КРЕМИКОВСКИТЕ РАБОТНИЦИ ОТНОВО СЕ ВДИГНАХА
НА БОРБА ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 2008г.

След серията протести от началото на 2008г. и от лятото на с.г., през есента (края на октомври – средата на ноември) кремиковските работници отново излязоха на улицата. Както и предполагахме, новите частни „благодетели” – Митал и Жеваго, не се оказаха по-добри от стария – В.Захариев. При тях разграбването на предприятието не спря, заплатите така и не започнаха да се получават навреме, условията на труд си останаха все така ужасни (без преувеличение). Показателен е следният написан коментар от една работничка в сайта БГработодател:

„За какво заплащане става въпрос? От два месеца работниците във фирмата живеят на фотосинтеза!?!
Уважение?!? Кой кого уважава в тази фирма, след като работниците се трудят в ужасни условия, дишат какви ли не отровни газове, ходят по няколкосантиметрова настилка от канцерогенни прахоляци, които вдишват и се всмукват в телата им и не могат да бъдат измити дори и със силни препарати!?!!!
Привилегии!?! Къде са?!? Работниците получават работно облекло веднъж на няколко години, а от отвратителните условия, машините, които са още от времето на социализма и се чупят ежедневно, работните дрехи се износват невероятно бързо и работниците са принудени да ходят целите в кръпки или да си купуват сами работни дрехи. А пари откъде?
Фирмена сигурност?
Каква сигурност дава на работниците си фирма, която не знае кой я управлява? Фирма, която има и голям процент държавно участие, но държавата /ако има такава/ с нищо не показва, че се грижи по какъвто и да е начин за състоянието нито на съоръженията, които струват невероятно много пари, нито за хората, които работят при кучешки условия!!!
Съотношение работа / свободно време – заради тези стари праисторически машини и съоръжения много от работниците, работещи редовна смяна остават много часове след края на работното си време, защото съвсем логично непрекъснато има някъде някакви аварии.
Потенциал за развитие!!! Смехория!!? Какво да развиват работниците в тази непрекъсната борба да поправят за н-ти път счупените съоръжения??? Тези хора само чакат да пооправят аварията и да могат да се приберат вкъщи, за да се наспят и на другия ден отново да отидат на “тръстиката”.
Колеги – преобладаващо мъже с основно, тук-там средно образование, хора, затъпяващи като животни от простотия, пиещи на работното си място, за да унищожат част от отровите, които ежедневно поглъщат. Хора – развалини, които ежедневно се страхуват за работните си места, защото Кремиковци от няколко години е непрекъснато пред закриване или смяна на собственика. А хората работят и искат да получават нормално и редовно смешното си възнаграждение.
За работната среда мога да пиша още много, но не виждам смисъл. По-горе изброих само малка част от ужасните условия. Бих препоръчала на хората от Парламента, от Президентството, от Министерския съвет да отидат и само да подишат един цял ден въздуха в Кремиковци и после да решат какво трябва да се прави с тази отвратителна, нечовешка мръсотия.
Господа управляващи, вие сте избрани на постовете си и от тези хора! Те също са гласували, за да си живеете весело и безгрижно, да си пълните сметките на гърбовете им. Смятам, че им дължите поне това – да се погрижите да си получават редовно мизерните заплати, да изясните статута им, да им дадете сигурност за работните места, като официално разберат имат ли работодател и кой е той...”

Конкретният повод за есенните протести беше, че към края на октомври работниците още не бяха получили заплатите си за август и септември! Оттеглянето на Митал и внезапният отказ на Жеваго да го замени като собственик на комбината, плюс пълната незаинтересованост от страна на буржоазната държава към случващото се в „Кремиковци”, преля чашата на търпението.

На 21 октомври работниците излязоха на протест пред самия комбинат, а от 29 октомври те започнаха ежедневни протести пред Министерството на икономиката и пред Министерски съвет.

Особено значим беше първият протест пред Министерството на икономиката на 29 октомври, на който, направо от нощната смяна, се изсипаха 2000 металурзи. Техният протест продължи близо 8 часа (виж видео на адрес: http://septemvri23.com/Video/kremikovski_protest.wmv ).

Представители на „23 септември” също присъстваха на митинга и отбелязаха, че яростта и суровата енергия на кремиковските работници далеч надминава по своя бунтовнически заряд протестите на учители, учени, студенти, еколози и пенсионери, на които сме присъствали досега. Работниците скандираха по адрес на управниците „фашисти”, „боклуци”, „мафия”. На два пъти по време на протеста се стигна до блокиране на централната столична улица „Г.С.Раковски”. Пееше се първият куплет на „Интернационала” („На крак, о парии презрени, / на крак, о роби на труда!/ Подтиснати и унизени, / ставайте срещу врага!”). Работниците бяха издигнали плакати „Стоп на катастрофата в „Кремиковци”! ” и „Хляб и работа за работниците, съд за корумпираната власт”. Така се развиха протестите и през следващите дни, в които управляващите неведнъж се подиграваха: депутати и министри от БСП „погребваха” комбината и демонстрираха пълна незаинтересованост от съдбата не само на 6-те хиляди останали работници, но и на още над 100,000 работници (от БДЖ, НЕК, пристанищата в Лом и Бургас, и др.), чието работно място зависи от съществуването на „Кремиковци”. Така „социалистите” от БСП и в тази критична ситуация не пропуснаха да разкрият истинското си антисоциално лице, почти идентично с това на партиите на другите двама заклети врагове на „Кремиковци” – Бойко Борисов и Иван Костов. Това, което обещаха „социалистите”, е да съкратят още 1200 работници и да търсят нов частник (т.е. нов грабител). Те обаче не обещаха това, което искат работниците: редовно получаване на заплатите и на парите за дрехи и храна (такива не са изплащани от 2 години!), прекратяване на източването на предприятието, зачитане на човешкото достойнство на трудещите се в комбината. Хубаво е управляващите и т.нар. „опозиция” да помислят над тези искания, защото кремиковските работници показаха, че не се шегуват. Това разбра от личен опит директорът по технологичните въпроси и техническото развитие в „Кремиковци”, Стоян Пиргов, който на 12 ноември едва не бе линчуван от работниците. Този негодник, във време в което работниците стачкували пред комбината, искайки да получат заплатите си, невъзмутимо отишъл да обядва в стола. Работниците обаче отишли при него, излели му обяда и го изкарали насила на улицата, за да му искат обяснение. Полицията едва спасила директора. Повече разяснения дава един работник – свидетел на случилото се: „Много от вас не знаят за какво яде малко бой този господин Пиргов; ами яде бой, защото най-нахално си обядваше в стола, докато хората навън стачкуваха за заплатите си; яде бой, защото хората няма с какво хляб да купят, а той пържоли яде, защото си е взел заплатата, която е около 10 000 евро, затова яде бой и му е малко, ако питате мен...”.

Свързаните с „Кремиковци” предприятия също се солидаризираха с протестите в комбината. На 18 ноември около 200 работници от пристанище Бургас и от жп гарата окупираха Автогара „Юг” в града и издигнаха лозунги в подкрепа на „Кремиковци” и в защита на правото на труд: „Да защитим „Кремиковци”, за да не пострадат другите”, „Тук сме, защото искаме да работим”. Към тях се присъединиха и 100 кремиковски работници, дошли специално за протеста от София.

И докато „социалистите” и другите десни политически сили се чудят как да затрият българската тежка индустрия в интерес на международния финансов капитал, Партията на българските комунисти (ПБК) излезе с декларация относно възможното прекратяване на дейността на МК „Кремиковци”. В нея те заявяват, че има алтернатива за комбината и тя се състои преди всичко в създаване на работнически съвет и установяване на работнически контрол, чрез който да се спре продължаващото разграбване на комбината и да се поеме управлението на същия. „23 септември” също вижда в това единствения изход, който би бил в интерес на работниците. Ние се присъединяваме към написаното от ПБК в края на декларацията обръщение към кремиковските работници:

СПАСЕНИЕТО НА КОМБИНАТА И НА САМИТЕ ВАС Е ВЪВ ВАШИТЕ РЪЦЕ!

КОЙТО НЕ ИСКА ДА БЪДЕ НАКОВАЛНЯ, ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЧУК!

начало