Джеймс Патрас - Културимпериализмът

В политическата сфера културимпериализмът има ключова роля в посока на откъсване на народа от неговите културни корени и традициите на солидарност. Замества ги с потребностите, изработени от медиите, които се променят с всяка следваща рекламна кампания. Политическият резултат е отчуждаване от хората на традиционните класови и обществени връзки, атомизация и отделяне един от друг. Културимпериализмът изтиква отпред разпада на работническата класа: поощрява хората с постоянна работа да се разграничат от временно заетите, а те на свой ред – от безработните, които пък се делят на групи вътре в „неформалната икономика“. Културимпериализмът насърчава работниците да се смятат за част от йерархията, подчертават се дребните разлики в начина на живот, расата и пола с онези, които са по-долу, а не истински ужасното неравенство, отделящи ги от другите – тези, които са на върха.

Основната цел на културимпериализма е политическата и икономическа експлоатация на младежите. Имперските развлечения и рекламата се прицелват в младите хора, които са най-чувствителни за въздействието на комерсиалната пропаганда. Нейното послание е просто и откровено: „съвременността" се определя и свързва най-вече с потребяването на американски информационни стоки.

Младежта представлява огромен пазар за американския културен експорт и лесно се поддава на консумативно-индивидуалистичната пропаганда. Медиите манипулират юношеското бунтарство. Те си присвояват езика на левите и прехвърлят недоволството в руслото на потребителските глезотии.

Културимпериализмът се насочва към младежта не само по комерсиални, но и по политически причини – за да парира политическата заплаха. Защото личното бунтарство лесно и опасно прераства в политически бунт срещу икономическите и културните форми на контрол.

В последното десетилетие прогресивните движения се сблъскаха с един парадокс.

В едно и също време огромното мнозинство от населението на третия свят страда от катастрофално влошаване на живота, от нарастваща социална и личностна застрашеност, от упадъка на образованието и здравеопазването (в същото време обаче богатото малцинство процъфтява както никога досега), ав отговор възникват единични бунтове, постоянни, но чисто туземни действия или масови, но краткотрайни протести. Накратко, очевидна е пропастта между растящото неравенство и социално-икономическите условия, от една страна, и безсилието на революционния и радикален субективен отговор. Назряващите „обективни условия" в третия свят не бяха съпроводени от ръст на субективните сили, които да изменят държавата или обществото.

Явно е, че няма „автоматична“ връзка между социално-икономическия упадък и социално-политическите промени. Критичното свързващо звено, което преобразува обективните условия в съзнателна политическа активност, е културната интервенция (в по-широк план тя включва идеологията, съзнанието, обществените действия).

Може да звучи парадоксално, но имперските политици сякаш добре разбират важността на културното измерение за политическата практика, и дори много по-добре, отколкото противниците им.

Културно господство и световна експлоатация

Империализмът не би могъл да бъде разбран просто като икономическо-военна система за контрол и експлоатация. Културното господство е същностна част от всяка система на световна експлоатация.

Що се отнася до третия свят, културимпериализмът може да се определи като систематично проникване и господство в културния живот на масите от страна на западната управляваща класа. Целта е пренареждане на ценностите, поведението, организацията и индивидуалността на поробвания народ. И то така, че да съответстват на интересите на имперските класи.

Културимпериализмът се проявява както в „традиционна", така и в осъвременена форма.

В миналото главната роля за внедряването на принципите на подчинение и преданост – в името на бога или на краля - играеше църквата, образованието и властта. Днес тези „традиционни“ методи на културимпериализма също са актуални, но на преден план все повече излизат нови методи за имперско господство, рожба на съвременните институции.

Днес първа цигулка свирят медиите, рекламата, светските развлечения и интелектуалците. Днес Холивуд, Си Ен Ен и Дисниленд са по-влиятелни от Ватикана, Библията или публичните брътвежи на политиканите. Културната инвазия е тясно свързана с политико-военното господство и икономическата експлоатация. Въоръжените интервенции на САЩ – в подкрепа на правителствата на масови убийци в Латинска Америка, с цел защита на икономическите интереси, са съпроводени от мощна културна инвазия. САЩ финансират евангелисткото нашествие в индианските поселища, защото така се внушава покорност у местните жители.

За питомните интелектуалци се организират добре платени международни конференции за обсъждане на „демокрацията и пазарното стопанство“. Телевизионни предавания сеят илюзии за някакъв „друг свят" и така се отвлича вниманието от актуалната действителност. Културната, инвазия е продължение на антипартизанската война с невъоръжени средства.

Новите черти на културния колониализъм

Съвременният културен колониализъм се различава от предишните методи по следното:

1. Той е насочен преди всичко към масите, а не толкова към убеждаване на елитите.

2. Медиите, особено телевизията, нахлуват в дома и действат „отвътре" и „отдолу", както и „отгоре".

3. Съвременният културен колониализъм е със световен обхват и равномерен по въздействие. Целите, интересите и символите на имперската власт му служат като универсална основа и за прикритие.

4. Медиите като оръдия на културния империализъм днес са „частни" само формално, всъщност липсата на официална връзка с държавата предоставя юридическо прикритие за частните медии, които пропагандират имперската държава като „новост"или „развлечение".

5. В съвременния империализъм политическите интереси се налагат чрез неимперски сюжети.

Новостите се концентрират върху биографиите на рейнджърите и наемниците от селата в Централна Америка (очевидно става дума за „контрасите" и тем подобни персонажи, б. И. В.) и усмихващи се американски негри от работнически семейства, воюващи в Персийския залив.

6. Нараства разривът между обещанията и резултатите. Капитализмът безконтролно процъфтява и се увеличават нищетата и насилието. Поради това в медиите все повече се свива възможността да се излагат и други гледни точки.

Тоталният културен контрол върви ръка за ръка с пълното разделение между жестокостта на реалния капитализъм и илюзорните постулати на свободния пазар.

7. Съвременният културен колониализъм се старае да разруши националните чувства или да ги лиши от реално социоисторическо съдържание, целта е да не се допуска озвучаване на отношението на масите.

Съвременният културен колониализъм пропагандира подчиняването на чужда символика като някакъв „съвременен“ култ, за да се подкопае солидарността на обществото. В името на „индивидуалността“ биват нападани обществените връзки, личността се преформатира съгласно новата мода, внушавана от медиите.

Така докато имперските армии унищожават гражданското общество, докато банките грабят икономиката, имперските медии снабдяват хората с „нова самоличност“, която позволява да се неглижира реалността.

Културимпериализмът представя съсипващи карикатури на революционните си противници, изобразява ги като демони в човешка обвивка. И в същото време поощрява колективната загуба на памет за колосалните мащаби на насилието на прозападните държави.

Западните медии никога не напомнят на зрителите си за жертвите – 100 000 индианци в Гватемала, 75 000 работници в Салвадор, 50 000 души в Никарагуа – изтребени от антикомунистическите проамерикански правителства.

Медиите прикриват катастрофалните последици от въвеждането на пазарното стопанство в страните от Източна Европа и бившия СССР, което доведе до нищета милиони хора.

Медиите: пропаганда и натрупване на капитал

Медиите са сред основните източници на богатството и властта на американския капитал, чиито пипала обхващат целия свят.

Нараства процентът на богатите американци, които трупат пари на тяхна основа. Измежду 400-те най-богати американци числото на медиамагнатите нараства от 9,5 % през 1982 г. до 18 % през 1989 г.

Културният капитализъм измества промишленото производство като източник на богатство и влияние в САЩ. Медиите се превърнаха в неотделима компонента на американската система за световен политически и социален контрол наравно с източниците на свръхбогатство.

Експлоатацията нараства, увеличават се неравенството и бедността в третия свят, и същевременно контролираните от Запада медии превръщат критично настроената публика в пасивно стадо.

Западните суперзвезди и масовите развлечения са много важен механизъм за предотвратяване на възможностите за политическо недоволство. По времето на Рейгън медиите станаха особено важни за манипулацията. На първи план излязоха политически реакционни майстори на развлеченията и това явление се разпространи по Латинска Америка и Азия.

Съществува пряка връзка между нарастващия брой телевизори в Латинска Америка, понижаването нивото на доходите и затихването на борбата на масите. За периода 1980-1990 г. в Латинска Америка броят на телевизорите на глава от населението нараства до 40 %, докато реалният среден доход спада с 40 %, а бандата неолиберали спечелиха изборите, защото предизборната им кампания твърде много зависеше от тв-кадрите.

Днешните задачи на съвременния културен капитализъм се определят от широкото настъпление на медиите в живота на бедняците, увеличаващите се инвестиции и печалби на американските корпорации, налагането на културната ширпотреба и подгряване със зрелища.

Така масовият зрител, низшите слоеве получават възможност за илюзорно консумиране на приключения „в кутийка". Американските медии отчуждават народите на третия свят в двойнствен смисъл. Те създават илюзията за „международни" и „междукласови" отношения. Посредством твобрази се установява фалшива близост и въображаеми връзки между преуспяващите образи-герои и обедняващите зрители от бариосите (крайните квартали). Подобни отношения дават възможност за пропаганда на личното решаване на частни проблеми. Посланието е повече от ясно. Жертвите сами са си виновни за нищетата, а успехът зависи само от личните усилия.

Най-мощните спътникови тв-канали, американските и европейските филиали на медиите в Латинска Америка, избягват каквато и да било критика на политикоикономическите корени и последици от новия културимпериализъм.

Така милионите обеднели латиноамериканци са временно приобщени и едновременно лишени от здрав разум. Империализмът и езиковата политика на културимпериализма създадоха двойнствена стратегия за противостоене на левите и за установяване на господство. От една страна, те се опитват да разрушат политическия език на левите, от друга – стремят се да направят масите нечувствителни към престъпленията на Запада.

През 80-те години на 20 век западните медии систематично си присвояваха основните леви идеи, изпразваха ги от съдържание и ги напълваха с ново, удобно за тях и реакционно.

Медиите например описваха политиците, които се бяха заели да възстановяват капитализма и способстваха за неравенството, като „реформатори" или „революционери". В същото време техните опоненти бяха назовавани „консерватори".

Културимпериализмът опитваше да посее идеологическа неразбория,

като преобръщаше наопаки политическия език

Много прогресивно ориентирани хора загубиха здравия разум. В резултат те по-лесно се поддадоха на аргументите на имперските идеолози, че „дясно" и „ляво” са лишени от смисъл, че разликата между тези, понятия е изчезнала, че няма вече идеология.

Културимпериалистите се надяваха да подкопаят политическото влияние и политическите действия на антиимпериалистическите движения, като изкривиха езика на лявото и съдържанието на понятията дясно и ляво.

Втората стратегия на културимпериализма бе да лиши публиката от чувствителност, да се представят за приемливи и като нещо обичайно масовите убийства, извършвани от страна на западните държави.

Бомбардировките над Ирак изглеждаха като компютърна игра.

Престъпленията срещу човечеството се банализираха, а публиката трябваше да бъде отучена от традиционната представа, че човешкото страдание е недопустимо.

Медиите обръщат особено внимание на новата военна техника, прославят властта и войните, демонстриращи високите технологии на Запада. Днешният културимпериализъм включва „новости", сред които оръжие за масово поразяване, надарено с човешки качества, и в същото време жертвите от третия свят изглеждат като едни безлични „ терористи-нападатели".

Изкривяването на политическия език подкрепя манипулацията на културата в световен мащаб.

В Източна Европа спекуланти и мафиоти ограбиха земите, предприятията и различно имущество, но ги наричат „реформатори". Контрабандистите могат да се срещнат и под името „изобретателни предприемачи".

На Запад пък управляващите имат неограничени права да наемат и да уволняват, а засилването на зависимостта и неувереността на работниците се нарича „гъвкавост на работната сила".

В третия свят държавното имущество се разпродава на огромните транснационални корпорации и този акт се поднася на масите като „разрушаване на монопола".

„Преобразуване"? Та това е връщането към условията на капитализма от 19 век когато работниците нямаха никакви социални блага.

„Преструктуриране" означава връщането към производството на суровини или пренасочване на средствата от производството към спекулата.

„Отмяна на регулацията" означава, че държавата на всеобщото благоденствие предава сферата на икономическото регулиране в ръцете на международните управители на банки.

„Структурно съответствие" в Латинска Америка например, всъщност означава предаването на по-голямата част от ресурсите на инвеститорите и понижаване на работната заплата.

Предложенията на левите (политически реформи, аграрна реформа, структурни промени) поначало бяха насочени към преразпределение на доходите. Западният елит си присвои тези принципи и ги превърна в символ на новата концентрация на богатството, печалбата и властта в свои ръце.

Естествено, всички тези частни културни организации на империализма разпространяват и пропагандират всичко, но по Оруеловски изкривено.

Съвременният културимпериализъм подкопа езика на освобождението и просто го превърна в символ на реакцията.

Културният тероризъм: либералната тирания

Западният държавен тероризъм се опитва да разруши обществените движения, революционните правителства, опитва се да отнеме думата на гражданското общество. По същия начин икономическият тероризъм на МВФ и частните банки разрушават местната индустрия, подриват обществената собственост и безмилостно съсипват живота на наемните работници и техните семейства.

Културтероризмът е отговорен за физическото изтласкване на местната култура и нейните дейци. За тази цел културтероризмът си служи с психологическата уязвимост и дълбокото безпокойство на беззащитните жители на третия свят, и преди всичко с усещането за собствената им „изостаналост", „традиционализъм" и угнетеност. Културимпериализмът описва новия образ на „мобилността" и „свободата на изразяване", разрушава традиционните връзки в семейството и в обществото. И едновременно с това заздравява Новите вериги на самозваната власт, свързана с корпорациите и пазарите.

Културимпериализмът напада традиционните граници и отношения, капиталистическият пазар и държава окончателно се превръщат в център на безусловна власт. В името на свободното „волеизявление" Културимпериализмът тероризира жителите на третия свят, които се страхуват да бъдат „традиционалисти", изкушава ги и ги манипулира с помощта на фалшивия образ на „съвременността".

Културимпериализмът поставя под въпрос всички досегашни отношения, които възпрепятстват поклонничеството пред единственото съвременно божество – пазара. Жителите на третия свят ги развличат, принуждават, насилват ги да са „съвременни". Те трябва да се подчинят на изискванията на капиталистическия пазар – да захвърлят удобната традиционна, свободна дреха в името на неудобните тесни джинси.

Културимпериализмът действа още по-успешно благодарение на колонизираните посредници, културколаборационистите.

Типичните имперски колаборационисти това са образованите кариеристи на третия свят, подражаващи на своите стопани. Те са раболепни пред Запада и са нагли пред лицето на своя народ, те са яркото личице на авторитарния тип. Те поддържат банките и транснационалните корпорации и се сдобиват с голямо влияние в медиите – на държавно и местно ниво. Подражавайки на Запада, те твърдо се придържат към принципите на състезанието между неравностойни участници, отварят страната и народа си за безмилостната експлоатация в името на свободната търговия.

Сред видните културколаборационисти се срещат интелектуалци на служба, отричащи наличието на класово господство и имперска класова война, като си служат с жаргона на обективните обществени науки. Те обожествяват пазара като абсолютен съдник по въпросите на доброто и злото.

Прикрити зад фразите за „регионално сътрудничество", интелектуалците-приспособленци се нахвърлят върху работническата класа и националните институции, които ограничават движението на капиталите.

Днес в третия свят като цяло, интелектуалците, които са на издръжка на Запада, приемат идеологията на класовия колаборационизъм. Вместо за империализъм, те говорят за взаимозависимост. И безпределният световен пазар се обявява като единствената възможност за развитие.

Иронията се крие тъкмо в това. Никога по-рано „пазарът" не е бил така немилостив към третия свят. Никога САЩ, Европа и Япония не са били така агресивни в експлоатацията на третия свят. Културното отчуждение на платените интелектуалци от световните реалности е страничен резултат от господството на западния културимпериализъм. За критично настроените интелигенти, които отказват да се присъединят към венцехвалителите на пазара и са извън рамките на официалните конференции, остава задачата да се върнат отново към класовата антиимпериалистическа борба.

Северноамериканизацията и баснята за международната култура

Една от великите лъжи на нашето време е заявената „интернацио-нализация" на идеите, пазарите и движението. Стана модерно да се използват думички от рода на „глобализация" или „интернационализация". С тях се оправдават нападките срещу всякаква форма на солидарност, на съобщество или обществени ценности.

Под прикритието на „международност" Европа и САЩ се превърнаха в основни износители на културни щампи. Те са особено подходящи и полезни за деполитизацията и банализиране-то на ежедневния живот. Образите на „личния просперитет", на „самостоятелния успех"^;, да разчиташ само на „Вглеждането в себе си“ (масово тиражирано от американските медии, в промишлени мащаби) станаха основните инструменти за натиск върху третия свят.

Неолиберализмът продължава да процъфтява не защото решава проблеми, а защото е от полза на богатите и силните мира сего. И разбира се, защото намира прием сред някои обедняващи и „работещи върху себе си“, но пък заели местата си по улиците в третия свят...

Северноамериканизацията на културата в третия свят върви с благословията и поддръжката на местните управляващи класи, защото това укрепва властта им. Новите културни норми способстват за втълпяването на егоцентрични ценности, които разрушават колективните действия. Личното е по-важно и по-високо от общото! Сензациите и насилието са по-висши от ежедневната борба и обществените отношения! Културата на клиповете, на мимолетните впечатления, на сексуалните победи действа срещу размисъла, убежденията, срещу усещането за дружба и солидарност.

Северноамериканизацията на културата означава централно внимание към знаменитостите, към частния им живот и клюките. Медиите прославят и пропагандират културата на „преходното", отразяваща откъсването от почвата на американския капитализъм – свободата му да наема и да уволнява, да изнася капитала зад граница, без оглед на последствията за местните жители.

Баснята за „свободното придвижване“ всъщност означава неспособността на хората да установят и заздравят корените на съжителството си в условията на променящото се капиталово търсене. Северноамериканската култура прославя мимолетните, безлични връзки като например щампата „свобода“. Ситуация, в която реално се обозначават отчуждението и бюрократичното подчинение на масите пред личностите, представляващи световния капитал.

Северноамериканизацията включва атака по всички направления срещу традициите на солидарност в името на съвременността, на класова съзнателност в името на индивидуализма, срив на демокрацията чрез активни кампании по медиите, чиято основна цел е да се изкара на показ мръсното бельо. Тази нова културна тирания разчита на вездесъщото и безкрайно повтаряне на премъдростите за пазара, еднотипната потребителска култура и на компрометираната избирателна система.

Новата тирания на медиите е в една редица с йерархическата държава и икономическите учреждения, които достигат от международните банки до селцата в Андите. Тайната на успеха на северноамериканската културна агресия в третия свят се крие в нейната способност да подчертава фантазиите за бягство от реалността, от сивотата, резултат от същата тази система на икономически и военен натиск. Най-важният елемент на новия културимпериализъм това е сплавта между комерсиално-сексуално-консервативното. Всяко от тях представя идеализиран образ на личните нужди, личната реализация.

Населението на третия свят е потънало в ежедневните проблеми и битки за оцеляване, обградено е от сивота и разпад. И точно тук северноамериканските медии, също като евангелистите, рисуват картината на „нещо по-хубаво“, на надеждата за по-добър живот, или в краен случай съмнителното удоволствие да гледаш как други му се наслаждават.

Влиянието на културимпериализма

Ако искаме да разберем защо няма революционни промени, въпреки назрялата революционна ситуация, трябва да преразгледаме отново дълбокото въздействие на държавното насилие, на политическия терор и проникването на културно-идеологическите ценности, пропагандирани от имперските държави и прицелени към угнетяване на народите.

Държавното насилие в периода на 70-те и 80-те години на 20 в. предизвика продължителен и широко разпространен психологически срив. Той се изразява в страх от радикални идеи, недоверие в колективното, усещане за безпомощност пред властите, и дори ненавист. Терорът принуди хората да се обърнат „навътре“, към личното. Неолибералната политика е сама по себе форма на „икономически тероризъм“. Тя доведе до затваряне на предприятия, обезсили законите в защита на трудещите се, увеличи се временната заетост и сиромашкият „малък бизнес“. Тази политика раздроби работническата класа и градското население. В условията на раздробеност, недоверие и приватизация културното послание на империализма намери добра почва.

Народите станаха уязвими и предразположени към задълбочаване на личностното отчуждение, егоистичните цели и конкуренцията заради все по-оскъдните ресурси. Културимпериализмът и пропагандираните от него ценности изиграха основна роля за предотвратяването на колективния отговор на експлоатираните спрямо влошаващите се условия на живот.

Символи, щампи и идеологии плъзнаха по териториите на третия свят. Станаха основна пречка за превръщането на класовата експлоатация и нарастващото обедняване в класова осъзнатост, която е основа на колективното действие.

Огромната победа на империализма не е само в печалбите. Вътрешното пространство – съзнанието на угнетените, попадна в плен. От една страна директно – чрез медиите, и от друга косвено – чрез овладяване (или капитулация) на интелигенцията и политиците. Ако е възможно възраждане на масовата революционна политика в някаква степен, то трябва да започне с обявяване война не само на условията на експлоатация, но и на културата, която подчинява жертвите.

Границите на културимпериализма

Самата реалност е против натиска на културимпериализма – това е личният опит от нищетата и експлоатацията, наложени от западните банки и полицейско-военните репресии (оръжието доставят САЩ). И е реалност, която никакви сладки приказки и медии не могат да променят.

В съзнанието на народите от третия свят постоянно се борят демонът на личното избавление (поддържан от медиите) и вътрешното разбиране, че единственият реален отговор са колективните действия. В периоди, когато обществената консолидация нараства, преобладава солидарността. Във времена на поражения и упадък демоните на индивидуалната алчност вземат връх.

Съществува абсолютен предел за способността на културимпериализма да отвлича вниманието и да обърква хората. След тази граница започва масовият отлив.

„Потрошените кухненски маси – на тв-екрана са точно обратното на празната кухня от реалността, галантните приключения на супергероите стават на пух и прах пред картината на гладните детски сълзи. В условията на улицата бутилка „Кока-Кола" се превръща в коктейл „Молотов“. Обещанията за забогатяване стават издевателство над тези, на които им е отказано и насъщното.

Продължителната нищета и нарастващият упадък изличават блясъка и очарованието на медийните фантазии. А лъжливите постулати на културимпериализма се превръщат в тема на злостни насмешки, в нещо несъществено и без отношение към практиката.

Привлекателността на културимпериализма е ограничена от съхранените връзки – на местно ниво, или по-широки, – които изповядват свои ценности и правила. Там, където класовите, расовите, националните връзки са запазени, където навикът за колективни действия е жив, влиянието на медиите е ограничено или се отхвърля (в редица страни, включително в Аржентина и Венецуела, борбата приема форма на създаване на „свои“ медии, например общинска телевизия с участието на всички жители). Съществуването на предходни култури и традиции образува „затворен кръг“. Той обединява в еднаква степен обществените и културните обичаи, насочени навътре и надолу, а не навън и нагоре.

Има много места, където явно се отхвърля „модерният“пример на индивидуалното развитие, свързано с пазарното божество. Историческите корени на живата солидарност и антиимпериалистическото движение се намират в устойчивите национални и производителни общности – в миньорските градчета, рибарските селища, дърводобивните райони, в промишлените центрове. Там, където трудът, общината и класата се припокриват с колективните културни традиции и действия, културимпериализмът отстъпва. Но е ефикасен там, където държавата довежда населението до скотско съществуване, смазва го и го лишава от надежда и колективна вяра в равенството. Т.е., културимпериализмът не зависи само от техническите възможности за манипулиране.

Културимпериализмът се подхранва от уловки като жълтите новини, мимолетните връзки и употребяване на хората за свои цели. Никога обаче той не е разчитал на истински близки отношения, на честни личности, на равенство на пола и на обществена солидарност. Кадрите по масмедиите замаскират държавните убийства, също както технократските нововъведения оправдават оръжието за масово унищожение, например „умните бомби". В епохата на „демокрация" културимпериализмът е задължен да изкривява действителността в имперските страни – така се оправдават агресиите. Така жертвите стават агресори, а агресорите – жертви. Имперската държава САЩ и медиите представят Панама като наркозаплаха за младежта в САЩ, и в същото време върху работническите квартали се сипят бомби. Салвадор и Гватемала от 80-те години на 20 век са показателни примери. Никарагуа при сандинистите и Чили при Алиенде са вече символи. Културното освобождение изисква не просто „да се даде възможност“ на хората и класите, а най-вече създаване на обществено-политически сили, които могат да противостоят на държавния терор, подготвящ културното завладяване. Културната самостоятелност зависи и от обществените сили. Затова управляващите ги разглеждат като заплаха за икономическата и държавната власт.

Културната борба се корени в ценностите на самостоятелност, в общините и в солидарността, нужни за съзнателните обществени промени. По същия начин политическата и военна мощ е условие за съществуването на културната основа на класовата и националната самобитност.

Най-важното е, че левите са длъжни да възродят вярата и идеята на новото общество, положено на духовни и на материални ценности – красота, а не само труд. Солидарността е свързана с щедростта и достойнството. Там, където производствените сили са подчинени на целта да укрепят и задълбочат здравите личностни връзки и дружбата.

Социализмът е длъжен да признае желанието за единство. Да бъде едновременно и съпричастен, и обществен и колективистичен (нека добавим, че Чернишевски писа за това преди 150 години). Новото виждане за света трябва да вдъхновява хората, защото е съзвучно със стремежа им да се освободят от гнета, но и свободно да създават смисъл в живота, приятелство, но не с корист. Той трябва да създаде отношения, които са нещо повече от ежедневния труд, дори когато борбата продължава.