УБИТ Е ЕДИН ОТ ЛИДЕРИТЕ НА ФАРК – КОЛУМБИЯ

На 27 февруари 2008г. колумбийската революционна организация ФАРК-ЕП (Революционни въоръжени сили на Колумбия – армия на народа) в едностранен ред и при активното посредничество на венецуелското правителство за втори път през тази година е освободила група от 4-ма цивилни заложници, които са били превозени до Каракас с вертолети на Венецуелския червен кръст. От страна на ФАРК ключова фигура в процеса на това освобождение на заложници е бил Раул Рейес – отговорникът на ФАРК за международните връзки.
В нощта на 29 февруари срещу 1 март след прихващане по сателитен път на телефонен разговор на Рейес и – по официална информация – благодарение на предоставените сведения от двама доносници (а по неофициална – благодарение на сведенията, получени от един от току-що освободените заложници), ВВС на Колумбия са бомбардирали партизански лагер на ФАРК, намиращ се на територията на Еквадор в района на река Путумайо, почти на 3 км отвъд колумбийската граница. След това навлезлите на еквадорска територия колумбийски военни са взели със себе си от разбития партизански лагер труповете на двама от убитите герои – на Раул Рейес и на известния музикант-фолклорист от ФАРК – Хулиан Конрадо. Сред останалите загинали партизани е и дъщерята на лидера на ФАРК Манел Маруланда – Олга Марин.
Официалната позиция на колумбийските власти е, че те са нанесли „най-тежкия удар в историята на ФАРК” – това навярно е така. Но напълно невярна се е оказала официалната колумбийска версия за развоя на събитията в нощта на 29 февруари срещу 1 март: според Алваро Урибе – една от последните марионетки на САЩ в Южна Америка, наричаща себе си „президент на Колумбия” – през нощта се е завързал бой на колумбийско-еквадорската граница, след което колумбийската войска и вертолети са започнали да преследват партизаните, съблюдавайки същевременно строгата заповед да не нарушават границата.
За кървавата операция еквадорските власти са били информирани от страна на Колумбия едва 8 часа по-късно. Незабавно е започнало разследване на случилото се и след няколко часа се е изяснило следното: никакъв бой и преследване не е имало. Еквадорските войници са намерили в разрушения партизански лагер труповете на 19 партизани, както и три тежко ранени жени, които са били откарани в най-близката болница. Оръжието на партизаните въобще не е било използвано, а единствените трима, които са били открити въоръжени и екипирани, са били часовоите. Всичко свидетелства за това, че колумбийските ВВС са навлезли във въздушното пространство на Еквадор и са бомбардирали лагера на спящите партизани; след това там е бил осъществен десант, целта на който е била да се доубият ранените и да се отнесе в Колумбия най-важният „трофей” – трупът на Раул Рейес. Предоставилите информация за местонахождението на Рейес и тези, които са открили трупа му, ще си поделят награда от 2.7млн. долара, обещани от колумбийското правителство за главата на колумбийския герой.
Колумбийското правителство е представило случилото се като „принудително” и „случайно” действие на армията в отговор на нападение от страна на партизаните. Всъщност, по всичко личи, че става въпрос за добре планирана и подготвена операция: при нощната си атака срещу партизанския лагер колумбийските ВВС са навлезли повече от 10 км в територията на Еквадор; след изключително точна стрелба, подпомогната от спътникова система за прицелване (известно е, че Колумбия не разполага с такива технологии, но лесно можем да се досетим кой й е услужил с тях), в действие са влезли вертолети, осъществили десант на еквадорска територия, с който е била завършена операцията. Много от откритите от еквадорските военни партизански трупове са били доубити с контролни изстрели: „Боят” всъщност се явява касапница. Главният убит – Раул Рейес, всъщност не е военен, а политически ръководител на ФАРК и с неговото ликвидиране под въпрос са поставени по-нататъшните преговори за размяна на пленници между партизаните и официалната власт.
Във връзка с проведената операция е важно да се дадат някои сведения за настоящата ситуация в Колумбия.
В момента там съществува фактическо двувластие: от една страна е марионетният режим на Урибе, а от друга – ФАРК, която държи под свой контрол 1/3 от общините в страната и притежава партизанска армия от 17 000 души. В нестихващата повече от 40 години гражданска война в Колумбия ФАРК са дали огромно количество жертви, а в момента в колумбийските затвори се намират стотици нейни дейци. Стремейки се да ги освободи, на свой ред ФАРК държи за заложници стотици военнопленници и десетки цивилни лица с цел те да бъдат разменени със затворените партизани.
В борбата срещу ФАРК активно участие имат и САЩ, които, под предлог за „борба с наркобизнеса” в Колумбия (уж организиран от ФАРК) държи и постоянно увеличава броя на своите войски в страната. В действителност военното присъствие на САЩ има за цел не само да поддържа марионетния режим на Урибе, но и да доведе в по-близко или по-далечно бъдеще до разчленяване на Колумбия и установяване на контрол над нейните нефтени запаси. Също така в някой момент колумбийската територия може да се използва като плацдарм за агресия срещу съседна Венецуела на Чавес с цел да се премахне „неудобния” за САЩ режим там и също да се заграбят нефтените запаси и на тази страна.
В борбата срещу ФАРК Вашингтон се опира и на международните правозащитни организации „Амнести интернейшънъл” и „Хюманс райт уоч”, които, в услуга на империализма, регулярно обвиняват ФАРК в нарушение на човешките права. Същите тези „загрижени за човешките права” организации често „забравят” за терористичната дейност на крайнодясната противостояща на ФАРК паравоенна организация „Обединени сили за самоотбрана”(ОСС). За последните 16 години (през които десните периодично „си предават оръжието”, за да получат по-късно ново от армейските складове) гражданската война в Колумбия е причинила смъртта на 500хил. души. Всеки ден в Колумбия по политически причини загиват средно по 10 души. От всички смъртни случаи 76% са непосредствено причинени от ОСС, 17% - от ФАРК и 7% - от репресивния държавен апарат (армия и полиция). За последните 20 години крайнодесните терористи са избили повече от 4000 профсъюзни и селски водачи (трябва да се припомни, че Раул Рейес също е бил деец на профсъюзното движение в Колумбия и се включва във ФАРК, когато неговите най-близки другари – участници в мирната профсъюзна борба, са били убити от наемни убийци). Само за последните 3 години в страната са открити повече от 300 масови гробове с останките на около 2000 души, избити от ОСС. Членовете на тази крайнодясна организация са платени убийци – оръдия на колумбийската олигархия в борбата й срещу „комунистическата заплаха”. Тези палачи, с цел да всяват ужас сред трудещите се, публично играят футбол с главите на убитите от тях партизани или разпорват пред очите на близките им коремите на заподозрените за връзки с ФАРК. На тези и други подобни терористични дейности обаче купените от Вашингтон „правозащитни” организации не обръщат никакво внимание. Същевременно нестихващата гражданска война е принудила повече от 1млн. колумбийски селяни да емигрират в Еквадор и Венецуела.
Каква е ролята на проведената военна операция с оглед на настоящата ситуация в Колумбия? Освен унищожението на група партизани, между които и един от най-известните ръководители на ФАРК, целите на операцията са по-дълбоки: Раул Рейес в продължение на много години е бил главният преговарящ от страна на ФАРК, стремяща се към „хуманитарен обмен”, т.е. размяна на всички пленени бойци на ФАРК за всички държани от нея военни и цивилни заложници. Най-важният заложник, държан от ФАРК е бившият кандидат за президент на Колумбия – френско-колумбийската гражданка Ингрид Бетанкур.
Очевидно е, че освобождението на заложници (за което активно посредничи и венецуелският президент Чавес) ще създаде не по-малко проблеми на Урибе, отколкото тяхното държане в плен: това застрашава по-нататъшното съществуване на изкуствения медиен имидж на ФАРК като на „безжалостни терористи”, а броят на привържениците на идеята на Урибе за „борба до победен край” срещу партизаните (а тази идея стои в основата на вътрешната политика на сегашния колумбийски президент) рязко би намалял. Освен това и популярната в Колумбия Ингрид Бетанкур би била сериозна конкуренция на предстоящите президентски избори, още повече,че тя възнамерява след нейното освобождение да търси мирно разрешаване на въоръжения конфликт в страната. Така че една от целите на операцията от 29 февруари-1март е била именно да се ликвидира възможността за хуманитарен обмен на пленници между ФАРК и официалните власти.
Но това навярно също не е най-главното: при ясно забелязващия се в последните години завой наляво в целия латино-американски регион, Колумбия е едва ли не последната страна, в която държавната власт е про-вашингтонски ориентирана. По този начин Колумбия днес е опора на десните сили на континента, а президентът Урибе се явява най-верният последовател в Южна Америка на „антитерористичения” курс на Буш. Както Израел в Близкия Изток, така и Колумбия в Южна Америка се смята от САЩ за стратегически съюзник и „непотопяем авионосец” в региона, страна, чрез милитаризирането на която може да се оказва натиск срещу съседните й Венецуела и Еквадор, и която в случай на необходимост може да послужи за плацдарм за агресия. С оглед на посочените по-горе обстоятелства неголямата военна операция на територията на Еквадор е своеобразно изпробване на силите и то не в сблъсъка между Колумбия и Еквадор-Венецуела, както твърдят някои, а между САЩ и народите от целия регион. В този сблъсък колумбийската армия е само една трансмисия на Империята, прокарваща нейната политическа линия на континента. Именно заради това бе толкова твърда реакцията от страна на Еквадор и Венецуела (подкрепени и от други латино-американски страни) по отношение на „неголемия пограничен инцидент”.
Истина е, че партизаните нерядко използват граничещите с Колумбия горски райони на Еквадор, Перу, Бразилия и Венецуела – с цел да се спасят от преследването на колумбийската армия, да устроят свои полеви болници или просто като зони за „отдих”. Да, това също е нарушение на границите на съседните страни, нееднократно обявявали неутралитет по отношение на вътрешноколумбийския въоръжен конфликт. Но едно е нарушение на границата от компактна група хора, намиращи се „извън закона” и съвсем друго – дълго подготвяна бомбардировка и пренасяне на бойните действия на територията на съседни неутрални страни, без при това дори да се уведомяват техните правителства. Аргументът, че това е „единственият начин да се ликвидира тероризмът”, е малко убедителен, тъй като и Еквадор, и Венецуела преди това са задържали и предавали на колумбийските власти представители на ФАРК, винаги когато са ги откривали на своя територия и когато се е съблюдавал законният ред на сътрудничество между полицейските служби на съседните страни (друг е въпросът, че венецуелската и еквадорската общественост категорично са осъждали такова сътрудничество). Но в този случай става дума за планирана касапница в чужда страна – военно престъпление от всяка гледна точка, дори и то да е било на територията на Колумбия.
Колумбийските извинения и обяснения за „пограничен сблъсък”, „неочакван” и „принудителен” се възприемат от Еквадор като подигравка и от Колумбия незабавно е бил отзован еквадорския посланик. В отговор на това вътрешният министър на Колумбия е съобщил, че в партизанския лагер са били намерени три преносими компютъра, в които имало документи, свидетелстващи за връзките и поддръжката на ФАРК от страна на Чавес и на Рафаел Кореа (президентът на Еквадор).
Ако в приказката, че в направената на решето партизанска хижа са можели да оцелеят непокътнати три компютъра, все пак някой може и да повярва, то версията, че на тях с усърдието на банкови чиновници партизаните са съхранявали копия на документи за направена от Чавес финансова помощ за ФАРК, говори за пълния идиотизъм на придворните сценаристи на Урибе. Странно е, че още нищо не се казва за открити снимки и документи, „доказващи” връзките на ФАРК с Бин Ладен, Саддам Хюсеин и Фидел Кастро...
В резултат на целия този трагикомичен цирк Еквадор прекрати дипломатическите си отношения с Колумбия и съсредоточи войски по границата. Венецуела пък евакуира цялото си посолство от Богота, застави колумбийския посланик в Каракас да напусне страната и съсредоточи по границата с Колумбия 10 танкови дивизии. „Да не дава бог, президенте Урибе, да опитате да повторите нещо подобно (като операцията в Еквадор – бел.прев.) във Венецуела...това ще бъде сигнал за война” – предупреди Чавес. Същевременно ФАРК излезе със заявление, в което се казва, че въпреки извършеното военно престъпление, ще продължи да настоява за „хуманитарен обмен” и политическо разрешение на конфликта.
Чили, Аржентина, Парагвай, Перу и Боливия също осъдиха колумбийската операция в Еквадор. Вашингтон поздрави Колумбия с „военния успех” и призовава съседите към „спокойствие и благоразумие”. В същото време Рафаел Кореа заяви, че военната операция е прекъснала практически вече постигнатата с ФАРК договореност за едностранно освобождение в близките дни на още 12 заложника, сред които и Ингрид Бетанкур.

По материали от Коммунист.ру

ЗАБЕЛЕЖКА:
По всичко личи, че ситуацията в Южна Америка е станала още по-напрегната. Ще се постараем да следим развитието на събитията и своевременно да информираме нашите читатели.

 

 

начало