ЩЕ СТАНЕ ЛИ НЕПАЛ АЗИАТСКА КУБА?
В.ШАПИНОВ
Непал, страна, която дълго време вълнуваше само любителите на източната
екзотика, ламата (лама – будистки свещеник – бел.ред.), Шамбалата и тем
подобни глупости от богатите западни страни, сега е в центъра на внимание
на световната политика. Средствата за масова информация всеки ден носят
новини от Хималаите, които не престават да удивляват всевъзможните коментатори,
експерти и изтоковеди.
Революционерите-въстаници от Комунистическата партия на Непал-маоисти (КПН(м))
контролират според различни данни от 60% до 80% от територията на страната,
където вече са създадени нови органи на народната власт, провежда се аграрна
реформа, експроприирана е собствеността на феодалите и крупните капиталисти.
Управляващият в останалата част на страната монархически режим се разпада
пред погледите на всички. Още през февруари миналата година (2005г.), крал
Гянендра придоби достатъчна власт, за да разпусне парламента и да въведе
извънредно положение под предлога, че води борба с „терористите” от КПН(м).
Днес кралят фактически е свален под натиска на масовото народно демократично
движение и се намира под домашен арест.
Новото правителство начело с 84-годишния политически ветеран Гирида Прасад
Копрал разпространи меморандум, в който Непал бе обявен за светска държава
(до този момент тя беше, както официално се изтъкваше единствената индуистка
монархия), а кралят фактически загуби контрола над правителството и армията,
и също така той се задължава да плаща данъци като всички останали граждани.
За възможност за преговори с новото правителство, при условие, че бъдат
освободени всички арестувани по-рано маоисти, обяви председателят на КПН(м),
другарят Прачанда. От 5май (2006г. – бел.ред.) новото правителство вече
пристъпи към освобождение на пленените въстаници.
Ситуацията в страната се определя от противоборството на три сили: вече
почти претърпелите поражение феодали, групирани около краля; либералите
(партията на Непалския конгрес и присъединилите се към тях десни комунисти
от КПН (обединени марксисти-ленинисти); и маоистките въстаници. Сега инициативата
в стратегическо отношение почти напълно премина към последните.
Но освен вътрешните сили в непалската политика активно участват Индия и
Китай. Въпреки разпространеното мнение, ревизионисткото ръководство на Китай
изобщо не поддържа маоистките въстаници, които с марксистка ясност определят
КНР като капиталистическа държава (по този въпрос нашето мнение се различава
с това на непалските другари и на др.Шапинов; за нашето отношение към Китай,
може да прочетете тук: http://septemvri23.com/Kitai_treta_sila.htm
– бел.ред.), а ръководството на КПК – като предатели на идеите на Мао Цзедун.
Възможно е официален Пекин да няма нищо против отслабването на влиянието
на Индия в Непал, но не на цената да си създаде революционно огнище под
носа.
Ръководителите на КПН (м) разглеждат своите успехи като първи спечелени
битки през новия етап в развитието на световната революция. Възможно е да
се отнесем скептично към такава оценка; възможно е да си кажем: каква е
тази малка планинска държавица Непал, стояща настрана от световната политика?
Но ако си спомним примера на Куба, чиято територия и население са по-малки
от непалските, ако си спомним ролята, която изигра и продължава да играе
Кубинската революция в революционния процес в Латинска Америка, тогава може
би ще ни стане ясно, че малкият Непал не е чак толкова малък за голямата
Азия.
Успехите на КПН (м) станаха мобилизиращ фактор за радикалните комунисти-маоисти
в съседна Индия; под влиянието на КПН (м) в друга планинска и още по-изостанала
страна – Бутан – където до неотдавна беше забранена телевизията, възникна
и бързо набира сили Комунистическата партия (марксистко-ленинско-маоистка).
Победата на Непалската революция, ако тя не спре на сегашния си буржоазно-демократичен
етап, може да стане искрата, която ще запали пожара на революцията в Азия.
А в началото на миналия век, Ленин беше казал за този континент, че е „гориво
за световната политика”.
Примерът на Непал може да стане за Азия показател за актуалността на революционна
перспектива, сигнал за формирането на революционни марксистки организации
в другите страни. Възможно е успехите на Непалската революция да покажат
пътя на народите от бившите съветски републики в Средна Азия, които след
разпада на СССР се изтъркаляха назад по много социално-икономически показатели
до равнището на Непал.
Моралното значение на маоистката победа в Непал е огромно. Когато през февруари
1996 г. КПН (м) обяви началото на Народната война, никой не повярва на маоистите.
Само две години след обединението на няколко малки маоистки групи в партия
без особено влияние в масите, неизвестна на повечето хора в самия Непал,
нужно ли е въобще да им се обръща внимание? – разсъждаваха и „сериозните”
политици от кралския дворец и парламентарните партии.
Народната война започва с разпокъсани операции против силовите държавни
структури, защитаващи интересите на реакционните феодали и на аграрните
банки, които ограбват селяните. Твърде бързо обаче, стратегията и тактиката
на партията, основаващи се на марксизма-ленинизма и учението на Мао Цзедун
за партизанската война в страните от Третия свят, започват да носят успех.
Кралското правителство е принудено на два пъти да седне на масата за преговори
с маоистите, но и двата пъти то отказва да изпълни най-насъщните искания
на народа – за аграрна реформа и за демократични преобразования в държавата.
Днес кралят е фактически свален, маоистите започват преговори с новото правителство
на Непал, но нямат намерение да слагат оръжие. В страната съществува класическо
„двувластие”.
Нашият сайт (www.communist.ru – бел.ред)
съобщи за Народната война в Непал още преди три години (2003г. – бел.ред.).
Още тогава, когато успехите на КПН(м) бяха все още съмнителни, ние писахме:
„Ръководеното от непалските комунисти въстание в селата и сред работническото
движение в градовете вече набира сериозна сила и монархията, дори с помощта
на капиталистите от Индия и САЩ, едва ли може да удържи положението. Народната
революция извежда Непал от вековна изостаналост и води тази планинска страна
по пътя на социалния прогрес”.
Днес ние с удоволствие отбелязваме, че нашият оптимизъм беше оправдан, Червеното
знаме се развява още по-високо над Хималаите.
Антиглобалистките професори, дипломираните борци с неолиберализма, предпочитат
да не забелязват една революция, която се извършва в съответствие с „остарелите
сталинистко-маоистки догми, а не по „най-новите” рецепти на Харт и Негри
или на Кристоф Агитон. Всъщност, догматици се явяват не непалските комунисти,
които доказват на практика правотата на своите идеи, а евроатлантическите
„марксисти”, все още намиращи се в плен на антисталинистките, а на дело
– на антикомунистическите догми.
Точно и ясно заявяващ комунистическия характер на своята програма, другарят
Прачанда се явява твърде радикален политически лидер за западните и родните
(руски – бел.ред.) леви либерали, буржоазните демократи, претендиращи, че
са знаменосци на марксизма. На тях им е достатъчен мистично-загадъчният
субкоманданте Маркос.
Непалската революция е съвършено неприемлива и за респектабелните парламентарни
комунисти от Русия и Украйна, които, ако се интересуваха не само от депутатски
отчети, биха забелязали духовна близост по-скоро със сваления крал, с „непалските
патриоти” и пазителите на „исконно непалските” „традиционни” ценности, отколкото
с революционерите-маоисти.
Ние приветстваме революционерите от Комунистическата партия на Непал (маоисти)
и заявяваме пълната си подкрепа към тяхната борба. Перефразирайки Ернесто
Че Гевара, ние ще кажем: „Два, три много Непала!”
