ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ ЩЕ ИМА РЕВОЛЮЦИЯ, СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ И СОЦИАЛИЗЪМ

/ Интервю с Херардо Суарес Алварес, посланик на Република Куба в България, дадено за списание „Европа 2001” /

- Г-н посланик, много прогнози - медийни и политологически, на бивши соц страни, както и на западния свят, предвиждат падане на социалистическата система в Куба и постепенно преминаване към пазарна икономика в близко бъдеще. Какво смятате по този въпрос?
- Прогнозите по отношение на бъдещето на Куба не са нови. Нека да си спомним, че тогава, когато вече преди 47 години, през 1959-та, триумфира Кубинската революция, също така много вярваха, че тя ще продължи само няколко месеца. Да си спомним също така, че приблизително преди 15 години, след драматичните събития, които сложиха край на познатия двуполюсен свят, след изчезването на социалистическия лагер, разпадането на СССР и появата на еднополюсния хегемонизъм, се прокламира всегласно т. нар. край на историята. Много мислеха тогава, че като плочки на домино дните на Кубинската революция са преброени. Не си представяха, че Куба би могла да издържи без подкрепата на СССР и социали-стическия лагер поради постоянно то преследване от правителството на САЩ. Неотдавна след шумния провал на тези прогнози и неочакваното заболяване на главнокомандващия Фидел Кастро, се стигна даже до отпразнуване на падането на кубинското правителство и новите предсказания за бъдещето на Куба след Кастро. През тези дни на печата му се струваше, че Куба е на ръба на социална и политическа катакомба, но всъщност тя беше най-спокойното място на земята. Кубинската революция се появи през епохата на студената война. Премина през така нареченото съвместно мирно съществуване и достигна до разпадането на реалния социализъм. Повече от 15 години тя е в еднополюсния свят и присъства също така на рухването на този свят.
Никаква прогноза, нито план не са създавали толкова спокойствие в кубинците всред буря. Никой не разчиташе на издръжливостта на нашия народ. Грешно е автоматично да са прави паралел между историческо-социалните процеси.
Вече е късно да се унищожи Кубинската революция. Преди много време беше възможно. Връщането на миналото в Куба е немислимо и нежелателно. В Куба няма да има преход. Имаше го през 1959 г. Все повече и повече ще има революция, социална справедливост и социализъм.
- Куба е претърпяла какво ли не - американско търговско ембарго, множество атентати, опит за преврат, голяма вълна от емигранти в САЩ, падане на социалистическата система в световен мащаб, която бе неин пръв партньор, и все пак оцелява в модела, в който съществува и до днес. На какво се дължи устойчивостта на социализма в Куба, на вярата на кубинците в него?
- След триумфа на нашата революция и даже преди прокламирането на нейния социалистически характер, ни се обяви война с всички възможни средства. Нашата малка страна беше подложена на най-дългата и престъпна блокада от най-могъщата сила, позната в историята на човечеството. С блокадата се цели да има глад, отчаяние и страдание като начин за сваляне на правителството. Цели се Куба да се изолира икономически. Прилага се от повече от десет северноамерикански администрации. Блокадата засяга целия народ без разлика. Икономическите щети за 47 години се изчисляват консервативно на повече от 86 милиарда долара. Общото събрание на ООН прие 15 резолюции, изискващи преустановяване на блокадата. Последната от тях беше одобрена с рекордните 183 гласа на 8 ноември тази година. 3478 кубинци са станали жертва на терористични действия срещу Куба. Официално се признават стотици планове и опити за убийство на нашите първи ръководни дейци. Точно за това, че се борят срещу това, днес петима млади кубински герои се намират в затворите на САЩ. Падането на социализма в Източна Европа и разпадането на СССР предполагаше тежък удар върху икономиката на нашата страна. На практика страдахме от последиците на блокадата, засилена с нови мерки и северноамерикански закони с цел да се задуши нашата страна. Трябваше да се изправим пред един тежък период, известен в Куба като „специален период". Безспорно е, че издържахме на всичко това. Издръжливостта на социализма в Куба и вярата на кубинците в него има много аргументи. След 1959 г. за първи път в историята си Куба е истински независима и суверенна. Кубинската революция създаде богатства, предостави образование, здравеопазване, работа, но най-важното е, че роди идеи, създаде ценности и изгради съзнание. Повече от 70 % от кубинците днес, или един на всеки десет е роден след триумфа на революцията, кубинци, родени и израсли с достойнство, социална справедливост и солидарност. Успехите на Куба в здравеопазването, образованието, науката и спорта са широко известни. Новият план на администрацията на Буш, който съдържа секретен анекс, и призивите за преход в Куба биха унищожили това дело. Знаем го от опит. Не са само думи. Имат го написано. Това е план за приватизиране на образованието, здравеопазването и социалната сигурност, за да се върнат земите, жилищата и училищата на „техните собственици", за да се върнем към статуса на неоколония.
Социализмът и Кубинската революция издържаха преди всичко за това, че ние сме морална сила. Нашето оръжие са идеите и разумът. Нашата цел е справедливостта, нашата несъкрушима сила е единството.
- Днес развитието на Куба се опира най-вече на енергетиката, туризма, здравеопазването, образованието и културата? Кои ще бъдат в бъдеще стълбовете на развитие на Куба?
- Въпреки блокадата и трудностите на днешния свят, от 1994 г. нашата икономика започна постепенно възстановителен процес, чиято зрялост и укрепване се извършва с ново темпо. Куба остави назад специалния период и понастоящем надмина с различна структура вътрешния брутен продукт от 1989 г. През 2005 той се увеличи с 11,8 - най-високият от 1959 г. досега. Туризмът нарасна с 12,3 % и достигна до 2,3 милиона туристи. Никелът донася основните приходи от износа. Инвестициите нараснаха с почти 39 % (пет пъти повече от постигнатите през 2004 г.). Износът, 70% от който са услуги, се увеличи с 27,9 %. По същия начин се увеличи също така извличането на нефт и газ, производството в секторите на биотехнологията, фармацевтичната промишленост, земеделието и комуникациите.
Куба днес е с най-добрия показател за учители на глава от населението, или 1 на всеки 42 граждани (средно на 103), повече от 500 000 студенти в университетите, повече от 6000 преподаватели по изкуства. Факт е, че през следващите години това ще превърне нашата страна в страна - университет, така както казват някои аналитици. През 2005 г. се увеличиха заплатите, пенсиите и социалните заеми. Показателят за детската смъртност е по-нисък от 6 % на всеки хиляда родени живи деца. Продължителността на живота достига до 77 години. В процес на привършване са 100 програми за това, което наричаме „Битка на идеи". Така ще се извърши енергийна революция. Естествено е, че съществуват все още обективни и субективни икономически трудности. Съзнаваме това и се борим за разрешаването им. Важното е, че икономическото възстановяване е вече една необратима тенденция. Услугите, туризмът, образованието, науката и културата, измежду другите, продължават да бъдат най-важните сектори в бъдещото развитие на страната. Успяхме да създадем и да формираме неизчерпаем многократно нарастващ ресурс. Това е нашият човешки капитал, който се превърна в най-важния ресурс на страната.
- Китай, Венецуела, Виетнам, Аржентина са само някои от страните, с които Куба поддържа тесни приятелски отношения. Президентът на Венецуела Уго Чавес в свое изказване споделя, че цяла Латинска Америка се нуждае от Куба. Какво дава Куба на Латинска Америка?
- Латинска Америка е кипящ континент. Това е районът с най-голямо неравенство в света. Това е мястото, където с повече сила и изискване се приложи неолибералният модел, който създаде неудържима икономическо-социална ситуация в тези страни. В континента се извършват политически и социални промени. Показва го случилото се през последните години във Венецуела, Бразилия, Боливия, Аржентина, Никарагуа. Забавените и възпрепятствани мечти за интеграция на Латинска Америка през векове на експлоатация, колониално и неоколониално владеене, се възродиха силно така както никога до сега. Днес се извършва така наречената Боливарска алтернатива за Америките, проект за интеграция от нов тип, базиращ се на усъвършенстването, уравновесеността и справедливостта. Този проект се базира на солидарността и негов принцип е специалното и отличаващо се отношение към по-слабо развитите страни. Боливия, Венецуела и Куба вече изпълняват своите високомащабни програми. По тяхна концепция бяха ограмотени повече от два милиона латиноамериканци. С кубинската безплатна офтамологична „Операция чудо" за по-малко от две години възвърнаха зрението си 450 хиляди души в Латинска Америка и Карибието. Днес вече имаме възможност да оперираме един милион души ежегодно. Полагат се и други големи усилия в областта на спорта и спешната подготовка на лекари. Латиноамериканската медицинска школа в Хавана приема повече от 12 000 студенти. През 2005 г. вече се дипломираха първите 1600 лекари. Подготвят се и други проекти в енергетиката, електропроизводството, здравеопазването, борбата срещу СПИН, културата. Всички те имат голямо хуманно и интегриращо съдържание за нашия район. Куба се включва в този интеграционен процес и предлага своя опит, солидарност и човешки капитал на братските латиноамерикански народи. Както винаги тя го прави скромно и в полза на бедните. Ние също така получаваме много от народите на нашата Америка и преди всичко приятелството, подкрепата, уважението и солидарността на милиони хора.
- В контекста на горния въпрос, бихте ли споделили какво е дала и какво дава днес Куба на света?
- Живеем с девиза на Хосе Марти „Родина означава Човечество" и с това, че не само един по-добър свят е възможен, но е необходимо извънредно много да желаем да спасим човешкия вид. Да бъдем солидарни означава да погасим нашия дълг към човечеството. Въпреки че е бедна и блокирана страна, в Куба за 40 години се дипломираха почти 43 000 студенти от Третия свят. Днес в Куба учат безплатно други 18 000 младежи от 107 страни. Хиляди кубински специалисти, лекари, медицински сестри, учители и спортни инструктори работят в повече от 60 страни във всички континенти. Куба многократно предлага своя нов и ефикасен метод за обучение, четене и писане на страните от целия свят, които го поискат. Касае се за програмата за ограмотяване „Да, аз мога", наградена от ЮНЕСКО и приложена вече в 15 страни от няколко континента, Но преди всичко и над всичко е това, че Куба е дала и дава на света пример за достойнство, издръжливост, независимост и национален суверенитет, въпреки кампаниите за лъжи и дезинформация, на които е подложена. В един нерационален и несправедлив свят като този, в който живеем, Куба не експлоатира, не напада, не нахлува и не блокира никого. Нейните действия се изразяват в лечение, спасяване на човешкия живот и обучение.
- Раул Кастро, вторият човек след президента Фидел Кастро, в свое интервю през 2001 г. призовава САЩ да постигнат мир с Куба, докато в същото време САЩ преди година създават специално звено в бюджета си от 60 млн. долара за подпомагане на установяването на демократична власт в страната. В този изострен контекст на отношения между двете страни какво развитие на въпроса предвиждате в бъдеще?
- Преди всичко бих искал да уточня, че така нареченото кубинско-американско разногласие има една дълга история и не възниква с победата на Кубинската революция през 1959 г. Силното желание на САЩ за господство над нашия остров датира от предишни векове. След победата на Кубинската революция на 1 януари 1959 г. и предприетите политико-икономически и социални мерки за национална независимост и суверенитет, започна един нов етап на блокада, агресии и враждебност, които не само продължават повече от 46 години, но се засилват всеки ден с нови мерки и действия, целящи унищожаването на революцията и смяна на социално-икономическия режим на една суверенна държава, член на ООН. По времето на повече от 10 американски администрации кубинският народ е изстрадал и издържал всякакви агресии. В отчетния доклад на III конгрес на нашата партия, представен от главнокомандващия Фидел Кастро през февруари 1986 г., се казва: „Както много пъти сме заявявали, Куба не би се поколебала да разисква продължителните разногласия със САЩ и да потърси мира и подобряването на отношенията между нашите два народа... Но това трябва да стане на базата на безусловното зачитане на условието ни на страна, която не толерира да се хвърля сянка на съмнение върху нейната независимост...Това би било възможно единствено, когато САЩ решат да преговарят сериозно и са готови да разговарят с нас в духа на равнопоставеност и пълно взаимно уважение". Подобни формулировки има и в други документи и те са били потвърдени от нашите главни ръководители. Въпреки това САЩ, както винаги, продължават да прилагат агресивната си и доминираща политика. Сегашната американска администрация стигна до крайност, подготвяйки План за присъединяване на Куба, чийто първи проект е от 2004 г. и на 458 страници детайлно се излага начинът, по който да бъде разрушено постигнатото от Кубинската революция. Не стига това, ами на 10 юли тази година президентът Буш официално одобри допълнителен документ към този план, включващ секретен анекс, който не се огласява „по причини, свързани с националната сигурност" и „за да се осигури ефективната му реализация", според употребените от тях термини. За следващите 2 години се отпускат 80 милиона долара за засилване на блокадата, за увеличаване на антикубинската пропаганда и други дейности, нарушаващи международното право. САЩ обявиха намерението си да атакуват без предварително предупреждение всяко едно от, както те ги наричат, „шестдесет или повече тъмни кътчета на света". Такава е настоящата действителност. Куба не е тази, която блокира и заплашва САЩ. Пред тази ескалираща агресивност Куба ще защитава своята независимост, национален суверенитет и социалните си постижения до последно.
- Бихте ли казали нещо повече за отношенията между България и Куба днес, в какво те се отличават от интензивните отношения, които съществуваха между нашите две страни в миналото? С две думи - какво е днес Куба за България и какво е България за Куба?
- Куба и България имат дипломатически отношения от 46 години. До края на 80-те години хиляди български специалисти, инженери и техници от различни отрасли допринесоха със своя труд и усилия за икономическото развитие на нашата страна и една голяма част от живота им се свърза с кубинския народ. За всички тях е нашата вечна благодарност. Стотици млади кубинци също се формираха и работиха в България. Кубински преподаватели, преводачи и педагози бяха пионерите при изучаването на испанския език в България. Стотици млади българи се обучаваха в Куба. Търговско-икономическото, културното и спортното сътрудничество беше на изключително високо ниво. Много продукти на българското селско стопанство бяха познати и се консумираха от кубинския народ. През всичките тези години се създаде едно искрено приятелство и взаимна симпатия между нашите народи, които продължават и до днес въпреки настъпилите промени. Вследствие на тях през 90-те години се стигна до едно отдалечаване, което засегна традиционно добрите отношения на сътрудничество, особено в търговско-икономическата сфера. Културните и спортните контакти и академичното сътрудничество също бяха засегнати. Всичко това бе маркирано също от един информационен вакуум в България относно кубинската действителност. Израсна едно ново поколение българи и кубинци, които не се познават достатъчно. През последните години се наблюдава тенденция към възстановяване на нашите политически, търговско-икономически, туристически, културни и спортни контакти в новите условия. Съществува взаимен интерес за укрепване на тази тенденция, но въпреки това остава още много какво да се прави. Мога да ви уверя, че това, което никога не се е променило и съм убеден, че никога няма да се промени, са връзките на симпатия, приятелство и солидарност между нашите два народа. За една голяма част от българите, и не се колебая да го твърдя, Куба продължава да бъде Островът на свободата, един далечен, но в същото време близък остров, където живее един достоен, смел, весел и гостоприемен народ. За други, които все още не познават този остров, той е една романтична мечта. За Куба, България продължава да бъде една прекрасна страна с голямо културно и историческо богатство, със скромни, приятелски настроени и любезни хора. За кубинците България продължава да бъде страната на цветята.

Интервю на Цветанка Еленкова