РАЗШИРЯВАНЕ НА ЛЯВАТА ВЪЛНА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА ПРЕЗ 2008г.

РАЗШИРЯВАНЕ НА ЛЯВАТА ВЪЛНА В ЛАТИНСКА АМЕРИКА ПРЕЗ 2008г.

ВЕНЕЦУЕЛА: През лятото на 2008г. Уго Чавес започна подготовката на условията за национализиране на финансовия сектор в страната. Това е нова крачка по пътя на Венецуела към социализма, която крачка трябва да последва вече осъществената национализация на енергетиката, телекомуникациите, медиите и производството на цимент и стомана в Боливарианската република. Чавес обяви, че частните банки трябва да бъдат национализирани, за да служат на интересите на гражданите. По-късно, през есента на 2008г., когато стана ясно, че САЩ на свой ред ще национализират закъсалия си банков сектор, Чавес припомни как е бил критикуван за същото от „свободните” медии: „Другарят Буш се е насочил към социализма. Ако правителството на Венецуела, например, приеме закон за защита на потребителите, те казват – вижте Чавес е тиран. Или пък, че Чавес регулира цените и по този начин пречи на пазарните механизми. Но никой не критикува Буш за национализацията на най-големите банки в света. Другарю Буш, здравейте!” – заяви венецуелският президент.
Чавес предприе и други прогресивни мерки: с помощта на Китай се подготвя изстрелването на първия изкуствен венецуелски спътник в космоса, който ще осигури на Венецуела и други латиноамерикански страни собствен независим достъп до телевизия и интернет. Освен това бяха отпуснати 186 млн. долара за „Мисия 13-ти април”, предвиждаща цялостното развитие на 74 от бедните общини във Венецуела с цел те да бъдат превърнати в нови социалистически общности. В програмата се набляга особено много на образованието на населението – на среща с младежи Чавес призова да се въведе изучаването на произведенията на Маркс, Енгелс и другите класици на марксизма в образователната система. На капитализма, който, по думите на Чавес „експлоатира децата и отравя техните умове”, трябва да се противопостави социалистическата идеология.
Най-важното изпитание за Чавес обаче бяха местните избори, проведени на 23.11.2008г. В тях Чавес победи в 17 от общо 22 щата. Това безспорно е успех за социалистическия курс на Чавес, но не трябва да се пренебрегва фактът, че кандидатите на свързаните с Вашингтон буржоазни партии победиха в основния нефтодобиващ щат Сулия, в най-развитите в промишлено отношение щати Миранда и Нуева Спарта, а за кмет на венецуелската столица бе избран опозиционният лидер Антонио Ледесма. Всичко това говори, че класовият противник във Венецуела все още има силни икономически и политически позиции, а борбата с него съвсем не е приключила.

БОЛИВИЯ: Още през 2006г. дошлите на власт социалисти начело с Ево Моралес гласуваха нова конституция на страната, предвиждаща радикална аграрна реформа + национализация на основните производствени сектори и държавен контрол над тях. Конституцията беше гласувана, последва засилване на държавния контрол над икономиката, национализация на енергийния сектор, на минната промишленост и на най-голямата телефонна компания. Но през 2008г. буржоазната опозиция в страната се опълчи с всички сили срещу предвидената от Моралес аграрна реформа (предвижда се до 2011г. да бъдат раздадени 8 млн. хектара обработваема земя на 200,000 безимотни семейства; до идването на Моралес на власт 66% от обработваемата земя в най-бедната страна в Южна Америка е била собственост на 1% латифундисти!), срещу опита приходите от нефт и газ да отиват за нуждите преди всичко на трудещите се и срещу референдума за ратифициране на новата социалистическа конституция на страната. В знак на протест провашингтонската опозиция, съсредоточена в богатите източни провинции (в които са концентрирани природните запаси на нефт и газ в страната) организираха през май-юни 2008г. „референдум” с искане за автономия от върховната държавна власт. Това беше тежък удар за Моралес и той контрира с всенароден референдум през август, който трябваше да му гласува доверие. Повече от 60% подкрепиха социалистическия курс на Моралес. Опозицията отговори с опити за разпалване на гражданска война, избивайки десетки привърженици на Моралес и извършвайки диверсии срещу газо- и нефтопроводите. Моралес не се поколеба в този случай да използва военна сила срещу противниците на реформата – той постави всички газови и петролни инсталации в Боливия под контрола на армията, някои от водачите на опозицията (например Леополдо Фернандес – губернатор на провинция Панод) бяха арестувани по обвинение в създаване на незаконни въоръжени групировки. Освен това посланикът на САЩ – Голдбърг – беше обявен за персона нон грата и изгонен от страната по обвинение, че е подклаждал размириците. Важно значение имаше и проведената на 15 септември в Чили среща на Организацията на американските държави, на която държавните глави на Аржентина, Бразилия, Венецуела, Колумбия, Парагвай, Уругвай, Чили и Еквадор изразиха подкрепа за правителството на боливийския държавен глава Ево Моралес и солидарност с боливийския народ във връзка със сериозната криза в страната. Това нагледно показа, че докато зад противниците на Моралес стои САЩ и международният финансов капитал, то зад боливийския президент стои мнозинството от народа и водещите страни в Южна Америка.
Въпреки размириците, Моралес неотклонно следва своя курс на подобряване условията на живот на трудещите се в Боливия. В края на 2008г. той обяви, че започналата през 2006г. програма за ограмотяване на боливийското население е довела до ликвидиране на неграмотността в страната – с помощта на хиляди учители-доброволци от Куба и Венецуела в Боливия са били ограмотени 820,000 души, 80% от които жени. Така в Боливия вече 97% от пълнолетното население може да чете и пише, включително и на езиците на коренното индианско население аймара и кечуа. Боливия стана третата страна в Южна Америка след Куба и Венецуела, която е победила неграмотността. По този повод представители на ЮНЕСКО заявиха, че боливийският пример ще вдъхнови и други страни да приложат подобни програми. По данни на ООН в света все още са неграмотни 774 милиона души, или приблизително всеки пети възрастен жител на Земята.

ЕКВАДОР: От есента на 2006г. Еквадор също върви по пътя на Венецуела и Боливия, по пътя на социализма на 21 век. Дошлият тогава на власт президент Рафаел Кореа вече даде солидни доказателства, че е избран и действа в името на народа: през юли 2008г. той конфискува близо 200 фирми (вкл. две телевизии) собственост на братя Исаис – шефове на пирамидата „Исаис” (фалирала през 1998г., оставяйки след себе си 660 млн.долара дългове), които са се спасили от възмездие в страната-закрилник на всички крадци и убийци – САЩ; освен това Кореа наложи нова, социалистически ориентирана конституция в края на септември 2008г. Конституцията, подкрепена от 70% от гласувалите на референдума, гарантира засилен държавен контрол над икономиката, безплатно образование и здравеопазване за всички, забрана на чуждите военни бази на еквадорска територия (ясен намек, че войските на САЩ не са желани повече на еквадорска територия и че изтичащият през 2009г. „договор” между двете страни, даващ право на Вашингтон да разполага свои военни сили там, НЯМА да бъде подновен) и специално отношение към природата – следене изкъсо за отношението на хората към нея и сурови наказания за тези, които посмеят да я унищожават и замърсяват (някои природозащитници в България нарекоха новия основен закон на Еквадор „конституция за пример”!). През декември 2008г. Еквадор направи нова важна стъпка по пътя към националната независимост: обяви мораториум по плащанията на външния си дълг, определяйки го в по-голямата му част за незаконен. Това е категорична заявка за излизане от примката на световния финансов капитал и предпоставка за установяване на истинско народовластие в страната.

ПАРАГВАЙ И ХОНДУРАС: През 2008г. имаше не само укрепване, но и разширавяне на лявата вълна в Южна Америка – в Парагвай на власт дойде лявоцентриска коалция, която замени провашингтонския режим, управлявал в страната повече от 60 години (от 1947г.). В Хондурас пък победи Либералната партия, чийто лидер Мануел Селая беше избран за президент. Още при встъпването си в длъжност той недвусмислено заяви, че на картата на света се е появила нова социалистическа страна. Впоследствие Хондурас се присъедини към военно-икономическия съюз АЛБА (Боливарианска алтернатива за Латинска Америка), в който вече участват Куба, Венецуела, Еквадор, Боливия и Никарагуа.
Така днес в Южна Америка верни слуги на САЩ остават само Колумбия и Перу. Пожелаваме на техните народи през настоящата 2009 година също да се отърсят от игото на империализма и да тръгнат по пътя на социализма – път, който означава национална независимост, образование, здравеопазване и работа за всички, с една дума – власт на народа.