Един подчертано реакционен закон
Проф. Велко ВЪЛКАНОВ
Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители. Редица от направените изменения и допълнения са неприемливи. Някои от тях обаче носят подчертано реакционен характер .
Какво значи да се повиши изборният праг за коалициите на 8 процента? /Статията на проф. Вълканов е писана преди решението на Конституционния съд, с което той отмени 8-процентовата бариера за коалициите. Всички останали данни надолу в статията запазват своята актуалност – бел.ред./ Това означава при участието в изборите на 4 милиона избиратели 320 (триста и двадесет) хиляди от тях да нямат свои представители в парламента. Съгласно Конституцията гражданите притежават равни избирателни права. Но се оказва - в резултат на направеното изменение, - че гласът на едни избиратели ще има значение, а гласът на други избиратели няма да има никакво значение. 320 хиляди пълноправни български граждани ще се окажат аутсайдери в собствената си държава. Те всъщност престават да са граждани, за да се превърнат единствено и само в поданици, т.е. данъкоплатци. Права няма да имат, но ще имат задължението да плащат данъци на тази не вече тяхна държава, за да издържат тъкмо ония, които са ги изхвърлили от нея.
Какво става с тези 320 хиляди гласа, които малките партии не могат да превърнат в депутатски мандати? Те се разпределят между партиите, преминали изборната бариера. И какво в крайна сметка се оказва? Аз съм гласувал за партията Х, но моят глас отива в полза на ненавижданите от мен партии У и Z. Как трябва да се нарече това, ако не кражба на гласове? Отнемат ми гласа, за да го изпратят не там, където аз искам, а където те искат. По този начин се краднат не просто гласове, а мандати – 320 хиляди гласа съставляват най-малкото 20 мандата, ако приемем, че един мандат струва средно 15 хиляди гласа. Това, извинете, е политически бандитизъм. С постоянно нарастващо възмущение реагират на купуването на гласове, а невъзмутимо отминават далеч по-страшното явление – кражбата на стотици хиляди избирателни гласа. За купуването на един глас ще ви вкарат в затвора, а за това, че „законно” са отнели гласа на стотици хиляди български граждани няма никаква отговорност, няма дори и чувство за срам. Напротив, има доволно потриване на ръце.
Не по-малко реакционен характер носи и друга избирателна норма, нормата която предвижда един изключително висок депозит за участие в изборите. В случая се въвежда недопустимият от Конституцията имуществен ценз. Чл. 6, ал.2 изрично заявява, че „Всички граждани са равни пред закона. Не се допуска никакво ограничение на правата или привилегии, основани на … имуществено състояние.”. Освен тази обща разпоредба, съществува и специалната разпоредба на чл. 65 от Конституцията, съгласно който „За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода”. Къде в този текст е казано, че освен всички друго кандидатът за народен представител трябва да е и богат? Едно от измененията в избирателния закон обаче казва тъкмо това - че трябва да е и богат, трябва в частност да има, спестявайки от закуските си, достатъчно пари, за да заплати участието си в избирателния процес.
За отделните партии депозитът възлиза на 50 хиляди, а за коалициите – 100 хиляди. За богатите партии, които осигуряват своите доходи чрез различни обръчи от фирми, това са просто джобни пари на техните лидери. Но за партиите на трудовите хора, които могат да разчитат единствено на членския внос, това са непосилно големи суми. Тези партии следователно се оказват предварително изключени от избирателния процес. А всъщност тъкмо те са партиите, които, като партии на трудовите хора, могат да отстояват в парламента техните социални интереси.
Сериозна парична бариера е издигната и пред независимите кандидати. За тях депозитът е в размер на 15 хиляди лева. Прекалено много са закуските, от които обикновеният гражданин – кандидат за народен представител трябва да се откаже, за да може да събере тази сума.
Изборите са общодържавно дело и в тях трябва да участват всички пълноправни граждани на държавата. Евентуалният депозит трябва да е мислим само като форма на участие в посрещане на разноските, свързани със собственото участие в изборите. Но какви могат да са разноските по участието в изборите например на един независим кандидат? За него са необходими около 20 хиляди бюлетини, които се правят от най-много 10 топчета хартия А-4, цената на които е около 60 лв. Сложете още 100, ако искате 200 лв., свързани с работата по преброяването на неговите бюлетини. Но както и да правите сметките, разноските по избирането на един независим депутат не могат да възлязат на повече от 500 лв, а нашите мили законодатели ви искат не 500, а 15 000 лева.
Ето това се и нарича класово законодателство, т.е. законодателство, което обслужва точно определена класа, в случая класата на богатите. Бедните са оставени да вегетират политически. Те трябва да се задоволят с онова, което богатите ще им отделят от своята трапеза. Отново пак аутсайдери. Излишни, но все пак не съвсем излишни хора. Те трябва да служат като социална тор на богатите.
Реакционният характер на извършените изменения в избирателния закон са толкова очевидни, че дори и президентът Първанов не можа да се направи, че не ги забелязва. Той върна законопроекта, но за съжаление само в частта, която предвижда 8-процентова бариера за коалициите. Предстои да видим дали упражненото вето ще има успех, т.е. дали парламентарното мнозинство ще се съобрази с него или с дръзка лекота ще го преодолее.
Във всички случаи остава изводът: Родината е моя, но държавата, която трябва да я обслужва, не е моя.
15 април 2009 г.
***Само след няколко месеца ще се произведат избори, на които ще се реши кои политически сили ще упражняват държавната власт пред следващите четири години. Напрежението вече е осезаемо. В Народното събрание са внесени вече и съответните законопроекти. Досега са внесени девет законопроекта – седем за изменение и допълнение на действащия Закон за избиране на народни представители, един проект за нов Закон за избиране на народни представители и един проект за Избирателен кодекс. Законопроектът на БСП още не е официално внесен, но съдържанието му, в общи линии, е обществено известен.
Основният въпрос в предстоящите избори е въпросът за системата, по която те ще се произведат.
Повечето законопроекти предвиждат да се запази действащата пропорционална избирателна система. Само три законопроекта предвиждат смесена избирателна система, т.е. система, при която една част от народните представители ще се избира по пропорционалната, а друга част по мажоритарната избирателна система. Единият от тях е законопроектът на БСП, в който се предлага 182 народни представители да се избират по пропорционалната система, а 58 – по мажоритарната. Смесена избирателна система предвиждат още законопроектът, внесен от Ст. Софиянски, Борислав Българинов и Румен Ангелов, и законопроектът, внесен от Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон.
Съществуват достатъчно основания да предпочетем смесената избирателна система, т.е. системата, при която част от народните представители се избира мажоритарно.
Известни са възраженията срещу мажоритарните избори. Тъкмо при тях в най-голяма степен е възможна избирателната корупция, т.е. купуването на гласове.
Трябва от друга страна да се разбере, че мажоритарните избори са единственият шанс на необвързан с партиите гражданин да бъде избран в Народното събрание. Те предлагат такъв шанс и на малките партии, които не биха могли да преминат четирипроцентовата бариера, предвидена за участващите в изборите по пропорционалната система партии. Без мажоритарни избори, в парламента ще бъдат представени едни и същи партии, което означава, че в парламента ще чуваме едни и същи, омръзнали ни вече гласове. Трябва освен това да се съобразим и с общественото мнение, което решително застава зад мажоритарните избори. Гражданите искат да знаят, че гласуват не за партия, а за точно определено лице.
Нецелесъобразно ще бъде обаче изборите да се произведат единствено по мажоритарната система. В някои свои варианти мажоритарната система може да доведе до напълно деформирано народно представителство, т.е. една партия, която има съвършено незначително предимство пред другите партии, да получи всички или почти всички места в парламента.
Някои законопроекти внасят мажоритарен елемент в пропорционалната избирателна система, като предвиждат възможността избирателите да пренареждат кандидатите на партиите (коалициите), т.е. да изнесат напред предпочитан от тях кандидат. Възможно се оказва следователно последните да станат първи. Това е, без съмнение, оправдана възможност, макар че за много избиратели тя ще бъде трудно осъществима.
В някои законопроекти откриваме редица отежняващи условия за участие на партиите. За регистрацията в изборите действащият закон изисква партиите и коалициите да представят и списък на най-малко 5 хиляди избиратели, които ги подкрепят. По законопроекта на Йордан Бакалов и др. този списък трябва да съдържа най-малко 30 хиляди избиратели за партиите и 60 хиляди избиратели за коалициите. Това са прекомерни изисквания. Та ако една партия има подкрепата на 30 хиляди избиратели, тя трябва още със самата си регистрация да получи правото на два мандата (доколкото цената на един мандат е средно около 15 хиляди гласа)! Очевидно някои парламентарно представени партии преминават към кръгова отбрана срещу всеки опит за „чуждо” проникване в обсебената от тях висша властова институция. Ние сме, други няма!
Все същото намерение - да не се допуснат нови партии да участват в изборите - се крие и в чувствително увеличения размер на депозита, който партиите, коалициите и инициативните комитети следва да внесат в БНБ. От 20 хиляди (лева) за партиите, 40 хиляди за коалициите и 5 хиляди за инициативните комитети - по действащия закон, депозитът - по законопроекта на Яни Янев и др. - става 50 хиляди за партиите,100 хиляди за коалициите и 10 хиляди за инициативните комитети. По законопроекта на Йордан Бакалов и др. тези суми са още по-големи: 50 хиляди за партиите, 100 хиляди за коалициите и 15 хиляди за инициативните комитети. По същество това е имуществен ценз, трудно преодолим за някои сериозни, но с ограничени финансови възможности партии. Оказва се, че партиите, които, ограбвайки страната, натрупаха милиони, които при това, доколкото са парламентарно представени, получават и значителна държавна субсидия, ще могат да участват в изборите, а партиите, които разчитат единствено на членския внос, ще трябва да се задоволят с ролята на избирателен миманс.
Законопроектът на Вл. Кузов, Минчо Христов и Ваню Хърков внася друг вид препятствия за участие в изборите. Той предвижда да се заличат от избирателните списъци и имената на гражданите, които „през последните 3 години системно не изпълняват задълженията си към държавата и юридически лица с повече от 50% държавно участие”. В това изискване също можем да съзрем вид имуществен ценз, който ще засегне предимно (ако не единствено) бедните слоеве на населението, доколкото именно при тях ще се констатира неизпълнението на посочения вид задължения. Беден ли си, няма да участваш в изборите! Съвършено недопустимо трябва да е финансовата неизправност дори към държавата да се свързва с правото да се упражни основно, конституционна гарантирано политическо право.
Някои законопроекти отделят значително внимание на проблема с купуването на гласове. Така в законопроектите на Екатерина Михайлова и Елиана Масева и на Яни Янев и др. се предлага при доказано „купуване на гласове” виновните кандидати за народни представител или партии (коалиции) да бъдат лишена от всички подадени за тях гласове. Предлага се освен това виновните лица да се наказват с лишаване от свобода до 6 години и с висока глоба (в единия законопроект до 100 хиляди лева, в другия – до 30 хиляди лева). Тези предложения, колкото и благородни да са по своите подбуди, са повече от опасни. Няма нищо по-лесно от това, да се намерят двама гладни избиратели, които срещу определена сума да заявят пред съда, че им е била предлагана имотна облага, за да гласуват по определен начин.
Изобщо в борбата срещу определени социални пороци трябва да се води с други тип мерки. Необходимо е освен това да се има предвид, че „купуването на гласове” може да се осъществи и в неуловими за наказателното право форми. Ще може ли например да се смята за „купуване на гласове”, ако заинтересован от изборните резултати бизнесмен се заеме, преди изборите, да оправи улиците и канализацията на населените места от даден избирателен район?
В един от законопроектите, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, се предлага кандидатът за народен представител при регистрацията си да представя свидетелство за съдимост, удостоверение, че срещу него няма висящо наказателно производство и удостоверение от психодиспансер. Удостоверяваните в случая обстоятелства са юридически напълно ирелевантни. Пита се поради това за какво на Волен Сидеров му е притрябвало удостоверение от психодиспансера. Да не би той самият да изживява някакви съмнения относно собственото си душевно здраве?
В предложените законопроекти се съдържат и редица други идеи, които обаче не променят съществено общата характеристика на лансираните избирателни системи. А тя, общата характеристика, не е, мисля, положителна. Като изключим предложението за въвеждането на мажоритарното начало в изборите, останалите предложения са насочени, общо взето, към ограничаване на избирателните възможности на гражданите.
Тенденцията очевидно не е добра.31 януари 09 г.