НЕПАЛ СЛЕД ИЗБОРИТЕ ЗА КОНСТИТУЦИОННА АСАМБЛЕЯ

През април 2008г. в Непал се проведоха първите демократични избори от 9 години насам. Те бяха спечелени от Комунистическата партия на Непал-маоисти – КПН(м), която беше подкрепена от 30.5% от избирателите, или от над 3 млн.души. В края на май 2008г., по инициатива на КПН(м), веднага след свикването на Конституционната асамблея беше провъзгласено премахването на монархията (съществуваща от 1769г.) и страната беше обявена за република с абсолютно мнозинство – 560 от общо 601 делегати гласуваха „за” републиката. Нито „божествения” произход на краля, нито господарите му от Индия и от САЩ успяха да спасят монархията в Непал. Кралят получи срок от 15 дни да се изнесе от двореца си, който беше обявен за национална собственост и превърнат в музей.
По този начин първата от поставените от КПН(м) програмни цели беше осъществена.
Последваха юлско-августовските борби за избор на президент и правителство на Републиката.
Първата битка – за президент на Републиката – беше загубена от КПН(м). Тя не можа да събере достатъчно подкрепа за своя кандидат и за президент в края на юли 2008г. беше избран Рамбаран Йадав от буржоазната партия Непалски конгрес в съюз с Обединената марксистко-ленинска партия – ОМЛ (в случая тази хрушчовистка организация извърши позорно предателство спрямо революцията!) и проиндийската партия Мадеси Джанадикар Форум (МДФ). За сметка на това КПН(м) успя чрез Конституционната асамблея да направи така, че Републиката да бъде не президентска, а парламентарна, което означаваше, само представителни функции за новия президент и водеща роля на парламента и правителството.
От края на юли започна борбата за съставяне на правителство.
Партиите, избрали президента на страната, не съумяха да се споразумеят за разпределение на министерските кресла в правителството и това доведе до разпадане на антимаоистката коалиция. КПН(м) се възползва максимално от това и привлече на своя страна ОМЛ и МДФ за кандидатурата на лидера си Прачанда. Последният беше избран за министър-председател на 15 август (с 464 гласа „за” срещу 113 гласа „против”) и на 22 август 2008г. положи официална клетва. Така КПН(м) затвърди позициите си на водеща политическа сила в Непал. За пореден път в хода на своята революционна борба маоистите доказаха, че умеят да използват противоречията между своите противници и да тласкат революцията напред.
Новото правителство начело с Прачанда включва 8 министри от КПН(м), включително и военния, финансовия, и правосъдния министър, 6 министри за ОМЛ (включително и вътрешния министър) и 4 министри от МДФ, сред които и министъра на външните работи и министъра на земеделието.
Съставянето на правителството беше приветствано, поне на думи, от Индия, САЩ, Япония, Европейския съюз и от председателя на ООН Бан Ки Мун. Първото си официално посещение като министър-председател Прачанда обаче направи в Китайската народна република, където той присъства на официалното закриване на Олимпийските игри и проведе срещи с лидера на Китайската комунистическа партия Ху Дзинтао и с министър-председателя Вен Джибао. Ръководителите на Китай са поздравили Прачанда с избирането му за министър-председател. Двете страни са потвърдили желанието си да продължат дружбата между техните два народа, като Прачанда е изявил надежда, че Китай ще подпомогне икономическото развитие на Непал и ще гарантира националната му стабилност.
Въпреки международното признание, правителството на Непал тепърва ще трябва да укрепва, постигайки сработване между трите си основни съставни части. Трите управляващи партии имат да разрешават сериозни противоречия помежду си, особено що се касае до отношението на ОМЛ и МДФ към правителствената програма на КПН(м): федерализация на държавата, изработване на нова конституция през следващите две години, незабавно подпомагане на най-бедните и пострадали от гражданската война краища на страната, интеграция на маоистката партизанска армия като съставна част от армията на Републиката, ценови контрол, образование и работа за младежта, и др.
Първото и основно противоречие е относно бъдещето на маоистката партизанска армия. И двете страни са на мнение, че тя трябва да бъде премахната като такава, но под това се разбират две коренно различни неща: Буржоазните и опортюнистически сили се стремят маоистите да бъдат лишени въобще от въоръжена сила, докато маоистите настояват тяхната народна армия да се трансформира от партизанска в съставна част от републиканската армия. Ясно е огромното значение на тази 30-хилядна въоръжена сила – тя е най-силната гаранция срещу опити за контрареволюция, нейното съществуване дори като част от държавната армия същевременно ще я направи първи и основен закрилник на по-нататъшния ход на революцията в Непал.
Противоречия има и относно Младежката комунистическа лига към КПН(м). Противниците и „съюзниците”, плашейки се от огромното влияние, което маоистите имат сред младежта, настояват за ликвидирането на тази масова комунистическа организация, изтъквайки като аргумент наличието на въоръжено крило към Лигата. КПН(м) обаче съвсем няма намерение да приема такива желания и единствено като компромис към съюзниците от правителството предлага разпускането на въоръженото крило към Лигата – това няма да е фатално за КПН(м), при положение, че се осъществят намеренията й относно интеграцията на народната партизанска армия като съставна част на армията на Републиката.
Очакват се и големи разногласия по въпроса, стоящ в основата на продължителната народна война в Непал – въпросът за земята. КПН(м) мобилизира масите с обещание за аграрна революция след вземането на властта и няма никакви индикации маоистите да са се отказали от това си обещание. Неслучайно в навечерието на откриването на Конституционната асамблея (27май 2008г.) Прачанда е заявил: „Вие знаете, ние не сме приключили с демократическата революция”, имайки предвид преди всичко именно въпросът за земята.
Не на последно място, очаква се големи противоречия да предизвика въпросът за преразглеждането на отношението към Индия. КПН(м) настоява за денонсиране на заробващите „споразумения” между двете страни, които са обрекли Непал да бъде колония на Индия. Но при наличието на проиндийската партия МДФ в правителството, тази задача също ще може да бъде разрешена само след упорита борба.
Какво пък, нашите непалски другари доказаха, че са една от най-борбените комунистически партии в света и че не се страхуват от препятствията по пътя им. Имайки на своя страна подкрепата на мнозинството от непалския народ, симпатиите на мнозинството комунисти по света и оръжието на непобедимото учение на революционния марксизъм, КПН(м) има всички шансове да продължи успешно борбата за социализъм. За нас остава необходимостта да продължим да се учим от опита на КПН(м) и да прилагаме на практика наученото.

начало