Велик
е нашият народ
Проф. Велко ВЪЛКАНОВ
Велик е нашият народ. Вече двадесет години се опитват да заличат от паметта му най-крупното събитие в неговата най-нова история и все не успяват. Не успяват днес, няма да успеят и утре. Девети септември бе и ще остане най-значителното българско събитие през ХХ век – това заявиха многобройните зрители на БНТ. Близо 25 процента от включилите се в анкетата български граждани застанаха категорично зад този свой избор. На второ място – с 22.03 процента – е класирано спасяването на българските евреи. На трето място остава обявяването на независимостта на България през 1908 г. – с 13,87 процента.
Проявено е изключително проникновение. Най-висока оценка справедливо получава
не, както отбелязват някои медии, комунистическият преврат, а първата в
нашата история действителна социална революция, която постави
обществените отношения не върху принципа на парите, а върху принципа на
човека. Бе отхвърлена старата, векове действала социално-икономическа система,
при която всичко, включително и самият човек, бе стока, и изградена системата,
в която основната ценност е единствено и само човекът. Човекът, а не парите
са мярката за добро и зло в новото, социалистическото общество.
45 година нашият народ живя при условията на социализма. Не всичко, разбира
се, се намираше в необходимото съответствие с идейната природа на социализма.
Допускахме много грешки, много извращения, понякога дори и престъпления.
Но това бе неизбежно. Новата обществена система бе изграждана от хора, израснали
при старата обществена система и следователно обременени – в една или друга
степен – с нейните собствени пороци. И най-добрите пориви оставаха, така
или иначе, в плен на стария обществен морал. В „Критика на Готската програма”
Маркс отбелязва, че в усилията да изградим новото общество ние имаме работа
не с такова общество, „което се е развило върху своя собствена
основа, а напротив – с такова, което току-що възниква именно от капиталистическото
общество и което във всяко отношение – в икономическо, нравствено и умствено
– още носи рождените белези на старото общество, от чието недра то е излязло”.
Поради това в процеса на изграждането на новия тип обществени отношения
бе неизбежно да се проявяват – чрез хората – много от недостатъците на старата
обществена система.
Но въпреки бремето на капиталистическото миналото нашият народ постигна
в тези 45 години твърде много, невероятно много. От една изостанала селска
страна България се превърна в развита промишлено-аграрна държава. В класацията
на държавите по степента на тяхното икономическо развитие тя бе на 32 място.
Нашата промишленост в редица направления заемеше едно от челните места в
света. Обществото ни не знаеше какво е това безработица. Всеки човек имаше
възможността със собствен труд да осигури своето и на своето семейство бъдеще.
Престъпността у нас бе сведена до възможно най-ниските си стойности. Изключителни
успехи отбелязахме в духовното си развитие. Литературата, театърът, музиката,
живописта и всички други форми на изкуството се радваха на най-високо държавно
признание и подкрепа.
След злощастния Десети ноември, когато започна реставрацията на старата,
капиталистическата система, всички велики постижения на нашия народ, бяха
унищожени. Върнаха се и всички убийствени за народа ни пороци. Икономиката
ни рухна. Безработицата – тази страшна социална болест – отново се превърна
в съдба за стотици хиляди трудоспособни български граждани. Наркоманията,
проституцията, корупцията са едни от най-съществените белези на свободното
пазарно, т.е. капиталистическо общество. Престъпността се превърна в нормален
бизнес. Героите на новото време са не хората на труда, а босовете на престъпния
свят. И днес, и утре, и в други ден, ще ни занимават с убийството на един
дребен представител на престъпните групировки, за да отклонят вниманието
ни от бавното убийство на цял един народ. Убиват го физически, убиват го
и духовно. Новите повелители не се нуждаят от народ, те се нуждаят от социални
роботи, които безропотно да изпълняват една дълбоко враждебна на човешката
природа воля.
В това тъмно, безпросветно време, време на всеобщ упадък, време на глад
и духовна мизерия, в съзнанието на нашия народ все по-силно ще блести тези
велика дата – Девети септември. Въпреки всичко тя ще пребъде.
Въпреки всичко ще пребъде и свързаното с тази дата велико дело – социализмът.
Ще пребъде!
Статията е публикувана във в-к „Дума” на 9 януари 2010 г.