180 години от смъртта на Симон Боливар

СЛОВО НА ВРЕМЕННО УПРАВЛЯВАЩАТА ПОСОЛСТВОТО НА БОЛИВАРСКА РЕПУБЛИКА ВЕНЕЦУЕЛА,
г-жа АМАНДА БЕАТРИС КАТАЛА МОНТЕНЕГРО,
ВЪВ ВРЪЗКА С ГОДИШНИНАТА ОТ СМЪРТТА
НА ОСВОБОДИТЕЛЯ СИМОН БОЛИВАР

/На 17.12.2010 год. се навършиха 180 години от смъртта на великия син на Южноамериканските народи Освободителят Симон Боливар.

Във връзка с това, Посолството на Боливарската република Венецуела в София, съвместно с Асоциацията за приятелство на народите на Република България и Боливарската република Венецуела отбеляза тази дата, като беше поднесен венец пред паметника на Симон Боливар на площад "Възраждане" в столицата.

Цветя бяха положени и от присъстващите приятели на Боливарската република Венецуела.

Слово произнесе временно управляващата посолството на Боливарскта република Венецуела г-жа Аманда Беатрис Катала, което публикуваме по-долу./

***

На 17 декември 1830 година умира Освободителят на 5 американски страни от испанското владичество. Велик хуманист, който живее между действителността и утопията.

Много млад той взема оръжие в ръка, ръководи армии и освобождава народи от испанското владичество.Той е мечтаел за една голяма и обединена държава – ВЕЛИКА КОЛУМБИЯ. Тази мечта не се осъществява, въпреки че Боливар счупва оковите на имперското потисничество. Той е предаден от онези хора, които са искали да си поделят територии и да сложат граници, които да разделят народи, които са еднакви.

Неговите последни години са съпроводени от тези процеси на дезинтеграция. Последната година от неговия живот е била едно дълго и мъчително пътуване. Вече много болен и разочарован от разделянето на нациите, той тръгва от Богота, придружен само от една малка група приятели, се отправя към Картахена, където го очаква друг тежък удар – вестта за убийството на Великия маршал от Аякучо, АНТОНИО ХОСЕ ДЕ СУКРЕ, най-благородния от всички генерали на Велика Колумбия. Подтиснат от лошата вест, в търсене на по-добър климат, почти умиращ, на 1 декември пристига в Санта Марта, Колумбия. Здравето му е било в окаяно състояние, както и духът му. На 6 декември го занасят в ранчото САН ПЕДРО АЛЕХАНДРИНО, в околностите на Санта Марта, благодарение на един негов голям приятел, съмишленик, испанец, Дон Хоакин де Миер, който му предоставя своето гостоприемство.

Малко преди своята кончина той отправя последната

ПРОКЛАМАЦИЯ ОТ САНТА МАРТА, КОЛУМБИЯ.
/Цитат/

„Колумбийци, Вие бяхте свидетели на моите усилия да донеса свободата, тук, където преди това царуваше тиранията. Работих самоотвержено, отказвайки се от моето богатство, и моето спокойствие. Отказах се от ръководството, когато разбрах, че не вярвате на моята безкористност.

Моите неприятели злоупотребиха с вашето доверие, и очерниха това, което беше най-съкровеното за мен: моята репутация, любовта ми към свободата. Обичта ми към Вас ме кара да се обърна към Вас и да предам моите желания. Единственото ми желание е да се консолидира Колумбия. Всички Вие трябва да работите за доброто и единството на съюза...

Колумбийци, моите последни желания са за щастието на Родината, и ако моята смърт ще допринесе, за да престане разделението и се консолидира съюза, аз спокойно ще отида в гроба".

В един такъв ден като днешния, на 1830 година, на 47 години умира Симон Боливар.
Неговата смърт не допринася за единството на съюза. Цели два века продължава дезинтеграцията на Велика Колумбия и разединението на нациите. Вътре в самите страни се задълбочава пропастта между една малка група с огромни богатства, докато огромното мнозинство тъне в мизерия.

Петте нации: Венецуела, Колумбия, Еквадор, Боливия и Перу попаднаха отново под владичество – този път империалистическо. В края на 20 век, народите започнаха да се пробуждат и така продължават да живеят заветите на нашия най-славен герой. В съвременната история продължава борбата, започната от него, през вековете народите го утвърждават, и го разпространяват, правят го вечен.

След 180 години от смъртта на ОСВОБОДИТЕЛЯ, неговото политическо кредо отново е актуално, неговата честност отново е актуална и неговата антиколониална борба осветлява пътя на народите, на революционерите в света, и на цялото човечество.

От името на Президента на Боливарска република Венецуела, Уго Чавес Фриас, на Министъра на външните работи гражданина Николас Мадуро Морос, на Посланика Рафаел Анхел Барето, на всички служители в Посолството на Боливарска република Венецуела в София, Република България и от мое име, Ви благодаря за вашето присъствие, във връзка с отдаването на почит към великия венецуелец и универсална личност, от когото вземаме неговия огнен характер и голяма душевност, като вдъхновение за най-големите ценности на човечеството. Много благодаря.