За Норвегия
Цветелина Христова - "Хора срещу расизма"
лична позиция
/относно трагедията от човек, живял в страната/
Живях на различни
места в Норвегия повече от две години. Влюбих се в тази страна. Чистота,
мъжество и невинност са думите, които я описват най-добре за мен. Норвежците
са много горди със страната си, в курортите в чужбина, където ходят, предлагат
норвежка храна, защото тя много им липсва, а на всички големи празници,
включително сватби и първи причастия, те се обличат с националните си носии
и така празнуват. Миналата година, на националния празник, 17 май, бях в
Берген. Всички излязоха, в народни носии, и участваха в шествието. Имигрантите,
които живеят там, също участваха – облечени в своите национални носии, и
всички заедно празнуваха деня на Норвегия.
Това ми направи голямо впечатление. Норвегия не е от най-мултикултурните нации, културата там е доста самобитна и много от по-възрастните норвежци гледат с подозрение на всички тия чужденци, които идват и се държат съвсем не по норвежкия начин – тихо, резервирано и винаги по правилата. Все пак за тях е по-важно всеки да има своето място в обществото и се гордеят, че включват различните групи – било имигранти, било хора с увреждания, било хомосексуалисти.
Всеки е ценен и към всеки се отнасят със същото уважение. Когато прочетох първите новини за атентата в Осло, не можех да повярвам, че това се случва – кой би поискал да вкара терора ужаса и подозрението в това толкова чистосърдечно и гостоприемно общество?
Жестокото и хладнокръвно избиване на младежи в Норвегия остави всички нас ужасени и засрамени. Ужасени от факта, че нещо толкова чудовищно може да се случи ей-така, без предупреждение, да връхлети невинните, нищо неподозиращи души, да ги подмами, надянало образа на нещо познато, досущ като вълка от приказките, и, също като него, да ги погуби без капка жал. Засрамени, защото през първите часове след атаката, преди да се разбере, че зад нея стои човек с крайно-десни възгледи, мнозина бяха убедени, че зад нея стоят ислямисти, че това е поредното зло дело на Другите; защото през последните десетилетия в западния свят всички масово се поддадоха на параноята за лошите мюсюлмани; защото на летищата всички, които идваха от Близкия Изток, биваха претърсвани и подозирани, а, същевременно, надигащите се вълни от национализъм, расизъм и ксенофобия бяха толерирани, понеже се виждаха като нормална реакция срещу увеличаващата се имиграция и дори намериха удобно и престижно място в европейската политика.
На фона на реакцията, която масовото убийство предизвика по целия свят, странно е как българските медии интерпретират случая. Твърде боязливо се прокрадва опасението, че ксенофобията и крайно-десните възгледи са опасни. Реакциите под статиите са меко казано ужасяващи – излиза, че имигрантите и мюсюлманите са виновни, че са предизвикали у Андерш такава омраза, че да започне да стреля от упор по група деца и да убие 67 от тях.
Това, което пропускаме в случая, а не би трябвало, е, че масовото убийство в Ютьоя е породено от омраза, от същата омраза, която храни коментарите под статиите и от омразата, която по българските улици се изразява в нацистки кръстове по стените и в пребиване на хора от малцинствата или от групите, които защитават техните права.
Тази омраза може да доведе единствено до насилие, както видяхме в Норвегия. Тя не води до нищо „чисто и свято”, противно на пропагандата на националистите. Патриотизмът не е национализъм от фашистки тип. Патриотизмът няма нищо общо с това да драскаш по стените и да крещиш „Велика България”. Той означава да се гордееш с обществото, в което живееш, а не да изливаш комплексите си върху отделни негови групи. Защото омразата винаги се излива върху беззащитните, върху невинните, върху децата и върху тези, които искат да живеят в свят, в който човешките права са защитени. Всяко изказване и действие, породено от омраза и дискриминация, подхранват жестокост, като тази в Норвегия, срещу която оставаме безсилни.
Срещу насилието и омразата има само един отговор – изграждане на свободно и демократично общество, в което дискриминацията няма място. Едно от оцелелите момичета от Ютьоя, Стине, казва: „Представете си – ако един-единствен човек може да роди толкова много омраза, колко повече любов можем да родим всички ние заедно.“ Омразата на крайно-десните е насочена срещу хора като това момиче. В кой свят искаме да живеем – в света на Андерш или в света на Стине?
http://bulgaria.indymedia.org/article/37966