КАК ЗАПАДНАТА "ПОМОЩ" ПОЧЕРНИ ЧЕРНА АФРИКА
Всяка прилика с положението в България не е никак случайна
"Най-доброто,
което може да направи Западът за Африка, е да престане да й помага",
призовава в книгата си "Смъртоносната помощ" чернокожата икономистка
Дамбиса Мойо.
И наистина. През последния половин век, бият се в гърдите наднационалните банки и западните държави, ние изляхме на юг от Сахара кредити за над 1 билион долара. Срещу съответните лихви, разбира се. Никой обаче не посочва колко билиона долара са измъкнали западните лихвари от Черна Африка. Но резултатите от тяхната "помощ" са повече от ясни: за времето от 1980 до 1998 г., когато кредитният процес достига апогея си, делът на мизерстващите жители на Черния континент се е увеличил от 11 на 66 процента!
Книгата на Мойо, обявена за бестселър от "Ню Йорк таймс", предизвика бурна реакция във финансовите и стопанските среди. Управителните съвети на най-големите "благотворителни организации" също посрещнаха на нож публикацията. За сметка на това авторката получи висока оценка от ООН и президентите на Руанда, Сенегал и други препатили от "помощта".
Дамбиса Мойо е родена в Лусака, столицата на Замбия. Завършва финанси в
Американския университет във Вашингтон, специализира в Харвард и защитава
докторат в Оксфорд. В продължение на осем години отговаря за стратегията
на банката "Голдман Сакс" в Черна Африка, после работи в централата
на Световната банка.
Ако някой е изненадан от появата на книгата "Смъртоносната помощ",
това са несъмнено родителите на авторката. Нейната майка е президент на
главната замбийска банка, а баща й – езиковед, известен с непримиримата
си борба срещу корупцията. И двамата недоумяват защо дъщеря им е изписала
"хиляди думи, за да доказва нещо, което е очевидно от всякаква гледна
точка".
Дабмиса обаче не претендира, че е първопроходец в темата. Тъкмо обратното. Нейната книга е посветена на унгарския икономист Петер Бауер, който още през 60-те години лансира тезата, че "голямата помощ е всъщност една голяма грешка". Дори редовите африканци впрочем са отдавна убедени в унищожителните резултати от т. нар. западна помощ. В книгата си Дамбиса Мойо прави уговорката, че няма предвид хуманитарната или извънредната помощ при бедствия. Не става дума и за безвъзмездната помощ, когато с отпуснати от Запада пари се изкупуват стоки от земеделците в дадената страна, които после се раздават на нуждаещите се. "Това е доста по-различно от случаите, когато под формата на помощ развитите държави ни заливат със своите дотирани селскостопански продукти, които конкурират и унищожават африканското земеделие”.
Под нейния обстрел е най-вече т. нар. системна помощ, при която Западът отпуска на различните африкански правителства огромни суми, по-голямата част от които потъват в блатото на корупцията.
Според Мойо след петролната криза през 70-те години на 20 век големите банки натрупват огромни средства и заливат света с нисколихвени кредити. Много африкански държави заемат големи суми, за да изплащат своите дългове. И така до поредната петролна криза от 1979 г., когато банките повишават лихвите. Африка вече не може да плаща. 11 държави престават да регулират задълженията си. В резултат на натиска от МВФ техните финанси са „реструктурирани”, ще рече на длъжниците са отпуснати нови заеми за изплащане на кредитите. И така порочният кръг се затваря.
Междувременно през 80-те години МВФ и Световната банка вече отпускат пари само при условие, че африканците възприемат "принципите на свободния пазар”. В резултат местното производство е смазано от западните си конкуренти, като парите вече текат само от Африка към богатите страни.
Ако Западът действително желае да помогне на Черния континент, то нека прекрати кредитирането в досегашните мащаби и да обуздае поне донякъде досегашния си протекционизъм и търговска дискриминация, апелира Мойо. Сред другите мерки, които трябва да се предприемат, тя сочи разширяването на сътрудничеството с Китай, които се държи с африканците като с равни и "само за пет години направи за развитието и инфраструктурата на Африка повече, отколкото САЩ за петдесет". Според нея най-големият резерв обаче е в самите африканци.
Перуанският икономист Ернандо де Сото например е пресметнал, че наличните спестявания на бедните хора в Азия, Близкия изток и Африка са четиридесеткратно повече от цялата международна помощ в света от 1945 г. насам.
В-к „Нова зора”