ВЕНЕЦУЕЛА: СОЦИАЛИЗМЪТ НА 21 ВЕК НЕ Е МИТ, А РЕАЛНОСТ
Н. Пр. Рафаел АНХЕЛ БАРЕТО КАСТИЙО, извънреден и пълномощен посланик на Боливарска република Венецуела в България, пред в. „Нова Зора” в разговор с Евгени Еков
ПО СЛУЧАЙ 200 ГОДИНИ ОТ ОБЯВЯВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА ВЕНЕЦУЕЛА – 5 ЮЛИ 1811 г.
-Ваше превъзходителство, на 5 юли 1811 г. се подписва Акта за независимост на Венецуела. Какво значение отдавате на тази дата?
-Като революционери ние отдаваме голямо значение на тази дата и се радваме, че чрез „Нова Зора” българският народ узнава за нея. За съжаление в продължение на близо 200 години, Венецуела е доминирана от местни олигархии, които са под влиянието и господството на северноамериканския империализъм. На с идването на власт на президента Уго Чавес Фриас, създател на т. нар. Боливарски проект, от социална, икономическа и политическа гледна точка страната ни бе изправена пред предизвикателството да извърши една истинска революция.
-Докъде стигна реализацията на Боливарския проект?
-Боливарския проект е насочен към изграждането на социализма на 21 век, в няколко стратегически направления, съдържащи се в Социалистическия план „Симон Боливар”, в момента в процес на изпълнение. Мотото на проекта е „За пълно социално щастие!”отразява факта, че днес всички граждани на Венецуела живеем в търсене на нови, по-добри условия на живот, така както е мечтал нашият освободител Симон Боливар.
-Какви реформи се осъществиха в социалната сфера?
-През 2011 г. 46 % от националния бюджет е предвиден за социалния сектор. Удвоен бе бюджетът за образование, който достигна 6 % от БВП. По подобен начин бе удвоен и бюджетът за здравеопазване. В социално-осигурителната система значително бе увеличен броят на отпуснатите пенсии за старост. На почти 2 милиона души е гарантирана прилична пенсия, равна на минималната работна заплата от 360 щ. д. месец. 60 % от венецуелците получават заплати, надхвърлящи минималната работна заплата. Благодарение на мисията Робинсън бе намалено нивото на бедност, особено на крайната бедност. В сътрудничество с революционното правителство на Куба, чрез кубинския метод за ограмотяване „Да, аз мога!” бе ликвидирана неграмотността. Отворени бяха вратите за знание на изключените от обществото около един милион и половина венецуелски граждани. Венецуела бе обявена от ЮНЕСКО за територия без неграмотно население.
-Какво убягва на критиците на новия път на Венецуела?
-Първо, че новата национална геополитика променя социално-териториалното устройство на Венецуела. Нашата цел е чрез децентрализиране на териториалния модел на развитие на страната да променим и вътрешната организация на модела на производството. . Второ, че социалистическият модел на производство се стреми да постигне премахване на социалното разделение, йерархичната структура и разликата в задоволяването на човешките нужди. Това ще стане чрез мултиплициране на капитала при производството на богатство. И трето, че новата социалистическа етика цели преобразяване на венецуелския народ.
-А как ще отговорите на обвиненията на САЩ, че страната Ви не се развива по демократичен път?
-Това са напълно безпочвени твърдения. Революционната демокрация с участието на народа, която съществува у нас през последните 12 години се стреми да засили социалната организация, с цел да трансформира отделната човешка слабост в колективна сила, укрепвайки независимостта, свободата и властта на всеки индивид. Социализмът на 21 век не е мит, а реалност.
-Към какво се стреми страната Ви в международен план?
-Ние се стремим да отстояваме независимостта и суверенитета си, опитвайки се да избегнем фалшивия процес на глобализация, чиято цел е да ни нареди до дивия капитализъм, доминиращ днес в света. Според нас е необходима нова международна геополитика за създаването на многополюсен, социално справедлив и солидарен свят, в който мирът е гарантиран чрез приятелски диалог между народите, правото на самоопределение и зачитане на свободата и мисълта.
Като световна енергийна сила Венецуела съдейства и за прилагането на стратегия, която комбинира суверенното използване на ресурси с регионална и глобална интеграция.
-На какво ниво се развива проектът АЛБА?
-Проектът АЛБА-Боливарска алтернатива за Латинска Америка-се превърна в място за срещи на народите и правителствата, които подкрепят Карибска Латинска Америка като една голяма, сплотена нация, която задружно се изправя пред предизвикателствата на настоящето и бъдещето. Всичко това се прави въз основа на принципите на солидарност, сътрудничество и взаимно допълване между нашите страни.
-Как Венецуела гледа на ставащото в Близкия Изток и Северна Африка?
-За нас е ясно, че случващото се в страните в Близкия Изток и Северна Африка, които се стремят да бъдат свободни и суверенни, брутално капиталистическо нападение срещу тях. За това страната ни ще продържи да ги подкрепя във всички международни форуми, в които членува. Все още не можем да разберем как най-влиятелните държави решиха да унищожат малка страна като Либия в търсене на изгода-нейния петрол.
Венецуела смята, че става въпрос за гротескна намеса на империалистическите държави срещу суверенна държава в Северна Африка. Ето защо президентът Чавес призова за прекратяване на агресията и настоя либийския народ сам да реши вътрешните си проблеми.
-Какво трябва да се направи още за задълбочаване на двустранните ни отношения?
-По време на управлението на президента Чавес бяха проведени две срещи на Механизма на политически консултации между правителствата на България и Венецуела четири двустранни заседания на Смесената българ-венецуелска комисия за за икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество. В момента предствавители на различни министерства и държавни институции на двете страни работят съвместно. С цел разглеждането на доклада за състоянието на основните области на сътрудничество между България и Венецуела и оценка на съществуващите двустранни договори. В процес на преговори са 10 договора. Очакваме през второто полугодие на настоящата година да бъдат подписани Рамково споразумение за сътрудничество в икономическия сектор, Проект на меморандум в областта на енергетиката и Споразумение за сътрудничество в научно-техническата сфера.
-Как българските компании могат да участват в развитието на търговско-икономическите връзки?
-В момента във Венецуела се работи по конкретни проекти в областта на петрола, енергетиката, строителството на жилища, туризма и селското стопанство, като се разчита на българския опит. В този смисъл според мен ще бъде от голям интерес да се поощри работата на търговските камари във всяка от двете страни с цел насърчаване на двустранните търговски контакти. Мисля и че по време на петата Смесена комисия, планирана да се състои в София, е подходящо да се организират семинари, в които да участват български и венецуелски предприемачи, които да разгледат нови проекти и възможности.
-Какво е мнението Ви за българите, които живеят във Венецуела?
-Българите, които живеят във Венецуела, са обикновени, честни и трудолюбиви хора, рядко се въвличат в престъпни действия като например трафик на наркотици и др. Лесно се адаптират към венецуелския начин на живот, култура, храна и обичаи. Водят здравословен начин на живот, наслаждават се на красивата венецуелска природа и на карибските плажове. Те оценяват вечната венецуелска пролет и топлината на тропика. Научават лесно нашия език. Участват в университетския живот и технически проучвания на високо ниво.
Заради всички тези черти и социално поведение те са приети и признати от венецуелското общество и са напълно интегрирани в него.
-Вие сте тук вече 5 години. Успя ли да Ви впечатли страната ни?
-Най-добрите ми впечатления са свързани с приятелството и обичта, с начина по който се отнасят и ни приемат хората във вашата страна. Понякога на мен и съпругата ми не се струва, че се намираме в латиноамериканска страна-обичаите и начинът на живот на българите са толкова сходни с нашите. . . Често казваме, че въпреки огромното разстояние и при толкова различна от нашата история ние се чувстваме прекрасно. Наслаждаваме се на една превъзходна кухня и напитки. Да не забравяме и великолепните български пейзажи, исторически паметници, архитектура, фолклор, история и древна култура.
Вестник "Нова Зора", бр. 27, 5 юли 2011 г.