ДОКУМЕНТ ЗА АНТИФАШИСТКАТА БОРБА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ 1944г.

Тук публикуваме изцяло без съкращения полицейския доклад на Н. Гешев (началник на отделение „А” – за борба с комунистите – в политическата полиция на монархо-фашистка България за периода 1941-1944г.) за месец юни 1944г. за дейността на партизанските отреди и бойните групи на територията на тогавашна България. Сам по себе си този документ е красноречиво доказателство за това имало ли е фашизъм в България, имало ли е съпротивително движение, с какви мащаби е било то, кой е стоял начело на антифашистката борба в България. Прочитайки доклада, всеки сам може да си отговори на тези въпроси.
Имаме намерение в бъдеще да разгърнем по-широка дейност на интернет сайта ни срещу историческите фалшификации, които постоянно се тиражират от буржоазните медии и идеолози, относно историята на българското комунистическо движение и антифашистката борба. В тази насока изключително полезна ще бъде помощта на нашите читатели в издирването и сканирането на документи и изпращането на статии относно историята на комунистическото движение и антифашистката борба в България.

ДОКЛАД
ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В ЦАРСТВОТО И ЗА ДЕЙНОСТТА ПО ЛИНИЯТА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ПРЕЗ М. ЮНИ 1944 Г0Д.

През отчетния период са отбелязани следните прояви на Българската комунистическа партия в София:

П е ч а т н а п р о п а г а н д а:
Разпространени бяха през месеца следните позиви и издания:
Позив към работниците и работничките от София и областта, издадени от Българския работнически съюз-отечественофронтовци, позив от Областния комитет на Работническата партия в гр.София, манифест към българския народ от Национален комитет на Отечествения фронт, много писма до общественици и хвърчащи листове, всички с комунистическо съдържание.
На 10.VII.т.г. бе задържан до гара Горна баня комунистическият функционер Валентин Иванов Андреев Хаджи Иванов, родом от гр. Пазарджик, студент, живущ в София ул. „Стария воин" № 4, преди районен секретар по младежката работническа линия на Княжевския район, а напоследък член на партизанския комунистически отред на Славчо Стаменов. При обиск на същия бе намерен пистолет „Зауер". Лицето в миналото е въдворявано два пъти в селището за държавна сигурност.
През отчетния месец външните групи при отделението работиха по проследяване комунистическите функционери за установяване на дейността им. Установени бяха други лица в връзка с тях и набелязани конспиративни квартири.

Б и т о л с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. На 30 май тази година в с.Старо-Вина, Битолско, са се явили бежанци от селата Тресене и Мъгленско, от гръцка Македония. От разпита им се установи, че са забегнали от родните си места, понеже гръцките андарти са искали да приберат всички младежи от 20-30 годишна възраст, за да попречат на нашия офицер за свръзка при германските части, поручик Калчев, които в съгласие с германското командуване в Леринска околия, са започнали въоръжението на българското население за борба срещу комунистическите банди.
На 4.IV.т.г. в с.Тресино са пристигнали 400 души сръбски партизани. Водач и комендант на групата е било лицето с псевдоним „Горски". Партизаните били разквартирувани по къщите на селото и престояли седем дни. Последния ден пристигнали в селото 50-60 германски войници. Нелегалните се оттеглили в гората на селото и завързали престрелка с германците, която траяла 6 часа. Дали има убити и ранени от нелегалните, бежанците не знаят. Германците са заловили един от нелегалните и го обесили сред селото, след което се оттеглили.
В селата Герман, Рамби и Рудари – Леринско, се намират големи групи нелегални, наброяващи около 1,500 души. По всичко личи, че тук се събират всички македонски групи и гръцки комунистически банди. Нелегалните са извикали мобилизираните и им казвали, че ако отидат при германците, ще им изгорят къщите.
Шосето, водещо от с.Желево за с.Герман било минирано. Населението е мобилизирано от нелегалните, и нощно време поставят мини по шосето и мостовете, за да попречат на движението на германските части.
На 8.VI.т.г. една чета в състав около 250 души е заминала от с.Нивица, Леринско по посока на Ресенска околия, с задача да се притече на помощ на титовите войски в Сърбия, които били обградени от германците. Съставът на тази чета е била изключително от битолски нелегални. Вероятният път на четата е през албанска територия.
Изпратен контрачетник за разузнаване в с.Буф, Преспанско, донася, че в този район, за сега, има само седем души нелегални, от които 3 са от Битоля, 1 софиянец, избягал като войник, и 3 гърци. По всичко изглежда, че тия нелегални служат за свръзка. Същият контрачетник е успял да влезе във връзка с нелегалния Геро Наумов Фотев от с.Бистрица, Битолско, който му дал писмо за сестра му, живуща в същото село. При разговорите, които имал с нелегалния, се установява, че той е куриер между 1 и 2 бригада, които квартируват: първата – в Кичевско, Дебърско, на албанска територия, а втората – при върха Каймакчалан и планина Пиперка, на гръцка територия.
Същият контрачетник е успял да се свърже и с друг нелегален, роден в Битоля, който също му дал писмо до лицето Пецо, живущо в Битоля, ул.„София" №30.
От добитите сведения може да се заключи, че втората бригада е заминала за албанска територия, за да се присъедини към първата бригада, съставът на която, след водените сражения, бе чувствително намалял.
От разкритата конспирация в гр.Охрид през миналия месец се вижда, че комунистите не престават да работят. Държат постоянна връзка с нелегалните и организират младежи, които изпращат в нелегалност на албанска територия, където именно е убежището на нелегалните.
На 4.VI.т.г. край монастира св.Наум, Охридско, бяха заловени от граничните военни власти нелегалните: Сотир Димитров Христов, Тодор Велев Марков и Лазар Василев Стефанов – и тримата от с.Любанище, Охридско, които са в нелегалност от 11 май т.г. Задържани са в охридското околийско полицейско управление, където се води дознание.
Събирането на хора за попълване на македоно-косовската бригада, която претърпя големи загуби през зимата 1944 г. в сражението при с. Богомила, Велешко, се извършва с една голяма бързина, в резултат на която от 21 май до 16 юни т. г. минаха в нелегалност само от Крушево 55 души, между които, освен лица, набелязани в миналото като комунисти и инородци, има и много лица от добри български семейства, което говори, че разпространяването на англо-американската пропаганда за автономна Македония е намерила добра почва във всички слоеве на обществото.
Начинът, по който се провежда акцията от страна на Комунистическата партия от гр.Крушево за събиране на хора за партизанските отреди, наложи да се вземат бързи и особени мерки от наша страна.
През месеца са минали в нелегалност 50 души от областта.
Общо, през месеца в района на областта са извършени: 3 саботажа, 9 въоръжени нападения, имало е 7 появявания на нелегални, заловени са 7 души нелегални, предали се 3, а от наша страна са убити две служебни лица и ранени двама, а две частни лица са отвлечени, убити 6 нелегални.
Въдворени са на ново местожителство през месеца 55 души, задържани са за комунистическа дейност 124 души.

Б у р г а с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. На 1.VI.т.г. излязоха в нелегалност Милан Илчев Ангелов, от с. Драганово, Бургаско, студент-юрист, и съпругата му Гергина Миланова, по баща – Костадинова Димитрова, от с.Белоградец, Ново пазарско, също студентка. Във връзка с тяхното бягство, войсковата част, квартируваща в с. Рудник, Бургаско, извърши блокада на селата: Драганово, Брестовец и Изворци, при която блокада с.Изворци, в къщата на свещеника, бяха заловени учениците: Георги Господинов Джендов, от с.Каблешково, Поморийско, ученик в 7клас на техническото училище в Бургас, и Димо Георгиев Караминдов, от гр. Бургас, ученик в 6клас на мъжката гимназия. От произведеното дознание се установи, че те са заминали за с. Брестовец, от където е трябвало да се свържат с Милан Илчев Ангелов и да минат в нелегалност, преведени от Димитър Костов Узунов от с. Брестовец. От разпита се установи също, че в с.Брестовец има младежка група, на която отговорник бил Димитър Костов Узунов, който поддържа връзка с ученици от Бургас, посредством Милан Илчев, и която младежка група е вербувала нелегални за четите. Дознанието продължава.
На 1 срещу 2.VI.т.г. бе проведена пълна блокада от военните власти, жандармерията и полицията на града Ямбол. Всички набелязани лица като комунистически функционери и такива, поддържащи връзка с нелегалните, бяха задържани. В резултат на първоначалните разпити, съгласно заповед №26 от 10.V.1944 год. на командира на III армейска област, бяха ликвидирани лицата: Димитър Желязков Гинчев, Ангел Вълев Николов, Любомир Джендов Караиванов и Йордан Костов Мишев. Разкрити бяха поделения на Работническата партия, като организаторите: Иван Димов Колев, Атанас Христов Атанасов и Господин Русев Тодоров, които са поддържали връзка с нелегалните, въз основа на същата заповед на командира на III армейска област, също бяха ликвидирани. При личния обиск на първия и последния, бяха намерени пистолети, дадени им от нелегалните и едно писмо до родителите им, с което ги известяват, че минават в нелегалност.
Против останалите задържани лица, на брой 24 души, се произведе дознание, което заедно с лицата бе изпратено на господина Прокурора при военно-полевия съд в Пловдив.
На 17.VI.т.г. се направи провал на младежката нелегална група в с.Обзор, Поморийско, по който бяха задържани 10 души. От произведеното дознание се установи, че групата е имала за задача да вербува хора за излизане в нелегалност, както и да събира помощи за нелегалните комунисти. На устройваните от групата събрания са се разглеждали политически въпроси по положението и живота в България и Съветска Русия. Водачи и организатори на групата са били: Димчо Ангелов Козаров и Иван Иванов Шопов от същото село, като на 9.VI.т.г. са минали в нелегалност.
Нелегалните групи през месеца бяха доста активни и с една група от около 100 души, разделена на две, нападнаха селата: Емирово, Айтоско, и лесничейството в с. Добромир, същата околия. Извършени са нападения от нелегални върху отделни мелници, като са ограбили и убили некои от мелничарите.
Общо в района на областта през месеца е имало 7 въоръжени нападения, 10 появи на нелегални, убити са 30 души нелегални, заловени са 5 души, и са се предали 11 нелегални. От наша страна са дадени жертва двама полицаи – убити един ранен от други ведомства, и са убити 2 частни лица и отвлечени 2 частни лица.

В р а н с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. През месеца дейността на партизаните не се отличава от тази през миналия месец. Благодарение на предприетата акция през миналия месец от страна на военните и полицията, при която бяха унищожени към 1,500 души и толкова ранени, останалите бяха разбити и разпръснати, като големите ядра на генерал Апостоловски и това на Бърко успеха да пробият кордона и да се отправят към Сърбия, старите предели на България и Гърция. Последните са били посрещнати от други наши войскови части, действащи в Македония и са ги принудили да се върнат обратно, като се концентрират по командующите височини източно от Морава. По сведение, броят на същите възлиза на около 4-5,000 души, добре въоръжени с тежки и леки картечници, шмайзери, леки минохвъргачки и др. оръжия и са облечени – по-голямата част в английска униформа, а една част – в българска. Силата на тези отреди е явна, съдейки от факта, че от началото на този месец бяха разбити две наши дружини, като голяма част от тях бяха избити, ранени и пленени. В последствие, голяма част от пленените войници бяха освободени, като иззетото им оръжие е било изгорено в местността „Бабина поляна", като ненужно.
Не е безинтересно да се отбележи фактът, че още при първото стълкновение на войската с партизаните, а особено с македонските бригади, нашите войници от Моравско и Македония масово се предавали с оръжието на партизаните и впоследствие участвали в сраженията срещу нашите войскови части и полицията.
Тук, в Поморавско, ние нямаме обикновени партизански чети, които често се наричат с прозвището „дриплювци", а имаме една въстаническа армия, образцово екипирана и въоръжена, която се бие по всички правила с фанатизъм и която се командва от добре подготвени командири.
По тая причина, с своите нападения срещу войската и полицията, ж.п. гари и линии, както по мостове и други военни въоръжения, те станаха много дръзки. Същите чети предприеха нападение на гарите: Лесковец и Гърделица в Сърбия, които бяха опожарени, нападнаха пътническия влак София-Скопие с мини, ръчни бомби и картечна стрелба, като са обстрелвали с минохвъргачки и железопътната линия между Враня и Владишки хан.
По сведения, партизанските отреди открито се заканват, че ще нападнат гарите: Предеяне, Джеб, Владишки хан, Фон Лист, а така също и градовете: Враня, Бояново и Сурдулица.
И поради тяхната многочисленост, добро въоръжение, стегната дисциплина и дързост на техния командующ персонал, нападенията не са изключени.
Партизаните се отличават с своята жестокост и кръвожадност, с които са вселили ужас сред местното население, и населението, страхувайки се повече от тях, от колкото от нас, отива масово в техните партизански отреди. Към тия, за които имат сведения, че симпатизират на българската войска и власт, се отнасят жестоко, като ги избиват по най-зверски начин, лично тях и семействата им, а къщите и покъщнината опожаряват.
Тяхното разузнаване е повече от отлично. Те винаги знаят, кога, где и колко е числеността на нашите войскови и полицейски части и в зависимост от нашата численост приемат боя или се оттеглят в противната посока.
Нашето разузнаване е особено много затруднено поради обстоятелството, че местното население ненавижда българската власт и не дава почти никакви сведения за движението, местонахождението и числеността на партизанските отреди.
Напоследък се установи, че в населените места има образувани доста комитети на антифашистки фронт на жени, които са имали за задача да организират женското население в селата, за да укриват храните, да събират пари и шият дрехи за партизаните и да им дават точни сведения за движението на нашите войскови части.
Некои от тези комитети бяха разкрити, а в момента се разкрива комитетът в град Враня, който освен посочените по-горе задачи е поддържал редовна връзка с нелегалните, като е вербувал и хора за същите. По заповед на командира на моравските войски, всичкото мъжко население от 17-55 години, намиращо се в района, западно от река Морава, до демаркационната линия, бе евакуирано в вътрешността на страната. Общият брой на така евакуираните възлиза на 3,000 души.
От разпит на заловени и предали се партизани, както и от техни ятаци, можаха да се съберат положителни данни за партизанските бригади, действащи в Моравско и Македония, наименованието им, водачите им, разпределението им, както и сведения за тяхната численост, въоръжение и други.
Общо през месеца в района на областта са извършени 5 саботажа, 23 въоръжени нападения, има 10 появи на нелегални, като са убити 58 души нелегални, заловени са 20 души, а от наша страна са убити 3 частни лица, и отвлечени 17 души.
Въдворени, интернирани са в старите предели на царството в различни работни групи около 3,000-2/3 от които са изпратени на работа в Добруджа по прибиране на реколтата.
През месеца са минали в нелегалност около 30 души.

В р а ч а н с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. Населението на Врачанска област следи с жив интерес събитията по бойните фронтове. Новото оръжие, с което германците обстрелват Лондон и южните части на английския остров, създава задоволство в населението и вярата, че победата ще бъде на наша страна. От това правят изключение само съмишлениците на Комунистическата партия, които вярват в победата на болшевишката армия.
Борбата с нелегалните се засили още повече през този месец и се води упорито от войсковите части, жандармерията и полицията. Въпреки това, нелегалните чети, върлуващи в областта, отбелязаха няколко акции от по-голям мащаб, изразяващи се в нападения на некои села, общински управления, мандри, частни домове и лица, известни с своето родолюбие и дейност в полза на властта, мнозина от които бяха избити.
Тия нападения и убийства повдигнаха духа на комунистическите съмишленици, а в населението създадоха страх.
В Оряховска околия се направи провал на Работническата партия и на работническия младежки съюз в селата Букйовци, Селановци, Галиче, Остров и Бутан.
Разкрита е комунистическа конспирация и в Кулско – село Старопатица, където се установи, че съществувала ударна комунистическа група и младежки групи, които са устройвали събрания, в които са подготвяли своите съмишленици за организиране на въоръжен бунт за насилствено сваляне на установения строй по нареждане на Централния комитет на Работническата партия.
В Фердинандска околия нелегалните комунистически функционери извършиха две нападения над селата Винище и Видлица, на което станаха жертва кметският наместник на село Винище – Бойко Йорданов Бонков и две други лица, а във Видлица убиват едно частно лице и отвличат друго. Тия нападения предизвикаха от наша страна по-особени мерки, вследствие на което ведно с военните предприехме акция в тая околия, през време на която бяха заловени доста ятаци и убити 6 души нелегални.
В Белослатинско във връзка с разкритите местни комитети на Работническата партия и Работническия младежки съюз в селата: Струпец, Бреница, Враняк, Габаре и Борован бяха задържани доста лица. Разкрити са също такива групи на работническия младежки съюз и в мъжката гимназия и техническото училище на град Бяла Слатина.
За откриване и унищожение на нелегалните групи, лица и ятаци, в Белослатинска и Врачанска околии бе проведена акция от 5-9.VI т.г. която обхвана селата: Кунино, Долна Бешовица, Старо село, Царевец, Брусен, Мездра, Руска бяла, Крапец, Косталево, Мраморен, Баница, Оходен, Борован, Соколаре, Попица, Чомаковци и Реселец. В акцията взеха участие 9 дружини от 35 пехотен полк, 4пехотен полк, 36 пехотен полк и 4 етапна дружина, специалната школна рота и военно-полицейски ескадрон. Задачата се изпълни по предварително изготвен план от командващ отреда полковник и даде добри резултати, като бяха открити и заловени доста ятаци на нелегалните, и при опит на бягство 14 души от тях бяха убити. Открити бяха също така и 6 скривалища, в които бяха намерени десетина чувала брашно и жито, циклостилна машина, 3 пишещи машини, телефонен апарат, радиоапарат, разни дрехи, пушки и др. неща, задигнати при нападение на общините и селата, както и на частни лица.
От заловените лица се получиха сведения, кои лица от нелегалните на Врачанска, Белослатинска и Оряховска околии са участвали в нападенията на селата: Струпец, Соколаре и Горна Кремена. Установи се също съставът, въоръжението и организацията на отреда „Гаврил Генов", съставен от нелегални от трите околии.
При провеждане на акцията беше открито местонахождението на частите, и войската влезе на два пъти в престрелка с тях, но резултат нямаше, защото четите се пръснаха и изпокриха в гористата местност, където мъчно може да се действа, още повече, че войниците не са подготвени за партизанска война и не познават начините за борба с нелегалните.
Общо, през месеца в района на областта са извършени: 6 саботажа, 23 въоръжени нападения, отбелязани са 7 появи на нелегални, убити са 10 души нелегални и 23 ятаци, заловени са 6 души нелегални и са се предали 3, от наша страна са убити общо 10 души, ранени 2 и отвлечен един.

Г о р н о-Д ж у м а й с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т: През изтеклия месец от страна на Комунистическата партия и нейните поделения не са отбелязани прояви. Имаме сведение, обаче, че са правени опити да се формират малки групи от Работническата партия, като набелязаните лица са поставени под наблюдение. По-голяма част от кадрите на Работническата партия и Работническата младежка група са в нелегалност, и борбата срещу тях се води из планините.
Тази борба се води главно от военните части и жандармерията с участието на малки полицейски групи.
В областта действат следните нелегални групи:
1.Горно-Джумайски партизански отред .................... 31 души
2. Разложки партизански отред................................... 150 „
3.Беровска чета.............................................................. 80 „
4.Преминалия отред на Славчо Стаменов в Доспат 150 „
5.Неврокопски гръцки партизански отред................ 1,000 „
6.Отреда на майор Апостолович............................... 1,200 „
Дейността на нелегалните отреди се изразява главно в набавяне храна и облекло за четниците Въпреки това, саботажната и терористическа дейност на същите бе доста силна. Извършени са доста нападения на отделни села и общини, при които освен изхранването на четниците, са отнисали с себе си достатъчно количество хранителни продукти, като сирене, мас, кашкавал, брашно и др. Задиган е и едър и дребен рогат добитък, който е изколван изключително за храна на четниците, и коне, които са употребявани за пренос на иззетите продукти и бойните им припаси.
От посочените по-горе данни се вижда, че числото на партизаните надхвърля това на униформената полиция в областта, която е ангажирала голяма част от своите сили за охрана на държавни учреждения и имоти. Ето защо и цялата тежест на борбата по преследване на нелегалните е легнала върху войсковите части от околийските центрове, които са също малочислени – и най-важното, неподготвени за партизански действия. От друга страна, малките полицейски групи са зле облечени и почти обосели, вследствие на което те са с отпаднал дух и почти без желание за борба с нелегалните. Налага се в това отношение да се намерят начини за сдобиване на стражата с дрехи, обувки и годно огнестрелно оръжие, за да може борбата с рушителите на държавата да бъде по-ефикасна.
Жандармерийската дружина от областта не даде очакваните от нея резултати, защото прекъсна всекакви връзки с разузнавателната служба на полицейските управления и държавната сигурност, в резултат на което нелегалните се вмъкнаха и в самия град Разлог, гдето извършиха убийствата на един фелдфебел и един войник.
Общо, през месеца в района на областта са извършени: 7 саботажа, 44 въоръжени нападения, отбелязани са 33 появи на нелегални, и в борбата с нелегалните са убити 16 нелегални, заловени са 27 души, и се предали 2, от наша страна са убити 12 души, ранени 16 и отвлечени 22.
Въдворени са в и от областта 124 души, а освободени 5.

К с а н т и й с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. Набелязаните българи-комунисти и техните съмишленици не е констатирано да проявяват организационна дейност. Констатира се също едно засилване дейността от страна на гръцките комунистически чети, изразяваща се главно в пропагандна дейност сред гръцкото население, с което засилват вярата в скорошното им освобождение. Всички гърци, независимо от тяхната бивша партийна принадлежност, помагат на гръцките комунистически организации: ЕАМ, ЕЛАС, ЕПОН, а младежите гърци масово навлизат в редовете на ЕАМ. Вместо да отбиват военната си служба в старите предели, предпочитат да отидат в Балкана и се присъединят към върлуващите разбойнически чети. Главните организатори са лица, изпратени нелегално от вътрешността на Гърция със специални инструкции за организиране и подготвяне гръцкото мъжко население в удобен момент, с оръжие в ръка, да вдигне въоръжен бунт срещу българската власт, като извърши саботажи, разстрои превоза, пресече пътищата, извърши нападения върху складове и пр.
В връзка с тази дейност, службата насочи вниманието си към съмишлениците на тази организация, и на 14.VI.т.г. бе направен провал на комунистическата организация, в гр.Драма, като бе заловен организаторът на партията, дошъл нелегално от стара Гърция, и още 11 души дейни функционери на организацията. Намерен бе и радиоапаратът на същата организация, чрез който са слушали чуждите радиостанции, а така също бе иззет един съвсем нов циклостил, с който са отпечатвали нелегална литература. От дознанието, което се води, е видно, че в тази организация са влизали и представителят на Храноизноса в гара Ангиста – Марко Атанасов, местен българин от Костур, и касиерът на Популярната банка в град Драма, също от Костур, които са задигнали пари от касите си и са забегнали в неизвестност. По сведение те са се били присъединили към щаба на комунистическите чети в Пангео.
Дознанието продължава.
Като резултат от разкритията в Драма се направи провал на комунистическата организация и в с.Туркофор – Драмско. В връзка с тоя провал бяха задържани 10 души комунисти и организатори.
Дознанието продължава.
Започнатото през миналия месец дознание в връзка с разкритата гръцка комунистическа конспирация в с.Несхор – Серско, се приключи и предаде на прокурора при ксантийския военно-полеви съд ведно с 45 души. 15 души в връзка с произведеното дознание избягаха в нелегалност. Те ще бъдат съдени задочно.
Също така през месеца бе предадено на прокурора на военно-полевия съд в Ксанти и дознанието по разкритията, направени в град Правище през миналия месец. Предадени бяха 26 души от град Правище. Има набелязани и други лица от селата на тая околия, за които се изчаква удобен момент, за да им се нанесе удар и започне провал.
През месеца се разгледа делото по разкритата конспирация в с.Тиклово и Рапеш, Драмско. Съдът издаде по това дело 18 смъртни присъди, две присъди на доживотен затвор, две присъди по на 15 години строг тъмничен затвор, или всичко: 22 души осъдени.
През месеца също така бе разгледано и делото по разкритата комунистическа конспирация в Зиляховския район, в гр.Серес – от военно-полевия съд, по което дело 12 души бяха осъдени на смърт, 4 души бяха оправдани, а останалите – осъдени по на 12 и 1/2 години строг тъмничен затвор и на доживотен затвор.
Направените провали и издадените присъди нанесоха чувствителен удар на гръцките комунистически нелегални организации. От страна на нелегалните гръцки разбойнически групи, върлуващи в планинските места, се забелязва една по-активна дейност, изразяваща се в организиране на населението в саботажна и конспиративна дейност против българската власт. Гръцките чети избиват по-дейните наши секретни сътрудници, за да могат да прекъсват връзките между тях и властта.
Четите слизат често от балкана, блокират села, събират местното население, на което говорят за целта на тяхното съществувание, като ги уверяват в скорошното освобождение на Гърция.
Също така четите при нападения на селата заплащат взетите от тях добитъци и хранителни припаси, с което карат простото население да вярва, че четниците не са разбойници, а силна организация, и че тази организация е богато поддържана с парични средства от Англия. Има много случаи, когато четниците са показвали на населението много златни английски лири.
Освен саботажните действия от страна на гръцките разбойнически чети, констатирани са случаи на отвличане на гръцки лица, които работят по нивите си или в полетата, с което се пречи на бързото прибиране на реколтата.
Срещу върлуващите разбойнически чети през месеца бяха предприети няколко акции от войската, жандармерията и полицията. В резултат на тези акции бяха убити и ранени доста разбойници, точният брой на които не може да се установи, а четите – прогонени в непроходимите планински местности и разпръснати на малки групи. Ятаците и помагачите на същите по селата бяха изловени, унищожени или предадени на съдебните власти. Бяха намерени много бойни припаси от английски произход, хранителни припаси и санитарни материали, които се иззеха от военните власти, а лагерите на четите – унищожени и направени негодни за живеене.
При прочистване на местностите по време на акциите бяха намерени много нови дрехи, предназначени за обличане на четниците, а така също и парашути, които ясно показват, че всички материали, оръжие и бойни припаси са пускани на четниците от английски самолети и американски такива. Над планинските местности в областта много често прелитат вечерно и нощно време противникови самолети. Забелязани са светилни знаци, давани от земята, които вероятно се дават на самолетите от четниците.
В връзка с дейността на разбойническите чети, имуществата им бяха конфискувани и предавани на общините, къщите им изгаряни, а семействата им преселвани в други села. Наложи се много балкански села и колиби да бъдат смъкнати долу в полето, като населението се посели в мирни села, отдалечени от планината. По този начин се прекъсна връзката на четите с населението, и се уби духът на гръцкото население за саботиране срещу българската власт.
Общо в областта през месеца са били отбелязани: 3 саботажа, 31 въоръжени нападения, отбелязани са 18 появи на нелегални, убити са 10, и в борбата с тях са убити едно частно лице, наранен един държавен служител и 8 души отвлечени.

П л о в д и в с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. Известни са некои от членовете на Областния комитет на Работническата партия. Останалите членове на Областния комитет не са известни.
От разпита на задържани функционери и секретни сътрудници се установява, че след бомбардировката на София, последната е загубила значението си на политически център, и голяма част от партийни младежки функционери са се пръснали из Царството, за да подсилят и ръководят местните организации. Респективно за Пловдив, по всичко изглежда, че доста голям брой от такива живеят в града нелегално или се укриват.
Дейността на Работническия младежки съюз се сведе до организационна дейност, изразена главно в попълване на кадрите с нови хора.
От продължително наблюдение на обекти на Работническата партия в Асеновград и некои села на тая околия, се установи по безспорен начин, че в селата Катуница, Ягодово, Караджово, Крумово съществуват партийни групи.
В началото на юни т.г. съвместно с войскови части от II товарно армейско артилерийско отделение, квартируващо в Асеновград, се пристъпи към задържане на предварително набелязани младежи от горните села, като бяха задържани 50 души. От направения провал по тоя случай, от разпита на задържаните лица се установи, че голяма част от замесените лица са взети в армията. Наредено бе своевременно да бъдат задържани и изпратени на командира на това отделение в Асеновград. Некои от потърсените лица избягаха в нелегалност. Разпитът на лицата продължава.
В настоящия момент, извънградските и селските райони започнаха една по-интензивна дейност.
За това допринесоха най-много събитията и бомбардировките над страната.
Голямо число от функционерите на Пловдивската градска организация на Работническия младежки съюз се евакуираха по селата и в новите си местожителства те започнаха своята пакостна дейност. Както града, така и селата наоколо, продължават да стават все по-широки огнища на конспиративност.
На 27 т.м. бе убита нелегалната комунистическа функционерка от София с псевдоним „Блага", работеща в Пловдивската младежка организация от 1943 година и напоследък вероятно секретарка на Областния комитет на Работническия младежки съюз. В нейната квартира бе поставена засада, и бе заловен отговорникът на IV градски младежки район, с което се наложи бързото нанасяне на провал в тоя район. Заловено бе цялото районно ръководство и се уточни по-големият брой на членовете при тоя район, с изключение на тия, които са в нелегалност или в запаса на войската и които не можаха да бъдат заловени.
В връзка с тоя провал бе направен и провал по техническа линия общо на младежката организация в града. Единственият циклостил и пишеща машина, притежание на Работническия младежки съюз в града, бяха намерени и иззети. Ведно с тях се иззеха и около две хиляди броя позиви, готови за разпространение, издадени по повод убийството на секретаря на младежката организация – Александър Димитров Христов.
Дознанието продължава.
С идването в Пловдив на лицето Коста Георгиев Езекиев се започна една дейност за създаване на Отечествения фронт. Той успя да се свърже с лица, изходящи от Областния комитет и Работническия младежки съюз и в съвместна работа с тях, полага грижи за изграждане на Отечествения фронт, който е още в период на оформяване.
Заловена бе една директива за организиране на всенародна борба за вземане на властта.
Забелязва се активизиране дейността на нелегалните бойни поделения в почти цялата Пловдивска област, като особено се проявяват нелегалните от северната част на Пловдивска околия – бойният отред „Христо Ботев", чиито акции, извършени от големи групи нелегални, станаха особено застрашителни за почти всички села в областта, които, не можейки да се справят сами с тях, са предмет на нападения последователно, даже и през деня, като касите на общините се обират, архивите – опожаряват, и кметовете стигнаха до положение да не се прибират вечер по домовете си и да спят по различни квартири, обхванати от психозата, всеки момент да се появят нелегални и бъдат избит поради което са занемарили работата си и очакват по-скоро да ги уволнят.
Движението на пътниците из селата стана също опасно, защото н е м и н а в а д е н да не бъдат спирани от нелегалните единично или групово, да не бъдат бити, обирани, и да не искат от тях сведение за местонахождението, количеството на войсковите и полицейски части в всеко населено место.
Независимо от това, посредством своите ятаци те имат един отлично организиран разузнавателен апарат.
Въпреки заповедта на господин областния директор, с която предписва на кметовете да намерят 10-12 души здрави, добри и храбри мъже, които да се ангажират с охраната на селата, като им се плаща дневно от 180-250 лева, а на началника им, по 300 лева, за голямо съжаление, в много малко села се намериха такива желаещи, поради отказ, което показва, че е населението има една психоза на страх.
Нелегалните са облечени в военни, полицейски, железничарски, горски, браннически и други униформи, което им дава предимство да бъдат мъчно узнати, че са нелегални. Въоръжението им е много добро – имат леки картечници, шмайзери, карабини, пистолети, бомби и др., иззети при нападение на военни постове, полицейски засади, селска охрана и др. Продоволствието на нелегалните е също добро, поради това че нападат мандри, кооперативни складове, бакалници, задигат крави, свини, овце и др., за да задоволят нуждите си, както и да си приготвят запаси за през зимата.
В момента в Пловдивска област действат около 650 четника, която цифра може да се увеличи до 1,000, тъй като нямаме положителни данни за това.
За отбелязване е фактът, че от минаващите в нелегалност младежи, болшинството са синове на заможни родители, добри българи, което показва, че от страна на родителите малко се е обръщало внимание за националното възпитание на децата им.
С залавянето на некои нелегални и куриери можаха да бъдат установени ятаците на селата: Пъдарско, Маноле, Ръжево Конаре, Стрема, Борец, Строево, Секирово, Бенковски, Голям-чердак и др. – на брой около 100 души, които своевременно бяха задържани и се разследват.
Дознанието продължава.
Общо през месеца в района на областта се извършиха 12 саботажа, 60 въоръжени нападения, отбелязани са 21 прояви на нелегалност, убити са 20 нелегални, заловени 1 и предали се 1, от наша страна има убити 14 души, 15 ранени и 1 отвлечен.
Въдворени са на ново местожителство 325 души.
Задържани за противодържавна дейност 121 души.

П л е в е н с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. Събитията на Източния фронт повдигат до голяма степен самочувствието на левите елементи и внасят смут в здравите обществени сили, предимно в селата, поради което се явява и бездействието на населението при нападения на селата, както са случаите при селата: Махалата и Беглеж, Плевенско, което показва, че общинската управа е виновна, загдето гледа леко при организирането на селската охрана и не взема необходимите мерки за засилването й. Случаят с село Беглеж, гдето само един полицейски разузнавач е дал отпор, показва, че ако в това време охраната не се е разбягала, а е била по местата си и въоръжена с разполагаемите 20 пушки в общината, нападателите биха били унищожени до един.
Даденото нареждане от страна на Комунистическата партия за масово минаване в нелегалност на партийци и младежи се изпълни в малък мащаб в Плевенска и Търновска околии. Миналите в нелегалност са се присъединили към групата, действаща в района на селата: Махалата и Писарово, която група се е вляла в групата на Беглежкия нелегален отред. На 25.VI.т.г. Плевенската жандармерийска дружина ведно с полицейски части, предприе акции в Тетевенска околия, с задача да се претърси Люпянския балкан, и се унищожат укриващите се там нелегални. Резултатите от тази акция бяха много добри, намерени бяха 4 скривалища, от които са иззети 3 пушки, архивата на групата, храни и други вещи.
През месеца се извършиха два провала на изградени работнически младежки групи в село Павел, Свищовско, в град Троян и селата: Полица, Габаре и Телиш.
Дознанието продължава.
Общо през месеца в района на областта се извършиха: 3 саботажа, 28 въоръжени нападения, отбелязани са 4 прояви на нелегални, в борбата с нелегалните групи са убити 105 нелегални, заловени 30 и предали се 5, от наша страна има 14 убити и 15 ранени.

Р у с е н с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. През втората половина на месец април нелегалната група, подвизаваща се в Горно-Оряховска, Свищовска и Беленска околии, нападна Горски сеновец, Горнооряховско, където изби 9 души. Пета жандармерийска дружина, подпомогната от войскови и полицейски части, предприе акция за унищожение на четата, която се ръководеше от Васил Петков Василев от село Лом-Черковна, Беленска околия. Четата бе открита и в завързалите се сражения отчасти унищожена, като остатъкът от нея се разбива на малки групи и напуска района. Установиха се лицата в село Павел махала, Полско косово, Ценово, Долна студена и Пейчиново, които са подпомогнали, както идейно, така и материално нелегалните части. За случая се води дознание. От започване на тая акция до 27. VI. т. г. са унищожени около 27 души нелегални, между убитите е и Кина Василева Петкова, съпруга на водача на четата.
На 20.VI.т.г. в Разград бе задържан инженер Марин Маринов Козаров, роден на 7.VІ.1918г. в същия град. При разпит същият направи признание, че още от ученическата си скамейка е комунист и продължавал да е такъв до задържането му. От показанията, които даде, се установи, че през август 1943 година е успял чрез своята връзка, която имал в София, под име „Здравко", член на Централния комитет на Комунистическата партия, да изпрати в Балкана в четническите групи двамата нелегални комунисти от Разград и Исперихска околия, а именно: Гоце Петков Неделков от село Борисово, Разградско, и Панайот Банков Шопов от с.Голям Поровец, Исперихско, и двамата ученици от Разградската гимназия, които през вършитбения сезон на 1943 година опожариха снопите около града Разград, складирани за вършитба. По сведения, през м.май т.г. Гоце Неделков е бил убит в Ботевградска околия.
След тази му дейност в София, Марин Маринов Козарев се връща в Русе и с дадените му инструкции през март т.г., на едно събрание, състояло се в неговата квартира, е турил началото на окръжното ръководство на Комунистическата партия в Русе.
От произведеното дознание се установяват имената и на други лица, заподозрени като комунисти от Русе, в голямото си мнозинство чиновници – понастоящем мобилизирани, за които се вземат мерки да бъдат задържани.
От констатациите, които се направиха във връзка с произведеното дознание, както в миналото, така и сега, вследствие на провалите, правени в Русенска област, Комунистическата партия не можа да сложи здрави основи на едно ръководство, което да ангажира масите и ги организира срещу днешния строй. Това се вижда и от показанията на почти всички разпитани лица и в последния провал.
Общо през месеца в района на областта са отбелязани: 1 въоръжено нападение, 20 появи на нелегални, и са заловени 7 нелегални, от тяхна и наша страна убити няма.

С о ф и й с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. Дейността на нелегалните чети през месеца бе доста активна. Извършени бяха доста нападения в много общини на областта и то предимно от големи групи, наброяващи от 80–250 человека.
Дейността на разбитите в Трънска околия шумски чети се изразява в чести нападения на общини и села от Брезнишка околия, граничещи с Трънска околия.
В района на Дупнишка околия действа партизанският отред „Коста Петров", който в последно време действа заедно с първата Софийска партизанска бригада, водена от Славчо Стаменов Савов. На 28.V.т.г. бригадата на Славчо Стаменов, водена лично от него, идвайки от Радомирска околия е навлязла в Кознишкия балкан, Дупнишка околия и се отправила за Пирин планина, към която е трябвало да се отправят всички бригади в България, за да се установят там на общ терен, от където да започнат всички бъдещи действия, които са предвидени в програмата на Отечествения фронт. От заловени пленници от същата бригада се установява, че бригадата се състои от три батальона с общо число 250 човека. Бригадата притежавала за всяко свое отделение по една лека картечница с по девет пълнители с патрони. Тя имала и радиостанция. Към бригадата на Славчо Стаменов се присъединява и Дупнишкият партизански отред, състоящ се от 60 души, така че бригадата става с 4 батальона, и по пътя на своето придвижване нападат складовете на д-во „Гранитоид"; от където задигнали 150 кг. захар, 80 кг. ориз, 60 кг. сланина, 10 чифта гумени цървули и около 200 кг. взрив и една пушка. Бригадата се хранила цял ден и на тръгване задигнали 300 хлеба. Опитвайки се да мине моста на Рилската река, находящ се до манастирското лесничейство, бригадата бива изненадана от военни части, тръгнали по дирите й. При завързалата се престрелка около 60 души били убити, други ранени, а трети заловени. Много от партизаните се загубили от бригадата, като негодните, болни и ранени, под водачеството на командира на Дупнишкия партизански отред „Желю", се върнали към населените места в Горно-Джумайско и Дупнишко, а здравите и годни за поход, на брой около 80 души от всичко 300, под водачеството на Славчо продължили към Разложко.
На 9.I.т.г. бе предприета акция срещу нелегалните от Кюстендилска околия в Коньева планина. При престрелка е бил убит водачът на групата Хараламби Иванов Метов, като е открито и скривалището на нелегалните, от което са иззети 500 кг. брашно, 50 кг. фасул, 6 кг.. свинска мас, 10 кг., сирене и др.
В Новоселска околия на 16.VI. група от нелегални от 40 души са нападнали село Негушево, в което устроили публично събрание, на което говорили на селяните против германската армия. Апелирали към населението да прибере па 2-3 души нелегални, за да се нахранят. По следите на нападателите са били изпратени военни и полицейски части, които влезли в дирите на нелегалните и в престрелка с тях убили двама души от тях.
В Радомирска околия група нелегални на 8.VI.т.г. са нападнали село Сирищник, обкръжили патрула, взели му пушките, след това нападнали общината, счупили две пишещи машини и телефонния апарат, разбили касите и задигнали 200,000 лева пари и 1,000 лева ценни книжа, а от общинския пристав – 80,000 лева, като изгорили и архивата на общинат. Друга група от тях нападнала мандрата, от където взели 32 пити кашкавал по 9-10 кг. едната като унищожили инвентара. Нападнали също пощата, където изпочупили телеграфните и телефонни апарати, изрезали кабелите и изпочупили елементите.
В Пирдопска околия нелегалните групи в малък състав, са извършили малки нападения на отделни групи и лица, при които са взели главно хранителни продукти и др.
В Самоковска околия след разбиване бригадата на Славчо Стаменов в Рила планина, малки групи от нея и единични лица, са се мъчили да се прехвърлят в Средногорието, като при преминаването им през Самоковска околия в разни случаи са били ликвидирани мнозина нелегални.
В Трънска околия предприетите военни акции спрямо нелегалните комунистически групи обезкуражили, поради масово избиване на партизанските отреди нелегалните, поради което и бригадата на Славчо Стаменов напусна Трънска околия и се отправи за Рила планина, където бе основно разстроена. В Трънска околия останаха отделни малки групи, които често се прехвърлят в Брезнишка и Радомирска околии, предвождани от Денчо, „Младен", Гюро Григоров.
В Царибродска околия нелегалните са извършили няколко нападения над мандри и села, за отбелязване от които това, станало на 15.VI.т.г. над село Славиня, Пиротско, от около 120 души шумци. Същите направили събрание, на което говорили за Тито. Друга група от около 100 души са влезли в село Каменица, запалили общината, изгорили и полицейския участък и завлекли със себе си общинския полицай, като му взели и коня. От училището взели едно радио. И двете групи били в болшинството си сърби, облечени в сръбски военни дрехи с шайкачи, въоръжени добре с картечници, шмайзери и карабини. Изтеглили се към село Височ Каражана.
Общо през месеца в района на областта са извършени: 29 саботажа, 86 въоръжени нападения, констатирани са 26 появи на нелегални, и в борбата с нелегалните са убити 164 души, заловени 111 и предали се 8, от наша страна има убити 34 души, ранени 12 и отвлечени 10 души.
Въдворени са през месеца на ново местожителство 146 души.

С к о п с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. На 1.VI.т.г. се извършиха арести на предварително набелязани лица, за които имаше сведение, че се заминават с комунистическа дейност.
От досега направените разпити се установи, че след последния провал на Комунистическата партия и поделенията й, който се направи в гр. Скопие през октомври 1943 година до м.март 1944 година, дейността на незасегнатите конспиратори при тоя провал, се изразявала в поддържане на единична връзка. Въпреки, че имало доста много привърженици, които са били готови да работят в партията, нищо не е направено, поради това, че е нямало организатор. Това нещо много добре е схванато от централното ръководство на партията, за която цел в началото на месец март тази година партията по нелегален начин изпраща в град Скопие известния на службата опасен конспиратор Крум Йосифов Наумов, 24 годишен, родом от гр. Тетово, а живущ в град Скопие, нелегален от месец октомври 1943 година, по занятие шивач, с поръчение да влезе във връзка с предварително определени лица, като с тях да сформира местно ръководство на партията. И действително, с идването си в Скопие, той се свързва с набелязаните лица и успява да сформира местен комитет на партията. Още на първото събрание Крум Йосифов Наумов им прочел едно писмо, изпратено от Областния комитет на Комунистическата партия, в което се казвало, че от последния провал до този момент в град Скопие нямали никаква организация на Комунистическата партия, и ще трябвало на това събрание да присъства човекът на Областния комитет, и за такъв Областният комитет назначава самия Крум Наумов.
На това събрание са били определени длъжностите на всеко едно лице и са им дадени партийни имена.
От средата на месец април, до деня на провала, местният комитет на Комунистическата партия в този си състав е развил доста голяма дейност. Можал е да организира няколко конспиративни канали и изпрати от град Скопие над 50 партизани.
Преписката заедно с 31 лица и иззетите материали бе предадена на Скопския военно-полеви съд. Една част от задържаните бяха въдворени на нови местожителства, а други освободени.
Преписката по разкритата комунистическа конспирация в Куманово бе привършена, като се изпрати на Скопския военно-полеви съд ведно с 7 души, а 14 души по нея бяха въдворени на нови местожителства. Останалите лица, които не представляваха опасност за държавната сигурност, бяха освободени.
Към средата на месеца службата разполагаше с сведения, че около село Щърбце, качанишко, се подвизава група партизани, и че некои от жителите на селото били в услуга на същите. В връзка с това бяха изпратени органи на службата, които предприеха арести и бързо разследване. В връзка с това разкриване се унищожиха 50 човека ятаци и партизани ведно с семействата им, като къщите им бяха изгорени.
На 19.VI.т.г. в град Велес от военно-полевия съд бе разгледан процесът по последната велешка конспирация. Съдът призна за виновни и осъди 4 души на смърт, 2 на доживотен затвор, а останалите на 10 и 15 години строг тъмничен затвор.
Акцията за прочистване на Моравско, Козяк планина, Гевгелийско и Кавадарско от партизаните продължава. Борбата с същите, поради гористия терен е тежка. Партизаните добре прикриват следите си. За сега народната власт, ведно с Трета македонска, Шеста и Седма чернотравски бригади и двата Косовски батальона се намират около Черна трева, Сурдулишко. В Гевгелийско и Кавадарско отвреме-навреме се появява Втора македонска бригада, наброяваща около 400 души, които предприемат акции.
Общо през месеца в района на областта са отбелязани: 8 саботажа, 50 въоръжени нападения, 3 появи на нелегални, и в борбата с нелегалните са убити 443 нелегални, заловени са 16 души, и са се предали 9 души. В борбата с нелегалните от наша страна са дадени 106 убити, 61 ранени и 147 отвлечени заедно с лица от други ведомства и частни такива.

С т а р о - З а г о р с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. Дейността на нелегалните групи през месеца бе много активна, изразяваща се в нападение на отделни домове от малки групи, където са взимали повече хранителни продукти. Характерни за отбелязване са: нападението на 9.VI. извършено от група нелегални от 150 человека върху държавното горско стопанство „Сондите", на около 22 километра от село генерал Гурково, Казанлъшка околия. В стопанството имало на работа 8 души трудови войници, там те престояли до вечерта, като всички работници били задържани. Изпекли три фурни хлеб от брашното на войниците, задигнали им всичките хранителни припаси, дрехи и цървули. Взели са 4 пушки и пистолета на офицера, командир на трудовата част. Малко преди заминаване подпалили камиона, който е обслужвал работната група. Нелегалните са били въоръжени с пушки най-различна система и се командвали от лице, облечено в форма на капитан. Същият заявил, че е бил запасен офицер от старозагорските села. Друго нападение, извършено на 24.VI. от една група нелегални от около 50 человека, на спирка Осетено, Казанлъшка околия, където нелегалните заставили кантонера да спре пътнишкия влак, идващ от Казанлък за Калофер. В момента, когато влакът спира, на всеки от пътнишките вагони се качили по двама нелегални, които застанали на вратите с насочени пистолети и извикали на пътниците: „Никой да не мърда от местото си, да не се гасят лампите, защото който се мръдне или посегне да гаси лампите, ще бъде убит". На един от предните вагони се качили две нелегални жени, които, като видели до вратата двама войника, стреляли и ги убили на место, като ранили и едно цивилно лице. Раненият е бил превързан от нелегалната жена, вероятна техна санитарка. Нелегалните дали нареждане да слезат от влака всички офицери, подофицери и войници, с вдигнати нагоре ръце, след тях всички мъже, цивилни и най-подир жените и децата. С влака са пътували 4 души офицери и около 30-40 подофицери и войници. Униформените държавни служители били заставени да съблекат формите и ботушите заедно с военните лица и да ги натрупат пред чакалнята на спирката. Най-старши между офицерите, един трудов капитан, е казал на другите военни чинове, че всяка съпротива е безсмислена.
В това време подпоручик Рачо Г. Рачов, натоварен с охраната на линията в Калофер, виждайки, че влакът закъснява, запитва съседната спирка, от където му заявили, че влакът е минал преди 20 минути. Усъмнил се, че става нещо нередно с влака, натоварва 4 войника на случайно намиращия се там камион и се отправя към спирка Осетено. Наближавайки спирката, заповядва на шофьора да насочи фаровете към нея, но нелегалните веднага открили огън по тях. Подпоручикът, без да губи присъствие на духа, дава команда с висок глас, за да ги чуят нелегалните и сметнат, че има много войници с себе си. При тия команди нелегалните се смутили и в паническо бягство, изоставайки плячката напуснали спирката, като успели да вземат с себе си само 4 чифта ботуши, които са били предварително обути от нелегалните. Един нелегален малко преди престрелката, след като слезли всички пътници, се качил на машината и я пуснал с пълна пара, а той скочил от нея. Композицията без машинист полита към Калофер. Един спирач, останал случайно в фургона, успял да се прехвърли на локомотива и да спре цялата композиция невредима на гара Калофер. Нелегалните избягали по посока на Средна гора.
Друго нападение е това, извършено на 26.VI от около 100 души нелегални, които блокирали селото Буково, Босилеградско, като изгорили архивата на общината, задигнали дрехите на горските стражари, взели всичкия кашкавал от мандрата, който разделили помежду своите хора и една част раздали на селяните. Събрали на площада мъжкото население, на което говорили за освободителното народно движение и на 24 ч. напуснали селото.
На 24.VI.т.г. в град Стара Загора се разгледа делото в връзка с разкритите ятаци на нелегалните от селата: Омурово и Голям дел, Чирпанска околия. Военно-полевият съд осъди на доживотен затвор 2 души, на 15 години строг тъмничен затвор 9 души на 1 година и 5 месеци строг тъмничен затвор 2 души и оправда 5 души.
На 26.VI. в град Хасково бе разгледано делото по разкритата комунистическа организация в село Криво поле, Хасковско. Съдът осъди едно лице на 15 години строг тъмничен затвор и 1 на 10 години строг тъмничен затвор. Една част от подсъдимите по този процес бе прехвърлена по подсъдност на Хасковския областен съд.
Нелегалните, макар и в процес на реорганизация, продължават нападенията си върху складове с оръжие, муниции, облекло, храни или отделни групи войници, или полицаи, необходими за тяхното въоръжение. По-голяма част от нелегалните са младежи, дори под 18 години.
Общо през месеца в областта са отбелязани: 5 саботажа, 44 въоръжени нападения, 22 появи на нелегални, убити са 3 нелегални, заловени 3, и в борба с нелегалните от наша страна са дадени 10 души убити, ранени 3 и отвлечени 6 души.
Въдворени са от областта за комунистическа дейност 284 человека.

Ш у м е н с к а п о л и ц е й с к а о б л а с т. Ако трябва да се говори за прояви на Комунистическата партия, като такива могат да бъдат отбелязани само тия на нелегалните, които се подвизават в Поповска, Търговишка, Преславска, Шуменска, Варненска и Добричка околии. Всички техни прояви бяха почти без значение, от което личи, че нямат връзка помежду си и подкрепата на народа. Дейността на полицейските органи бе насочена главно за довършване започнатите провали на Комунистическата партия в Новопазарска, Провадийска, Варненска и Добричка околии. От задържаните във Варна 26 човека, 11 от най-важните бяха ликвидирани, а останалите изпратени в лагер „Кръсто поле". От провала, направен в Провадийско, от задържаните 38 души, 18 бяха ликвидирани, а за останалите 20 души е искано разрешение да бъдат изпратени в лагера. В Добричка околия има задържани 110 души, дознанието по които продължава. В Генерал-Тошевска околия се води също дознание, и там има задържани към 50 души.
Между замесените като функционери на Комунистическата партия в Добрич, бе уличен и околийският управител на същия град, Димитър Ганев. Същият чрез режисьора на театъра в града, Атанас П.Попов, е поддържал връзка със секретаря на партията в града, когото информирал за мерките които властта взема срещу нелегалните. Околийският управител е бил член на информационната агентура на Комунистическата партия в Добрич и е бил известен като комунист в миналото.
Нелегалните от Търговишко са отправили заплашителни писма до видни и заможни граждани, с които искат крупни суми. Това обстоятелство внесе доста голям смут и страх между населението и особено обстоятелството, че войската престава по своя инициатива да води борбата, като предоставя това на жандармерията и полицията.
Общо в района на областта са извършени: 1 саботаж, 9 въоръжени нападения, убит е един нелегален и предал се 1, регистрирани са 9 появи на нелегални, а от наша страна има 1 убит.
Въдворени са 15 души в селища за държавна сигурност.

О.Василев – „Въоръжената СЪПРОТИВА срещу фашизма в България 1923-1944. Очерки и документи”, София 1946г.

ЗАБЕЛЕЖКА:
Инквизиторът от Дирекцията на полицията не е направил обобщена равносметка на извършеното от съпротивителното движение и на извършеното от жандармерия, полиция и войска срещу самото съпротивително движение, за месец юни 1944г., но ето я тази равносметка, според собствените му данни:
Саботажи – 82
Въоръжени нападения на партизанските отреди – 415
Убити нелегални – 889
Убити, ранени и отвлечени от въстаниците фашисти – 555
Заловени нелегални, а то значи – допълнително разстреляни – 33
Появяване на нелегални през месеца – 190 случая
Интернирани антифашисти и заподозрени лица – 4049
Арестувани комунисти – 245.
И всичко това – само за един месец!

 

начало