинаров съобщи, че „страната ни е готова да предостави на САЩ 4-5 военни бази“, сякаш става дума за 4-5 хотелски стаи или 4-5 склада. Профанирането на проблема е част от стратегията на управляващата върхушка и има за цел да му придаде безобидно звучене. Спомнете си и българските кметове, които, според Соломон Паси, се натискали да си вземат по една база в общината, та белким вържат бюджета и оправят инфраструктурата. „Молят ме за бази!“, казваше бившият външен министър с вид на човек, който просто не смогва да угажда на пощурелите за американски бази кметове. И тъй, четири или пет бази е обещал Свинаров на Вашингтон през 2003-а? Не знаем.
На 3 декември 2004 г. източници от МО съобщиха, че „янките искат триъгълника Ново село – Атия – Безмер. В Ново село ще тренира пехотата, Атия ще се използва от военноморския флот, а Безмер е харесан за BBC база.“
В средата на 2005 г. научихме, че кабинетът „Сакскобургготски“ е постигнал „принципна договореност“ за 3 бази – пристанище Бургас, полигонът „Ново село“ край сливенското с. Мокрен и летището край ямболското с. Безмер. Това съобщи в. „Политика“, позовавайки се на източници от преговарящия екип на Сакскобургготски. Но според съобщения в нашата преса от 12 юни 2005 г., базите ще бъдат 5 – Ново село, Безмер, Сарафово, Атия и Корен. Разположени на картата на България, те отрязват не триъгълник, а цяла Югоизточна България – регионът, който наричаме „смесен“.
На 9 март т.г. американският посланик Байърли говореше за две бази – Ново село и Безмер. На 12 март бе съобщено, че имало вариант и Сарафово да стане база.
В момента българското общество разполага с два „пакета“ взаимно изключващи се твърдения, съответно на посланик Байърли – от една страна, и на разни български представители – от друга.
Според Калфин 90% от всички пунктове в проектоспоразумението били договорени. Не е ясно как управляващите преценяват относителната тежест на българския суверенитет в задкулисните си договорки с Метрополията, но в жалките 10%, които не били договорени, Калфин е сложил именно суверенитета на българската нация за десетилетия напред. Защото тези 10%, според собствените му обяснения, касаят въпроса дали Вашингтон ще уведомява България, когато напада трети страни от нейна територия, и дали американските войници ще отговарят пред българския закон за престъпленията, които вършат на българска територия.
По същото време, когато Калфин се чудеше как да обясни, че Вашингтон ще прави каквото си иска и както си иска в България, посланик Байърли разказваше на чистосърдечните кметове от Сливенско и Ямболско една съвсем различна история. Изпълнявайки указанията на Ръмсфелд за подмяна на езика, с който говорим за американското глобално базиране, той твърдеше, че военните бази няма да бъдат военни бази. „Тук съм, за да коригирам опасенията за установяване на американски бази в България. Трябва да е ясно, че Ново село и Безмер ще бъдат български военни бази, под български флаг и под командването на български генерали. Американските войници ще бъдат само добри гости“, заяви дипломатът на 9 март. Което звучи като поредната опашата лъжа, защото американската армия по конституция не може да бъде поставяна под чуждо командване. Това е и причината, заради която в Конгреса се водят безкрайни прения, колчем някой предложи САЩ да предоставят „сини каски“, тоест да поверят американци на командването на ООН.
Освен това, според Байърли, Безмер нямало да бъде американска авиобаза, а логистичен център. Което противоречи на основната теза на президента Буш, че пребазирането от Западна в Източна Европа подготвя американската армия „за войните на 21 век“. Че войни ще се водят, в това няма никакво съмнение. Може да се спори само за реда, по който ще бъдат атакувани страните-мишени.
Според американския дипломат „групи от 2000 до 3000“ войници на ротация щели да провеждат учения в Ново село от 5 до 9 месеца, а в междинните периоди там щели да живеят неколкостотин военни без семействата си. Да запомним само в Ново село американците ще бъдат около 3000. Според посланика на България в НАТО Любомир Иванов обаче, броят на американските войници във всички бази по територията на страната няма да надхвърля 3500. (в. „Монитор“, 12 март)
Ако само в Ново село броят им е 3000, останалите бази, колкото и да са на брой, празни ли ще стоят?
Както е известно, върховният главнокомандващ Първанов разполага с телевизионно време за обръщения към нацията. Крайно наложително е сега, преди приключване на преговорите, той да излезе пред обществото и да даде отговор на следните въпроси:
1. Какъв е българският национален интерес от американски бази? Това трябва да бъде ясно артикулирано, с всички подробности и нюанси. Например, да изброи враговете, от които ние не можем да се пазим, та затова трябва да разчитаме на чуждата армия.
2. Какъв е американският интерес от тях? Коя държава – Русия, Иран, или Сирия, не може да бъде достигната от всички останали американски бази в региона на Южна Европа и Азия, та трябва да се създават и бази в България?
3. Какви и колко ще бъдат икономическите загуби и социалните поражения за България от базирането на чуждата армия у нас, например, за изваждането на пристанище Бургас от българската икономика?