На 4 април 2006 год. адвокат Бехич Ашчъ направи писмено изявление и информира
обществото, че на 5 април – Международен ден на адвокатите, започва смъртна
гладна стачка. Група от петима адвокати ще го подкрепят, като обяват гладна
стачка.
„Утре 5 април е световен ден на адвокатите. Ще има най-различни тържества.
Ще се държат речи. Но тези речи няма да разкрият реалната обстановка в нашата
страна.В затворите и въобще във всяка сфера на обществения живот ние, всеки
ден се сблъскваме лице в лице с изолацията и цензурата.
Изолацията е основната политика в турските затвори.Килиите Ф-тип, които
бяха открити с операция „Връщане към живота” на 19 декември 2000 година,
са места със най-строг режим на изолация. В следствие на смъртната гладна
стачка, която започна срещу тези затвори до днес умряха 121 човека. Но управляващите
не само, че не направиха нищо за премахване на изолацията, а дори я усилиха.
Правителството се опитва да прикрие чрез наложената цензура истината за
смъртта на 121човека. Ясно е, че те няма да бъдат последните жертви. Затова
аз, адвокат Бехич Ашчъ с пълното съзнание за своята отговорност започвам
смъртна гладна стачка. Искам да се сложи край на изолацията на човешки същества
в затворите и управниците да се срещнат и преговарят с представителите на
затворниците...” (На снимката адвокат БЕХИЧ АШЧЪ)
До пресата и обществото,
Всеки човек, който трябва да избира между живот и смърт, би избрал живота.
Причината Смъртната гладна стачка, водеща до фатален край да продължава
вече шеста година е изолацията – един от най сериозните проблеми в Турция.
На 5 април 2006 год. адвокатът Бехич Ашчъ започна Смъртна гладна стачка
с искане „да бъде прекратена изолацията и да започнат преговорите за решаване
на проблема”. Това, че един адвокат започва смъртна гладна стачка извън
затвора само по себе си е отговор на безразличието с което досега се посрещат
исканията за премахване на изолацията.
Започналите през октомври 2000 година гладни стачки срещу затворите Ф-тип
и създалата се обществена опозиция, не успяха да спрат прехвърлянето на
затворниците в единични килии. Вследствие на операцията от 19 декември 2000
год., носеща абсурдното име “връщане към живота”, която завърши с 32 убити
и десетки ранени и осакатени, в Турция бяха наложени Ф-типовете.
Изолацията означава да бъде прекъсната всякъква връзка между затворниците;
Изолацията е опит да бъдат ограничени до минимум връзките с външния свят;
Изолацията е опит човешките отношения да бъдат изцяло подчинени на прищевките
и самоволията на затворническите власти;
Изолацията цели да премахне чувството за сигурност чрез постоянни произволни
действия от страна на затворническите власти;
Изолацията цели да прекърши затворниците и част от обществото, които трябва
да бъдат принудени да мълчат, да не задават въпроси, да не говорят и пишат
за проблемите в Турция, да не търсят правата си;
Изолацията е опит чрез насилие, човек да се отрече от идеите си;
Изолацията налага самота, която води до тежки деформации на личността.
Исканията и протестите на демократичните обществени организации до ден днешен
не са взети под внимание. Прикрива се истината за последиците от продължаващата
вече шеста година Смъртна гладна стачка. Правителството продължава да води
своята изолационна политика, въвежда нови, още по-сурови законодателни актове,
което прави невъзможно решаването на проблема с единичните изолационни килии.
Ето защо, засега единствено възможното решение е продължаването на Смъртната
гладна стачка.
Задържаните Тахсин Мерт и М. Ертугрул Зевклилер, намиращи се в затвор №1 Ф-тип / Измир (Izmir, 1 nolu F tipi cezaevi) на 01.06.2005 год. започнаха гладна стачка, като протест срещу изолцията и въвеждането на новия процесуален кодекс. На 248-ия ден, когато започнаха да губят съзнание и поради това изправени пред опасността да бъдат насилствено хранени те се самозапалиха. На 09.12.2005 год. Сейхмус Пойраз от същия затвор в Измир, осъден на доживотен затвор със строг режим, започна смъртна гладна стачка. Задържаният Фахри Тирпан, намиращ се в затвор №2 Ф-тип / Измир (Izmir, 2 nolu F tipi cezaevi) на 14.2.2006 год. започна гладна стачка, а на 10 март 2006 год. премина в Смъртна гладна стачка. Само в Измир днес се намират двама участници в Смъртната гладна стачка, чието състояние от ден на ден се влошава.
Трябва да бъде отбелязано, че дори задържаните и осъдени за криминални деяния лица, които излежават своите присъди в Ф-тип затвори, са принудени постоянно да правят гладни стачки за решаване на най-елементарните си проблеми.
Изолацията не е проблем единствено на затворите, тя е проблем на цялата
ни страна. Всички демократични обществени организации, синдикати, медии,
политически партии и оргаизации, трябва да направят нещо за премахване на
изолацията – това е дълг на всеки човек.
Искаме смъртта вече да не бъде начин за решаване на проблемите, за премахването
на изолацията. Призоваваме правителството да прекрати политиката на изолация
в затворите.
Декларация на Съюза на адвокатите / Измир
06.04.2006 г.
За повече информация: http://tayad.de/english/index.html