УРОКЪТ НА ИСТОРИЯТА
ТАДЕУШ БОРОВСКИ 1922-1951
Полски
писател. По време на фашистката окупация издава нелегално първата си стихосбирка
„Където има земя" (1942). През 1943-1945 е в хитлеристките концлагери
Освиенцим и Дахау, после – в американски лагер за интернирани. Автор на
книгите „Сбогуване с Мария" (1948) и „Каменният свят" (1948),
в които разказва за трагичните поуки от войната и изобличава деформиращото
въздействие на нацистката идеология. След Втората световна война е активен
общественик и журналист, участвува в Международния конгрес на културните
дейци в защита на мира (Вроцлав, 1949).
Понякога почва да ти се струва, че американските политици не умеят да мислят. Те не могат да направят най-простите изводи. Не искат да разберат елементарните закони на историята. Въртят се около едни и същи понятия, шаблони и навици като сляп катър около геран. Един от тези шаблони е, че на американските политици е позволено всичко. Не ги интересуват границите на държавите, суверенитетът на нациите, законите и конституциите. На Хитлер също му се струваше, че всичко му е позволено. Той дори скалъпи специална теория за превъзходството на нордическата раса над останалите нации и раси. Той превърна в религия меренето на черепите и надничането в цепките. Той даде ход на произвола на господарската раса над покорените народи. Той грабеше, изнасилваше, товареше, хвърляше в газовите камери. Докато загуби чувство за реалност. В Берлин и до днес може да се види до какъв печален резултат довеждат илюзиите. Труман е ходил някога в Берлин и сигурно е видял развалините от канцеларията на Хитлер.
Не може да отречем известни човешки качества на фашистите. Понякога те показваха очевидно чувство за срам. Съчиниха цял речник за прикриване на престъпленията си. Казват, че във времената на Възраждането носели жаба, за да прикриват сифилитичните си язви. Такова жабо за фашистите беше лъжливият им речник. Американците не се смущават. Те са откровени като престъпници, уверени, че не могат да бъдат наказани. Още се срещат и идеалисти, да речем, като президента на Принстънския университет Харолд У. Додс, който си има своя теория за мира. Гой смята, че единственият път към мира е пълното разоръжаване, но добавя: единственият път към пълното разоръжаване е да се въоръжиш до зъби. Ала това е вече един изчезващ вид. Побеждаващият вид са Тейтъмовци. Наскоро седмичникът „Тайм" съобщи, че за герой на Америка през 1950 година е обявен войник от Корея. Този войник е Ансайн Тейтъм. Някога родителите му са го възпитали в християнско уважение към по-възрастните, училището му е внушило любов към американските идеали. Малкият Тейтъм пазел бащината си градина, като стрелял по врабците. Това не му правело удоволствие, чувствувал се виновен пред небесните птички. Така навършил осемнайсет години. После се записал да служи във флота и станал пилот на самолетоносач. Летял над Корея и избивал жени, старци, деца. Това не му причинявало болка. „Може би защото корейците не са врабци – откровено казва той пред репортера. – Не можеш да ги вдигнеш от земята и да ги погледнеш." Веднъж Тейтъм застрелял някаква старица и по този повод казва на репортера: „Не обичам това. Случвало ли ви се е да видите човешки ръце и крака, които летят във въздуха ..." А не го ли измъчват сънища, оставят ли военните преживявания следа в душата му? Да, разбира се. Той отговаря на репортера, че веднъж го дострашало много. Кацнал принудително в открито море, спасили го моряците. Това сънувал нощем, но не му се случвало да го преследват насън убити жени с бели ленени рокли.
Не бива да бъдат забравяни чудовищните престъпления на фашизма в Европа. Руините не бива да се гледат така, като че ли са без история. Не бива да се вижда в тях само пречка, която трябва да се премахне, за да бъдат построени жилищни сгради, училища и детски игрища. Да, в това се изразява спокойният, изпълнен с чувство за сила поглед към бъдещето. Но нашето време не е само епоха на небивало в човешката история строителство. То е и епоха на нечувано в историята унищожение на материални ценности. Не само период на бурен разцвет на човешките сили, чувства, способности, но и години на зверски престъпления. Документи на нашата епоха не са само декретите за електрификация, за строеж на канал към Черно море, за строежа на Нова Хута, такъв документ е и нотата на министъра на външните работи на КНДР до председателя на Общото събрание на ООН. Това послание трябва да разтърси световното обществено мнение ...
Веднъж съветската делегация в ООН поиска да бъде показан филм за американските зверства в Корея. Мнозинството гласува против. Сателитите на Вашингтон не се интересуват от американските жестокости в Корея, те наблюдават мълчаливо как се изтребва една нация. Те не са разбрали урока на историята, който даде на света разгромът на фашизма.
Този урок е прост: никакви жестокости и зверства, никаква цинична прослава на престъпленията няма да уплашат милионите хора, които разгромиха фашизма. Вторият урок е също прост: в последна сметка съдът на историята винаги поставя престъпника на подсъдимата скамейка.
1951