ГЕНЕТИЧЕН СРИВ ИЛИ ПРЕДАТЕЛСТВО НА СОЦИАЛИЗМА

Божин БОЖИНОВ

За пръв път почувствах тръпки за съдбата на социализма през 1955 г. в Ленинград. Там се запознах с протокола на пленума на ЦК на КПСС за усвояването на целините. До тогава за мен ЦК на КПСС беше светая светих. Мислех, че в него са най-умните, образовани марксисти и предани на делото на социализма хора.

От прочетеното ми стана ясно, че въпреки обоснованите възражения на Молотов, тези хора, с малко болшинство на гласовете си, хвърлят СССР в непредсказуема авантюра. Чувстваха се и инсинуации против дотогавашната аграрна политика на Болшевишката партия. Ето защо Двадесетият конгрес на КПСС за мен не беше изненада. Той потвърди моите опасения. На него да се говори само за култ към Сталин, беше достатъчно да се убие вярата на трудовите хора в партията и социализма.

По-нататъшните чистки и авантюри на хрушчовската групировка, извършила идеологическия преврат на Двадесетия конгрес на КПСС, показваха, че в СССР се оформя антимарксистка и волунтаристична политика с тежки последствия за социализма и комунистическото движение. Това изостри моята бдителност към това, което ставаше в СССР и у нас.

Както да го въртят и сучат политици, медии, журналисти и дори учени, у нас се извърши контрареволюция без аналог в цялото историческо развитие. В това изложение не е възможно да се изясняват понятията революция и контрареволюция. Но в обществената наука е известно, че всяка революция движи общественото развитие напред, а всяка контрареволюция го връща назад. Но освен това извършената у нас контрареволюция за пръв път в историята громи разнотипен обществено-икономически строй. Буржоазната контрареволюция громи социалистическия строй.

Някои от известните в историческото развитие контрареволюции са били жестоки и кървави към сваляната от власт класа. Но те не са засягали радикално обществено-икономическите отношения, освен възстановяването на старите форми на господство, подчинение и експлоатация на угнетените народи. Обхващали са главно политическата област.

Извършената у нас буржоазна контрареволюция, громяща разнотипния на нея социалистически строй, обхвана всички области на нашето общество – политическата, икономическата, социалната, образователната, културната, здравната, че и църковната. Във всички тези области България беше развита страна. По много производства и дейности конкурент на световния пазар.

А кукловодите на контрареволюцията встъпваха в тежка криза във всички области на живота. Ето защо те с ръцете на туземни престъпници, заедно със социалистическите производствени и обществени отношения разгромиха и материално-производствената база на обществото, социалната, образователната, културната и здравната системи на страната.

По такъв начин заедно с отстраняването на България като конкурент на световния пазар, хвърлиха народа без средства за съществуване в колапс. Според един от главатарите на контрареволюцията – Константин Тренчев, по сравнение с 1990 г. българският народ е обеднял два пъти, а според друг – Иван Ценов, четири пъти. Тези изявления не се нуждаят от коментар.

Всичко това е добре описано от учени, обозреватели и други честни хора. Ето защо извършената у нас контрареволюция е антинародна, престъпна и реакционна.

Извършената у нас контрареволюция не е нито поради генетичен срив на социализма (Александър Лилов, Чавдар Добрев), нито поради победата на САЩ в Студената война. Ако това беше вярно, той първо трябваше да се срине и бъде победен в КНДР, КНР, Виетнам и Куба. Тези социалистически страни бяха все още не добре развити и срещу тях САЩ водеха и водят не само студена, но и горещи разрушителни войни. И в тях социализмът нито се е сринал, нито е победен. Той продължава да развива тези страни динамично и с висок икономически растеж, да повишава жизненото равнище на техните народи.

Така по пътя на социализма продължават да вървят 1,5 милиарда души и други започват да ги следват. Ето защо коварна манипулация на нашата и световната общественост е твърдението, че социализмът в най-развитите и мощни във военно отношение социалистически страни се е сринал поради генетични недостатъци или, че е победен в Студената война.
Той е предаден. Предателите поименно са известни и не се притесняват да се хвалят, че развалиха живота на стотици милиони хора. В реч, произнесена в Анкарския университет, Горбачов заявява, че цел на неговия живот е било унищожението на социализма. Постигнал тази си цел, подменяйки партийните и държавни ръководства на СССР и другите социалистически страни, с подходящи хора.

Невероятно е при тези факти на предателството на социализма и то докъдето стигаше ръката на Москва, да се говори и пише от едни, че той се е сринал и бил победен в Студената война, а други да вярват. Нима до такава степен антикомунистическата пропаганда е успяла да оглупи хората.

Предателството на социализма започна с Двадесетия конгрес на КПСС и Априлския пленум на ЦК на БКП у нас. Двадесетият конгрес на КПСС беше фактически преврат на остатъците на антиленинските групировки в Болшевишката партия. У нас – на млади неграмотни марксисти, напористи към властта кариеристи, начело с Тодор Живков.

В книгата си “Предаденият социализъм” американските изследователи Киърън и Кени пишат, че Хрушчов е бил последовател на Бухарин. Даже и без това съобщение, познаващите борбите с антиленинските групировки в Болшевишката партия бяха на ясно, че в КПСС се извършва троцкистко-бухарински преврат. Това веднага потвърдиха започналите хрушчовски антимарксически волунтаристични реорганизации в съветското общество, пренасяни и у нас.

Остатъците от антиленинските групировки бяха дълбоко законспирирани в научните организации, творческите съюзи, средствата за масова информация, че и в идеологическите поделения на КПСС. Те бяха реабилитирани от Хрушчов заедно с техните идеи и политически пристрастия. В обществената и художествената литература, в средствата за масова информация, където бяха те, се развихриха клевети от пещерния антикомунизъм срещу политиката на Болшевишката партия за колективизацията на селското стопанство, за индустриализацията, Отечествената война, за предвоенната политика на Болшевишката партия за отсрочването на хитлеристкото нападение, за сталински престъпления до осъждането на преда¬теля генерал Власов.

В идеологическата област се развилняха ревизията и вулгаризацията на марксизма-ленинизма. Започна промиването на мозъците на хората с теориите за пазарния социализъм. Двадесет и вторият конгрес на КПСС измъкна от архивите анархистката теория за общонародната държава и партия. Прилагането й в политическата област потвърди предупреждението на Енгелс за нейната теоретическа несъстоятелност и на Ленин за насилието й срещу целия народ.

Утвърди се личната власт на Тодор Живков. Широко отвориха вратите на “Общонародната партия” за разни кариеристи, лумпени, мошеници, които нахълтваха в нея не да осъществяват нейните идеи, а да се ползват от благата и нейната власт. Имаше и такива, които не само се догаждаха, но и добре разбираха, че идейното размиване на партията, злостните изстъпления срещу Сталин, Червенков, че с инсинуации и срещу Димитров, са прелюдия към предателството на социализма.

Появиха се вулгаризациите: държавният социализъм не е социализъм, държавната собственост не е социалистическа, разпределението според труда – статус на уравниловка, плановото ръководство на социалистическото стопанство – бюрократична система срещу инициативата на човека, социалистическата държава – лош стопанин, и много други, плътно доближаващи се до отрицанието на социализма. “Предателството в политиката – писа Георги Димитров, – обикновено започва с ревизия на теорията”.

Във всички реорганизации у нас след Априлския пленум надзърташе опортюнизмът, особено идеите на пазарния социализъм. Но ревизията и вулгаризацията на икономическите категории на марксистката икономическа мисъл и социализма започна с майсторенето на т. нар. “Нова система” през 1967-1968 година. Тя беше опит за внедряване на пазарен социализъм, но се провали още с опита за внедряването й.

Нейните автори я превърнаха в ежегодни “икономически механизми”, с вулгаризацията на икономическите категории на социализма. Директивният план беше заменен с информация отгоре и отдолу, показателите – с нормативи. Фондът “Работната заплата” беше превърнат от производствен разход в себестойността на продукцията в остатъчна резултативна величина, което деформираше социалистическите отношения с тежки икономически и социални последствия в страната.

Според Маркс и Смит цената е паричен израз на стойността. Според авторите на системата тя се определя от функционалните и естетически качества на стоката, т. е. от нейната потребителна стойност. Според Маркс новата техника и технология не създава стойност, а пренася своята върху произведената с тях продукция. Според “мултипликационния ефект” на новосистемците те дават нова стойност и то в потреблението.

Капитализмът вървеше към концентрация и централизация на капитала в корпорациите за овладяването на научно-техническите открития. Нашите ренегати децентрализираха капиталните вложения по предприятия и колиби, за да правят пазарен социализъм от тип домонополистически капитализъм. Така към 1975-1976 година стигнаха до един милиард лева незавършено капитално строителство.

Така стъпка по стъпка деформираха социализма и не му позволиха да изяви своето предимство пред капитализма. Стопиха динамичното развитие и икономическия растеж на страната. Блокираха научно-техническия прогрес. Резултатът? В интервю, дадено на някоя си журналистка Гигова от “Вечерен труд”, един от най-големите разсипници на социализма Емил Христов съобщава, че едно-две десетилетия преди десети ноември България няма икономически растеж, а три-четири години преди тази дата българският народ се изхранва с чужди заеми. Тези три-четири години са след Юлската концепция, въплътена в Указ 56, с който се сложи край на социализма и започна реставрацията на капитализма в икономическата област с разграбване на общественото богатство. С десети ноември започна контрареволюцията в политическата област.

Людмила Живкова също направи своя принос в предателството на социализма в културната област. В програмата си за разгромяването на социализма отвътре директорът на ЦРУ Фостър Дълес предлага да се извади от изкуството и литературата тяхното социално съдържание и да се унищожава болшевишкият фанатизъм. Така започна и Людмила с прогонва¬нето на класовото и революционно съдържание на културния фронт.

От запада заприижда музика, изтласкваща българското и славянско звучене. В литературата се появиха клеветнически произведения за нашето социалистическо строителство, като “Хайка за вълци”. В обществената литература завилняха ревизията и вулгаризацията на марксизма и принципите и законите на социализма.

Съветникът на Живкова, Костадин Чакъров, в книгата си “Вторият етаж” пише, че за тази политика са се грижели седем помощници от фашистки семейства, в т. ч. племенник на фелдмаршал Фор Браухич, началник-щаб на хитлеровата армия. Друг пък с писмо молел Хитлер да го изпрати на Източния фронт да избива болшевиките. Само че, според К. Чакъров, това предателство било разширяване на демокрацията в културната област. Да, ама според проф. Стефан Василев от Философския институт на БАН, това е влияние на буржоазната идеология, за което се разплати тежко.

В международното комунистическо движение предателството е започвало обикновено с ревизия на марксизма. Да, но тогава ревизионистите не са имали нито власт, нито построен социалистически строй. Пораженията на предателството им е било главно в идеологическата област. Внасяли са объркване и разединение на комунистите, разцепление и разпадане на техните организации. Сега те заграбиха власт и построено социалистическо общество.

Френската буржоазия след разгрома на Наполеон при Ватерло даде на феодалната контрареволюция двама предатели – Дантон и Фуше. Извършената у нас контрареволюция организира и поведе цялата партийна върхушка, деградирала и загнила в тинята на опортюнизма. Тя не само не се притесни от разграбването на общественото богатство и разорението на страната, а и участва в тях. Като превърна комунистическата партия в буржоазно-капиталистическа, продължава да превръща България в колония на глобалистичния капитал.

Всичко това за сетен път показва, че най-злият враг на социализма е опортюнизмът и ревизията на марксизма. Потвърди се предупреждението на най-светлите умове в комунистическото движение, че цел на ревизионизма е ликвидацията на социализма. Даже големият съветски дисидент и противник на съветската система Александър Зиновиев идва до извода, че ако тази ревизионистка шайка не е била отстранена от Болшевишката партия още в тридесетте години, не е щяло да има нито социализъм, нито Съветски съюз.

Преди много години ми попадна брошура със сентенции на западни политици и интелектуалци. Една сентенция запомних, но тъй като тогава не беше актуална, забравих нейния автор. Всяка революция, пише той, издига на крилете си най-честното и талантливо на обществото. А всяка контрареволюция извежда на повърхността тинята на обществото. Сега, след като преживях и революция, и контрареволюция, разбирам, че сентенцията е вярна. Извършената сега у нас контрареволюция изведе на повърхността на обществото не каква да е, а отровно смърдяща тиня, започнала ферментацията си още при социализма. Ферментирала в условията на без¬гръбначен кариеризъм, комфорт и привилегии, попълнена с асоциални и лумпени личности от покрайнините на обществото, обществено безотговорни, безчувствени към народ и родина, фашизоидни остатъци без елементарна управленческа култура, тя разлива отровната си смрад върху непробудно заспалия български народ.

За тях няма идея, принципи и закони. Летят като зелени мухи от партия в партия, от министерство в министерство, от агенция в агенция, от парламент в европарламент, от посолство в посолство, там, където бунището е по-голямо Може ли на такава смрад да се определи съставът? То не са камовци и томовци, то не са попкръстевци, поптодоровци, то не са яневци и костовци, катки и надки, родени на върха на елхата серьожки, пръмовки, лукановски куфарджии и краят им не се вижда.

В тази тиня българският народ не може да очаква отърваване от престъпност, корупция, чиновническо бездушие и менте-лечение. А за да стигне жизненото си равнище от 1990 г. трябва да измете тази тиня заедно с пазарната й икономика, фалшивата демокрация и терористичния глобализъм.

Макар и неизлечимо болен, агонията на социализма продължи почти 25 години. Поради добре отглеждан и развиващ се физически, духовно и идейно, той може да поддържа своята жизненост до пълното му ликвидиране. Дори след решението на Юлската концепция за раздаването на земята и техниката в селското стопанство за частното им ползване, селяните не допуснаха развалата на техните ТКЗС.

С голямо напрежение на силите (до 30%) от националния доход за натрупване и създадените през ранния му етап кадри от всички области на живота, предани на делото на социализма, се изграждаше социалистическата ни страна. Изгради се модерна промишленост, високомеханизирано селско стопанство. Като организира свободните средства на трудовите хора и изгради стотици предприятия за строителни материали, домостроителни комбинати, създаде работа за стотици хиляди работници, социализмът изгради над един и половина милиона апартаменти и поднови жилищния фонд в българското село.

Все по-пълно задоволяваше комуналните, битовите, здравните, образователните, духовните и много други нужди, определящи високото жизнено равнище на народа. Ето защо тук не става въпрос за генетично сриване, за престъпен терористичен експеримент на болшевиките, случайно историческо зло, както твърдят неговите врагове, а за тези причини, които го доведоха до контрареволюцията и реставрацията на капитализма.

начало