Венецуела осъжда военната намеса в Либия
Да се спре разрушаването на сгради, да се спрат убийствата на хора, попаднали под бомбените удари
Интервю с Рафаел Баррето Кастильо, посланик на Боливарска република Венецуела в България
- Ваше Превъзходителство, неотдавна две събития разтърсиха света - земетресението в Япония и военният конфликт в Либия. Както е известно активно участие в събитията в Либия вземат Франция, Великобритания, Италия, САЩ и вече отскоро - НАТО. Четирите страни, позовавайки се на Резолюция 1973 на Съвета за сигурност, изпратиха самолети и кораби. У нас бе споменато, че Венецуела и Куба са против намесата на други страни във вътрешните работи на Джамахирията. Моля, кажете малко повече за позицията на Вашата държава?
-
Президентът на Венецуела Уго Чавес Фриас осъди военната намеса в Либия,
окачествявайки я като лишена от човешко състрадание и незаконна по същество.
Той счита, че диалогът, а не бомбите, биха могли да решат вътрешния конфликт
в северноафриканската страна. Нашият президент се пита:"Кой даде право
на САЩ, Великобритания, Франция и Италия да бомбардират друга държава?"Венецуела
има различно становище - тя смята, че Либия трябва да бъде подпомогната
с дипломатически средства, че трябва да се спре разрушаването на имущество
и сгради, да се прекратят убийствата на хора, попаднали под бомбените удари.
- Венецуела добива и преработва нефт, член е на ОПЕК. Покрай войната в Либия, която също е производител на този продукт, се наблюдава покачване цените на петрола. Каква е прогнозата Ви за недалечното бъдеще?
- За големите капиталистически сили войната срещу Либия е фаза от икономическата им и търговска политика, защото в крайна сметка същите тези сили възнамеряват да си поделят либийския петрол чрез споразумения помежду си, както стана в Ирак. За тях не е важно колко либийци ще загинат във военните действия. Затова целият свят трябва да чуе и другия глас - гласа за прекратяване на убийствата; да се позволи на либийския народ сам да реши съдбата си.
- През декември 2010 г. Венецуела (също и Колумбия) претърпя най-големите от 50 години наводне¬ния, причинени от урагана Ла Ниня. Засегнати бяха 130 000 души, а жертвите са 35. При посещението си в Ла Гуахира, щата Мерида, президентът Чавес отбеляза: "Не става дума само за земите, останали под вода, но преди всичко за тежкия социален удар". Как действа правителството при подобни природни бедствия и съвземат ли се засегнатите региони?
- След природната катастрофа, предизвикана от Ла Ниня, президентът Чавес
незабавно пристигна на пострадалите места, южно от езерото Маракаибо, и
лично пое ръководството на първите стъпки по справянето. Това позволи да
се уточни броят на пострадалите - 130 000 души, и те да бъдат временно настанени.
Сега се строи необходимата инфраструктура за окончателното решаване на въпроса.
Кризата се преодолява, вземат се и превантивни мерки в случай на следващ
такъв природен феномен.
- В края на миналата година в град Map дел Плата, Аржентина, се проведе 20-тата среща на върха на държавните ръководители на Латинска Америка, Испания и Португалия. Информацията за нея у нас бе съвсем оскъдна. Ако обичате, кажете какво добро и ново донесе тя за народите на Латинска Америка?
- Тази среща бе приятелско събиране за запознаване и обмен на плановете
и програмите, които всяка страна от тази голяма група провежда, както и
за постигане на споразумения от взаимен интерес.
Нашата Латинска Америка все още не се е изтръгнала напълно от предишните
си зависимости и икономически не е изцяло свободна. Връзките, които още
ни свързват с големите капиталистически страни, възпрепятстват цялостното
развитие в тази насока. Но ние сме оптимисти и смятаме, че ни очаква по-добро
бъдеще, което ще дойде с пълната интеграция на страните ни; едно по-добро
утре, за благосъстоянието на нашите народи.
- Преди 9 години във Венецуела бе извършен неуспешен опит за сваляне на президента Чавес. Какво е положението сега?
- Изминаха 12 години, откакто бе сложено началото на революционния боливарски
процес, който отбелязваме и честваме тези дни с многобройни постижения и
програми, ориентирани към изграждане на демократичен социализъм.
Извършихме това с най-широко народно участие и със силата на колективите,
чрез дълбоки социални промени, които доведоха до повишаване жизненото равнище
на венецуелския народ. Президентът Чавес, автентичният ръководител на тази
революция, бе избран в 1998 г. с преобладаващо мнозинство, после имаше референдум
(2004 г.), а в 2006 г. бе преизбран в неоспорими и международно признати
избори.
Срещу постиженията в полза на целия народ се обявява и работи изтласканата
от властта заможна класа – тя държеше властта в ръцете си дълги години.
Противодействат и представителите на дивия капитализъм и експлоататорите
на народа. Те се възползват от всяка възможност да запазят интересите си.
Нека споменем, че огромното множество средства за комуникация - вестници,
радиа, телевизии и др., са собственост на буржоазията и всячески удрят по
авторитета на президента - вътре в страната и в международен мащаб.
Различни кампании подхранваха организирането на държавни преврати; един
от тях, най-важният, наистина се състоя, макар и неуспешно, на 11 април
2002 г. Ние успяхме да укрием и изолираме президента Чавес. Под народния
натиск и военна мобилизация в негова подкрепа Уго Чавес бе възстановен на
поста си на 13 април.
Парадоксално е, но опитът за преврат подтикна и задълбочи процесите с участие
на народа като главно действащо лице. Нашата демокрация се изправя срещу
разделението на хората и срещу социалната несправедливост. Тази демокрация
показа съвсем ясно, че боливарската революция си поставя за цел не да разслоява
обществото и да изхвърля от него гражданите, а да присъединява отритнатите
досега.
„Нова зора”, бр.14, 5 април 2011