БЪЛГАРИТЕ, РАБОТЕЩИ ЗАД ГРАНИЦА.
КАКВО СЕ СЛУЧВА С ТЯХ
Да се трудиш в България в условията на реставриран капитализъм, е и си остава
върховно мъчение за всеки честен работник. Но, оказва се, че ако опиташ
да избягаш да работиш в някоя от т.нар. „бели държави”, положението съвсем
не се подобрява. Дори българските буржоазни медии са принудени да пишат
за ужасяващи случаи на експлоатация на български емигранти. Съществуват
цели международни мрежи за сексуална експлоатация на българки зад граница.
Такива разкрития бяха направени наскоро в Испания, Белгия и Турция.
В Гърция пък беше разкрит случая на българска работничка,
трудеща се в селско стопанство край Солун, която систематично била бита
и изтезавана от господарите си, държана гладна и заставена да живее в кучешка
колиба с пробита на ухото дупка, чрез която я връзвали със синджир!...
В Италия стана известен случаят с т.нар. „Цирк на ужасите”
– 4-членно българско семейство било принудено да живее във фургон заедно
с животните от цирка; работели по 15-20 часа на ден (срещу 100 евро заплата
при обещани 480!), като при това едната дъщеря (на 19 год.) е трябвало да
се гмурка в прозрачна вана с ледено студена вода, пълна с пирани, а сестра
й (на 16 год.) е била поставяна в съд, в който хвърляли змии, паяци и насекоми
за кеф на зрители с извратени човешки ценности...
Наш другар сподели опита си от работата в Англия. Ето откъси
от неговия разказ: „В Англия е ужас. Не трябваше да ходя. В Лондон властва
феодалният капитализъм. Защото примерно ти се полага 70 паунда заплата /за
ден – бел.ред./, а ти дават 40, защото бригадирът и английският мениджър
ти прибират една трета...Само защото са те наели на работа! И това е масово...Има
едни паразитни структури – агенции, които намират работа на работници, но
по същия начин смучат от тяхното възнаграждение...За наемите на квартири
е по същия начин – чрез агенция минава и се оскъпява наемът на 800-900 паунда
месечно... Аз не обвинявам българите /посредници между работниците и английските
капиталисти – бел.ред./, а английската система, че допуска това да се случи...Как
можах да се излъжа да повярвам, че там е имало демокрация. Там властва законът
на джунглата. Та аз само работех за храна и квартира. Имаше и случаи да
ми искат пари, за да започна работа! Това е нечувано!... И във всички сфери,
където работят емигранти, се получава така – работа за без пари, за помпането
на английската икономика – кралица, правителство, паразитни структури. На
тях им е изгодна такава система. Аз не се примирих с тази система на плащане
и се прибрах...Имам да връщам 2000лв...”.
Не навсякъде българските работници зад граница приемат
зверската експлоатация и унижаването на човешкото им достойнство. Българите
зад граница също доказват, че произхождат от героичен и борбен народ.
Бр.3 на бюлетина на „Призив” разказва за такъв случай в
статията, озаглавена „Живот в конюшни и робски труд за български студенти”:
през лятото на 2008г. група от 400 ягодоберачи-студенти е била жестоко измамена
от шотландски работодатели и от български посреднически фирми. Когато пристигнали
в Шотландия, те научили, че нямат нито работни визи, нито трудов договор;
осигурени били едва три тоалетни за над 500 души; помещенията в които живеели
по думите на студентите приличали на „конюшни”; при това, за тези отвратителни
условия, работодателите имали наглостта да удържат от надниците – от обещаните
5,52 паунда за час работа студентите получавали 4,20 паунда поради удръжки
за квартира и други „екстри”. За разлика от многото други подобни случаи
българските студенти този път не преклонили глава, а вдигнали стачка срещу
лошите условия на труд. Но на шотландските „благодетели” не им трябват работници
с достойнство, а безгласни роби. Стачката ги накарала вместо да изпълнят
справедливите искания на студентите, да ги изгонят, като им платили едва
40 паунда за двете седмици робски труд и унижения. Не стига това, ами мошениците
от фирмата-посредник, вместо да възстановят разходите на измамените студенти,
ги накарала да платят за автобусите за връщане в България.
Друг такъв пример е случаят с нападението, извършено срещу
синдикалистката Костадина Кунева на 22 срещу 23 декември в Атина. При този
случай с цялата си „прелест” се разкриха условията, при които се трудят
(по данни на КНСБ) 80,000 българи в съседна Гърция.
Семейството на К.Кунева, родом от Велико Търново, първо
се сблъсква с всички „прелести” на реставрирания капитализъм в България.
Принудена от настъпилата в началото на 90-те години масова бедност и безработица,
майка й заминава да се труди в Гърция още през 1993г. Същевременно К.Кунева
учи история във Великотърновския университет и едновременно с това работи.
Още като студентка тя е била известна с борбата си за защита правата на
своите колеги. Впоследствие тя се омъжва и през 1997г. й се ражда син, който
обаче страда от сърдечно заболяване. Здравеопазването в България обаче вече
е на пазарни основи. Значителни суми са дадени за прегледи, а тепърва предстоят
операции на сина й. Тогава К.Кунева решава да замине при майка си в Гърция.
Това тя прави през 2001г., като първоначално година и половина работи нощем
във фабрика за опаковане на храни. В навечерието на Олимпийските игри в
Атина (провели се през лятото на 2004г.) тя се премества да работи във фирма
за почистване на сгради и спортни обекти и оттогава работи като чистачка.
Като такава е принудена да работи на няколко места с общо работно време
от 5.30 до 23.30 и с едва 8-9 почивни дни в месеца. Това обаче не й пречи
скоро да се включи в синдикалната организация на чистачките и домашните
помощници и да бъде избрана за главен секретар. Води борба преди всичко
срещу лъжите на собствениците със заплатите и осигуровките на работниците
– фалшифицирайки броя на отработените часове, капиталистите избягвали големите
осигуровки и по-високото заплащане за вреден труд, което се изисквало при
повече от 30 работни часа на седмица. Това било възможно, тъй като се използвал
трудът предимно на нелегални емигранти, които масово работели без договори,
въпреки че ставало въпрос за почистване на държавни обекти (т.е. и държавата
пряко е замесена в робската експлоатация на трудещите се емигранти)! Както
пише един гръцки вестник, тези условия не уплашили българката, тя не захвърлила
на боклука нито трудовите си права, нито убежденията си и намирала сили
и енергия, въпреки 18-часовия си работен ден и въпреки, че трябвало да гледа
болния си син и възрастната си майка, да се занимава активно със синдикална
дейност. Нейната българска колежка Мая Дечева казва за К.Кунева: „Костадинка
опита да се пребори за правата на всички жени, които работят в тая система
– гъркини, българки, албанки, рускини. Искаше да добием правата, които ни
се полагат по закон”. Активната й синдикална дейност е била трън в очите
на капиталистите. От две години те я подложили на систематичен телефонен
терор – заплахите срещу нея валяли една след друга, дори била заплашвана,
че може да пострада синът й Емануил. По думите на неин близък приятел, шефовете
на почистващите фирми тероризирали целия й живот, непрекъснато й изпращали
съдебни искове, уволнили възрастната й майка. Малко преди да бъде залята
с киселина К.Кунева вдигнала скандал на шефовете си, че са отказали да изплатят
обещаните коледни премии на работниците в пълния им размер. Опитът да бъде
подкупена не успял, отношенията й с работодателите се влошили още повече
и в крайна сметка тя била изхвърлена с ритници от охраната на офиса на фирмата.
Малко по-късно срещу нея било извършено най-зверското нападение срещу синдикален
деец в Гърция от 50 години насам.
Днес К.Кунева е герой не само на гръцките и българските
работници, но и на цялото международно работническо движение. Синдикалната
й организация получи послания за солидарност от Франция, Германия, Испания,
Бразилия, САЩ и Италия.
***
Ето това се случва със стотици хиляди българи, прокудени от проклетия реставриран капитализъм в България и тръгнали по света да търсят препитание. Отговорността за всичките техни злощастия пада върху народните предатели, които разрушиха социализма в нашата страна и възстановиха ада на частната собственост и наемния труд, ада на безработицата, глада и мизерията.
/Повече подробности за положението на трудещите се българи зад граница
може да намерите на форума на сайта – в раздел „Какво се случва” > „България”
> „Българите, работещи в чужбина” - http://septemvri23.bestforumonline.com/forum-f1/topic-t47.htm
./