РУМЪНСКИ МЕТАЛУРЗИ НА БУНТ СРЕЩУ МИТАЛ

На 14-16 април 2008 г. в румънския град Галац повече от 3600 металурзи от завода „Арселор Митал” са провели стачна акция. Те са се обявили против предложението на собственика Лакшми Митал да се въведе диференцирано увеличение на заплатите им (на принципа – ако получаваш малко, ще получиш малко увеличение, ако получаваш много – ще получиш голямо увеличение, което ще е в интерес единствено на буржоазните специалисти и администрация на завода) и са поискали еднакво увеличение на заплатите на всички работници с 30%, за увеличение на премиите и за увеличаване на финансовата помощ за семействата на загиналите в завода работници.
Освен ниското заплащане (с оглед на постоянно растящите цени в Румъния) металурзите са били допълнително стимулирани за борба от примера на своите колеги във Франция (на 4 април 2008г. работници от „Арселор Митал” във Франция са опитали да нахлуят в местния офис на компанията в знак на протест срещу решението на завода да съкрати 575 работници), а също и на работниците от „Дачия-Рено”, които след упорита 3-седмична стачка са получили 30% увеличение на заплатите.
На 14 април 800 работници са провели протестна акция пред офиса на компанията, като са го посипали с камъни, а впоследствие са опитали да нахлуят в сградата и охраната е била принудена да ги разпръсне със сълзотворен газ.
На 16 април румънската буржоазна държава в лицето на местния съд в Галац се е намесила в конфликта на страната на Митал, обявявайки стачката за незаконна. Това решение лидерът на металургичния профсъюз Георге Тибер е оценил като „юридически, политически и финансов заговор против работниците”. Въпреки това стачката е прекратена за 30 дни. Акцията явно не е била добре организирана, защото от общо 14 000 души, работещи в завода, са се включили едва около 1/3, а никой от другите три завода на Митал в Румъния не е подкрепил стачката. Въпреки това, тенденцията е напрежението да се запази и дори да нарасне. Това се обуславя от политиката на компанията, която, въпреки че е регистрирала печалба от 10.4 млрд. долара за 2007г. (30 % увеличение в сравнение с 2006г.!) и въпреки, че собственикът Лакшми Митал е петият по богатство човек в света (състоянието му се оценява на близо 40 млрд. долара!), алчно се бори за всеки долар от печалбите си и предлага увеличение на заплатите на работниците в размер на жалките 12%, които са обречени да бъдат погълнати от инфлацията още на следващия ден след официалното им въвеждане.
Борбата на работниците от „Арселор Митал” е още един пример за ненавистта, която се трупа срещу иначе толкова прехвалените чужди „инвеститори”. Трябва да се напомни, че приватизацията на 4-те металургични завода в Румъния от Митал е била подпомогната лично от бившия английски премиер Тони Блеър, който, в знак на благодарност за отпуснатите от Митал 250 хил. долара за предизборната му кампания, е лобирал пред румънската държава да продаде заводите на Митал. Трябва да се припомни и че „Арселор Митал” е най-голямата металургична компания в света, държаща 10% от световния пазар на стомана. Митал има свои предприятия още в Америка (Мексико, САЩ), в Африка (Алжир и ЮАР), в Европа (Полша, Румъния, Чехия, Босна, Македония, Украйна и Франция) и в Азия (Казахстан, Китай). Навсякъде (без Китай, където има строг държавен и работнически контрол) Лакшми Митал прилага една и съща тактика на извличане на максимална печалба: съкращаване на хиляди „излишни” работници, ниски заплати за останалите, неимоверна интензификация на производствения процес и „топли” връзки с местните държавни власти, които закрилят хищническата му експлоатация от гнева на работниците. Последните обаче не се примиряват с положението си, а се борят подобно на колегите си в Румъния. В това се състои и единствената, макар и косвена, положителна страна на дейността на Митал: неговата империя сплотява в едно стотици хиляди работници от четири континента в името на максималната печалба; но паралелно с това, в името на освобождението на труда от господството на капитала, също така на четири континента работниците водят справедлива интернационална борба срещу своя общ потисник.

начало