„КУБА ЧЕСТВА С ВИСОКО ВДИГНАТА ГЛАВА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА”

 

ЗАЯВЛЕНИЕ, НАПРАВЕНО ОТ Г-Н ФЕЛИПЕ ПЕРЕС РОКЕ, МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА КУБА,

ПРЕД НАЦИОНАЛНАТА И ЧУЖДЕСТРАННАТА ПРЕСА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ, НА

10 ДЕКЕМВРИ 2007г.

/публикуваме заявлението със съкращения/

Г-Н ФЕЛИПЕ ПЕРЕС РОКЕ. Добър ден, благодаря на присъстващите местни и чуждестранни кореспонденти.
Поканихме ви за да ви информираме, че в скоро време Куба ще подпише Международния договор за икономическите, социалните и културните права и Международния договор за политическите и гражданските права.
Правата, отразени в двата договора, които представляват най-значителните международни инструменти по човешките права, са широко закриляни от нашия национален и юридически ред и най-вече от делото и действието на Кубинската революция още от самата победа на 1-ви януари 1959г.
...Куба, освен днешното съобщение, иска да повтори нейното искане за прекратяване на бруталната икономическа, търговска и финансова блокада, наложена от САЩ срещу Куба от почти 50 години – факт, който представлява очевидно и систематично нарушение на човешките права на нашия народ. Това е и искането на Общото събрание на ООН, където вече за шестнадесети пореден път със смазващо мнозинство се гласува за кубинската резолюция.
На второ място, в името на кубинския народ, искаме от правителството на САЩ незабавното затваряне, без повече протакане и оправдания на срамния център за изтезания във военната база в Гуантанамо, където се провеждат най-унизителни, жестоки, нечовешки и позорни мъчения на пленници. На това място се нарушават всички установени гаранции на Международното право за затворници. Освен това изискваме от правителството на САЩ да върне на нашата страна територията, която незаконно заема в Гуантанамо, против нашата воля, като отнема на Куба правото на суверенитет в тази част на кубинската територия.
На трето място, днес изискваме незабавното освобождаване на петимата кубински герои: Херардо Ернандес Нордело, Рамон Лабаниньо Саласар, Фернандо Гонсалес Йорт, Антонио Гереро Родригес и Рене Гонсалес Сеуерерт, политически затворници в американски затвори, осъдени на несправедливи и много строги присъди, сложени в наказателни килии за дълги периоди и повече от девет години подложени на жестоко, унизително и нечовешко третиране. Вече тече десетата година, откакто са в затвора и изискваме да бъдат освободени. В частност, изискваме от името на кубинския народ, Адриана Перес Оконър, съпруга на Херардо Ернандес Нордело и Олга Салануева Аранго, съпруга на Рене Гонсалес Северерт, да имат възможност да посетят съпрузите си, които не са виждали от 1998 г.
На четвърто място, бих искал от името на зачернените кубински семейства заради загубата на любимите им хора в резултат на терористичните актове на Луис Посада Карилес, от името на тези семейства загубили синове, бащи, братя, настояваме пред правителството на САЩ, международният терорист Луис Посада Карилес, който днес е на свобода в Маями, закрилян от правителството и президента Джордж Буш, да бъде съден като терорист и вкаран в затвора, или да бъде екстрадиран във Венецуела, както поиска правителството на тази страна.
Накрая, бих искал да изразя нашето задоволство от факта, че кубинската медицинска бригада състояща се от 300 души, която работи в Гватемала от 1998г., когато урагана „Мич” премина през централно-американските страни, получи националната награда за човешки права, която се връчва от тази братска страна.
От пристигането си там до сега, в селските, планински и най-отдалечени райони в Гватемала, кубинските лекари са направили 22 милиона консултации и са помогнали при 55 хиляди раждания. Към признанието за тяхната благородна дейност, трябва да добавим признанието към всички кубинки и кубинци, които по целия свят щедро допринасят за човешките права и в частност за правото на живот на милиони хора.
Днес, когато отбелязваме световния ден на човешките права, искам да припомня, че в момента 37 000 кубински медицински работници работят в 79 страни, като от тях над 18 000 са лекари. След няколко дни ще достигнем цифрата от 1 милион пациенти от 32 страни оперирани безплатно в рамките на „Операция чудо”. Бих искал също да подчертая факта, че днес в нашите университети се обучават със стипендии, отпуснати от кубинското правителство почти 30 000 студенти от 121 страни, като тези студенти са от бедни семейства, от селски райони на техните страни. От тези почти 30 000 студенти, 23 000 учат за лекари.
Припомняйки си, че в периода след победата на революцията, в Куба са се дипломирали над 45 000 младежи от Третия свят, като от тях 35 000 са африканци, нека да си спомним думите на Фидел Кастро: „Без култура, свободата е невъзможна” и словата на Хосе Марти: „Да си образован е единствения начин да бъдеш свободен”.Във връзка с това трябва да подчертая, че с кубинския метод за ограмотяване „Аз мога”, създаден от кубински преподаватели и приложен от хиляди кубински педагози, са ограмотени 2 700 000 неграмотни хора от 22 страни и днес се ограмотяват, учат се да четат и пишат не само на испански, но и на родните си езици други 600 000 неграмотни хора.
Като си припомням тези данни и установявам със скромност, но и с заслужена гордост, че кубинците не само се борят за построяването на справедливо общество и пълноправни възможности за всички свои синове и дъщери, да има справедливост за всички, трябва също така да изразя нашата гордост за нашите сънародници, които отидоха да лекуват, да учат и да се борят срещу апартейда и колониализма в африкански страни, там където повече от 350 000 кубински доброволци – мъже и жени – отидоха да разгромят войските на апартейда. Те направиха възможно през XX век, премахването на този брутален начин на дискриминация, на изключването на хората заради цвета на кожата им, там където над 2 000 синове на нашия народ загинаха и допринесоха за запазването на териториалната цялост на Ангола, възникването на Намибия като независима страна, освобождението на Нелсон Мандела и ликвидирането на системата апартейд, който се държеше благодарение на срамната подкрепа на много от тези, които днес се опитват да забравят миналото, в което са били съучастници на режима на апартейда. Те са помагали да се въоръжава този режим, да се нарушават решенията на ООН – на първо място американското правителство. Днес, 10 декември, Куба чества с гордо вдигната глава Международния ден на човешките права, с убеждението че нейния народ е поддържал и ще поддържа победоносно една революция, която даде възможност на своя народ реално да се възползват от човешките си права, от всичките човешки права за всичките синове и дъщери в нашата родина!
Благодаря много!

 

начало