СТАЧКАТА
ВЪВ „ФОРД” – РУСИЯ:
20 ДНИ РАБОТНИЧЕСКА СЛАВА
Най-значимото събитие в руското работническо движение през 2007г. бе стачката
в завода на „Форд” (град Всеволожск, Ленинградска област), която се проведе
между 20 ноември и 14 декември.
Стачката е била предшествана от продължителна разяснителна и агитационна
работа на дейците от местния профсъюз: ежеседмично са били разпространявани
листовки сред работниците относно проблеми в завода и относно борбата на
работниците във Франция, Германия и други страни. Били са проведени 5 заводски
конференции, на които са били изяснявани основните искания на работниците,
а впоследствие – още 6 конференции, на които се уточнявал планът за започване
и провеждане на стачката. Били са проведени и две предупредителни стачки
– една през февруари и една – на 7 ноември.
Безсрочната стачка започна в полунощ на 20 ноември със спиране на конвейерната
работа в завода. В стачката се включват общо 1500 от близо 2000 работници
в завода. Техните основни искания са били за увеличаване на заплатите с
35%, а също и въвеждане на допълнителни премии за нощен труд. Шефовете на
предприятието отговарят с повикване на специалните части ОМОН, които през
цялото време на стачката оказват натиск срещу работниците и особено срещу
профсъюзните им ръководители, и същевременно правят възможен достъпът на
стачкоизменниците до завода. Намесата на ОМОН в стачката показа нагледно
на кого служи властта в Русия начело с Путин. Въпреки това стачката продължава
неочаквано дълго дори за самите работници. С тях се солидаризират работници
от завода „Рено-Автофрамос” и от Московското метро. Материална и морална
подкрепа стачкуващите получават и от работници от Германия и Испания. Повечето
леви партии и организации в Русия също подкрепят работниците от „Форд”,
като ЦК на РКСМ(б) дори подпомага профсъюза с 20хил.рубли (повече от 800$).
Стачката е прекратена временно на 14 декември след общо гласуване на работниците.
Прекратяването се обуславя преди всичко от изчерпването на средствата в
стачния фонд. Работниците обаче уверяват, че това не означава поражение
и капитулация, а възможност да се подготвят за следващия сблъсък – да съберат
отново пари за стачния фонд, да наложат на администрацията на завода да
не уволнява членовете на профсъюза, да проведе разяснителна работа сред
стачкоизменниците и т.н. При това загубите на „Форд”, понесени от стачката,
се изчисляват, че са по-големи от тези, които биха отчели, ако бяха приели
исканията на работниците. Моралният ефект от стачката обаче е най-важният.
По думите на Алексей Етманов, председател на профсъюзния комитет на първичната
профсъюзна организация „Форд мотърс къмпани”, „стачкуващите...напомниха
на всички работници за правото на собствен глас, който заглушава шумът на
конвейерите, за човешкото достойнство, което може да се защити само с борба,
за солидарността, която се измерва не с думи, а с действия.
Повече информация за борбата на работниците от „Форд” може да получите на
интернет-сайта на заводския профсъюз www.ford-profsoyuz.ru
.