ОТГОВОР НА КОМЕНТАРА НА ТИМУР
ОТНОСНО МАТЕРИАЛА ЗА „КРЕМИКОВЦИ” – „МЕТАЛУРГИЧНИЯТ ГИГАНТ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ”/Към публикувания в „Индимедия” материал на „23 септември” „МК „Кремиковци” – металургичният гигант на социалистическа България” беше изпратен коментар от читател на „Индимедия” – Тимур (виж тук: http://bulgaria.indymedia.org/article/34809 ). Настоящият материал е отговор на неговия коментар/
Цитат от коментара на Тимур: Всеки който отдели малко време по въпроса ще се убеди, че твърденията в горния текст или са неверни или твърде половинчати.
Отговор: Всеки който отдели малко време, може да прочете за „Кремиковци” само изтърканите пропагандни клишета на нашите медии от последните 20 години, които са класически образец на невежество и примитивен антикомунизъм.
Всеки, който иска по-достоверна информация, трябва да отдели повече време и да се опитва да мисли със собствения си мозък вместо да повтаря пропагандни клишета.Цит: Дори съветските специалисти пратени за консултация в края на 50-те години заключават, че кремиковската руда е твърде сложна за обработка и неподходяща за производство на качествен метал.
Отг: Естествено, че по-добре би било кремиковската руда да е като шведската. Но именно съветските специалисти разработват начина на „обработка”, за да може от тази „бедна” и „сложна” руда да се получава метал с всякакво необходимо качество. В това отношение технологията в „Кремиковци” е изпреварила времето си и е технология на бъдещето. Защото залежите на богати руди по света не са неизчерпаеми и все по-често ще се налага човечеството да използва по-бедни и сложни за „обработка” руди на метали и други полезни изкопаеми.
Цит: Другарят Тодор Живков обаче е твърде вдъхновен от китайските и съветски фантасмагории за „голям скок” напред и така барабар Петко с мъжете БКП приема плана за влизане в комунизъма през 1980 г., за който е нужен подобен металургичен комплекс. .
Отг: Папагалското повтаряне на примитивната пропагандна измама за „утопичността”, „вредата” и „провала” на ускорената социалистическа индустриализация в изостанали селски страни като Русия, Китай, България и т.н., не може да скрие безспорния факт, че тази индустриализация беше осъществена реално (естествено с неизбежните в такива случаи грешки и пропуски), с невиждани дотогава в света, темпове и допринесе тези страни да извършат скок от епохата на мизерията, изостаналостта, на примитивното ръчно земеделие, на цървулите, газените лампи, сърпа и ралото, в съвременната епоха на индустрия, електрификация, металургия, химия, енергетика, машиностроене и т.н. Фантасмагория се оказаха точно пророчествата, че подобен бърз скок напред от средновековната изостаналост в 20 век е невъзможен.
Една страна с 8-9 милиона население и икономика в процес на ускорена индустриализация, с бързо растящи градове, се нуждае от поне 2 милиона тона черни метали ежегодно за да се развива с високи темпове. Тези 2 милиона тона са стрували около 400-600 милиона долара по международни цени от 60-те до 80-те години. От братските страни и СССР и така сме внасяли всичко, което са могли да отделят за нас, защото те също се развиват тогава с високи темпове и на тях също не им достига метал. Да се внася толкова метал ежегодно от развитите капиталистически страни също е на практика нереално поради протекционизма на техния пазар, който прави много труден достъпа на наши стоки и набавянето на необходимата валута.
Остава единственият възможен изход – да се внесе от СССР оборудване за металургичен комбинат, с неголям капацитет, способен да използва дори бедната местна руда, който да произвежда нужния метал и да спести 10 милиарда долара валута на страната през следващите 20 години.
За щастие от СССР такова оборудване е могло тогава да се внесе срещу бартер на наши стоки, при това на кредит и по „братски” цени (500-600 милиона преводни рубли). Така, че за никакъв комунизъм не е бил нужен „Кремиковци”, а за да бъдат построени материалните основи на социализма, т.е. жилищата, заводите, централите, училищата, болниците и др. Почти всичко, което и днес е все още материалната основа на нашето битие.Цит: Още от началото се работи изключително с вносни суровини, идеята примесите на барит, олово и манган да бъдат отделяни и продавани също се оказва нерентабилна и отчасти нереализуема.
Отг: Дори през 2003 г. у нас са добити 1,760 милиона тона кремиковска руда от които е произведен над 25 % от метала, още около 15 % са добити от старо желязо, а останалите 60 % – от вносна руда. Този факт не подкрепя твърдението, че като суровина в „Кремиковци” се използват „изключително” вносна руда. А през 60-те и 70-те години делът на местната руда е бил много по-висок.
Местната руда се добива по открит начин и не се налага транспорт на големи разстояния, поради което тя е по-евтина (за единица съдържание на метал) в левове от вносната руда в долари. Главната причина да се използва вносна руда е желанието да се повиши производството от съществуващите пещи и конвертори, а не по-ниската цена на рудата. Трябва да се има предвид също така, че разходите за руда са едва около 10-15 % от цената на крайните продукти.
Няма как да бъде нерентабилно полезното използване на отпадни продукти от някакво производство. А защо тази възможност е била само отчасти реализирана е съвсем друг въпрос. Баритът е основният отпаден продукт от кремиковската руда и намира широко приложение при нефтодобива и в някои други производства. Неговото отделяне и без друго се извършва и е напълно реализуемо. Съединенията на бария ще се използват за производството на така наречените „високотемпературни свръхпроводници”, пред които има бляскава перспектива през 21 век и не е изключено след 20-30 години металът да се окаже „отпаден” продукт при производството на барий. В това отношение „Кремиковци” също може да се окаже, че е изпреварил значително своята епоха.Цит: При цялото си съществуване Кремиковци е работел на загуба – по времето на СИВ с неговите осигурени пазари и преференциални цени това може да е нямало такова значение, но след това има то голямо.
Отг: Поредната нескопосана пропагандна щампа от началния период на „демокрацията”. До 1985 г. Кремиковци е работил само на печалба. Никакви пазари на СИВ не са имали значение тогава, защото металът е бил изцяло за вътрешния пазар. А цените бяха планови държавни и включваха разходите плюс някаква нормативна рентабилност. Единствено през периода 1986-1990 г., държавната цена на метала е била фиксирана под разходите за производство. Тази административно наложена „загуба” няма никаква връзка с реалната ефективност на производството и е била компенсирана с дотация от републиканския бюджет. Но тази дотация е била малка част от реалната печалба, която е получавала икономиката на страната като цяло от доставката на метал по много ниска цена и в български лева, а не в чужда валута. Т.е. с дотацията са връщали на комбината една малка част от това, което са му взимали с административно наложената ниска цена на метала.
През периода след 1990 г., когато „Кремиковци” можеше да продава своята продукция по международни цени на външния пазар, той винаги е бил на значителна печалба от производствената си дейност.
Именно „пазарните реформатори” обявиха дотациите от времето на плановата икономика за „дълг” на комбината.
Разходите за производство на един тон метал в Кремиковци и днес са едни от най-ниските в ЕС. Досега Кремиковци е произвел за 35 години над 60 милиона тона изделия от стомана за вътрешния пазар и за износ за над 60 милиарда долара (по цени от 2008г.), от които само чистата печалба е над12 милиарда долара.Цит: Комбинатът беше поддържан досега, защото голяма част от икономиката е негов заложник пък и все още има какво да се краде.
Отг: Още едно папагалско повторение на абсурд, съчинен от нашите пишман специалисти по икономика.
Кое всъщност е вярното твърдение?
1. Че „Кремиковци” губи, а икономиката ни печели въпреки и независимо от него? В този случай няма как някой да е „заложник” на комбината и да загуби от неговото затваряне.
2. Или, че благодарение на „Кремиковци” голяма част от икономиката ни печели? Само тогава може да се каже, че голяма част икономиката ни е „заложник” на Кремиковци.
А реалните факти са простички и ясни. Кремиковци произвежда директно 2 % и индиректно поне 5-6 % от брутния вътрешен продукт на страната. Осигурява 10 % от износа за ЕС. На негов гръб печелят над 1000 български производители, той осигурява голяма част от приходите на НЕК, БДЖ, Булгаргаз, пристанища Бургас и Лом, митниците и пенсионния фонд, без да броим търговци, фирми доставчици, застрахователи, банки и т.н.
Ако успеят да ликвидират комбината, „борците” срещу „социалистическия мастодонт” бързо ще разберат какъв е резултатът от рязането на клона на който си седнал, но лошото е, че ще пострадат и нормалните хора.Цит: Освен всичко друго и екологичното замърсяване далеч не е нещо, което трябва да се подминава с лека ръка.
Отг: Естествено, че екологичното замърсяване е нещо важно и затова всички, които искат чиста природа в София, трябва да се заемат на първо място с истинските и опасни замърсители в града, т.е. с автомобилите, строителните и битови отпадъци, химическите предприятия, прахоляка по улиците, домашните печки на твърдо гориво в които освен въглища се горят всякакви пластмаси, гуми и т.н.
Всички тези замърсители са в рамките на града, близо до нас и са десетки пъти по-опасни за гражданите на София от замърсяването, идващо от „Кремиковци”.
И когато нашите днешни пазарни фундаменталисти сочат земеделието и туризма като алтернативи на „Кремиковци” и изобщо на индустрията, е редно да сравнят замърсяването на няколко десетки хектара земя от комбината с отравянето и ерозията на почвата на милиони хектари от съвременното земеделие или със замърсяването на най-хубавите места в страната от международния туризъм.