Студентските протести през ноември 2011
От сайта на „Призив” - http://www.priziv.org/
17 ноември: И преди, и сега - напред в студентската борба!
На 17 ноември 2011 г. в двора на Ректората на Софийския университет по инициатива на „Призив” се проведе протест срещу покачването на таксите. Близо 100 студенти се включиха в протеста срещу намерението на правителството законово да разреши значително увеличаване на таксите от 2012 година нататък. Събитието премина със следните основни транспаранти: „2/3 по-високи такси = 2/3 по-малко студенти: САМО БОГАТИТЕ ЛИ ИМАТ ПРАВО ДА УЧАТ ?!”; „ОБРАЗОВАНИЕТО Е ПРАВО, А НЕ ПРИВИЛЕГИЯ!”; „1/3 преди, 2/3 сега, 3/3 утре – ДОКОГА?”; „17.11.1939-Прага, 17.11.1973-Атина, 17.11.2011-София и целия свят: МЛАДЕЖИТЕ НАПРЕД!”.
Събралите се студенти са предимно от долните курсове – точно тези, които
са най-засегнати от готвените правителствени промени, предвиждащи до 2/3
от цялостната издръжка да се поема от студентските такси. В условията на
все по-задълбочаващата се криза, този опит за приватизация на образованието
(изравняващ таксите в държавните университети с тези в частните) се посрещна
с мощни скандирания от протестиращите: „Не на таксите, искаме да учим!”,
„Няма да плащаме за вашата криза!”, „Депутатите да плащат, министрите да
плащат!”.
Трибуната на протеста, подобно на проведения на 20 октомври 2010 г. протест
срещу намаляването на бюджета на СУ, беше отворена за изказванията на всички
протестиращи студенти. Колегите изразиха пълно отхвърляне на позорното намерение
на властите да гонят студентите и младите хора чрез високите такси от университетите
и от България. При споменаване на бюджет 2012 и поправката, предвиждаща
покачването на таксите, се каза още, че министри, ректори и представители
на Академичния съвет на СУ са обвързани с финансовите интереси на частните
банки, отпускащи студентски кредити. Рязкото покачване на таксите и оттеглянето
на държавата от разходите за обучение имат за цел да облагодетелстват банките
и техните печалби. А държавата вместо да дава достатъчно средства за образование,
се явява гарант на частните банки по теглените студентски кредити. На тези
изказвания събралите се отвръщаха с възгласа: „Университетът не е пазар,
образованието не е стока!”.
Протестът премина и под мотото да се отбелязва и чества 17-ти ноември – Денят на международната студентска солидарност. За тази цел организаторите раздадоха листовки, припомняйки значението на 17.11 за историята и настоящето на студентските борби. Опитът показва, че когато студентите убедено и самоотвержено искат да променят подтискането на съществуването им и на собствения им народ, те успяват. Така се пише историята със студентско участие, а животът и преди и сега обича смелите.
Реши се студентите да се съберат по-късно през деня и да изберат нужните действия за спирането на безумното от гледна точка на студентските права и интереси правителствено решение. Защото само студентите, организирани и сплотени, са способни с общите си действия да защитят своите права.
Честит 17-ти НОЕМВРИ. Борбата за по-добър живот продължава – ден по ден, година по година!
***
Протестът на 17.11 – още една гледна точка
Протестът се получи екстра! Лозунги, листовки, масовост, настроение, изказвания, откритост, широко отразяване... Това може би е най-добрата самостоятелно организирана от „Призив” акция.
Във връзка с проведената акция, искам обаче да обърна внимание на един значим процес, който тече още от самото възникване на „Призив”, а именно – усвояването на академичното пространство, превръщането му от нещо чуждо в нещо свое за все повече студенти. Този процес получи свое ярко проявление на 17.11, когато организирахме протеста „на наша територия”, без да се занимаваме с обичайните уведомления, общини, полиции и т.н. (както би трябвало да направим, ако протестът беше извън територията на Университета), напомняйки за нашето неприкосновено студентско право на академична автономия.
Известно е, че „Призив”, както всяко едно истинско студентско движение, се създаде в университета. Не в някое кафене, не в някоя кръчма, не в някоя партийна централа или зад граница, а именно в университета. По точно – във ФМИ. Това беше през пролетта и лятото на 2007 г. Оттогава „Призив” е организирал безброй срещи, дискусии, прожекции и акции в университета. По този начин, къде съзнателно, къде несъзнателно, вече пета година тече процес (който, разбира се, не се изчерпва единствено с дейността на „Призив”) на активно усвояване на академичното пространство от страна на най-активните студенти. Аудиториите и дворовете на отделните факултети се превръщат от място, където студентите трябва да ходят по задължение (заради лекции, изпити и т.н.) в места, които студентите посещават по необходимост – за да отстояват своите общи интереси (най-често свеждащи се до това да не им се вдигат таксите, да получават навреме и в пълен размер стипендиите си, да организират просветителски и културни мероприятия, касаещи духовния им и образователен интерес към миналото, настоящето и бъдещето на заобикалящия ни свят и т.н.).
Паралелно с усвояването на академичното пространство, лека-полека, от випуск на випуск, все повече се преодолява и отчуждеността между самите студенти; колегите проявяват все по-голяма отзивчивост, все по-голяма склонност към участие в извънучебни дейности, касаещи техните студентски и граждански интереси. Протестът от 17.11 (подобно на този от 20.10.2010) потвърди именно тази тенденция.
Темата е обширна, надявам се, че и други колеги ще се включат с мнение по нея. Във всеки случай, моята надежда е, че усвояването на академичното пространство и преодоляването на незаинтересоваността към общите проблеми и отчуждеността между колегите, ще доведе до нови форми на студентска активност и организация, и, в крайна сметка – до по-добри условия за живот, учене и цялостно човешко развитие на младите хора в България.
***
Снимки от студентския протест на 25 ноември 2011 г.:
