Стачката на българските корабостроители във Франция:
нагледен урок по „евроинтеграция”
и нагледен урок по работническа солидарностДалеч от предизборния софийски глъч, във френското пристанище Сен Назер, 11 български работници започнаха стачка за неизплатени заплати за месеците март и април. Висококвалифицирани заварчици, нашите съотечественици работят вече втора година в голямата корабостроителница на брега на Атлантическия океан. Наети са от литовска фирма подизпълнител и в момента се трудят на строежа на презокеанския кораб “Magnifica”.
Пристанището Сен Назер близо до Нант е четвърто по големина във Франция. Всекидневно тук се разтоварват танкери от цял свят. 26 000 работни места зависят пряко или косвено от крановете му. Чистата печалба или принадената стойност на пристанището Сен Назер доближава внушителната сума от 3 милиарда евро на година.
С развитието на глобалната икономика работници от различни националности, сключили договори с нефренски компании, намират препитание в различни сектори на пристанището. В повечето случаи приетите от тях условия за труд се разминават драстично с постигнатите в резултат на непримирима борба социални и парични гаранции, които имат френските им колеги.
В края на 2008 г. Сен Назер стана арена на първия български протест в пристанището, предизвикан от неизплатени заплати. Тогава в защита на правата си се надигнаха 30 български бояджии, които обявиха стачка. “Тяхното” немско предприятие, оглавявано от турски граждани, беше “забравило” да изпълни подписания с българите договор.
В последните няколко години в пристанището избухнаха 14 остри социални конфликти. При всички случаи френските работници изразяваха своята активна солидарност с борещите се за спазване на правата си стачници. Така е и сега, при новата “българска” стачка на 11-те ни сънародници от литовската фирма LITANA. Най-мощният френски синдикат – Общата конфедерация на трудещите се (CGT), застана още от самото начало рамо до рамо с българските заварчици. Нашите работници не са получавали заплати от месец март. След първите им протести техният работодател LITANA се опитва чрез шантаж и заплахи да натовари насилствено нашенците на самолет за България. Тогава българите се обръщат за помощ към французите, които веднага се отзовават. Синдикатите откриват изумени, че почасовото заплащане на българите е 2,88 евро вместо 11,50 евро, колкото получават френските заварчици. Работната им седмица надхвърля 51 часа, вместо законните 35 часа. Съветвани от синдикатите, нашите работници освен исканията за изплащане на приравнените с местните условия заплати, настояват за осигуряване и на френските бонуси за наднормено работно време от 25% след 36-тия час и от 50% след 43-ия час. Друго искане е пълното прилагане на френския кодекс на труда на металургичните работници, който гарантира обезщетения, възлизащи на 53 евро на ден, за “извънредно далечни командировки”.За да привлекат вниманието на общественото мнение в града, стачниците и представителите на синдикатите са се настанили в самата сграда на кметството. Така те призовават кмета и общинския съвет да вземат страна в борбата срещу мафиотското поведение на фирми от рода на LITANA. Според говорителите и адвокатите на CGT българските работници са жестоко и редовно експлоатирани от полски и литовски фирми, които чрез дъмпиговите си оферти “печелят” търгове из цяла Европа, без да зачитат никакво трудово законодателство. Настоящата обща борба на българи и французи има за цел да свали наушниците на евродепутатите и да приравни условията на труд и заплащане на квалифицираните работници от Стара и Нова Европа.
Париж, 4 юни 2009 г.
Божидар Чеков
Статия, публикувана във в. „ЕМИГРАНТ”