На 13 февруари 2008 г. се навършват 65 години от ликвидирането на опасния
претендент за български фюрер, фашиста генерал Христо Луков, от нелегална
бойна група на Антифашистката съпротива в лицето на Виолета Якова и Иван
Бураджиев.
След Сталинградската битка въпросът за изпращане на български войски на
Източния фронт е още по-остро поставен от Хитлер пред българското правителство.
Създава се реалната опасност Германия да подкрепи евентуалното идване на
власт на своя агент в България ген.Христо Луков, който, като председател
на Българските национални легиони, е виден радетел за изпращане на български
войски на Източния фронт и за усилване на репресиите срещу съпротивителното
движение. В тази обстановка БРП /к/ решава, че Луков наистина може да бъде
използван от немците за натиск срещу българското правителство или сам да
състави нов кабинет, който да докара още по-големи беди на българския народ
и затова претендентът за „български фюрер” трябва да бъде премахнат.
...Вечерта на 13 февруари 1943г., след неколкодневно безуспешно следене
на силноохранявания Луков, Виолета Якова и Иван Бураджиев най-накрая успяват
да улучат, момента когато генералът остава сам, преди да влезе в жилището
си. Иван Бураджиев тръгва напред и стига в близост до генерала, точно когато
отключва вратата на втория етаж. Куршумът на Бураджиев е неточен и уцелва
генерала в рамото, след което започва физическа схватка между двамата. В
този момент се появява Виолета Якова, която умишлено е изостанала, за да
осигури пътя за изтегляне. Тя произвежда два пистолетни изстрела, които
попадат точно в целта. След това двамата членове на нелегалната група успяват
успешно да се изплъзнат от направените фашистки блокади.
Подвигът на Виолета Якова допринесе монархо-фашистката власт в България
да не се обвърже още по-тясно с хитлеристка Германия и като евентуален резултат
от това да изпрати български войски на Източния фронт, а оттук – и за предотвратяването
на нова национална катастрофа.