ПОВЕЧЕ ОТ 40 ДНИ ПРОДЪЛЖАВА СТАЧКАТА НА АВТОМОБИЛНИТЕ РАБОТНИЦИ ОТ „АМЕРИКЪН АКСЪЛ” (САЩ)
В средата на март 2008г. вестник „Интернейшънъл херълд трибюн” е излязъл
с коментар, че „автомобилната индунстрия на САЩ е навлязла в може
би най-лошата си бизнес година от десетилетие насам”. Мрачната
за американския капитал перспектива се обуславяла от въздействието на кредитната
криза, ипотечната криза и забавянето на икономическото развитие на САЩ като
цяло. Потенциалните купувачи на коли в САЩ са се оказали в положение на
недостиг на пари в брой и затънали в дългове. Цените на бензина, които само
за една година са се повишили с 26%, са допълнителен фактор за отказа на
много хора да си купят нов автомобил в САЩ. В резултат на всичко това се
очаква през настоящата 2008г. продажбите на автомобили в САЩ за 1 год. за
пръв от 1995г. да спаднат до под 15 млн. (14.95 млн).
Както при всяка криза на капитализма, така и сега, господстващата буржоазна
класа се опитва да прехвърли нейните последици върху трудещите се. Така
в автомобилния бранш на САЩ никой от собствениците на трите големи компании
– „Крайслер”, „Дженеръл мотърс” и „Форд”, не смята да се разделя дори и
с минимална част от паразитните си доходи, а да извърши (както те я наричат)
„голяма реорганизация” или по-просто – масово съкращаване на работници.
Такава е ситуацията например в „Дженеръл мотърс”. Компанията е отчела рекордни
загуби от близо 40 млрд. долара за 2007г., което е продължение на тенденцията
от миналите години – 10.5 млрд. долара загуби през 2005г. и 12.1 млрд. долара
– през 2006г. „Дженеръл мотърс”, съвсем в духа на буржоазната демокрация,
се опитва да излезе от кризата чрез съкращаване на 74 000 работници и да
назначи на тяхно място други, които биха се трудили за наполовина по-малко
пари.
По подобен начин се опитва да реши проблемите си дъщерната на „Дженеръл
мотърс” компания за автомобилни части „Америкън Аксъл”. В нея алчните собственици
начело с Ричард Дъч „предлагат” на работниците да продължат да се трудят
срещу наполовина по-малки надници (!), по-ниски медицински застраховки и
съкращаване на 1000 работни места. И това при положение, че печалбата на
компанията за последната година е 37 млн. долара, че Ричард Дъч само за
2007г. е „заработил” 10.2 млн долара, включително и годишно увеличение в
размер на 850 хил. долара (т.е. 9.2%), а други топ-мениджъри на „Америкън
Аксъл” са получили увеличение в размер от 6.7% до 27%!
Работниците от 5-те завода на „Америкън Аксъл” в САЩ са реагирали бурно
на нечуваното „предложение”, което са им отправили собствениците на компанията
и от 29 февруари 2008г. са излезли в ефективна стачка (общо 3650 души в
Детройт и Ню Йорк), която продължава и до днес (14 април 2008г.). Стачката
е довела до спиране на работата в около 30 завода на „Дженеръл мотърс”,
които се захранват с части от „Америкън Аксъл” (80% от продукцията на „Америкън
Аксъл” е предназначена за „Дженеръл мотърс”), като банкови експерти очакват
„Дженеръл мотърс” да загуби от стачката близо половин милиард долара. От
стачката страда, макар и в по-малка степен производството в заводите на
„Крайслер”.
Упоритостта на стачниците е довела до репресивни мерки от страна на държавните
власти. На 14 март 2008г. (2 седмици след началото на стачката) стачкуващи
работници са излезли на мирно протестно шествие в Детройт, при което без
никакъв повод трима от участниците са били арестувани, по нелепото обвинение
за „нарушение на обществения ред”. Работническите активисти са комунтирали,
че този инцидент не е случаен, че той има за цел да сплаши стачниците и
да задуши най-значимата (по продължителност, мащаб и социално
положение на участниците) стачка в САЩ за последното десетилетие.
Вестник „Детройт нюз” коментира, че колкото и да е тежко на двете страни
по време на стачката, те биха заугибили много повече, ако се предадат: от
гледна точка на капиталистите е безумие техните работници в САЩ да получават
толкова високи заплати, при положение че плащат далеч по-малко на своите
работници в заводите на „Америкън Аксъл” в Мексико, Бразилия и Полша; за
работниците пък животът при новите условия, които предлагат техните шефове
е просто немислим ( така един от работниците – Ерик Холънд – е категоричен,
че за него няма сериозен стимул да прекрати стачката: Холънд разказва, че
дъщеря му го е помолила да прекрати участието си в стачката, за да може
да си плати частните уроци, на които трябва да ходи, но той й е обяснил,
че ако се унизи да приеме условията на собствениците на „Америкън Аксъл”,
повече никога няма да може да й помогне финансово за каквото и да е). В
момента стачниците са финансово подпомагани от своя профсъюз ОАР, който
възнамерява да свика на 18 април извънреден конгрес на своите членове в
подкрепа на работниците от„Америкън Аксъл”.
Международната федерация на металоработниците също се е солидаризирала с
исканията на стачниците.