СЛОВОТО МОЖЕ ДА ПРИБЛИЖИ ПОБЕДАТА НАД ФАШИЗМА

НУРДАЛ ГРИГ 1902-1943

Норвежки писател, автор на стихосбирките „Около нос Добра надежда," (1922), „Норвегия в сърцата ни" (1929), „Животът и свободата са неделими" (1944), на пиесите „Ала утре..." (1924), „Варава" (1927), „Нашата чест и нашата мощ" (1935), „Поражение" (1937), както и на романите „Корабът продължава пътя си" (1924), „Светът трябва да стане млад" (1935). По време на Гражданската война в Испания е военен кореспондент. През 1937 година участва във Втория международен конгрес на писателите в защита на културата. Загива през декември 1943 при боен полет.

Реч на Втория международен конгрес на писателите в защита на културата

Писателят антифашист, пристигнал от своята мирна неутрална страна в бореща се Испания, чувства потребност да изпита себе си и да подложи на изпитание творчеството си. Обхваща го срам от съзнанието за собственото му бездействие.

Той вижда в окопите хора, които отдават всичките си сили на борбата и живеят в свят, където подвигът и смъртта са всекидневие. И той не може да се избави от мисълта, че е избегнал позорно опасностите, че не е рискувал живота и творчеството си.

В Испания той ще изпитва постоянно същото, което сигурно е изпитвал по-рано – чувството на огорчение, укорите на съвестта, та нали неговият принос в борбата е трябвало да бъде безкрайно по-голям и по-действен.

Това, което ще види тук, ще стане кървяща рана в съвестта му. И ако не насочи всичките си сили към борбата с фашизма, постоянно ще го измъчва мисълта, че е предал хората, чийто героизъм е породил в него и в неговата неутрална страна такъв възторг, и ще се почувствува дезертьор от испанския фронт.

Длъжни сме да си завоюваме правото да наречем другари и братя тези, на които ние – прогресивните писатели – помагаме по пътя към победата. Нашето творчество трябва да стане действено, такова, каквото стана творчеството на испанските писатели или творчеството на съзидателната съветска литература. Словото трябва да стане действие.
В покрайнините на Мадрид видяхме училища и библиотеки до предните позиции, само на неколкостотин метра от фронтовата линия. Мароканците ги обстрелват с картечни откоси, а младите войници продължават да се учат. Да лишава човека от надеждата за по-добър живот – има ли нещо по-характерно за фашизма?

В тези училища землянки словото разширява границите на човешкото знание, прави човека по-силен, по-съзнателен; словото създава предпоставки за по-добро бъдеще; и всяка вечер към фронта тръгват автобуси, на които са поставени високоговорители. В нощната тишина думите се чуват в радиус от три километра. Нека фашистите чуят истината. Те стрелят по високоговорителите, стрелят по истината. Но словото все пак ги кара да се замислят и под негово влияние нерядко фашистите хвърлят оръжието. Словото трябва да дава на борците вяра и да сее съмнение сред фашистите; словото може да приближи победата над фашизма.

Да, такава е действената сила на словото и ние, западноевропейските демократи, трябва да се научим да използваме тази сила. Една от задачите на този конгрес е да определи полето на нашата дейност, да определи какво можем да направим в борбата против фашизма и преди всичко какво можем да направим за Испанската република.

Словото трябва не само да бъде заредено с действие и да е предпоставка за нещо, не само да изразява нещо, но и да служи непосредствено на тези, към които е насочено. Ние, писателите антифашисти, живеещи в демократични страни, съзнаваме или поне сме длъжни да съзнаваме, че нашите слова не стигат до тези, към които са насочени. Повечето от читателите принадлежат към буржоазията. В най-добрия случай нашите слова само временно пробуждат мисълта им и тя отново заспива. Всеки майстор се стреми да избере най-хубавия материал за работата си. Правим ли го и ние, когато се обръщаме към онази част от населението на нашата страна, в която се крият най-големи възможности и перспективи, тоест към народните маси?

Уви, не.

Международният съюз на моряците продължава бойкота срещу франкисткия режим. Той се опита да осъществи този бойкот в отделни страни, но властите на Норвегия го обявиха за противозаконен. Оказва се, че действията в полза на хуманността у нас са противозаконни. Буржоазията се обявява против бойкота, като го нарича „излишен блъф", в който нямало нищо интернационално. В тези твърдения тя изхожда от това, че съюзите на моряците в много страни и особено в Англия са против бойкота.

Общо взето, виновници за възраженията против бойкота са ръководителите на тези профсъюзи, не можем да обвиняваме другиго.

Това, което ни вълнува нас, писателите антифашисти, може да бъде формулирано така: стигнало ли е нашето слово до работниците, до моряците, намерило ли е то път към тях? Фактите говорят, че не е.

Моряците са най-добрата част от нашия пролетариат, на тях поначало им е присъщо едно дълбоко чувство за солидарност. Те помагат с героична самоотверженост на неизвестни свои другари, попаднали в беда по време на буря. Но солидарността им с техните другари от една далечна страна, застрашена от тоталитарен режим, още не е достатъчна. Буржоазният естет ще възрази: „Подобен въпрос може да се повдига на конгрес на транспортните работници, а не на писателска среща." Но ние гледаме по-далеч, в зрителното ни поле са нашите интереси и нашата борба изобщо. За нас е важно да бъдем чути от работническите маси. Ние трябва да говорим с тях на техния език и да ги подтикнем към действие.

Всеки ден забавяне на блокадата против Франко ще означава смърт на все повече и повече наши събратя, страдания и мъки за жените и децата.

Съвместните ни усилия да помогнем на моряците да осъзнаят това трябва да бъдат координирани: писателите на Америка, Англия, Скандинавия, Холандия, Белгия и Франция са длъжни да изразят своята позиция едновременно и единодушно.

Трябва да намерим думи, способни да породят действие. Това е наш дълг и отговорност.

1937

 

начало