ВЪЛНЕНИЯ
В КИЕВСКИЯ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
На 23 март 2008г. вечерта неофашистката организация „Украински патриот”
е провела факелно шествие на територията на Киевския политехнически университет
(КПИ). Няколкото десетки фашисти (от които почти никой не е бил студент
в КПИ) са скандирали против чужденците в Украйна, а също и на украинските
студенти да се дават по-хубави общежития отколкото на чуждестранните студенти.
В противовес на фашистката провокация (разрешена от администрацията на КПИ
въпреки иначе изричната забрана за провеждане на политически мероприятия
на територията на университета!) украинската Организация на марксистите
(ОМ) е организирала контра-проява с участието на около 30 студента от КПИ,
издигайки огромен транспарант „ДОЛУ ФАШИСТИТЕ!” и скандирайки „Студентите
са против фашизма!” и „Вън фашистите от КПИ!”. До сблъсъци не се е стигнало
благодарение на намесата на органите на „реда”, които услужливо са „разчистили”
пътя на фашисткия марш отстранявайки студентите-антифашисти.
Подлото съдействие на администрацията на КПИ и на милицията не са отказали
антифашистите от техните намерения да се опълчат на украинските „патриоти”.
Преди и след 23 март районът на КПИ е бил изрисуван с антифашистки лозунги,
били са разлепени и много листовки с призив да се даде отпор на пронацистката
пропаганда в КПИ.
По данни на Комунист.ру фашистите са решили да използват проблемите с общежитията
към КПИ, за да развият своята расистка пропаганда. Те не случайно са се
насочили към студентите от техническите специалности, надявайки се, че,
лишени от възможност да следват допълнителни хуманитарни специалности (поради
приложението на нормите на прословутия „Болонски процес”), сред тях ще е
по-лесно да се прокарат „идеите” на примитивната расистка демагогия, и най-вече
– че за всички проблеми в капиталистическа Украйна са виновни чужденците.
В своята разяснителна акция, проведена сред студентите, ОМ е изтъкнала,
че не чужденците съкращават тези пера от държавния бюджет, предназначени
за финансиране на университетите; не чужденците са понижили качеството и
достъпността за украинската младеж до висшето образование; не чужденците
са поставили КПИ в такова тежко положение, че да бъде той принуден да привлича
студенти зад граница, за да може да плаща на своите преподаватели; не са
чужденците и тези, които разпределят общежитията, привилегиите и плащат
мизерни стипендии.
Факт е, че КПИ се издържа вече не толкова от средствата на държавния бюджет,
колкото от таксите на 1500 чуждестранни студенти (главно от Африка и Близкия
Изток). Тази анти-образователна политика на украинската буржоазна държава
с право се окачествява от ОМ като позорна.
Към това трябва също така да се отбележи, че за 5 пъти по-високите такси,
които плащат чуждестранните студенти, те не получават кой знае какви привилегии.
Специално що се отнася до общежитията, единствената „привилегия” за чужденците
е, че са настанявани в стаи с 3 вместо с 4 легла (както е за украинските
студенти). При това често срещано е чужденци да са в стаи с украинци, без
това да прави на някой кой знае какво впечатление.
Липсата на реален повод за недоволство от чуждестранните студенти, както
и антифашистката мобилизация на ОМ, обуславя и неуспеха на акцията на украинските
„патриоти”, която не е срещнала симпатии сред студентите от КПИ, с изключение
на няколко крайно десни футболни запалянковци.
Въпреки това ОМ предупреждава да не се разчита само на „битовия антифашизъм”
на студентите, защото видно е, че от неофашистката агитация сред тях са
заинтересовани и управляващите буржоазни партии. Последните, не решили за
толкова години нито един сериозен социален проблем на украинския народ,
не изпълнили нито едно от гръмките си предизборни обещания, се нуждаят да
прехвърлят своята вина на някого. И както често се е случвало до сега в
историята на буржоазните държави, най-лесно е да се насъскат недоволните
срещу чужденците.
Пример за толериране на ксенофобските настроения е отношението на администрацията
на КПИ към проведената в края на февруари 2008г. антифашистка демонстрация
(повод за нея са били зачестилите расистки атаки срещу чуждестранни студенти)
на чуждестранните студенти под надслов „Колко от нас трябва да умрат, за
да ни чуете?”. Вместо да обсъди с протестиращите студенти техните проблеми,
администрацията на КПИ ги е заплашила, че при организиране на нова подобна
акция, ще бъдат изгонени от университета...
Поради всичко това, следвайки завета на великия чешки антифашист Юлиус Фучик
– „Хора, бъдете бдителни!”, левите сили в Украйна и по-специално в Киев
водят борба с фашизма по всички линии: от преки улични сблъсъци на т.нар.
„антифа” групи с нацистите, до организиране на антифашистки семинари и кино-прожекции
(каквито организира ОМ).
В заключение може да се каже, че критиците на буржоазната демокрация в Украйна
(каквито са комунистите) влагат повече усилия за нейната защита, отколкото
нейните официални представители, толериращи и поощряващи дейноста на такива
антидемократични организации като тази на фашистките злодеи от „Украински
патриот”.