ХАИТИ – Двеста години самота

През 2008 в сезона на ураганите няколко тропически бури удариха Хаити, отнемайки живота на близо 800 души, всичките oбитатели на бидонвили, лишени от елементарна инфраструктура, необходима за нормален живот. Броят на хората по света, които живеят в такива условия продължи да расте и през 2009, успоредно с броят и богатството на милиардерите.(1) Разрастването на предградията на големите градове в Третия свят е тенденция, в която Хаити е истински образец. Само ураганът Айк (Ike), който дори не засегна остров Хиспаньола директно, отне 75 живота в най-бедната страна на Америките. Същата стихия, но вече от 3-та степен, се вряза в бреговете на Куба, причинявайки „само“ 7 смъртни случая – навярно хора, незасегнати от правителствената операция за евакуирането на 1 милион жители от застрашените територии. С някои изключения, далеч по-ниски от хаитянските нива са и пораженията от идентични бури в Тексас и Флорида.

При това положение е логично да се запитаме:

природни явления ли са
бедствията, при които умират само бедните?

Земетресението от 12-ти януари даде еднозначен отговор на този въпрос предвид необичайно високия брой жертви. Преобладаващо антропогенният характер на катастрофата беше очевиден и за „24 часа“, който в анализ демонстрира нагледно колко грешни изводи можем да си направим за човешките работи, ако се вгледаме в настоящето, без да държим сметка за историческите обстоятелства и генезисът разглежданите процеси. Според статията „Хаити носи огромна вина за ужасите и опустошението след него“. Страната била „пример за това как един народ и неговите управници могат да разорят страната си до такава степен, че трусът можа само да я заравни“(2).

Да се бърка народ с управление е
типична тоталитарна практика.

Стига да приложим достатъчно безразличие към учебниците по история дори от началния курс, лесно бихме могли да стоварим върху българския народ обвинението за съсипването на страната му в рамките на Османската империя.
Упоритото повтаряне в материала за влеченията към вуду ритуалите в Хаити следва да ни наведе на мисълта, че отклонението от „правата“ вяра може да донесе на „провинилите се“ възмездие свише под формата на природно бедствие. Това не е някаква оригинална идея, а

автентичния начин да се списва
всяка средновековна хронология,

използвана и от теолозите във века на Просвещението, които виждат едва ли не Второто пришествие в лисабонския трус от 1775г. Пришествие имало, но на пожари, тръгнали от преобладаващите бедняшки квартали, натъпкани с колибите на хората. Същата „интелектуална“ следа се появи и в България преди десетина години, когато земетресението в Турция беше „разчетено“ в Божия промисъл като наказание за престъпления от минали векове. Подобна „логика“ без съмнение ще открием и в западната преса за опустошението в Пакистан през 2005г. когато 1000 кубински лекари останаха дълго след западните си колеги, за да се погрижат за пострадалите, някои от които виждаха медик за първи път.

„От 1998г. – пише сп.Тема – Куба изпраща в островната държава [Хаити] свои лекари и учители и приема хаитянски младежи за безплатно обучение в кубински универстети“. Земетресението заварва на 12-ти януари 400 кубински лекари, които първи оказват помощ на засегнатото население.(3) Седмица по-късно, на 20-ти, Съединените щати вече са поели управлението над острова и контролират помощите за страната – изпратени са 265 медици (коментарите са излишни) и 11,200 войници.(4) Американските власти в Хаити отклониха няколко жизненоважни доставки, – предимно венецуелски – което даде основание на редица страни, начело с Франция, да обявят, че Белия дом използва трагедията на хората, за да осъществи поредната си окупация на острова.(5) Малко по-късно френските власти разкритикуваха и ръководството на ЕС за бавната реакция и преместиха акцента на действията си върху самостоятелна стратегия.(6)
Инициативност прояви и българското правителство, светкавично гласувайки

хуманитарна помощ на главозамайваща стойност
от 5804лв.

под формата на непотребни стари палатки, всяка струваща 12лв.(7) Това прави и всеки достоен богат българин по празници, когато изхвърля старото си облекло по разни домове за сираци. За да бъде резилът пълен, Хаити и светът научиха „с възмущение“, че български камион с помощи бил използван за трафик на наркотици. „Някои печелят от нещастието на Хаити“.(8) По ирония на глобализацията тази констатация, изказана за някакъв български камион, може да бъде мото на всеки учебник по хаитянска история.

Докато от Париж протестираха срещу тромавата еврокрация и недостатъчното ангажиране на Брюксел в хуманитарното наддаване, там нямаше как да са забравили, че тяхната помощ също е закъсняла.

Най-малко с двеста години.

През XVIII-ти век Хаити е най-богатата колония, крайъгълен камък в зданието на процъфтяващата Френска монархия. Нека думите за богатства и блага не ни заблуждават – на един плантатор в богатия остров се падат стотици бедстващи и безправни роби. По това време коренното население практически не съществува, след като било „открито“ в 1492г. и избито в следващите 25 години. Когато Френската революция разбива портите на Бастилията остава само слухът за знамето, на което пише „равенство, братство, свобода“, да преплува океана, за да предизвика серия от размирици, довели до единственото успешно въстание на роби в историята, от което се ражда втората република в Западното полукълбо (след Съединените щати). Независимостта е обявена на първи януари 1804г., но както обикновено се случва, когато слабите решат да търсят правата си, декларациите никак не са достатъчни.

Те само могат да подразнят „свободните и независими щати“, както ги дефинира Т.Джеферсън в 1776г. – по същество една страна на робовладелците. Хаити също е трън в очите, а и значителни пропуснати ползи, за реставрираната Френска империя, която под управлението на Наполеон в следващите години ще завладее континентална Европа. Логичният изход от неудобната ситуация ни е посочен от изторика Кристоф Уарни:„Хаити трябва да бъде зачеркнато от паметта. И да му бъде забранено да съществува“. Тъй като властите тогава не са разполагали с достатъчно масови медии за целта, се наложила употребата на други оръжия, което довежда страната до

„най-голямото кръвопролитие в историята си,
по-лошо от това през 2010“. (9)

Освен много кръв, Хаити трябва да плати и 150млн. франка обещетение на колонизаторите за наглостта да се освободи. Договорът е подписан през 1825г. не без предателството на новосформираните елити. Този дълг формално е погасен едва в началото на следващия век, но с цената на огромна задлъжнялост към чуждестранни банки. В зората на Световната война американският президент-идеалист У.Уилсън, притеснен от силното немско и френско влияние в близост до Съединените щати, праща войници да откраднат половин милион от централната банка в Порт-о-Пренс и така да си осигури контрол над страната. В следващта 1915г. той обаче се връща на предложението на Андрю Джонсън от 1868г. за анексиране на Хаити, за да се увеличи сигурността на търговията в Западните Индии.(10) Невъзможността да се прокара нова Конституция, която да дава право на чужденци да купуват земя е решаваща за нахлуването. Темата за земята е централна във всяка бивша колония, а американските корпорации, които са най-големите собственици в малките страни на Карибите, не могат да се допускат изключения.

Американското военно присъствие продължава до 1934г., което означава, че едва ли би свършило, ако не беше Голямата депресия и последвалият „Добросъседски курс“ на Т.Рузвелт. В случая с Хаити под „добросъседство“ се разбира

подмяна на окупационните войски с поредица от
по-евтини и по-жестоки марионетни диктатори.

Първите демократични избори се провеждат чак през 1990г. и са спечелени от свещеника-марксист Жан-Бертран Аристид. Американският кандидат, Марк Бейзин от Световната банка, бивш министър от времето на диктатурата на Жан-Клод Дювалие(Бейби Док), получва едва 14%. Очевидно „неправилните“ резултати довеждат до военен преврат само след няколко месеца.(11) След 3 години държавен терор Аристид се завръща от изгнание с помощта на Бил Клинтън, но при условие, че приеме ключови моменти от програмата на загубилия през 90-та кандидат, който дори успява да изкара година начело на държавата. По оруеловски операцията е наречена „възстановяване на демокрацията“.(12) Според Клинтън демокрацията не е форма на управление, която поставя народа в доминиращо положение, а инструмент, който да намали митото на ориза от 50% на 3% – ход, отварящ вратите за субсидирания американски ориз и съсипващ местното производство. Така се насърчават фермерите да продават земята на безценица, а после и труда си още по-евтино.Тази прогресивна мярка е приложена и в захарната индустрия.(13)

Контролът върху медиите и средствата за насилие от страна на полумилитаризирата опозиция не позволява на Аристид да участва в изборите през ’95-та, но той се завръща по впечатляващ начин през 2000г., когато печели близо 92% от избирателите, подкрепили усилията му да инвестира в „образование и здраве“ и „да подобри положението на най-зле платените работници в северното полукълбо“. Резултатът от тези мерки е нов преврат в 2004г., извършен, според журналиста П.Хауърд, от „проамерикански бизнес лидери“, свързани в „опозиция на неговата[на Аристид] прогресивна политика и несъгласието им с демократичния процес“. Заради ангажираността на Аристид с народното движение е „ключово той да не бъде просто свален от длъжност, но и напълно дискредитиран в очите на народа му и света“. Едно твърде лесно упражнение в ерата на медийните компании, които в Хаити се притежават от споменатите „бизнес лидери“. „Заплахата от добрия пример“ – някоя малка страна да се развие самостоятелно без да приема господстващите в света икономически догми – обединява „лидерите на света“ в задачата да

„срутят демокрацията в
името на демокрацията“.(14)\

На 12-ти януари 2010г. Земетресението завари в Хаити един народ, който отдавна искаше от президента си Р.Превал да удвои заплатата от долар и половина на ден, но най-вече да създаде условия за поредното завръщане на Аристид.(15). На 25-ти януари Венецуела опрости натрупания напоследък дълг от 285млн.дол., като Уго Чавес заяви, че страната му е тази, която е задължена на Хаити за помощта, която младата държава оказала на Симон Боливар в 1815г.(16) След две седмици същото направиха и страните от Г-7, които от няколко години „подготвяха“ документите по анулирането на финансовото наследство от диктатурата.(17) Докато от богатия Запад валяха щедри обещания за възстановяването на страната чрез огромни фондове, т.е. нови дългове, от ALBA вече бяха дарили повече отколкото ЕС и САЩ, накуп с всички благотворителни фондове и холивудски звезди.(18) Известно е, че благотворителността е преди всичко средство за успокояване на съвестта на богатите

Всички тези обстоятелства накараха страните от Третия свят да се замислят каква ли катастрофа ще трябва да изстрадат, за да бъдат анулирани незаконните им дългове и да бъдат обезщетени за вековете колониализъм и продължаващата до днес експлоатация на хора и ресурси.

Бележки:

(1).Стандарт, „800 млн. души живеят в бидонвили“, 18 март 2010г. Link; Forbes, “The World’s Billionaires”, 10 март 2010г. Link 1011 милиардери през 2010, при 587 през 2004, в разгара на икономическата криза едва 62-ма от тях за намалили богатството си.
(2).Янков, Р., „Защо Хаити рухна“, 24 часа, 1 февруари 2010г. Link
(3).Къдринова, К.,“Развалината Хаити“, Тема, брой 3(430), 25 януари 2010 Link
(4).Janicke, Kiraz, “Venezuela Steps Up Aid Effort to Haiti, Questions U.S. Military Deployment”, Venezuelanalysis.com, 20 януари 2010 Link
(5).“Франция:САЩ окупират Хаити”, 24 часа, 19 януари 2010 Link
(6).„Франция отправи критики към ЕС заради Хаити“, Дневник, 22 януари 2010 Link
(7).Гутсузян, М., „Българската помощ за Хаити е на стойност 5804лв“, Дневник, 22 януари 2010 Link
(8).„Хаити научи с възмущение за наркотика в наши помощи“, Сега, 22 февруари 2010г. Link
(9).Уарни,К.,“Хаити-трусът на мизерията“, Монд дипломатик, 4 февруари 2010г. Link
(10).U.S Department of State:Office of the Historian, “U.S. Invasion and Occupation of Haiti, 1915–34” Link
(11).Чомски, Н., Провалени държави, Бард, С.,2007 – за подготвянето на преврата от страна на Буш I – стр.247-249. Хаити е образецът за „провалена държава“, който Чомски използва.
(12).Подобно развитие можем да очакваме и за ситуацията в Хондурас в близките години.
(13).Фолкери, Карстен и Райман, Анна, „Хаити и Западът“, Дума, 18 януари 2010, препечатка от Der Spiegel Link
(14).Hallward, Peter, “Why they had to crush Aristide”, Guardian, 2 март 2004г. Link
(15).Pierre, Wadner, “Chavez and Venezuela: Duty, not Charity, to Haiti“, HaitiAnalysis.com, 20 март 2007г. Link Link2
(16).“Venezuela’s Chavez Forgives Haiti’s Debt”, Focus news agency, 26 януари 2010г. Link
(17).„Сраните от Г-7 опрощават дълга на Хаити“, Сега, 7 февруари 2010г., Link
(18).Suggett, James, “Venezuela, ALBA Countries Pledge $2.42 billion in Aid to Haiti”, Venezuelanalysis.com, 1 април 2010г. Link

http://bgprolet.wordpress.com/2010/04/16/200-years/

 

начало