Свободният
пазар изигра решаваща роля за разрушаването на Нови Орлеан и за гибелта
на хиляди негови жители. На разположение бяха достатъчно ранни данни за
страхотен ураган, заплашващ града и околностите му. И какво предприеха властите?
Играеха си на свободен пазар. Обявиха, че всички са длъжни да се евакуират.
Всеки трябваше да обмисли свой собствен път за спасение от зоната на бедствието
и да го реализира с лични средства. Точно както препоръчва свободният пазар.
Точно така постъпват и хората, когато стихията връхлети пазарните страни
от третия свят.
Чудно нещо е този свободен пазар. В него всеки преследва свои, персонални
интереси и по такъв начин допринася най-голяма полза за цялото общество.
Точно така действа и води до успех невидимата му ръка.
Нямаше нищо, което дори да наподобява колективната, организирана евакуация,
проведена в Куба. Миналата година необичайно мощен ураган се стовари на
Острова и правителството на Кастро, с подкрепата на местните комунисти и
граждански комитети, евакуира 1,3 млн. души – повече от 10% от населението
на страната. Без нито една жертва! Това бе впечатляващ подвиг, останал незабелязан
от американските медии.
Още в първия ден на бедствието, предизвикано от урагана „Катрина“, стана
абсолютно ясно – животът на стотици и дори хиляди американци е загубен.
Много хора в Нови Орлеан „упорито отказаха“ да се евакуират, съобщаваха
репортерите. На сравнително заможните журналисти им бяха необходими поне
три дни, за да осъзнаят нещо съвсем просто, че десетки хиляди хора не можеха
да избягат от бедствието просто защото няма къде да отидат или нямат средства,
за да си организират бягство. Без да имат пари за автомобил под наем, без
да имат собствен транспорт, на тях не им оставаше нищо друго, освен да си
стоят и да не губят надежда. В края на краищата свободният пазар въобще
не успя да им помогне.
Повечето от тези хора бяха бедни афро-американци, както и по-малобройни
бели бедняци. Тук трябва да припомним, че повечето отях имаха работа, преди
смъртоносната визита на урагана „Катрина“.
Ето накратко какво се случва с бедните хора в тази страна: те работят, обикновено
тежка и зле платена работа, честичко дори и на няколко места едновременно
и са бедни не защото са лениви, а защото са принудени да оцеляват с ниски
доходи, задъхват се от растящите цени, от наемите за квартира и регресивните
данъци.
Свободният пазар оказа влияние и по други линии. Задачата на деня за Буш
бе да ореже съвсем ниско правителствените служби и да застави хората да
разчитат на частния сектор за всички свои нужди. За тази цел той съкрати
71,2 млн. щ.д. от бюджета на новоорлеанската инженерна служба – т.е. 44%.
Плановете за укрепване на новоорлеанските бентове и модернизация на помпените
системи съответно бяха забравени.
По радиото Буш заяви, че е било невъзможно да се предвиди това нещастие.
Още една от неговите лъжи.
Мнозина предсказаха бедствието в Нови Орлеан, препоръчвайки да се усилят
бентовете и помпената система, да се укрепи крайбрежието. Но провеждайки
кампанията си по усмъртяване на обществения сектор, бушистките реакционери
позволиха да бъдат пресушени огромни заблатени територии. Старата невидима
ръка на свободния пазар отново трябваше да се уреди както подобава. Пресушителите
на блатата, преследвайки повишаване на своята лична печалба, неминуемо трябваше
да донесат блага за всички нас!
Става дума за следното – блатата се явяваха като един вид бариера и абсорбатор
между Нови Орлеан и бурите, нахлуващи от морето. През последните години
блатата изчеваха със застрашителни темпове, и то от огромни територии по
крайбрежието. Но това не наруши спокойствието на реакционерите от Белия
дом.
Що се отнася до спасителната операция, привържениците на свободния пазар
обичат да поясняват, че спасението на неудачниците трябва да бъде предоставено
на частната благотворителност.
Това беше любимата приказка и на Роналд Рейгън, че „частната благотворителност
ще свърши работата“. В първите дни на урагана „Катрина“ това наистина бе
политиката на властта. Федералното правителство не се забелязваше на хоризонта,
в работата се включи Червеният кръст. Неговият призив бе: „Не изпращайте
храна и одеяла. Изпратете пари!“. В същото време Пат Робъртсън (крайно десен
протестантски фундаменталист, който неотдавна призова за ликвидация на венесуелския
президент Уго Чавес, б. пр.), и Християнската радиослужба призоваха да се
правят дарения и провъзгласиха „Операция благословия“, която се изчерпа
с изпращането на широко рекламирани, но съвсем безполезни консерви и библии.
На третия ден дори късогледите медии започнаха да разбират, че спасителната
операция е пълен провал. Хората загиваха заради липса на помощ. Властите
обаче бяха по-разтревожени от мародерството, отколкото от гибелта. Собствеността
е по-важна от човека - това е основният принцип на поборниците за свободен
пазар.
Но имаше и въпроси, на които пазарът не можа да отговори. Кой отговаря за
спасителните работи? Защо са толкова малко въртолетите и спасителите? Защо
на въртолетите им трябваха 5 часа, за да вземат 6 души от болницата? Кога
спасителната операция ще набере сила? Къде са федералните власти? А Националната
гвардия? Къде са автобусите и камионите? Къде са убежищата и тоалетните?
Къде са лекарствата и водата?
Като очарователна ирония, дойдоха предложения за помощ от Франция, Германия
и редица други страни. Русия предложи 2 самолета с продукти и други вещи
за пострадалите. Разбира се, всички тези предложения бяха отклонени набързо
от Белия дом. Америка, прекрасната и великата, Америка на спасителя свише
и световния лидер, Америка, която доставя процъфтяване на света, не може
да приеме помощ от която и да било страна. Това би било недопустимо оскърбление
и върховна обида, това направо би било размяна на ролите. Какво, нима тези
французи искат още един шамар?... И най-вече, да приемеш чуждестранна помощ,
би означавало да признаеш горчивата истина, че бушистките реакционери нямат
желание, и въобще не са порядъчни, защото не се погрижиха за обикновените
хора, дори когато те са изправени пред огромни трудности.
И още нещо, хората окончателно могат да се убедят, че Джордж Буш не е нищо
повече от платен агент на корпоративна Америка.
3 септември
2005 г.
„Нова Зора“ – Брой 40, 4 Октомври 2005
г.
начало