ВЪВ ВРЪЗКА С ФАШИСТКОТО НАПАДЕНИЕ НА 6 ЮНИ 2010 г.

/Настоящият материал беше специално подготвен (но поради недостатъчно време не беше прочетен) за пресконференцията „Против открития и скрития расизъм, неонацизъм и политически мотивирано насилие”, организирана от различни граждански сдружения на 13 юни 2010 г. в София/

Когато говорим за нападението, извършено от фашисти в трамвай №20 на 06.06 т.г., най-напред и на първо място, искаме да спрем вниманието на уважаемите журналисти, които присъстват тук, върху фундаменталния факт, че и дума не може да става за някаква „война между крайно леви и крайно десни”, както заблуждаващо се твърди от различни неосведомени средства за масово осведомяване. За нас целта на настоящата пресконференция е да се разсее тази заблуда.

Няма никаква война; има терор, т.е. едностранно насилие, от страна на фашистки елементи.

Адвокатите на фашистките бандити, които нападнаха пътниците в трамвая, не са посочили и не могат да посочат нито един пример на нападение, организирано от представители на Движение за съпротива „23 септември”. От решаващо значение е присъстващите журналисти сами да проверят и сами да се убедят дали това, което казваме, е истина или не и след това да съобщят на българската общественост своето заключение. Авторите на фашистките безчинства разчитат, че ще получат извинение и дори оправдание, ако действията им бъдат разглеждани като прояви в рамките на една „война” с техните противници, т.е. като отговор на насилие от другата страна. Пак повтаряме: няма нищо такова; не се касае за „война”, а за терор, за едностранно насилие – от страна на фашисти. В това е основната разграничителна линия между тези, които биват наричани „крайно леви” и щурмоваците от крайно дясно. На лице са многобройни актове на непредизвикано с нищо насилие над съвършено невинни хора. До този момент ние, от Движение за съпротива „23 септември”, даже не сме се отбранявали от фашистките нападатели; до този момент само сме бягали и сме понасяли удари от тях. Даже за законна отбрана от наша страна не може да бъде посочен нито един пример до момента на нападението в трамвая.

Чист цинизъм, аморализъм е да се приравняват бруталните нападатели и невинните жертви на непредизвикана агресия под предлог, че ставало дума за „война” между едните и другите. Смятаме, че е граждански дълг (и професионално задължение) на българската журналистика да не допуска такова цинично оправдание на бандитите. За съжаление снощи в предаването „Сеизмограф” по bTV беше дадена възможност на „адвокати” на нападателите да прибягнат именно да такова безсрамно оправдание. Въпреки че в самото начало водещата на предаването, Светла Петрова, постави правилно и отговорно въпросите, на които трябваше да се даде отговор, участниците в предаването от БНС (които нямат никакво отношение към нападението и самото им присъствие в телевизионното студио беше учудващо) заеха позата именно на адвокати на бандитите, заявявайки, че и хората от Движение за съпротива „23 септември” не били „ангели” (сякаш само „ангели” имат право да се придвижват спокойно с Градския транспорт). Към тези участници в предаването (както и към всички други защитници на нападателите) би следвало да бъде отправен директен въпрос: „Признавате ли, че непредизвиканото нападение в трамвай №20 е криминално престъпление, което трябва да бъде щателно разследвано и извършителите да понесат полагащото им се според закона наказание?”

Във връзка с казаното ние, от Движение за съпротива „23 септември”, заявяваме пред нашите симпатизанти, съмишленици и пред цялото българско общество: „Отхвърляме, осъждаме, заклеймяваме, изпитваме отвращение към всякакви форми на улично насилие по политически причини.” Дами и господа журналисти, бъдете така добри, когато се срещнете с водещи фигури от БНС и от Национална съпротива да ги попитате дали и те могат открито да заявят същото пред своите съмишленици и пред обществото – че отхвърлят, осъждат, заклеймяват всички форми на улично насилие по политически подбуди и че настояват престъпниците, извършили нападението в трамвая, да понесат цялата строгост на закона.

Вторият въпрос, върху който бихме желали да спрем вниманието на присъстващите журналисти, се отнася до идейните различия между Движение за съпротива „23 септември” и фашистките организации, които се представят за „националистически”. Такива различия съществуват, макар че така наречените „националисти” , изглежда, не успяват да схванат в какво се състои същността на въпроса. (Те не си дават сметка, че тяхната позиция, доколкото имат такава, е дълбоко антинационална, робска.)

Ние, от Движение за съпротива „23 септември”, смятаме, че действителните интереси на българския народ, на трудовите хора в България изискват изграждането на равноправни отношения и братско сътрудничество с всички народи на земното кълбо – с нашите съседи на Балканите, със славянските и англоезичните народи, с народите на Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. В това отношение ние сме последователи на великите възрожденци и национални революционери – Раковски, Каравелов, В. Левски и Хр. Ботев. Ще си позволим да цитираме Апостола на българската свобода Васил Левски: „И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи” (из „Нареда на работниците за освобождение на българския народ”). Ние отхвърляме всички форми на социално потисничество и неравноправие, включително всички форми на национално потисничество. Всички народи трябва да имат възможност за свободно стопанско и културно развитие. (Не сме космополити, не ратуваме за сливането и уеднаквяването на националните култури в една холивудска пазарна шоу-„култура”.)

Нашата планета днес вече е твърде малка поради гигантските средства за производство и разрушение и на нея няма вече място за борба за господство на едни народи над други народи. Днес коренните интереси на всички народи съвпадат – народите могат да имат или общо бъдеще в разбирателство и свобода, или никакво бъдеще. Стремежът към господство и привилегии, както и идеологиите, оправдаващи този стремеж, са рожби на класовата – капиталистическа – система за производство. Господстващите капиталистически eлити в отделните държави, по силата на закона за максималната печалба, от една страна, са сплотени в „истинско масонско братство” (Маркс), за да държат в подчинение и да експлоатират трудовите хора от целия свят, а, от друга страна, тяхното обединение е раздирано от дълбоки вътрешни противоречия, тъй като всеки национален капитал наред с общите за цялата капиталистическа класа интереси има и свои собствени интереси – за да оцелее в конкуренцията с другите капитали, всеки отделен капитал е принуден да се стреми с всички възможни средства към привилегировано (т.е. господстващо) положение на международните пазари и към привилегирован достъп да източниците на суровини. Така самият начин на съществуване на частния капитал противопоставя интересите на различни групи от хора и поражда тенденция към враждебност в техните отношениs. Ето защо капитализмът при днешните свръхмощни технологии е не само несправедлива и експлоататорска система, но и разрушителна система, система, тласкаща към гибел цялото общество. Премахването на капитализма днес е обща задача на всички трудови хора, на цялото трудещо се човечество.

По този съдбоносен въпрос онези, които се обявяват за български „националисти”, са на друго мнение. Те смятат, че интересите на един народ могат да бъдат защитени чрез противопоставяне и враждебност към другите народи (обявявани за по-нисши), които се разглеждат като потенциални или действителни врагове. С други думи те разглеждат борбата на частните капитали за господство (който не си осигури достатъчно голяма печалба, загива в конкуренцията) като борба между народите. Но намерението да се търси решение на проблемите чрез враждебност и поставяне в подчинено положение на представителите на други народи, днес е не само човеконенавистническа и робовладелска, но също така и абсурдна, самоотричаща се, идея. За България, която е една малка страна, а не водеща световна сила, единствената възможност да се „осъществи” в съвременните условия „националната” стратегия на „националистическите” организации означава страната да се присъедини към някоя претендираща за световно господство супер-сила и с нейна помощ да бъдат реализирани „български национални идеали”. Обаче такова „присъединяване” е всъщност подчинение на България пред съответната световна сила, загуба на националната самостоятелност на България. В недалечното минало такава политика следваха българските привърженици на Третия райх и доведоха страната до прага на трета национална катастрофа (а днес донякъде подобна линия следват привържениците на Чичо Сам или на империалистическия ЕС.)

Че именно такава е идеята на т.нар. „български националисти”, личи от факта, че те се прекланят пред ген. Хр Луков, който през Втората световна война ратуваше за изпращане на български войски на Източния фронт в подкрепа на хитлеристките армии. Съвсем ясно е, че в онези условия запазването на националния суверенитет на България би било възможно единствено при победа на антихитлеристката коалиция – евентуална победа на нацистите би означавала превръщането на страната и на народа в безправен васал, т.е. роб, на „висшата германска раса”. Но ген. Хр. Луков и останалите сътрудници на нацизма или не разбираха това, или не се интересуваха от действителните интереси на България и за това на практика бяха слуги на чужд, анти-български, интерес. (Същото важи и за днешните неонацисти, които продължават да делят народите на висши и нисши.)

Още една странна черта на момчетата от „Национална съпротива”, които обявяват себе си за „националисти”, е тази, че до този момент те нито веднъж не са издигнали глас на протест, не са провели нито една акция
- нито срещу разполагането на американски военни бази на българска територия;
- нито срещу присъединяването на Родината ни към имперската структура на Североатлантическия военен съюз (НАТО);
- нито срещу изпращането на войски под български национален флаг в Ирак, в Афганистан, в Босна и Херцеговина, Косово, където българските наемни войници защитават интересите не на българската нация, а на американските корпорации (и на западноевропейските финансови кръгове) – а за издръжката на тези войски се отделят ежегодно по 90 милиона евро от националния бюджет, като в същото време от този, уж национален, бюджет се режат средствата за здравеопазване и образование на българския народ. (Впрочем, когато става дума за „национален” бюджет, нека да припомним, че според най-новите разпоредби на ЕС, правителствата на държавите-членки са длъжни да изпратят своите проекто-бюджети най-напред в Брюксел и, ако оттам получат одобрение, ще могат да го внесат за разглеждане и в своите парламенти. Казано по друг начин, въпросът как една нация, в нашия случай – българската нация, ще харчи своите средства и ресурси се решава на първо място от чужди институции и едва на второ място от национални (български) институции.)

От където и да погледнем към протичащите пред очите ни процеси в крайна сметка ще стигнем до извода, че България все повече губи своя национален суверенитет: националното производство систематично се унищожава – пазарите са заливани с чуждестранни стоки и капитали; във финансовата сфера се разпореждат чужди банки, възпитанието и образованието на младото поколение се американизират и стремително западат, а висококвалифицираните кадри на България масово се преселват в богатите империалистически метрополии; българските младежи напускат родината си и тя опустява, докато в същото време българските управници безсрамно раболепничат пред чуждестранни посланици и емисари и нагло се гордеят със своята приближеност до шефовете на Мосад и ЦРУ.

И в тази трагична за страната и народа ни обстановка така наречените „националисти” от „Национална съпротива” юнашки мълчат, не ги вълнува разрухата, която обхваща все нови и нови области от националния живот. Макар да не се сещат да протестират срещу антибългарската политика на задокеанските кукловодите и родните политически марионетки, „националистите” от „Национална съпротива” са истински юнаци; юначеството си проявяват като малтретират и тероризират едни от малкото млади българи, които последователно и безкористно се противопоставят срещу небивалия грабеж и унизяването на българското национално достойнство – младежите от Движение за съпротива „23 септември”. Със своето юначество „националистите” от „Национална съпротива” са на практика отлични помагачи – ударен отряд – на новите поробители на българския народ. Според Библията по подобен повод Исус възкликнал: „Прости им, Господи! Те не знаят какво правят.”

Движение за съпротива „23 септември”

начало