Метежите са опит на едно екстремистко малцинство да наложи расистките си тези на мнозинството и да тласне страната към насилие с фатални последици за България

Автор: "Хора срещу расизма"

Вторник, 27 септември 2011

В събота, 24-ти септември, инициативата ХоРа (Хора срещу расизма) излезе с декларация за конфликта в Катуница. Предвид ескалиралото напрежение, желаехме да предотвратим превръщането на една печална ситуация в причина за политически спекулации и етнически погром. Случилото се в Катуница – млад човек, блъснат от кола – за жалост, е универсална човешка ситуация. Фактът че колата – в случая джип – не е на кого да е, а на местен бизнесмен – прави ситуацията още по-угнетителна. Обстоятелството, че този своеобразен местен феодал, е от ромски произход, не обяснява престъплението. То обяснява единствено нездравият интерес на политическата класа към този човек по време на изборна кампания. Благодарение на своята привилегирована позиция и саморазправата си сред ромите, „цар” Киро и неговата „свита” от главорези се радват на безнаказаност, отредена и на българските престъпници от същия ранг.

Часове след декларацията ни се случи именно това, от което се опасявахме най-много. Подет от агитките от футболни запалянковци и хулигани с откровени неонацистки виждания, конфликтът се превърна в това, което той отначало не беше. В началото той беше протест на едно село срещу местния олигарх: протест на българи и роми, солидарни помежду си, срещу беззаконията на мутрата Кирил Рашков и неговия мафиотски клан. След бунта на хулиганите, обаче, и предвид първоначалното бездействие на полицията, този конфликт се превърна в опит да се настроят българите срещу всички роми. Като резултат, с негласното вдъхновение на известни политически кукловоди, на различни места в страната, в понеделник избухнаха серия от спонтанни – но реално добре дирижирани – протести. В тях се използва познатия сценарий за насъскване на един срещу друг етнос с цел отвличане на вниманието от истинските виновници. Станахме свидетели на това как справедливият гняв на хората срещу социалното неравенство беше присвоен от екстремисти. Те призоваваха към насилие срещу цели етнически групи. Ултраси и неонацисти бяха строени от партийните си поръчители да водят протестите и да скандират “турците под ножа” и „циганите на сапун”. Истинските проблеми бяха подменени с ирационална агресия и истерично търсене на врага. Организирани в нападателни групи, те преследваха невинни роми във Варна, Бургас и Пазарджик, опитаха да поругаят джамията Баня Башъ в София. Лидерите на партията ВМРО също побързаха да се включат. Те организираха анти-цигански протести, а техни активисти помагаха в палежите и хайките.

Хората, които вилняха в село Катуница и по улиците на големите градове се опитват да се представят за български „патриоти”. Какво патриотично има в това да нападаш случайни хора по улицата, невинни за едно престъпление, извършено на стотици километри от мястото, в което живеят?! Извършено от конкретен, известен извършител!? Какво патриотично има в това да нападаш джамията в София, когато Кирил Рашков е православен християнин!? Защо за престъпленията на „цар Киро” вина трябва да носят всички роми!? Видяхме от някои медии, че ромите се разграничават от престъпника, също толкова ясно колкото хората от Катуница се разграничават от расизма. Нито българите носят вина за расистките изстъпления в момента и престъпниците сред нас, нито ромите носят вина за убийството, извършено в Катуница и престъпленията на Рашков. Ако ултрасите изповядваха „общобългарски”, „общочовешки” или „универсални” ценности, надали щяха да подминат така други зверски престъпления, застигнали по подобен начин редица техни съграждани. Например: и двама от лидерите на радикалната десница, Боян Расате и Волен Сидеров, блъснаха хора през последните години, като блъснатият от Расате човек почина. Къде бяха тогава агитките на „Ботев” и „Локомотив”? Ако зверствата срещу българските граждани и произволът, в който живеем, бяха проблемът, защо същите „спонтанно протестиращи” не поискаха справедливост за престъпниците, погубили тези жертви или хилядите ежедневни жертви на „войната по улиците”, на престъпността в България?

Днес повече от всякога звучат актуално думите на Васил Левски: “ние не гоним турския народ, нито вярата му, а царя и неговите закони”. Нека не се лъжем: няма нищо достойно в това бедните и безправни българи да търсят вината за злините си в бедните и безправни роми. Участниците в протестите скандират срещу „ромската престъпност” като за саморазбиращ се факт. Престъплението обаче никога не е колективно, а има конкретен извършител. В този случай това са българските и ромските елити, които живеят на гърба на народа ни: народ от българи, турци, роми и други хора, които живеят в беззаконие и мизерия. Няма нищо патриотично в това да се опитваш да си отмъстиш на по-слабия, когато не можеш да достигнеш по-силния. Хилядите обикновени роми от гетата във Варна, Бургас и Пловдив са жертви както и бедните български граждани. Всички ние сме жертва на систематичните беззакония на българските и ромските „цар Кировци” през последните 20 години. През десетилетията на „прехода” ние оставихме Г-н Рашков, хора като него и неговите покровители безочливо да ни разкриват „правилата” на политическата игра. Нормализирането на тази долна игра, липсата на задълбочено обществено говорене по наболели социални проблеми и отсъствието на критично ориентирано образование в България, позволиха дори обикновените и здравомислещи българи да се отдават на безумието, индуцирано от нацистите. В момента дори стабилни и здравомислещи хора са подведени от олигарсите: от кукловодите, които имат интерес да изместят общественото недоволство от себе си към цялата ромска общност, за да бъдат защитени самите те. Произволното насилие обезсмисля справедливия гняв на хората. Няма разлика между беззаконията на мутра, покровителствена от политици и полиция, и разрушителните действия на тълпа, насъсквана от политически манипулатори. Тези престъпления се базират на убедеността на извършителите си, че в това да приложиш насилие, няма нищо лошо, че наказания няма да последват. Нека покажем на престъпниците, че грешат! Нека българи и роми, всички ние, хора, заедно да се противопоставят на опитите за ескалация на насилието. Нека застанем заедно срещу политическото малцинство на неонацистите и не позволяваме страната ни да се превърне в арена на етнически погром срещу невинни жертви. Нека не приписваме престъпността на хората само от една етничност, а изискаме правосъдие за истинските престъпници, независимо от етническия им произход!

http://stopnazi-bg.org/declarations/77-katunitza2

 

начало