ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ЕДИН БЕЗСМЪРТЕН (ПО СЛУЧАЙ 40-ГОДИШНИНАТА ОТ УБИСТВОТО НА ЧЕ ГЕВАРА)
Иван АЛАДЖОВ
Това лято на 14-ти юни навлязохме в 80-та годишнина от рождението на легендарния аржентински лекар-революционер, Ернесто Гевара, известен в целия свят под краткото прозвище "Че". На 9-ти Октомври се навършват и 40 години от варварското му убийство в Боливия от платените копои на екс-диктатора Бариентес и техните инструктори - агентите на ЦРУ. През 2007 г. се чества още и 10-та годишнина от откриването на костите на "Че". След двугодишно упорито търсене аржентински и кубински антрополози намират през юни 1997 г. в околностите на боливийското градче Валегранде трупът на митичния Команданте.
След победата на революцията в Куба, верен на своите идеали Че започва с подготовката на партизанско движение в Южна Америка, което да освободи и обедини целия субконтинент. Планът е да се изгради партизанска армия в най-централната южноамериканска страна – Боливия, от която да се прехвърли огънят на революцията и в другите латиноамерикански държави и най-вече в Аржентина. Това е съкровената мечта на Ернесто Гевара, да види родината си свободна и изграждаща общество на социалната солидарност. Той получава обещанието на Фидел Кастро за подкрепа и на 7 ноември 1966 г. заедно с още 18 кубинци-доброволци, представящи се за търговци, пристигат в базовия партизански лагер Нанкахуазу в югоизточна Боливия. Оказва се обаче, че това място е неправилно подбрано - в трудно проходим планински район, рядко населен само с индианци и с малко възможности за осигуряване на храна и вода. Местното население не говори испански, наплашено е и е дори враждебно настроено към всички бели. Поради голямата изолираност на оперативната зона отрядът не може да влезе във връзка и да получи подкрепа от съпротивителните групи в градовете.
Тези обстоятелства се оказват фатални за отряда. На 23 март 1967 г. правителствени войски попадат на лагера. Виновен за последвалия провал се счита аржентинецът Сиро Бустос, който заедно с французинът, Режис Дебри е трябвало да поддържа връзка със съпротивителните движения в градовете и с чуждестранните симпатизиращи организации. Двамата са разкрити, арестувани и след направени под заплахата за зловещи изтезания разкрития, впоследствие освободени.
В тази обстановка партизаните изоставят лагера заедно с всички провизии и лекарства. От тук нататък бойците на Че са подгонени като диви зверове. Оставени сами на себе си, изолирани от недоверчивото и враждебно индианско население, измъчвани от глад, жажда и болести те водят непрекъснати отбранителни сражения в непозната местност, макар понякога и с успех, срещу добре въоръжени и обучени от ЦРУ спецчасти на боливийската армия. В тези трудни моменти Че Гевара записва в прочутия си „Боливийски дневник“: „Партизанска война, без подкрепа на населението, е обречена на катастрофа“. Това изстрадано прозрение е сравнението на безнадеждната обстановка в Боливия, с обстоятелствата в Куба, където след трудния десант на бойците от „Гранма“ в подножието на Сиера Маестре в края на 1956 г. групата на Кастро успява да се възстанови, именно вследствие на подкрепата от народа.
На 8 октомври 1967 г. започва трагичната развръзка. Силно оределият отряд, разделен на три части е притиснат в каньоните на река Юро и води последната си битка. В нея оцеляват само 5-ма души; Ернесто Гевара е ранен в крака, заловен и зверски изтезаван в продължение на цял ден. Знаейки кой е попаднал в ръце им, боливийските рейнджъри обаче не смеят да го убият веднага и отправят запитване до столицата Ла Пас. След консултация с Вашингтон и страхувайки се от публичен процес срещу легендата Че, президентът на Боливия Бариентес издава заповед за разстрел на пленените бойци без съд и присъда. Единствен доброволец за екзекуцията на Че се явява младият лейтенант Марио Теран. Никой друг войник не иска да извърши това заповядано убийство. Когато влиза в стаята на тежко ранения, седящ на земята Гевара, асистиран от агента на ЦРУ - Феликс Родригес, Теран обаче трепери от страх и не може да натисне спусъка. Тогава Че измъчван от болките, бавно се изправя и казва: „Ще видиш как умира един мъж! Сега стреляй …!“ и му обръща гръб. Теран натиска спусъка на автомата със затворени очи. Че пада пронизан от откоса. До него се доближава хладнокръвно професионалният убиец от ЦРУ - Ф. Родригес, и изстрелва финалния куршум.
Така в 13:10 ч. на 9 октомври 1967 г., в училищната стая на малкото боливийско градче Ла Хигера, примитивни полухора, платени наемници, прекъсват живота на „най-съвършения човек на нашата епоха“, както се изказа за Ернесто Гевара иначе скъпият на похвали философ, Жан Пол Сартр. Теран след деянието си се пропива, от което ослепява и пропада психически.
След това палачите на Че отрязват двете му ръце и ги изпращат за експертиза в Ла Пас и САЩ. От там ги отправят като зловещо предупреждение в Хавана. Обезобразеният труп на 39 годишния лекар-революционер е заровен през нощта тайно в масов гроб с останалите убити партизани под пистата на военното летище в гр. Валегранде. 28 години местонахождението се пази в абсолютна тайна. Управляващите в Ла Пас и Вашингтон се страхуват гробът на Че да не се превърне в свято място за милиони латиноамериканци. Едва 1997 г., след като бивш генерал от боливийската армия проговаря, антрополози от Куба и Аржентина откриват след 2 годишно упорито търсене мястото, където са заровени бунтовниците. Костите на Че са разпознати, пренесени на 12. юли 1997 г. във второто му отечество, Куба и препогребани в мавзолей в града на неговата най-голяма революционна победа – Санта Клара. На този ден над 1 милион кубинци и гости от цял свят си взеха последно сбогом от своя любим Команданте.
Борейки се до последен дъх за един по-добър и справедлив за всички свят, лекарят-революционер, д-р Ернесто Гевара завеща след смъртта си безценното богатство – епичният роман на своя героичен живот, който го превърна в безсмъртен идол за милиони хора по земята. За повечето латиноамериканци той е светец и те произнасят неговото име със същата обич и страхопочитание към жертвоприношението му, както се обръщат към това на Христос. А изоставените на произвола на съдбата боливийски индианци и до днес наричат всеки лекар, който следвайки порива на човеколюбието, ги е посетил, за да им помогне просто „Дон Ернесто” или дори Исус, алюзия за приликата на убития Че със сваления от кръста също убит Христос.