Нападение срещу наш другар
На 6 януари 2010 година около 23 часа четирима фашисти са нападнали Борис Боев – един от най-активните членове на Движение за съпротива „23 септември”. Нападението срещу нашия другар е предварително замислено и извършено с изключителна жестокост. Не е съществувал конкретен повод за нападението. Нападателите са го причакали на спирка на градския транспорт в близост до дома му и когато той слиза от автобуса, под прикритието на тъмнината, те неочаквано са се нахвърлили върху него и са му нанесли удари с твърд предмет, които са можели да доведат до фатален край. Единствено благодарение на своя здрав и изключително силен организъм нашият другар е останал жив.
Това фашистко нападение над наш другар не е изолиран случай.
– На 1 май 2009 година, след приключване на демонстрацията във връзка с Деня на международната работническа солидарност, организирана група от около 20 фашисти нападна в Парка на свободата разотиващите се по домовете си участници в демонстрацията. Тогава пострадаха възрастна жена и придружаващата я нейна дъщеря – симпатизанти на движението, а седем нападатели бяха арестувани от намиращи се наблизо полицаи (виж тук).
– Преди няколко години друг наш другар беше ударен с бутилка по главата от фашисти пред зала, в която е трябвало да присъства на концерт. И само по щастлива случайност момчето остана живо.
– Многократно са отправяни заплахи със смърт в интернет срещу активисти на нашето движение. Представители на фашистки групи събират сведения за адресите, личните данни, публикуват снимки на наши активисти.
Със своите нагли и арогантни действия неофашистите в България се опитват да сплашат активистите на левите организации в страната и да парализират още в зародиш движението за съпротива срещу диктатурата на едрия български и чуждестранен капитал. Очевиден е стремежът на нападателите да подражават на своите предшественици от фашистките щурмови отряди, като, вероятно, разчитат на мудност и бездействие от страна на държавните органи, за да останат ненаказани. Призоваваме съответните държавни институции да започнат да изпълняват функциите си и най-сетне да предприемат законови мерки срещу фашистките групи.
Фашизмът е разрушителна кауза, обречена от историята, както и остарялата експлоататорска система, на която тази чудовищна кауза служи.
Изстъпленията и бруталната агресивност, демонстративната кръвожадност на лумпенизирани елементи, са израз на тяхното идейно безсилие и, естествено, тези акции не могат да спрат възхода на зараждащото се движение за освобождение на трудовите хора от капиталистическото неравноправие и гнет.