БУРЖОАЗНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ В РАЗВАЛИНИ. Няколко допълнения към марксистко-ленинската теория за кризите. Най-дълбоката световна икономическа и финансова криза в историята на капитализма.

БУРЖОАЗНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ В РАЗВАЛИНИ

Щефан Енгел

Няколко допълнения към марксистко-ленинската теория за кризите

Най-дълбоката световна икономическа и финансова криза в историята на капитализма

На 15 септември 2008г. рухна „Лемън Брадърс” (Lehman Brothers), – тя стана втората фалирала от петте най-големи инвестиционни банки в света след „Беър Стернс” (Bear Stearns). През същата седмица останалите три големи инвестиционни банки в САЩ – „Мерил Линч”, „Морган Стенли” и „Голдман Сакс”, бяха спасени от неплатежоспособност с цената на загуба на тяхната роля като инвестиционни банки посредством масивна държавна намеса от страна на администрацията на Буш. Тези драматични събития доведоха до прекъсване на доходоносни, организирани в световен мащаб, финансови потоци, чиято стойност се измерва в трилиони. Така международната банкова криза стесни рязко финансовите пазари, вследствие на което финансовата система в целия свят бе заплашена от колапс. Паническата разпродажба на акции, целта на която бе получаване на ликвидни средства, тласна валутните пазари в низходяща спирала и предизвикаха международна борсова криза.

Тази безпрецедентна в историята на капитализма по своята величина и дълбочина международна финансова криза през месец октомври 2008г. постави началото на нова световна икономическа криза, чиито размери също така надхвърлят всичко познато досега. Кризата обхвана почти едновременно и с огромна сила най-големите индустриални държави. Тя удари сърцето на международния финансов капитал и се разпростря над повечето от 500-те най-големи международни свръхмонополи. В хода на реорганизацията на международното производство в началото на 90-те години тези свръхмонополи напълно завладяха световните пазари и ги разделиха помежду си. Сега техният висш мениджмънт, особено този от международните банкови монополи, се превърна в мишена на народния гняв. Един след друг мениджърите започнаха да губят своите високо платени длъжности, като процесът може да бъде сравнен единствено със смяната на треньори от футболната лига в края на сезона. Вследствие от внезапното задръстване на международните експортни пазари, този път националните икономики не успяха да намерят нови пазари за своя излишен капитал. В това отношение сегашната обстановка съществено се различава от периода на предишната световна икономическа криза (2001-2003г.) Само през четвъртото тримесечие на 2008г. международната търговия спадна с 20% в сравнение с равнището от второто и третото тримесечие на същата година.

Световното промишлено производство спадна през четвъртото тримесечие на 2008г. с 20% спрямо 2007г. – в индустриално развитите държави дори с 23%. По този начин то претърпя много по-остър спад само през първите три месеца от кризата, отколкото през цялата първа година на Великата депресия (1929-33г.)! Световното производство на стомана през декември 2008г. спадна с 30% в сравнение с най-високото си равнище от месец май. В 30 държави-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) световната продажба на автомобили през декември 2008г. спадна с 25% в сравнение с най-високите нива през месец април 2008 г.

Сривът в производството и световната търговия постепенно се пренесе и в бързо разрасналия се от 90-те години насам сектор на снабдяването и транспорта. Продажбата на камиони в Европа спадна с 38%, а поръчките за производството на нови пропадна почти до нула! 50% от контейнерите в целия свят останаха неизползвани. Търговското корабоплаване спадна с 50%. По данни на Азиатската банка за икономическо развитие (ADB), световната икономическа и финансова криза е причина за унищожаването на капитал, чиято стойност възлиза на 50 трилиона долара! Тази стойност надхвърля хиляда пъти унищожаването на капитала в САЩ по време на рязката обезценка на долара от октомври до края на 1929г., когато загубата е възлизала на примерно 50 милиарда долара.

В Германия, поради експортната зависимост на промишлеността, достигаща 45%, от началото на кризата постоянно се увеличава спадът в индустриалното производство. През март 2009г. оборотът в обработващата промишленост спадна в сравнение с предната година с 22%, в автомобилната промишленост – с 32.3%, в производството и обработването на метали – с 31.5%, в машиностроенето – с 22.4%, а в химическата промишленост – с 25.6%. През февруари-март 2009г. поръчките в промишлеността спаднаха с 32.5% в сравнение с предходната година. Германското производство на стомана спадна през април 2009г. в сравнение с предната година с 53.1%, достигайки равнището от края на 1950г. Брутният вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие на 2009г. намаля с 6.7% в сравнение с 2008г.. Това на практика се явява най-дълбокият икономически крах след Втората световна война.

Въпреки обширните антикризисни програми, броят на неплатежоспособните малки предприятия-доставчици в автомобилната промишленост расте. Увеличава се и броят на известните предприятия в Германия, като Hertie, SinnLeffers, Woolworth, TMD Friction, Rosenthal, Qimonda, Edscha, Marklin, Wolf-Garten, Karmann и много други, които вече обявиха неплатежоспособност. Без държавната помощ, която получиха, в този списък можеха да попаднат и такива известни банки, като например „Commerzbank”, IKB, КfW или Hypo Real Estate.

Според изследване на Световната банка, в 94 от 116 развиващи се страни, икономическият ръст също рязко ще се забави, като следствие от драматично намаляващото търсене и главоломно падащите цени на суровините. Освен това, емигрантите от неоколониално зависимите страни първи ще загубят своята работа в главните страни на миграция като Япония, САЩ и Европа. Спирането на техните валутни преводи ще причини многомилиардни бюджетни дефицити в собствените им държави.

Международната криза на задлъжнялостта ще придобие нови измерения с непредвидими последици за условията на живот и труд на стотици милиони хора по света.

Кризата на неоколониализма, частично смекчена по време на предшестващия временен разцвет и приела прикрита форма, отново ще се прояви открито с пълна сила. Тя ще започне драматично да се изостря, тъй като империалистическите държави ще се опитат безмилостно да прехвърлят бремето на световната икономическа криза върху експлоатираните и зависими от тях страни.

Масовата безработица и непълната заетост скокообразно расте по целия свят от началото на световната икономическа криза. В САЩ от октомври 2008г. до април 2009г. 4,3 милиона души загубиха своята работа. В Китай до началото на 2009г. 20 милиона заети останаха безработни, а техните семейства – обречени на нищета. Даже комисията към Европейския съюз (ЕС) смята, че безработицата в балтийските държави ще се удвои или утрои до началото на 2010г. в сравнение с края на 2008г.. В Полша и Чехия ще нарасне с около 70%.

Икономическата и финансовата криза ще повлече след себе си дефлационна спирала, което ще бъде използвано като мотив за съкращаване на заплатите и унищожаване на социалните придобивки. Нищетата и гладът сред работническата класа се разширяват и в империалистическите центрове. След края на световната икономическа криза много държави са заплашени от бърз растеж на инфлацията, причинена от безпрецедентното финансиране на антикризисните програми със средства от националните бюджети.

В същото време открито се прояви и международната селскостопанска и земеделска криза. Тя тласка надолу изкупните цени на селскостопанската продукция и ще доведе милиони селяни до разорение.

На пръв поглед, икономическата криза притъпява въпроса за глобалната екологична катастрофа, тъй като със спада на производството се снижават и изхвърлените емисии въглероден диоксид в атмосферата. Но това снижение е значително по-малко, отколкото обикновено се приема. Сериозно негативно влияние оказва обстоятелството, че по време на криза международните свръхмонополи усилено се стремят към разрастване на своята енергийна суровинна база (нефт, въглища, природен газ), а също и към запазване на старите и строителство на нови атомни електроцентрали. Научните изследвания, касаещи технологиите на бъдещето, провеждани и досега с неособено желание, ще бъдат съкратени, а екологичните програми и правителствени регулации, които и сега са недостатъчни, ще бъдат допълнително окастрени или напълно прекратени под предлог, че са „прекалено скъпи”. По такъв начин преходът към глобална екологична катастрофа даже ще се ускори.

Кризата на буржоазното семейство ще се изостри до степен на безсемейственост на пролетариата. Съгласно основния анализ на двойнствеността в понятието „производство”, разработен от Маркс и Енгелс, това развитие показва, че капиталистическите кризи на свръхпроизводство не са само кризи в производството и възпроизводството на стоки. Те също така сериозно подкопават самия процес на производство и възпроизводство на човешки живот. Фундаменталните сътресения в протичането на стопанската дейност намират израз в рязко намаляване на раждаемостта; в разрушаване на способността на семейството да бъде най-малката общност за взаимна подкрепа сред работническата класа; в бързия растеж на „излишните” за капиталистите „човешки ресурси”; в психологическите и физически сривове сред все по-широки слоеве от населението вследствие на: – масовото увеличаване на бедността, – недохранването, – психическите разстройства, – социалната изостаналост, дължаща се на лишаването от образование и здравеопазване. Кризите намират израз също така в намаляване продължителността на живота, причинено от преумора и епидемии, и, не на последно място, в разпространението на деструктивни идеологии и практики, като неравенството между половете или патриархалното мислене и поведение.

Световната икономическа и финансова криза хвърли капитализма в дълбока обществена криза, която ще има дълбоки последствия върху общественото развитие.

Целият материал може да бъде прочетен на английски на адрес: www.mlpd.de/en/stefan-engel-bourgeois-political-economy-in-shambles-some-additions-to-the-marxist-leninist-crisis-theory

Други материали за кризата може да прочетете на адрес:
www.septemvri23.com/Materiali_za_svetovnata_finansova_i_ikonomicheska_krisa.htm