НОВАТА ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКА ВОЙНА
Людмил КОСТАДИНОВ


В своето изказване пред Конгреса “За състоянието на съюза” в началото на 2002 година, президентът Буш открито заяви, че войната която САЩ водят “срещу тероризма” няма да се ограничи само със премахването правителството на талибаните в Афганистан. “Ние ще попречим на терористите и на режимите които разработват химически и биологични оръжия да заплашват Съединените щати и света” – заяви Буш и посочи Ирак, Иран и КНДР като следващи цели на американската агресия, като ги нарече “ос на злото”, която заплашва световния мир с оръжия за масово поразяване. В същото време САЩ обявиха, че ще изградят национална система за противоракетна отбрана. На 20 март 2003 година Съединените щати, нарушавайки всички норми на международното право атакуваха с цялата си военна мощ Ирак като открито обявиха, че целта им е да премахнат правителството на тази страна. Расте напрежението на Корейския полуостров. Отправят се заплахи срещу страни като Либия, Сирия, Куба и срещу всеки който по някакъв начин не се харесва на администрацията във Вашингтон. Нещо повече в последно време обект на пропагандни и дипломатически атаки са не само Китай и Русия, но и редица страни от Европейския съюз и дългогодишни съюзници на САЩ като Франция, Германия, Белгия и др.
Всички тези факти ясно доказват, че управляващите кръгове в САЩ, днес отново, както вече веднъж са го праявили през 1950 г., залагат на войната като средство за налагане на световното господство на североамериканския империализъм и изход от невижданата икономическа и политическа криза в която той се намира.
Все още тази война е в началната си фаза и в нея жертви на американската агресия са сравнително по-слаби и малки страни. Но е очевидно е, че с разширяването на мащабите на войната САЩ ще засягат във все по-голяма степен интересите на своите главни капиталистически конкуренти от Европейския съюз, Русия и Япония и ще застрашават независимостта останалите след реставрацията на капитализма в СССР и Източна Европа в края на 20 век, социалистическите страни – КНР,КНДР,СР Виетнам и Куба. Това неизбежно ще води до изолация на североамериканския империализъм и неговите сателите и обединение на всички заплашени от техните действия. Не може да има съмнение, че втория опит на североамериканския империализъм, в началото на 21 век, да завоюва световно господство със силата на оръжието, ще завърши както неговия първи опит в средата на 20 век и както двата опита на немския империализъм да постигне световно господство през първата половина на 20 век.
За първи път претенциите за световно господство на англо-американския империализъм бяха публично обявени в известната реч на Чърчил, произнесена на 14 март 1946 г., във Фултън, САЩ по-малко от една година след разгрома на хитлеристкия “хилядолетен” Райх. Коментирайки речта на Чърчил, тогава Й. В. Сталин заяви: “По-същество г-н Чърчил стои сега върху позициите на подпалвачите на война. И г-н Чърчил тук не е сам – той има приятели не само в Англия, но и в САЩ.
Трябва да се напомни, че г-н Чърчил и неговите приятели поразително напомнят в това отношение Хитлер и неговите приятели. .... Германската расова теория доведе Хитлер и неговите приятели до заключението, че германците като единствено пълноценен народ трябва да господстват над другите народи. Английската расова теория довежда г-н Чърчил и неговите приятели до заключението, че народите, които говорят английски език, като единствено пълноценни трябва да господстват над останалите народи в света.
По същество г-н Чърчил и неговите приятели в Англия и САЩ дават на народите, които не говорят английски език, нещо като ултиматум: признайте нашето господство доброволно и тогава всичко ще бъде в ред – в противен случай войната е неизбежна.
Но народите проливаха кръвта си в течение на петгодишната жестока война за свободата и независимостта на своите страни, а не за да заменят господството на хитлеровци с господството на чърчиловци. Напълно вероятно е поради това, че народите които не говорят английски език и които са грамадното мнозинство от населението в света, не ще се съгласят да изпаднат в ново робство. Трагедията на г-н Чърчил се състои в това, че той, като закоравял реакционер, не разбира тази проста и очевидна истина”.
Както е добре известно през 1950 – 1953 година първия опит на англо-американския империализъм за налагане на своето световно господство чрез война претърпя поражение в Корея. Военната машина на най-мощната империалистическа държава се оказа безсилна да осигури военна победа над една сравнително малка страна, току що освободена от чуждо колониално господство и правеща първите стъпки по пътя на изграждане на социализма. Сухопътните, въздушни и морски сили на американския империализъм затънаха в продължителна война, без шансове за победа, и понесоха тежки загуби още преди да са се сблъскали с най-опасните си противници - главните сили на китайската и съветската армия. За военно-политическото ръководство на Съединените щати стана ясно, че военната победа е невъзможна и плановете за разширяване на агресията и налагане на световно господство със сила бяха временно изоставени.
Едва след успеха на контрареволюцията и разпадането на СССР и Варшавския договор в края на 20 век, американския империализъм отново видя шанс за военно господство над останалия свят и днес сме свидетели на неговия втори опит да постигне тази своя цел. При това условията в света днес, в началото на 21 век, са значително по-неблагоприятни, за народите които защитават своята независимост, в сравнение с периода на Корейската война през 50-те години на 20 век. След разпадането на СССР изчезна главната опора на мира и независимостта в света.
Войната за световно господство разбира се не е нещо случайно. Основният икономически закон на съвременния капитализъм изисква осигуряването на максимална печалба. Именно стремежът към осигуряване на максимална печалба, за финансовата олигархия, който е характерен за епохата на империализма, е главната причина за бясната надпревара във въоръжаването, за организирането на нови колониални войни срещу малките и по-слаби независими страни и най-сетне в подготовката за широкомащабна ядрена война срещу главните конкуренти.
Следователно опитите за завоюване на световно господство и световните войни са неизбежно следствие от основния икономически закон на империализма и те ще продължават докато съществува тази система. Очевидно че претендент за световно господство ще е на първо място най-мощната във военно отношение империалистическа държава, която представлява главната сила на световната реакция. След разгрома на хитлеристка Германия, Съединените щати са безспорно военно най-мощната империалистическа държава, а след разпадането на СССР те останаха единствената военна “свръхсила” в света. Така че поведението на финансовата олигархия в Съединените щати е напълно закономерно.
Също така очевидно е, че това поведение води в крайна сметка към световна ядрена война и огромни жертви и разрушения не само в страните жертви на агресията, но и в самите Съединени щати и техните сателити. Следователно политиката на завоюване на световно господство неизбежно ще обединява в единен фронт както всички застрашени от нея държави така и всички хора в САЩ и техните сателити, които осъзнават опасността от световна ядрена катастрофа, към която води тази политика. Опитът да се попречи на тази политика и да се предотврати глобалната ядрена война е същността на съвременното движение за мир.
Трябва да се признае, че днешното движението за мир, против войната срещу Ирак, успя да мобилизира огромни маси в целия свят в невиждани преди това мащаби. Това разбира се е голям успех. Все пак движението за мир може, в най-добрия случай, да предоврати или временно да отложи дадена война, но то в никакъв случай няма да премахне дълбоката причина за войните. Ако империализма се запази ще се запази и неизбежността на войните. Все пак дори отлагането на дадена война е важно и ценно тъй като дава допълнително време за да се направят опити за съчетаване на борбата за мир с борбата за смъкване на капитализма и установяване на социализъм. Възможно е, при благоприятно стечение на обстоятелствата, съвременното движение за мир да се развие в движение за социализъм, да доведе до събаряне на капитализма и до реално премахване опасността от световна ядрена война преди избухването на такава война. Дълг на марксистко-ленинските партии е да се опитат да помогнат за превръщане движението за мир в движение за социализъм и по този начин да предотвратят световна ядрена война. За съжаление трябва да се признае, че такова щастливо развитие на събитията, поне в близките години е малко вероятно.
Както показва историческият опит, включително от Втората световна война, най-мощната империалистическа държава, стремяща се към световно господство, в крайна сметка ще бъде разгромена от обединените сили на всички заплашени от нея народи. Сега е трудно да се предвиди точно какви мащаби, форми и последствия ще има този конфликт, но несъмнено е, че той ще създаде благоприятни условия за превръщане на борбата срещу агресията и войната в борба за социализъм. При тези условия непосредствената задача на комунистите днес е обединяване на всички сили в единен фронт срещу главната, най-мощна и опасна сила на световната реакция – американския империализъм, и проваляне на неговите опити за установяване на световно господство чрез ядрена война.
Тактиката на комунистическите и работнически партии след 11 септември 2001 г., трябва да се базира на познаването на основния закон на империализма, който предопределя стремежа на най-мощната империалистическа държава да си осигури максимални печалби чрез война за установяване на световно господство. Това дава възможност за изолация на тази най-мощна империалистическа държава и създаването на общ фронт за нейното разгромяване. От своя страна разгромът на главната сила на империализма ще създаде много по-благоприятни условия за победата на социализма в редица страни.

Източник: интернет страница на КПБ

начало